РЕШЕНИЕ
№ 5163
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Р Н. К
при участието на секретаря А И. И
като разгледа докладваното от Р Н. К Административно наказателно дело №
20211110213629 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от срещу Наказателно постановление № РД-05-0116/13.07.2021
г., издадено от директора на Столичната регионална здравна инспекция (СРЗИ), с което на
жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл.
209а, ал. 4, вр. ал. 2 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т. 11 от Раздел I от Заповед №
РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-132/18.12.2020 г., изм. и доп. със
Заповед № РД-01-52/26.01.2021 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/26.02.2021 г. на
министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал.1 и ал. 4 от ЗЗ.
В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като се
излагат съображения за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с липсата
на посочен номер и дата на издаване на НП; погрешна правна квалификация, като отделно
се излагат и съображения за маловажност на нарушението.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Г.,
който поддържа жалбата. Моли за отмяна на НП като изтъква, че в НП липсва номер и дата
на издаването му, а само е посочен изходящ номер и дата, което е различно. Сочи, че това е
съществено процесуално нарушение, тъй като затруднява преценката за компетентност на
подписалият го и за спазване на срока по чл. 34 ЗАНН. Оспорва и извършването на самото
нарушение, като сочи, че управителят е направил всичко възможно да приключи дейността
на заведението в указания в заповедта срок, но не е могъл да изгони клиентите. Отделно от
това допълва, че проверката е била извършена в 23:15 часа, което е съвсем кратък срок след
установения край на работното време и е имало клиенти единствено на една маса, поради
което настоява в условията на алтернативност за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна – СРЗИ /доколкото към момента на приключване на съдебното
следствие не са влезли в сила измененията на ЗАНН обн. в ДВ, бр. 109/2020 г./ не изпраща
1
представител, като в придружителното писмо са изложени съображения по същество, в
които се претендира потвърждаването на НП.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 05.03.2021 г. в 23:15 часа свидетелят Л. Д. – на длъжност старши инспектор в отдел
„Превенция на зависимостите“ в СРЗИ извършила проверка на място в ресторант „, находящ
се в гр. стопанисвано от . При проверката св. Д. установила, че ресторантът е отворен и
работи с клиенти в 23:15 часа, като на една маса има клиенти, които консумирали храни и
напитки. На място бил управителят на заведението и той разяснил на свидетелката, че
касата е приключена преди 23:00 часа, но не могъл да изгони клиентите.
При така установената фактическа обстановка, на 05.03.2021 г. св. Л. Д. съставила
АУАН на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето,
вр. на т. 11 от Раздел I от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-
01-132/18.12.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-52/26.01.2021 г., изм. и доп. със
Заповед № РД-01-718/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването. В акта нарушението
било описано като работа с клиенти в 23:15 часа. Актът бил съставен в присъствие на
законния представите на нарушителя и на свидетели при установяване на нарушението,
което се установява от положените от тях подписи. Актът бил връчен на управителя на
дружеството, който не изложил писмени възражения срещу акта, а единствено написал, че
има такива. Но в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не подал възражение срещу констатациите по
акта.
С оглед така съставения акта, на 13.07.2021 г. било издадено атакуваното наказателно
постановление от директора на СРЗИ, като в него е посочено, че жалбоподателят е нарушил
на т. 11 от Раздел I от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-
132/18.12.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-52/26.01.2021 г., изм. и доп. със Заповед
№ РД-01-718/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал.1 и ал. 4 от ЗЗ, а
наказанието на жалбоподателя е наложено на основание чл. 209а, ал.4, вр. ал. 2 ЗЗ. Като в
НП нарушението било описано по идентичен начин с АУАН, като било допълнено, че
ресторантът работи с клиенти в 23:15 часа в нарушение на противоепидемичните мерки.
Видно от отбелязването върху приложеното по делото Наказателното постановление,
то е връчено на жалбоподателя на 02.09.2021 г. Жалбата срещу НП е изпратена по пощата
до СРЗИ на 09.09.2021 г., поради което съдът е приел за ирелевантно отбелязването върху
НП, че е влязло в сила на 10.09.2021 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Д., като и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения
материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет
от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са подкрепени от
писмените доказателства по делото. Свидетелката потвърждава, че лично е посетила обекта
и в ресторанта е установила клиенти на една маса в 23:15 часа. Тя споделя и за проведения с
управителя на заведението разговор относно приключването на касата преди 23:00 часа.
Жалбоподателят не оспорва наличието на клиенти в заведението в посочения час, а
доводите му за отмяна на НП са преимуществено правни.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2
от ЗАНН 7-дневен срок /актуален към момента на подаването й/, от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
2
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при съществено
нарушение на процесуалните правила, като и наказващият орган неправилно е оценил
обществената опасност на нарушението.
Установяването на административното нарушение е извършено от компетентен орган
на основание чл. 231, ал. 2, пр. 1, вр. чл. 213, ал. 1 от Закона за здравето – св. Д., на
длъжност "" в СРЗИ. Налагането на административното наказание също е извършено от
компетентен административнонаказващ орган на основание чл. 231, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 213,
ал. 1 от същия закон – д-р
Съдът намира за неоснователни основаните доводи на жалбоподателя, че в НП не е
посочен негов номер и дата на издаване. Видно от самото НП, в горната му лява част е
вписан не само номер, но и дата на НП. Доколкото същите са инкорпорирани в документа,
който е подписан от наказващия орган, съдът намира, че същите са достоверни и изпълняват
изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2 НП. Дали номерът е посочен като изходящ, входящ или
друг е без значение, доколкото чрез него може да се индивидуализира документа. А освен
това в случая видно от датата на НП и инкриминираното деяние, не се поставя и въпроса за
антидатиране на НП.
Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, като е посочен
вида на обекта /ресторант/, датата и часа на проверката и установеното нарушение – работа с
клиенти след 23:00 часа. На нарушението е дадена и съответната правна квалификация.
Свидетелите по акта са индивидуализирани чрез техните имена, ЕГН и адрес.
Конкретизирано е и наказаното лице, както и адреса на обекта, където е установено
нарушението.
Но съдът намира, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл. 57, ал.1, т. 6
ЗАНН, което е свързано с неправилно посочена нарушена разпоредба в АУАН и в НП.
Съгласно актуалната редакция на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ към датата на нарушението и на
издаване на НП, „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването
или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.
4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с
глоба от 300 до 1000 лева.“ Като ал. 2 предвижда санкция от 500 до 2000 лева, ако
нарушителят е юридическо лице.
В практиката си по идентични случаи, касационната инстанция е достигнала до извода,
че всъщност чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ съдържа състав на административно нарушение, а не
конкретната разпоредба на заповедта на министъра на здравеопазването или овластяващата
норма на чл. 63, ал. 1 ЗЗ. Обстоятелството, че административнонаказателната разпоредба е
бланкетна и препраща към общ административен акт, /в случая Заповед № РД-01-
677/25.11.2020 г. на министъра на здравеопазването и последващите й изменения/ относно
въведената и неизпълнена противоепидемична мярка, според практиката на АССГ не
означава, че с този акт са въведени административни нарушения. В този смисъл е и Решение
№ 1781 от 17.03.2022 г. на АССГ по адм. д. № 107/2022 г. Съгласно чл. 63, ал. 11 от ЗЗ, тези
заповеди са общи административни актове, с които са въведени определени задължения за
спазване на противоепидемични мерки спрямо неопределен брой лица. Но неизпълнението
на тези задължения е въведено като административно нарушение именно в чл. 209а, ал. 1 ЗЗ.
Но разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 ЗЗ изобщо не е спомената като нарушена в АУАН в
3
противоречие с чл. 42, т. 5 от ЗАНН, а в НП е посочена единствено като основание за
издаването му, а изрично като нарушени нормативни актове са цитирани Заповедите на
министъра на здравеопазването, вр. чл. 63, ал. 1 и ал. 4 ЗЗ. Посочването на погрешна правна
квалификация на нарушението винаги е основание за отмяна на НП на основание чл. 57, ал.
1, т. 6 ЗАНН.
Освен това съдът намира, че в случая неправилно наказващият орган е издал НП
вместо по реда на чл. 28 от ЗАНН да предупреди нарушителя.
Съгласно Раздел I, т. 11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г., издадена от министъра
на здравеопазването - Преустановяват се посещенията във всички заведения за хранене и
развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма. Допускат се само доставки или
взимане на храна за дома и офиса. С последващото изменение на заповедта със Заповед №
РД-01-132/18.12.2020 г. не е изменяна инкриминираната т. 11, но със Заповед № РД-01-
52/26.01.2021 г. е удължен срока на действието на противоепидемичните мерки до
30.04.2021 г. Освен това с тази заповед е изменен и текста на т. 11, като срокът на забраната
за работа на заведенията е ограничен до 28.02.2021 г. А с т. 6 от последната цитирана
заповед на министъра на здравеопазването № РД-01-718/26.02.2021 г. текстът на т. 11 се
изменя по следния начин „11. Посещенията в заведения за хранене и развлечения по
смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, с изключение на дискотеки, бар-клубове, пиано-
барове, бар-вариете и нощни барове, се допускат при използване на не повече от 50% от
капацитета им, не повече от 6 човека на маса, носене на защитни маски за лице от персонала
и при ограничено работно време в границите между 6.00 и 23.00 часа. От 1.04.2021 г. се
допускат и посещенията в дискотеки, бар-клубове, пиано-барове, бар-вариете и нощни
барове.“
По делото несъмнено е установено, че провереният обект е ресторант, следователно
попада в приложното поле на Раздел I, т. 11 от Заповед № РД-01-677/25.11.2020 г., издадена
от министъра на здравеопазването включително и последващите й изменения. Към датата на
нарушението в сила е била последната цитирана редакция на разпоредбата, позволяваща
работа на заведенията за хранене при ограничено работно време в границите между 6.00 и
23.00 часа. Следователно, като в 23:15 часа на 05.03.2021 г. ресторантът е работил с клиенти,
е допуснато нарушение на въведената в страната противоепидемична мярка от страна на
дружеството, което го стопанисва.
Но в случая нарушението се явява маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, доколкото
проверката е извършена едва 15 минути след края на въведеното противоепидемично
работно време, а видно от показанията на свидетелката, в ресторанта са били останали само
няколко клиенти, седнали на една маса. Св. Д. споделя също и че касата на обекта вече е
била приключена, което потвърждава и твърденията на жалбоподателя, че персоналът се е
постарал да затвори заведението в указания в заповедта час, но клиентите са останали по-
дълго. В контекста на изложеното и като прецени практическата полезност на точно това
въведено ограничение, съдът намира, че превишаването на работното време с четвърт част
при останали в ресторанта едва няколко клиенти на една маса, разкрива значително по-ниска
обществена опасност от типичната при сходни случаи. Поради това, органът е следвало да
приложи чл. 28 от ЗАНН и да не наказва дружеството, а единствено да го предупреди, че
при последващи идентични нарушения, ще бъде санкционирано. Като не е сторил това,
директорът на СРЗИ е допуснал нарушение и на материалния закон.
Тези недостатъци на обжалваното НП поотделно и в съвкупност препятстват правото
на защита на санкционираното лице, като констатираните нарушения не могат да бъдат
отстранени в съдебната фаза, доколкото съдът не може да санира и валидира НП, с оглед
правомощията му и характера на настоящето производство.
С оглед на всичко изложено, съдът намира, че допуснатите нарушения, свързани с
неправилната правна квалификация на нарушението в НП и АУАН са от категорията на
4
съществените процесуални нарушения и са основание за отмяна на наказателното
постановление.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1 и 2 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 17 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № РД-05-0116/13.07.2021 г., издадено от
директора на Столичната регионална здравна инспекция, с което на жалбоподателя е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева на основание чл. 209а, ал. 4, вр. ал.
2 от Закона за здравето /ЗЗ/ за нарушение на т. 11 от Раздел I от Заповед № РД-01-
677/25.11.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-132/18.12.2020 г., изм. и доп. със Заповед
№ РД-01-52/26.01.2021 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-718/26.02.2021 г. на министъра
на здравеопазването, вр. чл. 63, ал.1 и ал. 4 от ЗЗ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5