Р Е
Ш Е Н
И Е 487
Гр. П., 20.04.2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, единадесети
състав в публично съдебно заседание на петнадесети
април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря К.В., като
разгледа гр. д. № 09239/2015 г. по описа на ПРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по иск с
правна квалификация чл. 415, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ.
Образувано е по искова молба от
„Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П.,
кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор С.С.Й.
против Т.В.Т., ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че ответникът
има качеството клиент на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в
топлоснабдена сграда – етажна собственост, с административен адрес: гр. П., ул.
******. Сочи, че по силата на Закона за
енергетиката и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от “Топлофикация П.” ЕАД на потребители в гр. П., страните – ищецът в
качеството на топлопреносно предприятие и ответникът в качеството на клиент на
топлинна енергия, са в облигационни отношения по между си. Съобразно тях ищецът
има задължението да предоставя топлинна енергия в жилището собствено/ползвано
от ответника, а ответникът – да заплаща стойността на доставената му топлинна
енергия, ежемесечно, в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който е
извършена доставката.
Ищецът твърди, че е изпълнявал
точно своето задължение по възникналото облигационно отношение, като през
периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г. помесечно е доставял в
собствения/ползвания от ответника недвижим имот топлинна енергия. Твърди, че
стойността на така доставената топлинна енергия е 556.90 лв. и ответникът не е
изпълнил задължението си да я заплати. Сочи, че последният дължи обезщетение за
забава върху всяка просрочена месечна главница, считано от 08.07.2013 г. до
28.07.2015 г. в общ размер от 84.47 лв.
Твърди, че за посочените
вземания е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу ответника по реда на чл. 410 от ГПК. Въз основа на него е било
образувано ЧГД № 6075/2015 г. по описа на ПРС и издадена исканата заповед.
Сочи, че в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е депозирал възражение
срещу нея.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника,
че му дължи сумата от 556.90 лв., представляваща стойността на доставена и
незаплатена топлинна енергия за битови нужди в топлоснабден имот, с
административен адрес: гр. П., ******, ведно с обезщетение за забава върху
главницата в размер на 84.47 лв., считано за периода 08.07.2013 г. – 28.07.2015
г., както и законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2015 г. /датата
на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД № 6075/2015 г. по
описа на ПРС. Заявена е претенция за присъждане на направените в хода на
заповедното и исковото производство разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. В
него искът е оспорен по основание и размер.
Ответникът оспорва качеството
си клиент на топлинна енергия, като твърди, че не е нито собственик, нито
титуляр на вещно право на ползване по отношение на процесния недвижими имот.
Сочи, че не е и титуляр на партида, открита в ищцовото дружество за доставка на
топлинна енергия по отношение на същия имот.
Твърди, че между него и ищеца
не съществува облигационно отношение, тъй като не е сключван договор между тях.
Партидата, открита при ищеца за процесния имот не е на негово име.
Оспорва обстоятелството, че
през процесния период в жилището с административен адрес: гр. П., ул. ****** е
доставяна топлинна енергия на стойността, претендирана от ищеца. Твърди, че
сумите са начислявани произволно от ищеца и не съответстват на реално
доставената в жилището топлинна енергия. Сочи, че измерването количествата на
последната е ставало с негодни за това измервателни уреди, непреминали
задължителните проверки за метрологичен контрол. Твърди, че в сградата не е
въведено дялово разпределение и етажната собственост не сключвала договор с ФДР
за извършване на такава услуга.
Заявява възражение по чл. 111,
б. В от ЗЗД за изтекла погасителна давност на исковите суми. Прави възражение
за прихващане на сумите от 31.83 лв. – начислена като главница и 3.68 лв. –
начислена като лихва с вземането на ищеца срещу ответника до посочените
размери.
Искането към съда е да отхвърли
иска като неоснователен, евентуално като погасен по давност и чрез прихващане.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния представител – юрисконсулт Димитрова поддържа иска. Моли съда да
го уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът,
чрез процесуалния му представител – адв. Връблянска, оспорва предявения иск.
Моли съда да го отхвърли. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Като прецени процесуалната
допустимост на иска, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по
делото доказателства, съдът намери следното:
Искът е предявен от процесуално
легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално
допустим. Правният интерес от воденето му се обосновава от приложеното ЧГД № 06075/2015
г. по описа на ПРС. От него е видно, че е издадена срещу ответника в полза на
ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК
относно вземането, предмет на настоящото производство, срещу която е постъпило
възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК. Искът за установяване на вземането
е подаден в преклузивния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Разгледан по същество искът е неоснователен
по следните съображения:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи качеството си на топлопреносно предприятие, качеството клиент/купувач
на топлинна енергия на ответника, доставянето на топлинна енергия и размера на
задължението на ответника.
Не е спорно между страните, че
ищецът е юридическо лице, в чийто предмет на дейност се включва производство,
пренос, разпределение на топлинна енергия. Следователно същото е топлопреносно
предприятие по смисъла на чл. 129 от Закона за енергетиката.
Преценката относно наличието на
качеството “клиент”/”купувач на топлинна енергия” по отношение на ответника
следва да се прави съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката и Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - П.”
ЕАД. Последните имат обвързваща сила за страните по взаимоотношенията,
възникнали във връзка с производство и
доставка на топлинна енергия при спазване разпоредбата на чл. 150 от Закона за
енергетиката.
По делото са представени Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация - П.”
ЕАД, за които съдът приема, че условията на чл. 150, ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ са
изпълнени, поради което имат обвързваща сила по отношение на страните по
взаимоотношенията, свързани с производството и доставката на топлинна енергия,
осъществявани от ищеца по делото.
Съгласно чл. 1 от Общите
условия страни по тези взаимоотношения са “продавача на топлинна енергия” –
“Топлофикация - П.” ЕАД и “купувача на топлинна енергия” – потребител за битови
нужди. Според чл. 3 от Общите условия купувач на топлинна енергия може да бъде
всяко физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване
на имот в топлоснабдена сграда. Идентичен е смисълът на разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
По делото е представен
нотариален акт № 60, том V, рег. № 17218, дело № 787/2008 г., от който е видно
че ответникът е единствен собственик на процесния имот. Затова същият е
клиент/купувач на топлинна енергия по смисъла
на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ и дължи нейното заплащане.
Спорен между страните е
въпросът относно обстоятелствата доставяна ли е през процесния период топлинна
енергия в имота на ответника, в какви количества и на каква стойност. С
окончателния доклад по делото, съдът е посочил, че тежестта за доказване на
това обстоятелство се носи от ищеца и е указал, че не се сочат доказателства за
установяването му. Такива не са ангажирани и до приключване на устните
състезания по делото. Затова спорните по делото факти - доставял ли е ищецът в
жилището на ответника топлинна енергия през процесния период, в какви
количества и на каква стойност са останали недоказани. Не може да бъде ценено
като доказателство за тях представеното с исковата молба извлечение от сметки
на ищеца. То не е подписано от законния представител на дружеството - ищец, поради
което няма белезите на документ. То е оспорено от ответника, като същият е
поискал и съдът е уважил искането му за задължаване на ищеца да представи
официално заверено копие от него. Последният не е сторил това, поради което
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 183, изр. последно от ГПК и
съответното писмено доказателство да бъде изключено от доказателствения
материал по делото.
Предвид изложеното, съдът
намира за недоказано твърдението на ищеца, че през периода 01.05.2013 г. –
30.04.2014 г. е доставил в имот, с административен адрес: гр. П., ул. ******
топлинна енергия на стойност 566.90 лв. Затова предявеният от него иск следва
да се отхвърли като неоснователен. С оглед отхвърлянето на главния иск,
неоснователен се явява и следва да бъде отхвърлен и акцесорния иск за
присъждане на обезщетение за забава.
Предвид изхода на делото и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски в исковото производство за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е
Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявеният на
основание чл. 415, ал. 1, във вр. с чл. 410 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 150 от ЗЕ иск за признаване на установено по отношение Т.В.Т.,
ЕГН ********** ***, че дължи на „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република”,
представлявано от изпълнителния директор С.С.Й. сумата от 556.90 лв./петстотин
петдесет и шест лева и деветдесет стотинки/, представляваща стойността на
доставена топлинна енергия за битови нужди в периода 01.05.2013 г. – 30.04.2014
г., в топлоснабден имот, с административен адрес: гр. П., ******, ведно с
обезщетение за забава върху главницата в размер на 84.47 лв./осемдесет и четири
лева и четиридесет и седем стотинки/, считано за периода 08.07.2013 г. –
28.07.2015 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 23.09.2015
г. /датата на подаване на заявлението/ до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ЧГД №
6075/2015 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК „Топлофикация - П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. П., кв. Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от изпълнителния директор С.С.Й.
да заплати на Т.В.Т., ЕГН ********** *** сумата от 200 лв. /двеста лева/,
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
След влизане в сила на
решението, препис от същото, ведно с ЧГД № 06075/2015 г. по описа на ПРС да се
върне на съответния съдебен състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.