Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 07.01.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXVс. в публично съдебно заседание на двадесет и втори декември две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря Елица Трифонова след като разгледа докладваното от съдията гр. дело №5189 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно основание чл.124,ал.1 ГПК от Г.Ж.Г. срещу Р.И.К. и Н.С.К. за приемане за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр.Игнатиево,
общ.Аксаково, обл.Варна, ул.“**“ №**, представляващ Дворно място с площ от 398
кв.м., представляващо УПИ №** в кв.№** по
плана на гр.Игнатиево, при граници УПИ с №№**; **, заедно с построените в същото място Двуетажна
жилищна сграда с площ от 60 кв.м. с маза с площ 12 кв.м. и стопанска постройка
с площ 24 кв.м.
Ищецът твърди, че е
собственик на процесния имот по силата на влязло в сила Решение №**/28.03.**г.
на 16.04.**г. по гр.д. №18789/**. по описа на ВРС, 40с. На останалата ½
ид.ч. от имота собственик била съпругата му Т. П. Ж., с която бил в брак от 18.10.*г. Тя придобила имота на
23.10.*г. чрез дарение от своите родители, които от своя страна го придобили на
23.10.*г. чрез покупка, давност и чл.92
ЗС по обстоятелствена проверка, обективирана в КНА №*, том V, дело №*/*г. на нот.
рег. №335-Павлина Симеонова. На 14.11.*г. Т. Ж. учредила договорна ипотека
върху имота в полза на „У.Б.“ АД.
Твърди, че през 1982г.
закупил имота от собствениците, но с писмен документ без нотариална заверка
като жилищните сгради в имота построил той с лични средства. Твърди, че е във
владение на имота от месец януари 1982г. и го владял непрекъснато и
необезпокоявано до момента на въвода. Там били родени и отгледани четирите му
деца. Всички съседи знаели, че имотът е негов. Счита, че тъй като е владял
имота заедно със съпругата си в режим на СИО е собственик на ½ ид.ч. от
него, поради което завел гр.д. №18789/**. по описа на ВРС, 40с. бил признат за собственик на имота в режим на
СИО с Т. Ж. на основание давностно владение, като съдът постановил отмяна на
КНА №*, с който А. Г. Х. и П. П. Х. били признати за собственици, на основание
чл.537,ал.2 ГПК.
Впоследствие чрез
публична продан на ЧСИ процесният имот бил продаден за сумата от 77 500
лева.Купувачи на целия имот ответниците, на които бил възложен имота с
Постановление от 18.06.**. Същите били въведени в имота независимо от
противопоставянето на ищеца.
В първото по делото
съдебно заседание ищецът
твърди, че е неграмотен, като е бил въведен в заблуждение и измамен при
съставянето на документи за обстоятелствена проверка от страна на родителите на
съпругата му, и при подписване на Декларация по чл. 23 от СК, не е бил запознат
с Договорът за ипотека и не е бил страна по него, като неговото мнение е било,
че тя залага своята ½ ид.ч. от процесния имот.
В срока по чл.131 ГПК ответниците Н.С.К. и Р.И.К. са депозирали отговор на исковата молба, в който
изразяват становище за недопустимост и неоснователност на предявения
иск.
Излагат, че ищецът се домогва да докаже, че е бил собственик на процесния
имот към момента на учредяване на ипотеката и на провеждането на публичната
продан. Сочи се, че при положение, че исковите претенции не са насочени към
контрагентите по обезпечителната сделка, то те няма да са обвързани от
последиците на решението. Така досежно същите Т. П. Ж. безспорно е била
едноличен собственик на ипотекираните недвижимости. Излага се, че договорът за
ипотека не е развален или прогласен за недействителен, но и липсвали основания
за това, тъй като не била нарушена забраната на чл.167,ал.3 ЗЗД. Пряко
следствие от този извод била правомерността на проведената публична продан.
Правото на взискателя да осъществи принудително изпълнение и да се удовлетвори
от стойността на отчуждения имот не била накърнено. Дори и ищецът да бъдел
признат за собственик по настоящото производство, той бил длъжен да се
съобрази и да търпи правните последици
от надлежно извършените принудителни действия и следователно уважаването на
исковите му претенции нямало да доведе до каквато и да е положителна промяна в
имущественото му състояние или във възстановяване на възможността да владее
правомерно отчуждения имот. Липсата на реално значимо следствие от настоящия
процес облуславяла отсъствието на правен интерес у ищеца за водене на
производството и респ. до недопустимост
на предявения иск. На следващо място се сочи, че разпореждането с имотите и
всички последващи действия били извършено много преди да е вписана исковата
молба по гр.д. №18789/**г. Сочи се, че съгласно чл.453 ГПК решението по
настоящото дело не може да бъде противопоставимо на взискателя, тъй като
възбраната е вписана преди иницииране на производството. По силата на
чл.496,ал.2 ГПК правата на трети лица не могат да бъдат противопоставени на
купувача по публична продан, ако не могат да се противопоставят на
взискателите. Сочи се, че какъвто и да
е изходът по настоящия спор същият е ирелавантен за ответниците, като тяхното
положение не може да бъде по-лошо от това на ипотекарния кредитор. Тази
особеност също влечала недопустимост на иска поради липса на правен интерес.
Твърди се, че решението по гр.д.
№18789/**. не може да се противопостави на ответниците по силата на чл.298 ГПК.
Твърди се, че се касае за симулиран процес, чието предназначение е да осуети
изпълнителните действия и да създаде формални предпоставки за предявяване на
настоящите имуществени претенции. Самият факт, че същият бил иницииран едва след
изготвяне на постановлението за възлагане и бил ползван чак при оспорване на
осъществения въвод във владение бил дастатъчно показателен. От изложеното в
исковата молба ставало ясно, че ищецът надлежно и своевременно е узнавал всяко
едно действие по отношение на „неговия“ имот – снабдяването на родителите на
съпругата му с КНА през *г., извършеното разпореждане в полза на съпругата му и
учредяването на договорна ипотека от последната. Липсвала правна и житейска
логика в продължение на 13 години собственикът да не предприеме каквито и да е
действия в защита на своето вещно право. Необяснимата пасивност продължила и
след образуване на изпълнителното дело през *г. и насочване на принудителното
изпълнение към имота. Това категорично не било поведение на човек, който има
съзнанието и субективната нагласа на собственик.
Оспорват се твърденията за осъществена през 1982г. придобивна сделка и в не
изискуемата от закона форма, както и извършеното ищеца строителство в дворното
място. За тези обстоятелства липсвали както преки, така и косвени
доказателства. Били убедени, че ищецът не бил декларирал имотите в съответните
публични институции и през годините не бил заплащал данъци за тях. В нито един
момент от претендирания период ищецът не бил се заявил под каквото и да е форма
за притежател на имотите. Не били налице дори индиции за демонстриране на
собственически претенции или намерение за своене. Напротив същият безропотно
търпял всички, извършени с негово знание разпоредителни сделки. Следователно не
бил осъществен фактически състав на придобивната давност, като най-малко
липсвал изискуемия субективен елемент.
Оспорват да е било осъществявано непрекъснато и необезпокоявано владение
върху имота. Съставянето на КНА и
последвалите сделки представлявали оспорване на правото на собственост,
срещу което ищецът не бил възразил. По отношение на недвижимостите през *г.
била извършена обстоятелствена проверка от нотариус Павлина Симеонова и по
надлежния ред било констатирано, че те били във владение на А. и П. Х.и в
периода 1997-*г., с което по силата на чл.99 ЗС били погасили евентуално
придобитото преди това вещно право на собственост. Налице била колизия на права
и фактически действия, която възпрепятствала завършването на фактическия състав
по чл.79 ЗС в полза на ищеца. Нямало как г-жа Ж. да упражнява фактическа власт
едновременно на основание валидно дарствено разпореждане и на давностно
владение с намерение за своене на чужда вещ. Ясно забележим бил стремежът за превратно упражняване на процесуални
права и злоупотреба с правния институт на придобивната давност. Допускането му
щяло да позволи утвърждаването на един лесен способ за преодоляване на правните
последици на ипотечното обезпечение и проведеното принудително изпълнение.
Ангажирането на гласни доказателства от доверени лица щяло да бъде достатъчно
да се атакува обезпечителната сделка и да заличи всички действия по
удовлетворяне на кредитора и по преминаване на собствеността у добросъвестния
купувач, за когото били абсолютно невъзможно да предугади наличието на
латентни, необективирани до този момент претенции. Това от своя страна вещаело
абсолютна несигурност на граждански и търговски оборот.
Отправя се искане за прекратяване на производството по делото поради
недопустимост на иска, и в условията на евентуалност за отхвърляне на иска като
неоснователен.
По делото са
конституирани като трети лица помагачи на страната на ответниците Н.С.К. и Р.И.К.-***, „У.Б.“АД, и ЧСИ-Даниела П.а Янкова.
Третото лице помагач - ЧАСТЕН СЪДЕБЕН
ИЗПЪЛНИТЕЛ 711-ДАНИЕЛА П.А ЯНКОВА е депозирала отговор, в който твърди, че
решението, с което ищецът е бил признат за собственик на процесния имот в режим
на СИО е постановено по симулативен процес, при който е било недопустимо съдът
да се произнася при признание на иска от страна на ответниците без да изследва
наличието на всички елементи от фактическия състав на придобивната давност и да
изложи мотивите си за това. Оспорва твърдението на ищецът, че е владял имота от
1982г. до момента на въвода непрекъснато и необезпокоявано. Твърди, че липсват
доказателства за това че началото на владението върху имота е установено през
1982г. Твърди, че ищецът дори да е бил във фактическа власт на имота, същият не
го е владял с намерение за своене.
Третото лице помагач - „Уникредит Булбанк“ АДе депозирало
отговор, в който е налице изложение на
обстоятелствата, при които се е стигнало до принудително изпълнение към
процесния имот. По съществото на спора е заявено, че искът е недопустим, защото
е необоснован правният интерес от воденето му. Сочи се, че при съставянето на
нотариалния акт за договорна ипотека от 14.11.*г. Г.Г. е декларирал писмено
Декларация по чл. 23 от СК с нотариална заверка на подписа, че дава съгласие да
бъде ипотекирано семейното жилище, находящо се в гр. Игнатиево, общ. Аксаково,
ул. „**“ № ** и подробно посочен в декларацията. Сочи се, че Договорът за
договорна ипотека не е развален, поради което и
„У.Б.“ АД правомерно е изнесъл на публична продан имота и е удовлетворил
цената му. Сочи се, че решението по гр.д. № 18789/**. не може да бъде
противопоставено на „У.Б.“ АД, тъй като възбраната върху процесния имот е
вписана на 27.03.*г. Присъединява се изцяло към доводите посочени от
ответниците и депозираният от тях отговор.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно, и по вътрешно убеждение, съобразно чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Съгласно представеното удостоверение за сключен граждански брак Г.Ж.Ж. и Т. П. Х. са сключили граждански брак на 18.10.*г.
С КНА от 23.10.*г. №*, том V, вх.рег. №10474, н.д. №*/*г. на нот.№335-Павлина Симеонова, А. Г. Х. и П. П.а Х. са признати за
собственици на следния недвижим имот, придобит чрез покупка и давност : дворно
място, находящо се в с.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, ул.“**“ №** с площ от 398 кв.м., представляващо УПИ ** в кв.** по плана на с.Игнатиево, при граници :
УПИ №№** **, заедно с построените в
него Двуетажна жилищна сграда с РЗП 242 кв.м., едноетажна жилищна сграда с площ
60 кв.м. с маза с площ 12 кв.м. и стопанска постройка с площ 24 кв.м.
Представена е нотариалната преписка по съставяне на КНА от 23.10.*г. №*, том V, вх.рег. №10474, н.д. №*/*г. на нот.№335-Павлина Симеонова.
С договор за дарение, обективиран в НА №*, том V,
вх.рег.№*, н.д. №801/*г. на нот.
№335-Павлина Симеонова А. Г. Х. и П. П.а Х. са дарили на дъщеря си Т. П. Ж.
дворно място, находящо се в с.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, ул.“**“ №** с площ от 398 кв.м., представляващо УПИ ** в кв.** по плана на с.Игнатиево, при граници :
УПИ №№** * *, заедно с построените в
него Двуетажна жилищна сграда с РЗП 242 кв.м., едноетажна жилищна сграда с площ
60 кв.м. с маза с площ 12 кв.м. и стопанска постройка с площ 24 кв.м.
С НА от 14.11.*г. за договорна ипотека
№*, том III, рег.№*, дело №506/*г. на нот.№478-Полина Миткова Т. П.
Ж. в качеството си на ипотекарен гарант на кредитополучателя Ах.С. Н. за получен от него кредит по договор за кредит
№7058/12.11.*г., сключен с „У.Б.“АД е обезпечила вземанията на банката по
посочения договор чрез учредяване на ипотека върху дворно място, находящо се в
с.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, ул.“**“ №** с площ от 398 кв.м., представляващо УПИ ** в кв.** по плана на с.Игнатиево, при граници :
УПИ №№** *, заедно с построените в
него Двуетажна жилищна сграда с РЗП 242 кв.м., едноетажна жилищна сграда с площ
60 кв.м. с маза с площ 12 кв.м. и стопанска постройка с площ 24 кв.м.
С
декларация с нотариална заверка на подписа от 14.11.*г. с рег.№3715 на
нот.№478-Полина Миткова Г.Ж.Г. е дал съгласието си съпругата му Т. П. Ж. да
ипотекира дворно място, находящо се в с.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна,
ул.“**“ №** с площ от 398 кв.м.,
представляващо УПИ ** в кв.**
по плана на с.Игнатиево, при граници : УПИ №№** *, заедно с построените в него Двуетажна жилищна
сграда с РЗП 242 кв.м., едноетажна жилищна сграда с площ 60 кв.м. с маза с площ
12 кв.м. и стопанска постройка с площ 24 кв.м., като е посочил, че недвижимият
имот е индивидуална собственост на съпругата му, но е семейно жилище по смисъла
на чл.23 СК.
На 06.02.*г. е издаден изпълнителен лист по гр.д. №5323/*г. по описа на
СРС, съгласно който Ах. С.Н. е
осъден да заплати на „У.Б.“АД сумата от 150 *2.26 лева по договор от
12.11.*г. и анекси към него, договорна лихва в размер на 31 027.76 лева и
разноски по делото.
На
15.04.*г. на Т. П. Ж. е връчена покана за доброволно изпълнение по ИД №** по описа на ЧСИ №711-Даниела Янкова,
образувано въз основа на ИЛ от 06.02.*г. по г.д. №5323/*г. по описа а СРС.
Поканата е връчена чрез Г.Ж.Г..
С Постановление за възлагане от 18.06.**. по ИД №** по описа на ЧСИ №711-Даниела Янкова дворно
място, находящо се в с.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, ул.“**“ №** с площ от 398 кв.м., представляващо УПИ ** в кв.** по плана на с.Игнатиево, при граници :
УПИ №№** * заедно с построените в
него Двуетажна жилищна сграда с РЗП 242 кв.м., едноетажна жилищна сграда с площ
60 кв.м. с маза с площ 12 кв.м. и стопанска постройка с площ 24 кв.м. е
възложено на Р.И.К. като купувач по публична продан.
С Решение №**/28.03.**г., постановено по гр.д. №18789/**. по описа на ВРС,
влязло в законна сила на 16.04.**г. е прието за установено по отношение на ответниците
А. Г. Х. и П. П.а Х., че ищецът Г.Ж.Г. е собственик в режим на съпружеска
имуществена общност с Т. П. Х. на основание давностно владение, осъществено в
периода месец януари 1982г. до месец февруари 1992г. на дворно място, находящо
се в с.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, ул.“**“ №** с площ от 398 кв.м., представляващо УПИ ** в кв.** по плана на с.Игнатиево, при граници :
УПИ №№** *, заедно с построените в
него Двуетажна жилищна сграда с РЗП 242 кв.м., едноетажна жилищна сграда с площ
60 кв.м. с маза с площ 12 кв.м. и стопанска постройка с площ 24 кв.м. и е
отменен НА №*, том V,
вх.рег.№10474, нот.дело №*/23.10.*г.
Съгласно постъпилото по делото удостоверение от Община Аксаково, отдел „Местни
данъци“ процесният имот е деклариран от Т. П. Ж. с декларация от 25.10.*г. и след това от Р.И.К. с декларация от 20.02.**г.
Съгласно заключението по проведената СГЕ подписът, положен за „декларатор“
в декларация по чл.23 СК от 14.11.*г., нотариално заверена е изпълнена от Г.Ж.Г..
Свидетелят Ст. Р. К.
излага, че живее в гр.Игнатиево повече от двадесет години и познава Г. *** през
1982г.първо си купили едно жилище, след това си построили по-голямото жилище на
ул.“**“ №2. Засега те били в чужбина, иначе живеели в гр.Игнатиево на центъра,
на ул.“**“ в имота имало три сгради. Те винаги живеели на това място, имали
четири деца, които били пораснали там. Този имот бил на Т., на майка й и на
баща й П.. Къщата била построена от Т. и Г. Преди да я построят там имало стара
къща. Те купили старата къща и й направили ремонт. Майката и бащата на Т.
живеели в с.Н. живели малко в гр.Игнатиево, но си заминали за с.Н. Този имот
после го дали на Т.. Г. бил неграмотен и
не можел да чете. Г. като
построил къщата нямал документ и после майка й и баща й го писали на тяхно име
и го прехвърлили на Т. без да знае Г. Направили го така без Г.да има дял. Майката и бащата на Т. не били
живели в тази къща, идвали само на гости.
Разбрал, че Г. не
знаел, че Т. е ипотекирала имота в някаква фирма, заложила го. Тя му закарала
някакви документи и той нали не можел да чете и го подписал. Г. купил имота заедно със старата къща. Имали проблеми с документите за имота и
затова го прехвърлили на майката и бащата на Т., а те от свое име го
прехвърлили на дъщеря си без да знае Г.. Сочи, че не е бил при нотариус, когато
майката и бащата на Т. изкарвали документи за имота. След предявяване на
протокола, находящ се в нотариалната преписка, приобщена по делото / л.201 от
делото/ излага, че там е положен неговия подпис и че тогава е заявил, че имотът
е собственост на А. и П.. Спомнял си, че имотът бил първо на А. и на П. и след
това го прехвърлили на Т..
Свидетелят Ат. Н. В. излага, че познава Г. и Т.,
тъй като живеели в гр.Игнатиево от дълги години. Те живеели на центъра и зад
къщата им имало църква. Не може да си спомни за улицата. Къщата била голяма на
два етажа. Зад къщата имало още две сгради. Те били в тази къща от *г. или от
1982г. Живеели преди в старата къща. Голямата къща си я построили. Казва, че
познава майката и бащата на Т., които не били живели в Игнатиево. Имали къща в
с.Н. и им ходили на гости. Т. и Г. построили голямата къща. Г. бил неграмотен. Г.
не знаел нищо, когато Т. ипотекирала къщата. Тя направила всичко зад гърба му.
Къщата била прехвърлена на името на майка й и баща й. Г. и Т. си купили
дворното място и след това построили къщата. След предявяване на протокола,
съдържащ се в нотариалната преписка, находящ се на л.201 от делото свидетелят
посочва, че е положил подпис в същия. Излага, че през *г е казал, че къщата е
на П., защото П. бил там и помагал.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи :
По предявения положителен
установителен иск за собственост в
тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване е да установи
наличието на права върху процесния имот, произтичащи от въведеното в процеса
придобивно основание.
Ищецът
претендира да е упражнявал давностно владение върху процесния имот за
периода от 1982г. до настоящия момент.
Фактическият състав
на соченото придобивно основание по чл.79,ал.1 ЗС включва
два елемента : владение и изтичане на предвидения от закона срок. Владението
следва да отговаря на признаците, посочени в чл.68, ал.1 ЗС, а именно несъмнено и
спокойно упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът следва да е осъществявал лично
или чрез друго лице,
считайки тази вещ за
своя.
За установяване на твърденията на ищеца
са събрани гласни доказателства чрез
разпита на двама свидетели. Съдът не кредитира в цялост показанията
на тези свидетели, поради наличие на пълно
противоречие с посоченото от тях в производството по издаване на констативния
нотариален акт на родителите на съпругата на ищеца. Видно от протокола,
съставен на 23.10.*г. и двамата свидетели са заявили пред нотариуса, че А. и П.
са купили имота с частен договор и си построили къща, както и че никой е нямал
претенции към този имот. Наличието на констатираното противоречие между
соченото от свидетелите Ст. К. и Ат. В. в нотариалното производство и разказаното от
тях в настоящия процес ги прави непригодни да установят твърдяното от ищеца
упражняване на давностно владение във въведение период, поради и което тези му
твърдения остават недоказани.
С оглед разколебаната достоверност на
показанията на свидетелите съдът не дава
вяра и не соченото от тях, че ищецът е неграмотен. Липсват доказателства ищецът
да е неграмотен до степен, в която да не може да разчете и разбере значението
на изписан текст. Видно от представената
от ЧСИ№711-Даниела Янкова покана за доброволно изпълнение, адресирана до
съпругата му, ищецът е получил същата като е изписал собственоръчно имената си,
което обстоятелство не е оспорено от него и представлява индиция, сочеща че са
налице данни за неговата грамотност. Неграмотността на ищеца е следвало да бъде
удостоверена по реда на чл.189, ал.1 ГПК в случай, че е била налице към момента
на подписване на декларацията по чл.23 СК пред нотариус. При положение, че
нотариусът не е намерил предпоставки в тази връзка следва да се приеме, че се е
уверил в грамотността на ищеца. В тази връзка съдът приема, че текстът на
декларацията по чл.23 СК, за която е установено съгласно заключението на СГЕ,
че е подписана от ищеца, е бил известен на последния. С тази декларация ищецът
е направил признание, че процесният имот е собственост на съпругата му и е дал
съгласие за неговото ипотекиране през *г., което изключва само по себе си
твърденията му да е имал намерение за своене върху имота. Всичко изложено води
до извод за недоказаност на предявения иск.
На следващо място дори и да се приеме,
че намерението за своене върху имота за ищеца се е променило след подписване на
декларацията през *г., при което е мислимо същия да е станал собственик по
давност за периода от *г. до датата на исковата молба, то при всички случаи
промяната в намерението е след вписване на договорната ипотека. Ипотечното
право съпътства правото на собственост върху ипотекирания имот- тежи върху
него. Ипотеката следва имота дори и
впоследствие същият да придобит от друго лице на оригинерно основание
–придобивна давност, тъй като няма как да се погасят ипотечните права на ипотекарните
кредитори без те да са удовлетворени. С признаването на права на ищеца на
основание придобивна давност, учредената в полза на банката ипотека не се
погасява, а валидно тежи върху имота/ в този смисъл и Решение №204/19.10.2017г.
по гр.д. №4806/2016г. по описа на ВКС, IV г.о./. С оглед на гореизложеното следва да се приеме, че ответниците са придобили
валидно имота въз основа на проведена публична продан по изпълнително дело,
образувано от ипотекарния кредитор и правата на ищеца не могат да им бъдат противопоставени
в тази хипотеза.
На изложените съображения предявеният
иск е несонователен и следва да се отхвърли.
По
разноските :
С оглед
изхода на делото в полза на ответниците се следват разноски на основание
чл.78,ал.3 ГПК, както следва : 31 лева за заплатени д.т. и 2400 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Ж.Г., ЕГН: ********** с адрес ***
срещу Р.И.К., ЕГН: ********** и Н.С.К.,
ЕГН:********** *** иск с правно основание
чл.124,ал.1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик
на ½ ид.ч. от недвижим
имот, находящ се в гр.Игнатиево, общ.Аксаково, обл.Варна, ул.“**“ №**,
представляващ Дворно място с площ от 398 кв.м., представляващо УПИ №** в кв.№** по плана на гр.Игнатиево, при граници УПИ с
№№** *, заедно с построените в
същото място Двуетажна жилищна сграда с площ от 60 кв.м. с маза с площ 12 кв.м.
и стопанска постройка с площ 24 кв.м.
ОСЪЖДА
Г.Ж.Г., ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на Р.И.К., ЕГН: ********** и Н.С.К., ЕГН:********** *** сумата от 2431 /две хиляди четиристотин тридесет и един /
лева, представляваща направените
по делото разноски, на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаването му пред Варненския окръжен съд.
Решението е постановено при участието на трети лица
помагачи на страната на ответниците – Община Аксаково, „У.Б.“АД, и ЧСИ№711-Даниела
П.а Янкова.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: