№ 25888
гр. София, 04.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
като разгледа докладваното от ВА Частно гражданско дело №
20221110101544 по описа за 2022 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 04.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
четвърти октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАВ
като разгледа докладваното от съдия ВАв ч. гр. д. № 1544/2022 г. по описа на СРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 172643/18.08.2022 г. от М М.ова М. и А. И. Симеонов, като
се твърди, че е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Поддържат, че в заявлението
по чл. 410 ГПК били поискали присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на
407,42 лева, но съдът бил присъдил сумата от 150,00 лева, което не кореспондирало с
минималният размер по НМРАВ. Искат изменение на заповедта за изпълнение в частта за
разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подаден отговор на молбата, като се поддържа, че не
следва да се присъжда адвокатско възнаграждение в размер по-голям от 300,00 лева.
Твърдим, че съобразно правилата на НМРАВ адвокатското възнаграждение за заповедното
производството било наполовина, а в случая с оглед интереса възнаграждението било в
размер на 300,00 лева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Иска отхвърляне на молбата.
Съдът като взе предвид становищата на страните и представените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Молбата е подадена от легитимирана страна, но е процесуално недопустимо по
следните съображения:
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК „…по въпроса за приложимостта на чл. 248 ГПК в заповедното
производство ОСГТК намира, че следва да бъдат разграничени хипотезата, при която
1
заповедният съд изобщо не се е произнесъл по искането за разноски, от тази, при която
произнасянето му е погрешно - т. е. несъобразено с правилата на чл. 78 ГПК, включително
когато не са присъдени всички направени разноски в полза на страната, която има право
на такива. В последния случай заинтересуваната страна разполага с изрично уредената в
чл. 413, ал. 1 ГПК възможност да подаде частна жалба срещу заповедта за изпълнение в
частта за разноските. Ако обаче съдът е пропуснал да се произнесе по това искане, налице
е непълнота, която подлежи на отстраняване по общия ред на чл. 248 ГПК.“.
В случая не само, че е налице произнасяне по искането за разноските, но същото не е
обжалвано надлежно с частна жалба пред въззивния съд в предвидения в чл. 413, ал. 2 ГПК,
във вр. чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок – за които хипотезата на заповедното
производство заявителят следва да следи сам, защото препис от заповедта не подлежи на
връчване на заявителя. Този извод на съда е в пълен синхрон с т. 14 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, където е предвидено,
че „…нормата не прави разграничение между субектите, които могат да обжалват,
респективно да искат изменение на решението по чл. 248 ГПК с оглед техния интерес.
Актовете, които подлежат на самостоятелно обжалване, се съобщават на страните,
като съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът им връчва препис. Това е и моментът, в който
страната узнава дали има правен интерес да обжалва съдебния акт и, от който за нея
започва да тече срока за подаване на жалба. Съдът връчва преписи на всички страни по
делото, а не само на тази, която има правен интерес да го обжалва. Съдебният акт,
който не подлежи на обжалване, не се съобщава на страните, поради което те сами
следва да се погрижат, за да узнаят съдържанието му. Това е мотивирало и законодателя
да определи различен начален момент за срока, в който страните могат да поискат
изменение на съдебния акт в частта за разноските в зависимост от това дали той
подлежи на обжалване или е необжалваем. Разрешението е съобразено и с чл. 9 ГПК,
който задължава съда да осигурява на страните равна възможност да упражняват
предоставените им права.“. В този смисъл затрудненията на процесуалният представител,
за който на съда е служебно известно, че води множество дела от гр. Варна са без значение.
Последният следва да организира работата си така, че да може да следи производствата си, а
отделно от това е налице и електронен достъп до делата, поради което същият може
своевременно да се уведомява, като очевидно както по настоящото производство, така и по
други производства (обстоятелства, които са служебно известни на съда), процесуалният
представител – адв. М. Х. се възползва и подава по ел. път заявления по чл. 410 ГПК. Тоест,
ако процесуалният представител иска да се ползва от „благото“ на т. нар. ел. правосъдие,
следва да търпи и неговите несгоди – че следва електронно да следи делата си. Отделен е
въпросът, дали процесуалният представител с множеството си производства не цели един по
далечен резултат, който е в противоречие с чл. 3 ГПК – да натоварва длъжника с разноски,
вкл. предвид факта, че заповедното производството по чл. 410 ГПК се развива единствено
по твърдения, а не по доказателства, когато ответника (длъжника) не е потребител – какъвто
е процесния случай.
С оглед обстоятелството, че е налице произнасяне на съда в частта за разноските със
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2022 г. по ч. гр. д. №
1544/2022 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, като заявителят не е подал надлежна
частна жалба в предвидения срок, то следва да се приеме, че защитата по
материалноправният спор за разноските по реда на чл. 248 ГПК е процесуално недопустима,
поради което молбата следва да се остави без разглеждане.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 172643/18.08.2022 г. от М М.ОВА М.,
ЕГН: ********** и А. И. СИМЕОНОВ, ЕГН: ................ за изменение на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 31.05.2022 г. по ч. гр. д. № 1544/2022
г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до
страните пред Софийският градски съд с частна жалба.
Препис от определението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3