№ 515
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Габриел Р. Русев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Габриел Р. Русев Административно
наказателно дело № 20215330207512 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по подадена
жалба от П. С. Т., против наказателно постановление № 21-1030-009825,
издадено на 13.10.2021г. от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор
„Пътна полиция“, с което на основание чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700.00 лева и
„лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца“, и са му
отнети общо 12 контролни точки, за извършено нарушение на чл.21 ал.1 от
ЗДвП. В жалбата си сочи, че наказателното постановление било
незаконосъобразно, тъй като не било описано в пълнота нарушението.
Нарушението било неправилно индивидуализирано. Не било посочено
мястото, на което било позиционирано АТСС. Не било посочено точното
място на позициониране на пътен знак спрямо АТСС. Заснемането било
обективно вероятно да е извършено извън населеното място. Процесното
техническо средство не било от одобрен тип. Следвало, АУАН и НП да бъдат
съставени на дружеството собственик на автомобила, а не на жалбоподателя.
Нямало доказателства, че на мястото на заснетото нарушение, имало пътен
знак за ограничение на скоростта. Моли съда да отмени наказателното
постановление като незаконосъобразно. Претендира разноски. Към жалбата
не е представен договор за правна защита, въпреки, че в нея е посочено, че
1
такъв се представя.
Въззиваемата страна в становището си оспорва подадената жалба.
Намира същата за неоснователна. Не били допуснати съществени
процесуални нарушения. Фактическата обстановка била изяснена. Доказало
се извършването на нарушението. Излага подробни съображения за
неоснователност на подадената жалба. Моли съда да остави без уважение
подадената жалба и да потвърди наказателното постановление. Прави
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят не се явява. Представлява
се от адв. Ж.Ж. от АК- София, който поддържа подадената жалба. Излага
съображения в нейна подкрепа. Моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление. В открито съдебно заседание, не претендира
разноски и не представя доказателства за сторени такива.
В открито съдебно заседание, въззиваемата страна не изпраща
представител.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становището на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
В АУАН и издаденото наказателно постановление е приета за
установено следната фактическа обстановка- на 31.01.2021г. в 14.59 часа в
община Асеновград, на републикански път втори клас № ΙΙ- 86 км 36+ 800 в с.
Бачково, жалбоподателят управлява на лек автомобил Мазда 6, с рег. № ***,
собственост на фирма „Фудпак Груп“ ЕООД, ЕИК: ********* със скорост 104
км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в населено място от 50
км/ч. Отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 %. Наказуема
скорост 101 км/ч. Нарушението е установено с ARH CAM S1 11743 и
фиксирано в снимков материал с № 0456684. Към момента на връчване на
АУАН № АВ/12428 водачът е представил СУМПС № ***- образец
2
Великобритания. Данните от СУМПС образец България са генерирани в „
АИС АНД“ и излизат автоматично, с което е извършил нарушение по чл.21
ал.1 от ЗДвП.
От показанията на свид. Г. актосъставител се установява, че същият е
съставил АУАН по предявения му снимков материал от АТСС, след което е
установен собственика на МПС, изготвена е справка за собственост на МПС,
изискана е декларация по чл.188 от ЗДвП от законния представител, от което
било видно, че жалбоподателят е управлявал МПС-то. Той не е предявил
АУАН лично.
От показанията на свид. Б. се установява, че положеният подпис в АУАН
е нейн, като тя лично не е присъствала на съставянето на акта, като е
положила подписа си преди подписване на АУАН от нарушителя.
От показанията на свид. И. и свид. Р. се установява, че същите при
изпълнение на служебните си задължения са посетили жилището на
жалбоподателя, установили са самоличността му, и са му връчили надлежно
съствения АУАН. Предявили са го лично, запознали са нарушителя със
съдържанието му, след което същият е положил подписа си.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите, тъй като са логични,
последователни, вътрешнонепротиворечиви, взаимно допълващи се, с липса
на индиции за предубеденост. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие посочените гласни доказателства
са пряко относими към мястото, начинът и времето на извършената проверка.
Противоречие в така посочените гласни доказателства не се наблюдава, като
всеки от разпитаните свидетели описва застъпените в настоящите мотиви
фактически обстоятелства по делото, в зависимост от това на каква част от
протеклите събития е станал непосредствен очевидец. Не се установява
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. С
тази правна преценка, за обективно верни се възприеха тези свидетелски
показания, които са вътрешно безпротиворечиви, логични и взаимно
допълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на
свидетелите.
От приложената по делото заповед № 81213-515/14.05.2018г. т.1.3 на
Министъра на вътрешните работи, и Заповед № 8121- 825/ 19.07.2019г. за
3
допълнение на Министъра на вътрешните работи се установява, че АУАН и
НП са издадени от упълномощени за това длъжностни лица.
От приложените по делото писмо от ОПУ- Пловдив с вх.рег. № 9264/
04.02.2022г., ведно със снимка, и от писмо от ОПУ- Пловдив с вх. рег. №
6834/ 27.01.2022г., ведно с проект на процесния път ΙΙ 86 се установява, че км
36+ 800 на републикански път втори клас № ΙΙ- 86 „Асеновград- Смолян“, е
извън границите на населено място, и се намира на 950 метра след табелата за
край на населено място- с. Бачково, и на посочения километър ( 36+ 800) няма
въведено ограничение на скоростта на движение със знак В 26.
Съдът, като взе предвид така установената фактическа обстановка,
намира за установено от правна страна следното:
Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежно и активнолегитимирана страна, в преклузивния срок по чл.59 ал.2
от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, предвид което е
породила присъщия си суспензивен спиращ изпълнението и деволутативен
сезиращ съда ефект, и следва да бъде разгледана по същество.
Жалбоподателят е наказан за това, че на 31.01.2021г. в 14.59 часа в
община Асеновград, на републикански път втори клас № ΙΙ- 86 км 36+ 800 в
населено място- с. Бачково, управлява на лек автомобил Мазда 6, с рег. №
***, собственост на фирма „Фудпак Груп“ ЕООД, ЕИК: ********* със
скорост 101 км/ч, при максимално разрешена скорост за движение в населено
място от 50 км/ч- нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП -водач, който превиши разрешената
максимална скорост в населено място, се наказва, за превишаване над 50
km/h - с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h
глобата се увеличава с 50 лв.
Налице са основания за отмяна на издаденото наказателно постановление
като незаконосъобразно и недоказано, и поради нарушения на материалния и
процесуалния закон.
На първо място, настощият съдебен състав приема, че жалбоподателят не
е извършил вмененото му нарушение, и не е управлявал МПС в населено
място с превишаване на разрешената скорост на движение. Както и по-горе бе
4
посочено, от приложените по делото писмо от ОПУ- Пловдив с вх.рег. №
9264/ 04.02.2022г., ведно със снимка, и от писмо от ОПУ- Пловдив с вх. рег.
№ 6834/ 27.01.2022г., ведно с проект на процесния път ΙΙ 86 се установява, че
мястото (в населено място с. Бачково) на което е вменено извършеното
нарушение на жалбоподателя, а именно км 36+ 800 на републикански път
втори клас № ΙΙ- 86 „Асеновград- Смолян“, е извън границите на населено
място, и се намира на 950 метра след табелата за край на населено място- с.
Бачково, и на посочения километър ( 36+ 800) няма въведено ограничение на
скоростта на движение със знак В 26. В покрепа на този извод е, че след
извършена по делото служебна справка в „Google maps” на посочените
георграфски координати в статичното изображение ( N 41.949469 северна
ширина и Е 24.858491 източна дължина) се установява, че извършваният
видеоконтрол се е осъществявал извън населено място и извън границите на
с. Бачково, а не както е посочено в АУАН и НП в населено място- с. Бачково.
При използването на техническото средство липсва човешка намеса при
отчитането на географското местоположение. В тази връзка, съдът приема, че
е извършен незаконосъобразен видеоконтрол на място, различно от
вмененото нарушение, което от своя страна опорочава процедурата по
видеозаснемане на нарушението. Доказателствената сила на протокола по чл.
10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. и протокола за успешно преминала
последваща метрологична проверка, а и приложеното статично изображение,
е оборена. В този смисъл, посочената в АУАН и НП фактическа обстановка
не се установява по категоричен и несъмнен начин от събраните по делото
доказателства. Напротив, презумптивната доказателствена сила за съставения
АУАН, предвидена в разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, е опровергана и
оборена изцяло от събраните по делото доказателства.
Отделно от това, настоящият съдебен състав намира, че при провеждане
на цялата административно- наказателна процедура по ангражиране на
административна отговорност, повдигане на административно обвинение и
налагане на административно наказание са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които водят до ограничаване и нарушаване на
гарантираното от закона право на защита на нарушителя и водят до
невъзможност нарушителя да разбере в точно какво административно
нарушение е обвинен.
5
Съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН сред задължителните реквизити на
АУАН и наказателното постановление са описание на фактическите признаци
на нарушението и посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП
(като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на
която се налага наказанието. Същевременно е безспорно, както в теорията,
така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-
наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния
процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава
нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и
субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето,
сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези
факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в
максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с
тях още от началото на административно-наказателения процес, т.е. от
момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5
ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1). В този смисъл са и
задължителните указания на имащото базисно значение за наказателния
процес Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002 г. по н. д. № 2/2002 г.,
ОСНК на ВКС, в което е прието, че сред задължителното съдържание на
обвинителния акт е пълното, точно и ясно посочване на всички съставомерни
фактически обстоятелства и на правната квалификация. Пороците при
словесната или юридическа формулировка, водещи до неяснота в описанието
на фактическите и/или правните рамки на повдигнатото обвинение са
винаги съществени и непоправимо накърняват правото на защита на
наказаното лице. Доколкото с АУАН реално се повдига и предявява
административното обвинение, гореизложените стандарти от практиката на
ОСНК на ВКС, следва на основание 84 ЗАНН да бъдат съотнесени и към
неговото съдържание. Наказателното постановление от своя страна е
властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който
дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се
явява аналога в административно наказателния процес на присъдата от
общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към
неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени
изисквания, както към АУАН. В този изричен смисъл са и задължителните
разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки
6
правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен
субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на
всички съставомерни фактически положения, които се приемат за
установени, както и приложимите към тях правни норми. От гореизложеното
следва, че за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дееца
следва да е налице пълно съответствие между сочените в АУАН и НП факти,
правната квалификация, под която те са подведени от контролните органи и
приложената санкционна норма. Всяко разминаване между предявените на
дееца факти и приложените нормативни разпоредби, освен че представлява
неправилно приложение на материалния закон, неминуемо води и до
съществено ограничаване правото на защита на санкционирано лице,
доколкото то се поставя в невъзможност да разбере какви точно са правните
рамки на нарушението, за което е санкционирано- тези които следват от
надлежно предявените факти или тези, които следват от приложените от
наказващия орган правни норми. По аргумент за обратното при неправилна
квалификация на изложените в АУАН и НП факти и/или неправилно
определена санкционна норма наказателното постановление следва
безусловно да се отмени. Посочването в АУАН и НП на неправилна правна
квалификация и/или санкционна норма представлява порок в дейността на
контролните органи, който няма как да бъде саниран на етап съдебно
следствие, доколкото се касае не за доказателствен дефицит, а за ненадлежно
предявено обвинение, като този порок не е от естество да бъде отстранен
чрез събиране на допълнителни доказателства. Следва да се отбележи и, че за
съда не съществува процесуална възможност за първи път да издири и да
приложи сам коректната материално правна или санкционна норма, ако те не
са надлежно очертани или са погрешно посочени в АУАН и НП. Да се
процедира по обратен начин означава деецът да бъде поставен в положение
да разбере кои са правните норми, които е нарушил и явяващи се основание
за ангажиране на отговорността му, едва след като наказанието вече реално
му е наложено, което е изцяло несъвместимо с правото му на защита. Не на
последно място следва да се посочи, че ако съдът служебно издири и накаже
дееца за релевантните материално правна и санкционна норма, без те да са
надлежно индивидуализирани в АУАН и НП, то същият би влезнал в
непреодолимо противоречие с контролно- отменителните си правомощия в
производството по чл. 63 ЗАНН и напрактика недопустимо би иззел и
7
встъпил в правомощията на наказващия орган. В тази връзка следва да се
отбележи, че чл. 53, ал.2 ЗАНН допуска издаване на НП и ако при съставяне
на АУАН са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обаче не
са ограничили съществено процесуалните права на наказваното лице. В
случая обаче констатираните пороци в съдържанието се отнасят както до
АУАН, така и до НП, поради което и чл. 53, ал.2 ЗАНН е неприложим. Ако се
допусне тълкуване, според което съдът може сам, за първи път със своя акт да
установява съставомерните фактически положения и правни норми, които до
този момент не са надлежно предявени на дееца, то напрактика би се
достигнало до заобикаляне и елиминиране на цялата уредена в ЗАНН
процедура по повдигане, предявяване и защита по административното
обвинение.
Настоящият случай е точно такъв. Доказателствената сила на
съставения протокол по чл.10 от Наредбата за използване на техническо
средство, е оборена. На първо място, посочването, че видеоконтролът се е
осъществаяал в с. Бачково, е оборено от приложените по делото писма от
ОПУ- Пловдив. По нататък, в протокола не е посочено, посоката на движение
на контролираните МПС-та, не е посочено има ли общо ограничение на
скоростта на движение, като това поле е оставено непопълнено. В същото
време, е посочено че няма пътен знак за ограничение на скоростта на
движение. На следващо място, в приложеното статично изображение се
наблюдават две МПС, и двете приближаващи и не става ясно кое е точното
МПС, което уредът е заснел да се движи с превишена скорост. Тези празноти
се пренесени в АУАН и в НП, в които не е посочено, коя е посоката на
движение на процесния автомобил. Тези обстоятелства се отразяват
съществено на правото на защита на сакционираното лице, и водят до
невъзможност жалбоподателят да разбере точно за кое нарушение му е
ангажирана административнонаказателната отговорност и за кое нарушение е
санкциониран. Това само по себе си представлява съществено процесуално
нарушение, водещо до нарушаването на гарантираното от закона право на
защита на нарушителят, и до основание за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. Допуснатите пороци в АУАН и НП при описание
на изпълнителното деяние на нарушението и при очертаване на неговия
предмет поставят съда в невъзможност да провери: налице ли е идентитет
между деянието, за което деецът е наказан с НП и това, за което му е
8
повдигнато административно обвинение с АУАН; налице ли е идентитет
между деянието, за което е наказан дееца и това, което се установява от
доказателствата по делото; не е ли нарушен принципа не бис ин идем,
забраняващ наказването на дееца два пъти за едно и също нещо; верността на
фактическите изводи на наказващия орган, доколкото в процеса на доказване
(при липса на яснота на коя дата се твърди да е извършено деянието) се внася
прекалено голяма неяснота и неопределеност, изключващи несъмнеността на
фактическите изводи, а както е ноторно известно по аргумент от чл. 303, ал.1
НПК, вр, чл. 84 ЗАНН административно наказателната отговорност не може
да почива върху предположения. В този смисъл констатираните пороци при
описание на съставомерните фактически положения и приложимите правни
норми не само ограничават правото на защита на наказаното лице, доколкото
същото е принудено да гадае за деяние с какви точно фактически и правни
параметри е наказано, но и съществено затруднява до степен на
невъзможност контролните правомощия на съда по преценка за
законосъобразност на НП, което се явява безусловно основание за неговата
отмяна.
Предвид гореизложеното, издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния и
процесуалния закон и следва да се отмени.
За пълнота следва да бъде посочено, че видно от представеното по
делото удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че техническото средство е от одобрен тип. А в отговор на
възражението, че следвало АУАН и НП да бъде съставен на дружеството
собственик на МПС-то, по делото е надлежно приложена и попълнена
декларация по чл.188 от ЗДвП от законния представител на дружеството
собственик, в която е посочено кое е лицето управлявало автомобила- а
именно жалбоподателят П. С. Т.. Тези обстоятелства обаче, не променят
крайният извод и акт на съда.
При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на
разноски има жалбоподателят, но по делото не са преставени доказателства за
сторени такива, предвид което не следва да се присъждат.
Предвид гореизложеното, Районен съд- Пловдив
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 21-1030-009825, издадено на
13.10.2021г. от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, сектор „Пътна
полиция“, с което на П. С. Т., ЕГН: **********, адрес: ***, на основание
чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 700.00 лева и „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3
(три) месеца“, и са му отнети общо 12 контролни точки, за извършено
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Пловдив, по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10