РЕШЕНИЕ
№ 49
гр. Балчик, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесет и седми
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СНЕЖАНКА Ж. ДЖАМБАЗОВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Административно
наказателно дело № 20213210200238 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявена жалба от”Б.Д.И.”ЕООД,със седалище и адрес
на управление в ****,ЕИК ****, представлявано от управителя си ПЛ. К. К., срещу
наказателно постановление №08-002274/183 от 20.09.2021г.,на Директора на ДИТ-гр.Д.,с
правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбата е подадена,чрез административно наказващия орган и ведно със
административната преписка е получена в Районен съд-Балчик с Рег.№1805 на
07.10.2021год.
Дружеството-жалбоподател, твърди в жалбата си, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, постановено е при допуснати процесуални нарушения и
при неправилно прилагане на материалния закон. Твърди, че не е подробно и правдиво
описана фактическата обстановка в наказателното постановление. Наказателното
постановление е в противоречие с материалния закон.
Твърди, че не е допуснато визираното в АУАН и наказателното постановление
административно нарушение. Твърди се, че извършеното деяние е маловажно и следва да се
приложи разпоредбата на чл.415, ал.2 от КТ.
Моли съда да отмени наказателното постановление,изцяло.
Редовно призовано, дружеството-жалбоподател,се представлява в съдебно заседание
от редовно упълномощен процесуален представител-адвокат П.П. от АК-Д..
От името на своето подзащитно дружество,процесуалният представител поддържа
жалбата.
1
Пледира,че не е налице административно нарушение. Твърди, че неправилно са
интерпретирани фактите и са неправилни правните изводи на наказващия орган. Моли съда
да отмени изцяло процесното наказателно постановление. Претендират се деловодни
разноски под формата на адвокатско възнаграждение.
Възиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з. от ю.к.Г. ХР. Н..
Процесуалният представител на въззиваемата страна твърди,че жалбата на
жалбоподателя е неоснователна. Твърди, че наказателното постановление е правилно и
законосъобразно и моли съда да го потвърди изцяло. Претендира заплащане в полза на
въззиваемата страна на юрисконсултско възнаграждение.
По делото, като свидетели са разпитани СТ. Н. П.-актосъставител, СН. Т. Н., ЕЛ. ИВ.
КР., Т. Н. АК..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни доказателства,прие за
установена следната фактическа обстановка :
На 08.07.2021 год.в 15,40 часа, служители на ДИТ извършват проверка.
Обект на проверката е хотел „Л.“, находящ се в ***, стопанисван от дружеството-
жалбоподател.
При проверката е заварена М.Й.И. с ЕГН **********, с работно облекло да почиства
хотелски стаи на първия етаж на хотел“Л.“.
От М.Й.И. е изискано да попълни писмена декларация относно условията по
наемането му на работа.
Изготвена и връчена е призовка до управителя на дружеството-жалбоподател на
08.07.2021год., с която са изискани документи чрез които да се установи вида на
правоотношенията между дружеството и заварените да работят работници.
Сред представените документи е и трудов договор№***год. със страни дружеството,
като работодател и М.Й.И.,като работник. Изискана е справка от НАП за приети и
отхвърлени уведомления по чл.62 ал.5 от КТ с изх.№08388213017745 от 08.07.2021г. от
17:37 часа.
При анализа на справката от НАП, както и на попълнената декларация от М.И.,
проверяващите достигат до извода, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на
работодател е допуснало до работа на 08.07.2021год. работника М.Й.И., преди да й връчи
копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП за регистрация на
трудовия й договор.
Въз основа на така установена фактическа обстановка,свидетелят СТ. Н. П. съставя
Акт за установяване на административно нарушение на 19.08.2021год. срещу
„Б.Д.И.“ЕООД.
Въз основа на образуваната административна преписка,Административно
наказващия орган издава наказателното постановление№08-002274/183 на 20.09.2021г.
срещу дружеството-жалбоподател,с което за административно нарушение на разпоредбата
2
на чл.63 ал.2 от КТ,му налага административно наказание Имуществена санкция в размер на
1500лв.(хиляда и петстотин лева).
При така установената фактическа обстановка,въз основа на императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление,по
отношение на законосъобразността,обосноваността и правилността му,съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок. Наказателното постановление е връчено на 27.09.2021г.видно
от пощенската разписка за връчване.Жалбата е получена в деловодството на възивемата
страна с Рег.№21089210 на 01.10.2021г.
С оглед изложеното,съдът приема,че жалбата срещу наказателното постановление е
подадена в законоустановения срок.
Жалбата е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган-Директора на ДИТ-гр.Д.
Относно материално-правната и процесуална законосъобразност и обоснованост на
обжалваното наказателно постановление.
При анализа на АУАН и наказателното постановление,съдът счита,че
актосъставителя и административно наказващия орган не са допуснали съществени
процесуални нарушения,нарушаващи правото на защита на дружеството жалбоподател и
водещи до опорочаване на процесното наказателно постановление до степен на
незаконосъобразност.
Защитата на дружеството-жалбоподател не представя според съда доказателства
оборващи установената фактическа обстановка.
Действително по делото е прието като писмено доказателство-писмен граждански договор
между дружеството-жалбоподател и лицето М.Й.И.,сключен на 07.07.2021год. със срок до
09.07.2021год.
Съдът приема, че наличието на този договор не може да опровергае факта на
съществуването на трудов договор от дата 08.07.2021год., между същите страни.
Според съда между страните е имало сключен трудов договор.Този факт,се доказва
от самият трудов договор,приет като доказателство.Доказва се и от попълнената писмена
декларация от работника,от която според съда се установят данни относно условията му по
наемане на работа,а именно работно време,йерархическата зависимост и работодателя.
Приложената по делото декларация е писмено доказателство,прието от съда и
последното е кредитирано,т.к.удостоверява истинността на определени обстоятелства и е
дадена пред надлежен орган,в лицето на служители на ДИТ-Д..
Косвено доказателство,че е налице валидно и доброволно сключен трудов договор
между страните към датата на проверката е факта,че от показанията на разпитаните
3
свидетели се установя,че и към настоящия момент именно въз основа на този
договор,лицето работи в дружеството-жалбоподател.
Това дава основание на съда да приеме писмения трудов договор и декларацията
като годни доказателствени средства и като такова не може да ги изключи от предмета на
доказване.
В настоящият случай безспорно се установява, че работодателя, санкционираното
дружество е допуснало на работа М.И., преди да и връчи заверен в ТД на НАП трудов
договор, надлежно подписан и от двете страни и преди да е регистрирало уведомлението по
чл.63,ал.2 от КТ в ТД на НАП.
Съдът приема,че М.И. е престирала труд, като се е намирала в обекта и в рамките на
работен за обекта ден и час, дават основание на съда да приеме съществуващите между
М.И. и дружеството отношения единствено и само като трудови, преди обаче работодателя
да е изпълнил законовите си задължения за регистрацията на трудовия договор пред
съответната ТД на НАП и предоставяне на копие от уведомлението по чл.63 ал.3 на
работника,заверено от ТД на НАП за регистрация на трудовия й договор.
Именно неизпълнение на гореописаните задължения от страна на
работодателя,представляват конкретното, процесно административно нарушение,за което е
издадено обжалваното наказателно постановление.
Нарушението е извършено от юридическо лице,поради което въпросът за неговата
субективна страна не следва да се обсъжда,защото в случая се касае за ангажиране на
отговорност, която е обективна и безвиновна.
От което следва извода, че не следва да се анализира липсата или наличието на вина у
представляващия дружеството или у други лица,свързани с осъществяване на дейността
му,нито да се определя нейната форма.
Както бе посочено по-горе при съставянето на АУАН и наказателното постановление
не се констатираха нарушения на процесуалните права на дружеството, които съществени
и да са основание за отмяна.
Както в АУАН, така и в наказателното постановление е посочено какво е
нарушението, каква е правната му квалификация,въз основа на какви доказателства са
съставени от лица, в кръга на правомощията им, предявени са надлежно, своевременно е
упражнено правото на жалба.
По отношение определяне на наказанието:безспорно наказващият орган е наложил
наказанието в размер към законовия минимум от 1500,00лева. Административно наказващия
орган,е посочил в наказателното постановление,че нарушението не може да бъде
квалифицирано като маловажно по чл.415в, ал.2 от КТ, поради това, че са настъпили вредни
последици за работника ,невъзможността да се отстрани нарушението, както и високата
степен на обществена опасност на извършеното нарушение.
Административно-Наказващият Орган е взел в пълна степен обстоятелствата които
са от значение за определяне на размера му и правилно е определил неговият размер,
4
налагайки наказание към минималния размер от 1500,00лева, предвиден в чл.414, ал.3 от
КТ, като е посочил, че нарушението не може да бъде квалифицирано като маловажно поради
възникналите вредни последици за работника и високата степен на обществена опасност.
Следва да се приеме този извод на АНО за правилен,тъй като при конкретната
проверка са установени повече от един работник работещи в нарушение на разпоредбата на
чл.63 ал.2 от КТ.На следващо място е налице обективна невъзможност да се отстрани
допуснато административно нарушение.
Регистрирането на трудовия договор в компетентната ТД на НАП,поражда правните
последици от сключването му,а именно право на почивка,възнаграждение ,отпуска,ползване
на храна и напитки,право на безопасни и здравословни условия на труд ,осигурителни
права,данъчни задължения и др.,както и оповестяването му пред съответните държавни
органи,че се престира труд,същият се полага на правно основание и работника или
служителя са законово защитени и могат търсят защита за правата си.
Разпоредбата на чл.415в ,ал.2 от КТ,регламентира,че нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ не са маловажни,след като процесното нарушение е по
чл.63, и ал.2 от КТ,за него чл. 28 от ЗАНН е неприложим.Не е приложима и разпоредбата на
чл.415В от КТ.В тази насока изводите на наказващият орган са правилни като съобразени
изцяло с разпоредбата на закона - чл. 415в, ал. 2 от КТ.
С оглед изложеното,съдът счита,че процесното обжалвано наказателно
постановление е законосъобразно и като такова следва изцяло да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото,съобразявайки обстоятелството,че настоящия съдебен
състав потвърждава процесното наказателно постановление,както и съобразявайки
разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН,съдът счита,че следва да се присъди в полза на ДИТ-
гр.Д. юрисконсултско възнаграждение. Неговият размер,според съдебния състав следва да
бъде съобразен с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ,съгласно
препращащата норма на чл.63 ал.5 от ЗАНН.
Съгласно чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ,заплащането на правната помощ е
съобразено с вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН,чл.27е
от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото не е с фактическа и правна сложност,поради което следва да се
присъди възнаграждение на минимума от 80 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление №08-002274/183 от
20.09.2021г.на Директора на ДИТ-гр.Д.,с което за констатирано на 08.07.2021г.в обект-
хотел“Л.“, находящ се в ***,Балчишка община,административно нарушение на чл.63 ал.2 от
5
КТ, на”Б.Д.И.”ЕООД,със седалище и адрес на управление в ****, ЕИК ****, представлявано
от управителя си ПЛ. К. К., е наложена на основание чл.416 ал.5 от КТ, във вр.чл.414, ал.3 от
КТ административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500лв.(хиляда и
петстотин лева), като законосъобразно.
ОСЪЖДА”Б.Д.И.”ЕООД,със седалище и адрес на управление в ****, ЕИК ****,
представлявано от управителя си ПЛ. К. К. да заплати в полза на ДИТ-гр.Д., направени
деловодни разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лева(осемдесет лева)
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Д. в
четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
6