РЕШЕНИЕ
гр. София, ……………… г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Б” въззивен състав,
в публичното заседание на първи април през две хиляди и деветнадесета година ,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ:БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното
от мл. съдия Коева гр. дело № 13342 по описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение от 13.06.2018 г.,
постановено по гр. дело № 37838/2017 г. по описа на СРС, I ГО, 113 състав, са частично
уважени предявените по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.” ЕАД срещу П.С.Д., като е признато за
установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата 2 375,54 лв. – главница
за доставена в периода от м.05.2014 г. до м.04.2016 г. топлинна енергия в имот
с аб. № 099551, ведно със законната лихва, считано от 01.03.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 24,01 лв. – мораторна
лихва върху главницата за периода 15.09.2015 г. – 24.02.2017 г., като е отхвърлен
иска за лихва до пълния предявен размер.
Срещу така постановеното
решение е подадена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за
неправилност на крайния съдебен акт, постановен от СРС, в частта, с която е
отхвърлен иска за лихва. Поддържа се, че съдът се е произнесъл в противоречие с
материалния закон. Искането към съда е да отмени решението в обжалваната част и
да уважи изцяло иска за лихва.
В законоустановения срок не
е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника.
Третото лице помагач “Т.С.”
ЕООД не взима становище по жалбата.
Ответникът П.С.Д. е обжалвал
първоинстанционното решение в частта, в която СРС е уважил предявените
кумулативно обективно съединени установителни искове, като навежда доводи за неправилност
на решението поради противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Поддържа, че по делото не са представени фактури или съобщения към фактури, в
които да бъдат обективирани процесните вземания. Излага съображения, че по
делото не е установено реално потребеното количество топлинна енергия. Поддържа
се, че не е изследвано защо сметките на ответника за топлинна енергия са
най-високи в блока, в който живее, а всички апартаменти са еднакви по
квадратура и отопляем обем. Поддържа, че изчисляването на разпределеното
количество индивидуално потребление би било реално, когато определеното общо
количество топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е максимално
близко до действителното, отдадено от нея. Твърди се, че от страна на ищцовото
дружество не е проведено пълно и главно
доказване на факта на доставеното количество топлинна енергия и исковете са недоказани.
Иска се отмяна на решението на СРС в обжалваната от ответника част и отхвърляне
на предявените искове.
В законоустановения срок не
е постъпил отговор на въззивната жалба от “Т.С.” ЕАД.
Третото лице помагач “Т.С.”
ЕООД не взима становище по жалбата.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна във връзка с наведените
във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт.
Жалбите са
подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно.
СРС, 113 състав
е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно обективно съединени установителни искове с правно чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ, както и по чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
За уважаването на предявения по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД
ищецът трябва да установи по
реда на пълното и главно доказване следните кумулативни предпоставки на
предявената претенция: възникването, съществуването, изискуемостта и размера на
претендираните от него вземания, т.е. наличието на правоотношение между
топлопреносното предприятие и ответника като потребител на топлинна енергия
през процесния период; използването от ответника на претендираното количество
топлинна енергия; стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично
оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите
условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. Поради изложеното и предвид елемента на административно регулиране в чл. 153, ал. 1
от ЗЕ, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно Закона за енергетиката.
Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени
от ДКЕВР, които обвързват ответника дори и без да ги е приел изрично съгласно разпоредбата
на чл. 150, ал. 2,
изр. 2-ро от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ - няма твърдения, нито данни ответникът да е упражнил
правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ. Според чл. 153, ал. 1
ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е
собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания
имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно
право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
По делото е
представен нотариален акт № 32, том I, дело № 28 от 11.07.2005 г. на нотариус с рег. №345 на
НК при РС - София, от който се установява, че ответникът е придобил по дарение
собствеността върху процесния недвижим имот.
Съгласно чл.
139, ал.1 ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение, а съгласно ал.2 -
дяловото разпределение се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано
в публичния регистър по чл.139а ЗЕ. Законът, с разпоредбата на чл.139б от ЗЕ
изрично постановява, че изборът на лицето извършващо услугата дялово
разпределение в сгради – етажна собственост, се извършва от потребителите, с
писмено съгласие на собствениците притежаващи най-малко две трети от
собствеността в сградата. За резултатите от избора, потребителите уведомяват
писмено топлопреносното предприятие, което сключва писмен договор при общи
условия с избраната фирма за дялово разпределение.
От
представените писмени доказателства се установява, че между етажната собственост,
собственици на обект в която са ответниците и топлинния счетоводител “Т.С.” ЕООД,
е сключен договор от 25.09.2002 г., подписан за етажната собственост от
представител, упълномощен от проведено на 21.08.2002 г. общо събрание на
етажните собственици. Правата и задълженията по договора са възникнали и в
правната сфера на ответниците представлявани от етажната собственост,
определила избора на търговец, овластен да извършва измерване на потреблението.
Предвид горното следва да се приеме, че
между страните е налице облигационно правоотношение. При установеното наличие
на облигационно правоотношение за процесния период, както и наличие на
правоотношение с третото лице – помагач за извършване на дялово разпределение и
изготвяне на изравнителни сметки, което обвързва ответника, следва да бъде
установено наличието или липсата на доставяна до имота топлинна енергия и
нейната стойност.
По
делото е допусната и приета съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението
на вещото лице общо дължимата сума за процесния период за потребена топлинна
енергия е 2375,55 лв. , в която не са включени задължения извън процесния
период.
Настоящият състав кредитира на основание чл. 202 ГПК
посоченото заключение като пълно и компетентно изготвено. Следва да се отбележи,
че за изготвяне на експертното заключение по съдебно-техническа експертиза са
ползвани представените от третото лице документи, които не са съставени от
ищеца по делото и заключението отразява реално потребеното количество топлинна
енергия. Отделно от това следва да се отбележи, че заключенията на вещите лица
по допуснатите СТЕ и СсЧЕ не са били оспорени от ответника в проведеното на
14.03.2018 г. отркрито съдебно заседание.
Следва да се отбележи, че са неоснователни оплакванията на въззивника-ответник
относно непредставянето на фактури от страна на ищеца. Последното не е
основание за отхвърляне на иска, доколкото по делото е установено реално
потребеното количество топлинна енергия за процесния период, което е
правопораждащия вземането на ищеца юридически факт, а не издаването на фактура.
В този смисъл на възраженията на
ответника, че реално потребеното количество топлинна енергия следа да се
установи с други доказателства, различни от счетоводната документация на търговеца
/„Т.С.“ ЕАД/, следва да се отговори, че задължението му към топлопреносното предприятие е установено по
основание и по размер не само въз основа на представените по делото счетоводни
документи, а и чрез други доказателства – допуснатата по делото СТЕ, кактои
представените от третото лице – помагач документи, при съвкупния анализ на
който се стига до извод за основателност на претенцията на ищеца. Ответникът не
е представил никакви доказателства, които да оборят извода за дължимост на
сумата за доставена и потребена топлинна енергия.
Ирелевантни са оплакванията относно това, че всички
апартаменти в жилищния блок са с еднаква квадратура, а ответникът имал
най-висока сметка, доколкото от значение за потреблението не е единствено
отопляемия обем на жилището.
Съобразно изложеното,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, в частта с която са
уважени предявените искове срещу ответника
По въззивната жалба на
въззивника – ищец:
По отношение
на исковия период са приложими Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София
от 2014 г., които са обнародвани във вестник "24 часа" и са
влезли в сила от 14.03.2014 г. Съгласно чл. 31, ал. 1 от същите клиентите
заплащат топлинната енергия по един от следните начини: т. 1 - на
десет равни месечни вноски; т. 2 - на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация за сградата и една изравнителна вноска и т. 3 - по реална месечна
консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна собственост,
присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната енергия
по реда на ал. 1, т. 2, месечната консумация се определя от търговеца въз
основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия
през предходния отчетен период. Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от Общите
условия месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на
клиента се формира въз основа на определения за него дял
от топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След
отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на
стойността на фактурите по ал. 1 / т. е. за месечната дължима сума/ и фактура
за потребеното количество топлиннаенергия за отчетния период, определено
на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура се
установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и ако
клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече сума се
приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на клиента, се
възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се установи,
че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и клиентът има
просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да се извърши
прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1
и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура
за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от
приложимите за процесния период Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат
сумите за съответните отчетни периоди, формирани след изготвяне на
изравнителната сметка, в 30 дневен срок от публикуването им на интернет-страницата
на продавача. По делото обаче липсват доказателства на коя дата сметките на
ответника са били публикувани, поради което остава недоказан фактът на изпадане
на ответника в забава по отношение на дължимите суми и искът за лихва за забава
се явява неоснователен.
Тъй като СРС е достигнал до
същите фактически изводи, обжалваното решение трябва да бъде потвърдено, а предявените
жалби отхвърлени.
По разноските:
С оглед неоснователността
на двете въззивни жалба, разноските следва да останат за страните, така както
са сторени.
С оглед на цената на иска
въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.06.2018 г., постановено по гр. дело № 37838/2017
г. по описа на СРС, I ГО, 113 състав.
РЕШЕНИЕТО е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца “Т.С.”
ЕАД – “Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.