Р
Е Ш Е Н И Е
260509/3.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр.Варна, III-ти
наказателен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова
при секретаря Петя Великова, като разгледа
докладваното от съдията нахд № 4174 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е с правно основание чл.59 и
сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД ***,
представлявано от Мариана Георгиева Георгиева против НП №
03-011958/23.10.2019год. издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на дружеството е наложено административно
наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ „имуществена санкция” в размер на 5000 лв.
за административно нарушение по чл.63 ал.2 от КТ.
В жалбата се излагат доводи за
незаконосъобразност на процесното постановление и е формулирано искане за отмяната му.
В съдебно заседание процесуалният
представител на въззивното дружеството поддържа жалбата. Твърди, че случаят е
маловажен и пледира за отмяна на
акта, а алтернативно - за
намаляване на санкцията.
Процесуалният представител на АНО
оспорва жалбата, изразява становище за доказаност на извършеното нарушение и
моли НП да бъде потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, и
възразява за прекомерност на
адвокатското такова в случай, че се иска присъждане.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 02.10.2019 г. около 14:20 часа,
свидетелят К.Д., заедно със свой колега от Дирекция „Инспекция по труда” Варна
извършили проверка в ресторант „Сладория“, находящ се в гр.Варна
ул.“Ст.Караджа“ № 16. Установили, че обектът се стопанисва от „М.“ ЕООД. На място проверяващите установили
лицето Мартин Минчев Динев, който като сервитьор обслужвал клиенти. Дали му да
попълни декларация, относно работното време и трудовите функции. От вписаното в
нея свид.Д. установила, че Динчев има
сключен трудов договор за работа като сервитьор с работно време от 11:00 до
19:00 ч. и определено трудово възнаграждение - 560 лева. От представените в Д“ИТ“-Варна
документи, относно трудовите правоотношения с работниците се установило, че с
това лице е сключен трудов договор на
осн. чл.67 ал.1 т.1 вр. чл.70 ал.1 от КТ на 02.10.2019 г., който бил
регистриран в ТД на НАП на 03.10.2019 г. в 05:47:05 ч. Съпоставяйки този час с
началния час на работното време посочен в декларацията на Мартин Динев,
проверяващите приели, че работодателят е допуснал до работа този работник,
преди да му предостави копие от уведомлението
по чл.62 ал.3 от КТ заверено в ТД на НАП.
На 16.10.2019 год. срещу въззивното
дружество бил съставен АУАН № 03-011958, в който е посочено, че като
работодател е допуснал до работа М.Динев преди да му е предоставил копие от
уведомление по чл.62 ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП. Нарушението било квалифицирано по чл. 63, ал.2 от КТ, а актът бил надлежно предявен и връчен на законния
представител на дружеството нарушител.
Въз основа на така съставения акт АНО
е издал процесното НП, с което възприел
изцяло фактическите констатациите описани в акта и като съобразил отразеното в
справката от ТД на НАП, приел че „М.” ЕООД като работодател е нарушил разпоредбата
на чл. 63, ал.2 от КТ . Санкционирал го на основание чл. 414, ал.3 от КТ с „имуществена
санкция” в размер на 5000 лв.
От показанията на свид. Мартин Динев
се установява, че е започнал работа във въззивното дружество в деня на
проверката, когато е подписал и трудовия
договор. Когато проверяващите са му предоставили да попълни декларацията той бил в залата на търговския обект и изпълнявал сервитьорските
си задължения. На другия ден подписал някакви документи, които не можа да
посочи какви са. Пред съда свидетелят потвърди, че подписите в декларацията и в
справката за прието уведомление, са негови
Тази фактическа
обстановка съдът прие за установена от показанията на свидетелите
К.Д. и М.Динев, и от приобщените по делото писмени доказателства. Съдът ги
кредитира изцяло като обективни, взаимно допълващи се и непротиворечиви.
При така установената фактология съдът формулира правно убеждение в следния смисъл:
По приложението
на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от
компетентен орган – Директора на Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл.
416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити
по ЗАНН, преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена
възможност да организира адекватна защита. Жалбоподателят не е
депозирал писмено възражение срещу АУАН в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, което
обяснява липсата на произнасяне на АНО по реда на чл.52
ал.4 от ЗАНН.
Описанието
на нарушението и в акта, и в постановлението е направено с достатъчна пълнота и
конкретика. Що се отнася до датата
и мястото на извършване на нарушението, съдът прие, че тези реквизити на НП по
см. на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН / респ. на АУАН съгл.чл.42 т.3 от с.з./ са
налични и недвусмислено установени с
оглед посочения от свид. Д. начин на
констатиране на нарушението – след проверка в търговския обект , стопанисван
от въззивното дружество на посочения
адрес и по документи, представени в
Д»ИТ»-Варна.
Правото на защита на жалбоподателя е
реализирано в цялост с депозиране на настоящата жалба. Поради това съдът
намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В този смисъл направените в жалбата оплаквания съдът прецени като
неоснователни.
По приложението на материалния закон:
Нормата на чл.63 ал.2 от КТ въвежда
задължение за работодателя да не допуска до работа работник или
служител, преди да му предостави екземпляр от сключения трудов договор,
подписан от двете страни и копие от уведомление за него заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.
В настоящия случай работодателят „М.” ЕООД след като е сключил трудов договор на 02.10.2019 г. с Мартин
Минчев Динев и е определил, че работникът ще постъпи на работа на 02.10.2019
г., го е допуснал до работа на тази дата в търговския обект ресторант
„Сладория“, в гр.Варна ул.“Ст.Караджа“ № 16. Уведомлението за сключване на
трудовия договор е регистрирано в ТД на НАП в срока по чл.62 ал.3 от КТ . С оглед
датата и часа на постъпването му там - 05:47:05 ч. на 03.10.2019 г. то е могло
да бъде връчено на работника, който е установен на 02.10.2019 г. в проверявания обект след този час, т.е. най-рано в началото на следващия работен
ден,. Свид. Динев под страх от наказателна отговорност потвърди че се е явил за
първи път на работа на 02.10.2019 г. - в деня на проверката, и е получил
екземпляр от трудовия договор тогава, а на другия ден е подписал друг документ,
както и че в декларацията си е посочил
работното време, с което е следвало да работи. При извършване на проверката в
обекта копие от уведомлението за сключен
трудов договор не е било налично при работника, който фактически вече е
бил назначен по трудов договор за неопределено време.
За това съдът прие, че въззивното дружество
като работодател е нарушило императивната разпоредба на чл. 63 ал.2 от КТ и не
е налице основание за отмяна на НП,
поради материална незаконосъобразност.
В случая административно наказващият
орган не е индивидуализирал санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН. От една страна
следва да се отчете поведението на жалбоподателя, за който няма спор, че в
законоустановения срок е регистрирал в ТД на НАП сключения с работника Мартин
Динев трудов договор /видно от датата и часа върху уведомлението/, но при допускането му
до работа копие от това уведомление, не му е било връчено. От
друга страна следва да се има предвид, че
нарушението вкл. и на трудовото законодателество от въззивното дружество
е извършено за първи път. За това съдът редуцира „имуществената санкция” до
минималния размер предвиден в чл.414 ал.3
от КТ, а именно - 1500 лева.
АНО бланкетно е посочил, че не
счита случая за маловажен и съдът споделя този извод, тъй като се касае за поведение,
несъобразено с основен принцип на трудовото законодателство на Република
България, защитаващ трудовите и социалните права на работниците и служителите,
които са по уязвимата страна в трудовите правоотношения. В този смисъл настоящият казус не показва занижена
степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид,
поради което и с оглед законодателното решение в чл.415в ал.2 от КТ това
нарушение не може да бъде квалифицирано като „маловажно“.
По изложените съображения съдът
намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде изменено в посока на редуциране на имуществената
санкция.
В настоящия случай съдът е
констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна
санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143,
ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на
обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв.
ответника имат право на присъждане на разноските, направени по делото
съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната
разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията
на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на
НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност, изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, и като съобрази, че по делото е проведено само едно
съдебно заседание, в което е участвал процесуален представител на Д „ИТ“,
намира, че присъденото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно - 80 лева. В съответствие с правилото на чл. 78 ал.3 вр.
с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 24,00
лева.
Воден от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
НП № НП № 03-011958/23.10.2019год. издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда"-гр.Варна, с което на „М.“ ЕООД ***,
представлявано от Мариана Георгиева Георгиева, е наложено административно
наказание на основание чл.414 ал.3 от Кодекса на труда, като НАМАЛЯВА размера
на имуществената санкция от 5000 лева на 1500
лева.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД ***, представлявано от
Мариана Георгиева Георгиева, да плати на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна сумата от 24.00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- Варна в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ: