Р Е Ш Е Н И Е
№17/30.1.2020г.
Гр. Ямбол, 30.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи състав, в публично
заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Стефка Панайотова, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 400 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Х.М.М.
*** против Акт за установяване на публично
държавно вземане с уникален номер 20/06/3/0/03099/2/01/04/01
с изх. № 01-283-6500/603 от 11.09.2018 г., издаден от Директора на ОД на ДФЗ,
гр. Ямбол, с който на жалбоподателя е отказано пълно изплащане на финансовата
помощ общо в размер на 9 779 лева, представляваща второ плащане по Договор
№ 20/06/3/0/03099 от 21.08.2017 г. и е определено задължение в размер на 19 558
лева, представляващо първо плащане по същия договор.
В
жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен, незаконосъобразен и немотивиран,
постановен в нарушение на административно-производствените правила и на
материалния закон. Иска се отмяната му и връщане на преписката за ново
произнасяне.
В
съдебно заседание оспорващият М., редовно призован, не се явява и не изпраща
процесуален представител.
Ответната
страна, чрез процесуалния си
представител оспорва подадената жалба, като изразява становище за
неоснователност на същата. Претендира се присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
След
като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното:
На
осн. чл. 27, ал. 5 и ал. 6 от Наредба №
10 от 10 юни 2016 г. за прилагане на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014-2020 г. между ДФ „Земеделие“ и жалбоподателя М. бил сключен Договор № 20/06/3/0/03099 от 21.08.2017
г. По силата на този договор, Фондът предоставя на жалбоподателя финансова
помощ по процесната подмярка
в размер на 29 337 лева, като първото плащане в размер на 19 558
лева, съобразно уговореното, е изплатено на М.. Второто плащане, което е в
размер на 9 979 лева, видно от чл.
3, ал. 2, т. 2 от Договора е предвидено да се извърши в срок до три месеца след
издаване на УИН за окомплектованата с всички изискуеми документи, съгласно
Приложение № 11 към Наредба № 10 от 10.06.2016 г. заявка за второ плащане, като
в чл. 3, ал. 3 от същия договор е посочено, че заявката за второ плащане следва
да се подаде в срок до 31.05.2018 г.
На
07.06.2018 г. жалбоподателят М. изпратил до
Държавен фонд „Земеделие“ чрез
пълномощника си М.К.заявка за второ плащане, като към придружителното
писмо приложил и документи за изпълнен ангажимент и постигнато съответствие по
договора и поискал да му бъде определена нова дата за внасянето на
документацията и проверка, като посочил, че здравословни проблеми са му попречили да стори
това в срок.
С
Писмо № 20/06/3/0/03099/2/01/22/01 г., жалбоподателя
е уведомен, че ДФ
„Земеделие“ открива производство по налагане на финансови корекции във връзка с
обстоятелството, че е пропуснат срока за подаване на заявка за плащане съгласно
Приложение № 11 към чл. 33, ал. 1, ведно с необходимите документи, което
представлява неизпълнение на договорни и нормативно вменени задължения. С оглед
на направената констатация, административният орган е приел, че жалбоподателя няма право да получи второ плащане и дължи
връщане на полученото първо такова.
Срещу
тези констатации, на 17.07.2018 г. М. подал възражение, в което оспорил обстоятелството, че срокът за подаване
на заявка за плащане, ведно с необходимите документи е изтекъл, като посочил,
че договорът с ДФ „Земеделие“ е подписан на 21.08.2017 г. и към 31.05.2018 г.
не е изтекъл предвиденият в чл. 33, ал.
2 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. срок, а именно от най-рано 1 година и 6 месеца. Отправил е и
предложение за сключване на анекс към договора за подпомагане, с който да се
определи нова дата за депозиране на заявката.
С
Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/06/3/0/03099/2/01/04/01 с
изх. № 01-283-6500/603/11.09.2018 г. на Директора на ОД на ДФ „Земеделие“, гр.
Ямбол, е отказано пълно изплащането на финансовата помощ общо в размер на 9 779
лева, представляваща второ плащане по Договор № 20/06/3/0/03099 от 21.08.2017
г. и е определено на жалбоподателя Х.М.М. задължение
в размер на 19 558 лева, представляващо първо плащане по същия договор. Именно този акт е предмет на жалбата, въз
основа на която е образувано настоящото съдебно производство.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата
е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество обаче, тя се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съображенията за това са следните:
Съгласно
чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който организира и ръководи
нейната дейност, а съгл. чл. 4 от същия текст, той може да делегира със свои
заповеди част от предоставените му правомощия на заместник - изпълнителните директори
и на директорите на областните дирекции на фонда, съобразно териториалната им
компетентност, включително и правомощията си, произтичащи от правото на
Европейския съюз или от националното законодателство, за вземане на решения, произнасяне
по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане. Със
Заповед № ОЗ-РД/286 от 01.02.2017 г., Изпълнителният директор на ДФЗ, е
делегирал на директорите на ОД на ДФЗ изрично посочените в нея правомощия,
измежду които е и издаването на актове за установяване на публично държавно
вземане по отношение на ползватели на подмярка 6.3
„Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на
стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. Следователно,
оспореният административен акт е издаден от оправомощен
и териториално компетентен директор на
ОД на ДФЗ, гр. Ямбол.
Съдът
намира също така, че административният
орган е издал акта си при изяснена фактическа обстановка, като е
обсъдил всички факти и обстоятелства от значение за случая.
Условията и редът за прилагане на подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., са регламентирани в Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.1 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г.
Съгласно
чл. 10 от Наредба № 10/2016 г., изплащането на помощта по процесната
подмярка се извършва на два етапа, а именно: първо
плащане в размер на левовата равностойност на 10 000 евро – след сключване на договора
за предоставяне на финансова помощ съгласно чл. 29 и второ плащане в размер на левовата равностойност на 5000
евро – когато след извършена проверка съгласно чл. 36 от Разплащателната агенция се установи
коректното изпълнение на бизнес плана. Видно
от разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 10/2016 г., при кандидатстване за
второто плащане по чл. 10, т. 2, ползвателят на помощта подава заявка за
плащане по образец, утвърден от Изпълнителния директор на Разплащателната
агенция и публикуван на електронната страница на последната, в съответната
регионална разплащателна агенция и прилага всички изискуеми документи съгласно
приложение № 11, като в ал. 4 на същия член е
записано, че заявката за второ плащане следва да се подаде не по-късно
от посочения в заявлението за подпомагане и договора за предоставяне на
финансова помощ срок.
По
делото е безспорно установено, че заявката за второ плащане по договора на
оспорващия не е подадена в посочения по-горе срок, а именно 31.05.2018 г., с
което не е изпълнено нормативно задължение, посочено в чл. 33, ал. 2 и ал. 4 от
Наредба № 10 от 10.06.2016 г., както и договорно задължение, уговорено в чл. 3,
ал. 3 от Договор № 20/06/3/0/03099 от 21.08.2017 г. Обстоятелството, че пълномощникът
на жалбоподателя е имал „здравословни проблеми“, по никакъв начин не изключва
възможността самият М. да организира подаването на заявката си за второ плащане
в рамките на срока. Освен това, наличието на здравословен проблем не е измежду
случаите, които Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. (към който препраща параграф
единствен на т. 16 от ДР на Наредба № 10/2016 г.) квалифицира като „непреодолима сила“ и
„извънредни обстоятелства“. Видно от чл. 2, § 2 от последния, „непреодолима
сила“ и „извънредни обстоятелства“ могат да бъдат признати в случай на:
а) смърт на бенефициера;
б)
дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера;
в) тежко природно бедствие, което е засегнало
сериозно стопанството;
г)
случайно унищожение на постройките за животни на стопанството;
д)
епизоотия или болест по растенията, която е засегнала съответно част или всички
селскостопански животни или земеделски култури на бенефициера;
е)
отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това
отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението.
Очевидно
е, че здравословните проблеми, ако не свързани с дългосрочна професионална
нетрудоспособност, и то на бенефициера, а не на трето лице, каквото се явява
пълномощникът на последния, не са измежду
обстоятелствата, които са признати за „непреодолима сила“ и „извънредни
обстоятелства“. Поради това не може да намери приложение разпоредбата на чл.
37, ал. 4 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г., съгласно която при неизпълнение на
задължения в случай на непреодолима сила или извънредни обстоятелства,
ползвателят не възстановява полученото първо плащане по договора за
предоставяне на финансова помощ, но няма право да получи второ плащане по чл.
10, т. 2.
Искането,
отправено до ДФЗ с вх. № 02-6500/4882 от 07.06.2018 г. за определяне на нова
дата за подаване на заявката за второ плащане, е депозирано извън срока по чл.
39, ал. 2 от Наредба № 10/10.06.2016 г., съгласно
която когато се касае за промяна на договора, свързана с изменение на бизнес
плана и на крайната дата на периода за проверка изпълнението на бизнес плана и
подаване на заявката за второ плащане, искането за това трябва да бъде подадено не по-късно от четири
месеца преди изтичането на срока по чл. 11. Видно от разпоредбата на последния
член, срокът за изпълнение на бизнес плана се определя в договора за
предоставяне на финансовата помощ в съответствие със заложената в бизнес плана
крайна дата на периода за проверка. В чл. 6, ал. 1 от подписания договор, М. се е задължил да изпълни
представения от него и одобрен бизнес план в периода от сключване на същия до
31.05.2018 г. Предвид на това срокът, в
който жалбоподателят е имал право да поиска изменение на срока за подаване на
заявката за второ плащане се явява изтекъл на 31.01.2018 г.
Що
се отнася до твърдението, че срокът за подаване на заявката за второ плащане,
посочен в договора за предоставяне на финансовата помощ не е правилно определен, съдът намира същото
за несъстоятелно. Видно от разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 10/2016
г., срокът за подаване на заявката за второ плащане се посочва от кандидата в
заявлението за подпомагане и трябва да бъде не по-рано от 18 месеца и не
по-късно от 4 години и 6 месеца от датата на подаването на заявлението за
подпомагане. При тази нормативна
уредба е ясно, че срокът се брои от датата на подаване на заявлението за
подпомагане, а не от датата на подписването на договора, както твърди
жалбоподателят. В настоящия случай заявлението за подпомагане е подадено на 11.08.2016
г., поради което и определеният от самия жалбоподател срок за подаване на заявката за второ плащане
(31.05.2018 г.) е напълно съобразен с ограниченията по чл. 33, ал. 1 от Наредба
№ 10 от 10.06.2016 г. Отделно от това,
видно от раздел IV
Производствена програма на земеделското стопанство на представения и одобрен
бизнес план, посоченият период на засаждане на краставици на открито е от
01.05.2018 г. до 15.05.2018 г., поради което и срокът за подаване на заявката
за второ плащане се явява съобразен и с ограниченията по ал. 3 на чл. 33 от
Наредбата.
Предвид
изложеното съдът намира, че оспореният Акт за установяване на публично държавно
вземане № 20/06/3/0/03099/2/01/04/01 с изх. № 01-283-6500/603 от 11.09.2018 г.,
издаден от Директора на ОД на ДФЗ – Ямбол е напълно законосъобразен. Подадената
против него жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
При този изход
на делото своевременно направеното от ответната страна
искане за присъждане на разноски е основателно. Поради това жалбоподателя
следва да бъде осъден за заплати на ДФ „Земеделие“ сумата
от общо 534,69 лева, от които 234.69
лева, съставляващи държавна такса за образуване на делото пред ВАС на РБ и 300
лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение - по 100 лева за всяко от производствата
пред Административен съд - Ямбол и 100 лева за това пред ВАС на
РБ.
Мотивиран от гореизложеното, ЯАС, първи
административен състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.М.М. ***, с адрес за кореспонденция: гр. ****,
кв. „*****“, ул. „****“ № 24 против
Акт за установяване на публично държавно вземане № 20/06/3/0/03099/2/01/04/01
с изх. № 01-283-6500/603 от 11.09.2018 г., издаден от Директора на ОД на ДФЗ,
гр. Ямбол.
ОСЪЖДА Х.М.М. да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – ГР. СОФИЯ сумата от 534.69 лева (петстотин
тридесет и четири лева и 69 стотинки) за
направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ:/п/не се чете