№ 98
гр. Русе, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов
Михаил Драгнев
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Михаил Драгнев Въззивно търговско дело №
20224501000146 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Славиянска“, № 29, ет.
7, представлявано от управителя Н. П.П., чрез юрк. Я.П., против Решение №
228 от 24.02.2022г. по гр. д. № 3283 по описа за 2021г. на Русенски районен
съд, в частта, с която е прогласена нищожността на Договор за паричен заем
№ 330133/24.06.2019г. между М. В. Й. и „Сити Кеш“ ООД.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на решението,
изразяваща се в противоречие с материалния закон и процесуалните правила.
Иска се от въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и да
постанови свое, с което да отхвърли предявения иск.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който се взема становище за правилност и законосъобразност на акта в
обжалваната му част. Иска се от въззивния съд да остави без уважение
жалбата и да потвърди първоинстанционното решение в тази му част.
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в предвидения за това
преклузивен срок и срещу акт на съда, подлежащ на инстанционен контрол,
поради което същата се явява процесуално допустима.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата,
доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
На 24.06.2019г. е сключен Договор за паричен заем № 330133 между
1
„Сити Кеш“ ООД - кредитор и М. Й. - кредитополучател. Отпуснатият кредит
е в размер на 800 лв. и следва да бъде върнат на 11 месечни вноски в периода
24.07.2019г. – 25.05.2020г. Лихвата по кредита е в размер на 40,05%, а ГПР е
изчислен и посочен в договора в размер от 47,84%. В чл. 8 от Договора е
предвидена неустойка за предоставяне на обезпечение в размер на 986,18лв.,
разсрочена на месечни вноски към кредита.
Към кредитора са били направени плащания от страна на длъжника в
размер на общо 1013,68 лв., което се установява от приложени приходни
касови ордери и Разписка от 25.07.2019г.
Твърди се, че на 04.03.2021г. с Договор за продажба и прехвърляне на
вземания „Сити Кеш“ ООД цедира на „Агенция за събиране на вземанията“
ЕАД вземането по Договор за паричен заем № 330133 срещу М. Й.. Към
договора липсва Приложение № 1, което представлява неразделна част от
него. Без приложението не може да се установи дали процесното вземане е
едно от прехвърлените с договора за цесия такива.
От изготвена Съдебно-икономическа експертиза се установява, че към
ГПР са включени единствено разходите за ГЛП в размер от 40,05 %, докато
ако бъде включена сумата, дължима за неустойка по чл. 8 от Договора, ГПР
би бил 544,83 %. Също е констатирано, че общо отнесените от кредитора
суми за погасяване на заема са в размер на 573,50лв., докато сумата от
440,18лв. е разпределена за плащане по Договор № 273410 от 14.02.2019г.
/друг активен кредит, предоставен на М. Й../
В заседание от 24.01.2022г. ищцата чрез процесуалния си представител
признава, че дължи сумата от 226,50лв. и прави отказ от иска си в тази му
част, съответно производството относно тази сума е било прекратено.
От изготвена Почеркова експертиза се констатира, че текста на Договор
за паричен заем № 330133/24.06.2019г. е с шрифт от семейството „Times New
Roman”, а общите условия към него са с шрифт „Aral”, както и че двата
текста са с различен размер – височина и ширина на буквените знаци.
При така установената и от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, същият е достигнал до правилния извод, че Договор за
паричен заем № 330133 е недействителен и М. Й. не дължи на „Сити Кеш“
ООД и на „Агенция за събиране на вземанията“ ЕАД сумата от 1502,10лв.
Съдът констатира, че ГПР не съответства на изискванията на ЗПК. В
настоящия случай посоченият фиксиран годишен лихвен процент по договора
е 40,05%, а годишният процент на разходите – 47,84%. Чл. 8 от Договора, вр.
чл. 6 от същия и чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ОУ действително предвиждат
заплащането на обезщетение/неустойка, ако в тридневен срок
заемополучателят не предостави обезпечение чрез безусловна банкова
гаранция или поръчител, отговарящ на условията на чл. 9, ал. 2 от ОУ. От
друга страна в чл. 8 от Договора е описано, че неустойката в размер на 987,18
лв. се разсрочва заедно с всяка от погасителните вноски, т.е. е с един и същи
падеж, като към определените месечни вноски се добавят суми за неплатена
2
неустойка/обезщетение. С тази клауза кредитодателят реално уговаря
допълнителна печалба за себе си, която се равнява на повече от 100% от
чистата стойност на кредита (800 лв.) и очевидно няма характера на
неустойка/обезщетение, макар и в договора да е записана като такава.
Изискванията за предоставяне на посочените обезпечения след сключване на
договора и начисляване на неустойка при непредставянето им всъщност
размества финансовия риск, като го прехвърля върху заемополучателя.
Кредитора, тъй като предоставя такъв вид услуги, е длъжен или да провери
предварително имущественото състояние на длъжника си, или да отчете
риска от невъзможност за погасяване на кредита, като го добави в общия
размер на разходите чрез уговаряне на по-висока лихва или друго плащане.
Неоправдано е да се прехвърля риска от неизвършване на проверка на
имуществото на кредитополучателя върху него с помощта на този вид
неустоечни клаузи, които не са били отчетени при определяне на ГПР. Освен
това тази неустойка е разсрочена на погасителни вноски едновременно с
останалите видове плащания по договора за заем, от което следва изводът, че
това всъщност представлява прикрита договорна лихва в полза на
заемодателя. Поради тези съображения същата е трябвало да бъде включена в
калкулациите на ГПР. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което,
на основание чл. 22 ЗПК, води до недействителност на целия договор за
потребителски кредит, като в този случай на кредитодателя търговец се
дължи само чистата сума по заема на основание чл. 23 ЗПК.
Неоснователни са оплакванията в жалбата относно приетото от вещото
лице, че при изчисляването на ГПР са били отчетени всички предвидени в
ЗПК разходи по кредита. Въпросът, кои суми представляват разходи по
кредита и следва да се включват при калкулиране на ГПР, е правен и влиза в
компетентността на съда, а не на вещото лице. Тук следва да се посочи, че
експерта приема, че ако бъде включена сумата, дължима за неустойка по чл. 8
от Договора, ГПР би бил 544,83 %.
Също така съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12,
като според чл. 11, ал. 2 ЗПК Общите условия са неразделна част от договора
за потребителски кредит. Тълкувани систематично посочените норми
поставят изискване за еднаквост на шрифта на договора и общите условия
към него. В случая от изготвената почеркова експертиза се установява, че
текста на Договор за паричен заем № 330133/24.06.2019г. е с шрифт от
семейството „Times New Roman”, а общите условия към него са с шрифт
„Aral”, както и че двата текста са с различен размер – височина и ширина на
буквените знаци. Тоест договора и общите условия не отговарят на
изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, което на осн. чл. 22 от ЗПК отново води до
недействителност на договора за потребителски кредит.
Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, която в случая е 800лв. – главница. Длъжника е погасил сумата от
3
573,50лв. и е направил отказ от иск за сумата от 226,50лв., представляваща
неплатена част от главницата. С оглед горното съдът намира, че останалата
претендирана от кредитора сума в размер от 1502,10лв., включваща лихви,
неустойки и други разходи по кредита не се дължи.
С оглед така приетото, въззивният съд смята решението на районния съд
за правилно и законосъобразно и намира, че следва да бъде потвърдено.
По разноските, направени във въззивната инстанция:
След като жалбата е оставена без уважение разноски се дължат само на
процесуалния представител на въззиваемия в размер на 335.15 лв. –
минималния предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 МРАВ, вр. чл. 38,
ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА за предоставена безплатна правна помощ.
Мотивиран така Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 228 от 24.02.2022г. по гр. д. № 3283 по
описа за 2021г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Славиянска“, № 29, ет. 7, представлявано от
управителя Н. П.П. ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. В. Т. от АК-Русе, ЕГН:
**********, сумата от 335.15 лв. за предоставена безплатна правна помощ по
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4