Решение по дело №2421/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 24
Дата: 16 януари 2020 г. (в сила от 25 февруари 2020 г.)
Съдия: Галина Иванова Вълчанова Люцканова
Дело: 20192330102421
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 24/16.1.2020г.

 

                                гр.Ямбол........16.01........2020 г.

 

                               В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

  Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание

  На.................................шестнадесети...декември…….................................

  През две хиляди и деветнадесета година,..........в състав:

                                                         Председател: Г.Вълчанова

                                                                Членове: ........................

                                                                                ........................

  При секретаря................И.Г.......................и в присъствието на

  Прокурора...............................................като разгледа докладваното от

  ...............................съдия Г.Вълчанова....................................гр.д.№ 2421

  за 2019 година................................................................................................

Производството по делото е образувано по искова молба от „АГРАРИКА“ ЕООД гр.Я. против „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД гр.Я., с която се претендира да бъде осъден ответника да заплати сумата 17 262,49 лв., представляваща стойността на доставени торове, препарати за растителна защита и семена за посев, за което са издадени фактури, но не са заплатени, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, сумата 4 681,41 лв., представляваща обезщетение за забава, както и присъждане на направените по делото разноски. Твърди се, че между дружествата са съществували трайни търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът е продавал на ответника процесните стоки, а за доставките са издавани данъчни фактури. Подробно са посочени датите на доставка на стоките, както и издадените фактури в периода 18.04.2016 г. – 23.11.2017 г., които са без договорено отложено плащане и първото е извършено от ответника на 10.12.2018 г. и в размер 5000 лв., а общия размер на останалото неизплатено задължение е претендирания по иска. Стоките са доставени и получени, съгласно издадени приемо-предавателни протоколи, но сумите не са изплатени от ответника. В първото съдебно заседание пълномощникът на ищеца потвърди, че действително от ответника е постъпило плащане на сумата в размер 4 736,59 лв., след завеждане на иска.

 В срока по чл.131 от ГПК писмен отговор от ответника е постъпил като искът се оспорва частично. Не се възразява за пет от доставките, но се твърди, че за останалите девет доставки, същите не са получени от ответника – една част са получени от лица, които не са оправомощени да приема стоки, а друга част изобщо не са доставени и съответно дружеството не е включвало фактурите в дневниците за покупки. Поради това се иска отхвърляне на иска относно незаплатените като недоставени стоки и присъждане на разноските. В първото съдебно заседание от пълномощника на ответника бе направено изявление за това, че се признава обстоятелството, че подписите за получаване на процесните стоки на част от протоколите са на лице П. Ч., както и са направени изявления за възможност за постигане на споразумение. Това изявление е направено в случай, че след проведен разпит на П. Ч., същият потвърди обстоятелството, че действително подписите на предявените  му протоколи са негови, но до споразумение не се осъществи.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Страните по делото са се намирали в договорни правоотношения по силата, на които ищецът “ АГРАРИКА” ЕООД е продавал на ответника “ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99” АД стокаторове, препарати за растителна защита и семена за посев. В подкрепа на това обстоятелство с исковата молба ищецът е представил следните писмени доказателства за това, че на 18.04.2016 г. на ответника е доставен тор "***" в торби от 50 кг, общо количество 2 т, на обща стойност от 1116 лв. с ДДСтоката е получена с приемо - предавателен протокол*** от 18.04.2016 г.; на същата дата 18.04.2016 г. е доставен тор "***" в торби от 50 кг, общо количество 2 т, на обща стойност от 1116 лв. с ДДС - стоката е получена с приемо - предавателен протокол*** от 18.04.2016 г. За тези две доставки е издадена фактура*** от 28.04.2016 г. за продажба на тор "***" на обща стойност 2232 лв. с ДДС.

На 18.04.2016 г. на ответника са доставени семена "***" - 20 торби, а стоката е получена с приемо - предавателен протокол***от 18.04.2016 г. Като за доставката е издадена фактура*** от 28.04.2016 г. на стойност 3310.40 лв.

Относно фактури ***и № ***, ищецът заявява, че е получил плащане в размер 5000 лв., което покрива изцяло задължението по първата фактура и частично по втората, поради което претендира в настоящото производство остатък в размер 542,40 лв.

Съгласно приемо - предавателен протокол***от 10.06.2016 г. ищецът е доставил на ответника препарати "***" - 8 литра и "***" - 20 литра, за което е издадена фактура***от 14.06.2016 г. за продажба на препарати „***" - 8 литра и "*** - 20 литра на стойност 574.99 лв. с ДДС. Съгласно приемо - предавателен протокол ***от 28.10.2016 г. е доставен тор *** с общо количество 2.4 т и е издадена фактура*** от 31.10.2016 г. за продажба на тор *** с общо количество 2.4 т на стойност 1699.20 лв. сДДС. Съгласно приемо - предавателен протокол *** от 28.10.2016 г. на ответника са доставени семена за посев "***" с общо количество 4000 кг, а за доставката е издадена фактура*** от 31.10.2016 г. за продажба на пшеница с общо количество 4 т на стойност 1920 лв.

По отношение на частичната сума за плащане по фактура*** от 28.04.2016 г. от 542,40 лв., както и целите суми по фактури ****** и ***, ответникът заяви, а ищецът потвърди, че след завеждане на иска на 24.07.2019 г. е извършил плащане в размер 4736,59 лв.

Съгласно приемо - предавателен протокол*** от 23.02.2017 г. с положен подпис на получател П. Ч. на ответника е доставен тор "*** в торби от 50 кг, общо количество 4 т, на обща стойност от 2352 лв. с ДДС; съгласно приемо - предавателен протокол*** от 24.03.2017 г. с положен подпис на М. С. на ответника е доставен тор "***" в торби от 50 кг, общо количество 1 т, на стойност от 588 лв. с ДДС; съгласно приемо - предавателен протокол*** от 11.04.2017 г. с положен подпис на С. П. на ответника са доставени препарати "***" – 06, 1 кг,*** - 10л, ***- 10 л, "***" - 20 л, на стойност от 1761.06 лв. с ДДС и съгласно приемо - предавателен протокол*** от 24.03.2017 г., подписан от М.С. на ответника е доставен "***" - 3 л. За тези четири доставки е издадена една фактура***от 13.04.2017 г. на стойност 5365.66 лв. с ДДС. Тези доставки бяха оспорени от ответника за това, че не са извършвани, тъй като лицата, подписали за получатели П. Ч. и М.С. са непознати за ищеца, а лицето С. П.не е подписвал приемо-предавателен протокол.

Същото оспорване ответникът заяви и относно неизвършване на останалите пет доставки, за които ищецът е представил доказателства, а именно: с приемо - предавателен протокол*** от 24.03.2017 г., подписан от .М. С. за доставено "***" - 6 бр. и издадена фактура*** от 13.04.2017 г. на стойност 1380 лв.; с приемо - предавателен протокол*** от 21.04.2017 г., без име на подписалия получател за доставен тор "***" в торби от 50 кг, общо количество 3 т и издадена фактура*** от 21.04.2017 г. на стойност 1764 лв. с ДДС; с приемо - предавателен протокол*** от 15.05.2017 г., подписан от С. П. и с приемо - предавателен протокол***от 17.05.2017 г., подписан без име на получател за доставени на ответника съответно препарати "***" - 1.5 кг и "*** - 20 л, както и  препарат "*** - 10 л, за които две доставки е издадена фактура***от 19.05.2017 г. на стойност 776.24 лв. с ДДС и с приемо - предавателен протокол***от 31.10.2017 г., без име на подписалия получател за доставен тор "***" в торби от 50 кг, общо количество 6 т и издадена фактура*** от 23.11.2017 г. на стойност 3240 лв. с ДДС.

Относно подписите на оспорените от ответника приемо-предавателни протоколи ищецът заяви, че не твърди подписите на лицето С. П. като получател да са положени от него, а от лицето П. Ч.. Същият представи по делото в оригинал приемо-предавателни протоколи: *** от 23.02.2017 г.;*** от 24.03.2017 г.; ***от 11.04.2017 г.; ***от 24.03.2017 г.; *** от 21.04.2017 г.; *** от 15.05.2017 г.;***от 17.05.2017 г. и *** от 31.10.2017 г.

Във връзка с оспорването на реално извършени доставки  по искане на ищеца бяха събрани гласни доказателства. Свидетелят Д.Д.Д. заявява, че в момента е член на съвета на директорите на „Технострой инженеринг – 99“ АД гр.Я., а през 2016 г. и 2017 г. бил ***През двете години, когято е бил *** са получавали торове, препарати и семена от „Аграрика“ ЕООД. С това се занимавал колегата П., който намерил тоя човек П. Ч. - другия свидетел и го завел в „Аграрика“ като му предоставил права да закупува торове и препарати. После пристигали фактури в „Технострой инженеринг – 99“ гр.Я., които са осчетоводявани и има разплащане по тях. Човекът, който имаше право да получава торове и препарати бил г-н П. Ч., той не работел в дружеството, а бил нает от П., защото има механизация да обработва дивечови ниви в с. Т. на две ловни полета и трябвало да се извършват мероприятия по тях.

Другият свидетел е лицето П.Н. Ч., който потвърди обстоятелството, че П. го е помолил и наел да извършва услуги на ловно поле - дивечови ниви да се засяват и да се почистват, а той се съгласил. П. завел Ч. при г-н Ш. - фирма „Аграрика“ да го представи, а след като започнат обработки да му доставят торове и препарати. Г-н П. му се доверил да извършва тези услуги, възложил му устно. В крайна сметка лично Ч. получавал торовете в посоченото време. Минавал край „Технострой инженеринг – 99“ гр.Я. и казвал, че имам нужда от семена или препарати, торове, заявявал ги в офиса на Ш.. Те му се обаждали по телефона и му ги доставяли.

На представените на Ч. приемо - предавателни протоколи в оригинал, същият заяви, че подписа е негов на протоколите от 23.02.2017 г. и 11.04.2017 г., на приемо - предавателни протоколи от 15.05.2017 г. и от 31.10.2017 г. не можа да каже дали подписът е негов.

Свидетелят Ч. допълни, че при връчване на тези протоколи, той на втория ден ги предавам в офиса на „Технострой инженеринг – 99“ гр.Я.. Не е възможно да не съм ги е подписал и да ги предаде неподписани, тъй като при получаването, шофьорът няма да му даде стоката. Без негово присъствие друг не може да получи стоката и да се подпише. Свидетелят не можа да се сети точно какво е получавал като препарати, торове, семена, като количество и видове. Доставянето е ставало на място – в с. Т..

Предвид заявеното от свидетеля П. Ч. относно това, че на приемо-предавателните протоколи от 15.05.2017 г., 17.05.2017 г. и от 31.10.2017 г. не може да каже със сигурност дали подписът е негов, по искане на ищеца бе назначена съдебно-почеркова експертиза. Вещото лице експерт в сектор НТЛ при ОД на МВР Я. дава категорично заключение, че подписите в приемо-предавателен протокол***15.05.2017 г. с доставчикАграрика" ЕООД гр.Я. и получателТехнострой-инженеринг 99" АД гр.Я., приемо-предавателен протокол***/17.05.2017 г. с продавачАграрика" ЕООД гр.Я. и купувачТехнострой-инженеринг 99" АД гр.Я. и приемо-предавателен протокол***/31.10.2017 г. с продавачАграрика" ЕООД гр.Я. и купувачТехнострой-инженеринг 99" АД гр.Я. са положени от П. Ч.. Съдът кредитира заключението на вещото лице графолог като компетентно изготвено и изцяло съобразено с доказателствения материал въпреки изложените от ответника възражения относно правилността на изводите на вещото лице придвид обстоятелството, че на тази експертиза ответникът не противопостави други доказателства, които да установят твърденията му.   

Ищецът с исковата молба е представил справки за начислени лихви за забава върху процесните суми по издадените фактури, които бяха потвърдени по размер от вещото лице икономист.

Съгласно заключението по назначената, изслушана и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, вещото лице дава заключение, че по данни от счетоводните регистри на „АГРАРИКА" ЕООД са налице следните задълженията на „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД към „АГРАРИКА"ЕООД: към момента на предявяване на иска - 05.07.2019 г. - 17262,49 лв. и към датата на изготвяне на заключението 16.09.2019 г. - 12 525,90 лв. Процесните фактури са въведени в Дневници на продажбите на „АГРАРИКА"ЕООД, участват в резултата от Справки-декларации по ЗДДС, дължимият ДДС е начислен и внесен. Фактури ***/28.04.2016 г., №***/14.06.2016 г. и ***/31.10.2016 г. са осчетоводени в Дневници на покупките на „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД, като доставки без данъчен кредит. Фактури***28.04.2016 г. и № ***31.10.2016 г. са въведени в Дневник на покупките и в Дневник за продажбите. Фактури***/13.04.2017 г.,***/13.04.2017 г., № ***/21.04.2017 г., № ***19.05.2017 г. и №***23.11.2017 г. не са осчетоводени, съответно не са въведени в Дневниците по ЗДДС. По данни от счетоводството на ответника, същите не са получени от „ТЕХНОСТРОЙ -ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД В счетоводството на „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД не са налице платежни нареждания със суми, аналогични на сумите, посочени в процесиите фактури. Извършени са банкови преводи на суми в размер на общо 9 736,59 лв.: на 10.12.2018 г. - 5 000 лв. и на 24.07.2019 г. - 4 736,59 лв. В счетоводството на ответното дружество със сумата от общо 9 736,59 лв. са погасени изцяло задълженията по фактурите, които са получени и осчетоводени при него: ***от 14.06.2016 г., ***от 28.04.2016 г., фактури *** от 28.04.2016 г., **от 31.10.2016 г. и *** от 31.10.2016 г.

Задълженията по фактурите, приложени към исковата молба, са отразени в счетоводството на „АГРАРИКА"ЕООД, съгласно изискванията на българското законодателство и във връзка с тях счетоводните книги на дружеството са водени редовно. Лихвата за забава за посочените в обстоятелствената част на исковата молба суми и периоди, е в размер на общо 4 681,87 лв.

В Дневниците за покупка на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД фактури с №***/28.04.2016 г.,***28.04.2016 г., № ***/14.06.2016 г., № ***31.10.2016 г. и № ***/31.10.2016 г. са отразени. В Дневниците за покупка на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД фактури с № ***/13.04.2017 г.,***/13.04.2017 г.,***/21.04.2017 г., №***/19.05.2017 г. и № ***/23.11.2017 г. не са отразени. Задълженията по фактури***28.04.2016 г.,***28.04.2016 г., №***14.06.2016 г., № ***/31.10.2016 г. и № ***31.10.2016 г. са отразени в счетоводството на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД. Задълженията по фактури***/13.04.2017 г.,***/13.04.2017 г., № ***/21.04.2017 г., ***/19.05.2017 г. и № ***/23.11.2017 г. не са отразени в счетоводството на „ТЕХНОСТРОЙ - ИНЖЕНЕРИНГ 99"АД.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно основание чл.318 от ТЗ във връзка с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Съдът намира исковете за допустими, а разгледани по същество за частично основателни по размер. Страните не спорят, а от представените по делото писмени доказателства се установи, че са били в търговски взаимоотношения по повод договор за покупко-продажба на семена, торове и препарати. Тъй като този договор е бил сключен между търговци във връзка с упражняваното от тях занятие, съдът счита, че сключената между страните сделка е търговска продажба. Установи се, че по силата на договора ищецът е продавал на ответника стока стойността, на която ответникът е заплатил частично преди предявяване на исковата молба в съда и след предявяване на иска в съда, а една част отрича да е получил, за да възникне основание да заплати.

На първо място съдът счита, че предявеният иск за заплащане на доставена, но незаплатена стока е основателен и следва да бъде уважен до размера на 8610,26 лв., което е незаплатената цена по следните доставки и издадени въз основа на тях фактури: по предавателен протокол*** от 23.02.2017 г. с положен подпис на получател П. Ч. за доставен тор "*** в торби от 50 кг, общо количество 4 т, на обща стойност от 2352 лв. с ДДС и по приемо - предавателен протокол***от 11.04.2017 г. с положен подпис на С. П. за доставени препарати "***" – 06, 1 кг, "***" - 10л, "*** - 10 л, "***- 20 л, на стойност от 1761.06 лв. с ДДС, за които е съставена фактура***от 13.04.2017 г. По отношение на тези стоки съдът приема, че се доказа доставянето им на ответника, след като свидетелят П. Ч. потвърди, че лично ги е подписал.

Основателен е искът и за доставките, извършени по приемо - предавателен протокол***от 15.05.2017 г., подписан от С. П. и с приемо - предавателен протокол***от 17.05.2017 г., подписан без име на получател за доставени препарати "***" - 1.5 кг и "***" - 20 л,  препарат "***" - 10 л, за които две доставки е издадена фактура*** от 19.05.2017 г. на стойност 776.24 лв. с ДДС и по приемо - предавателен протокол***от 31.10.2017 г., без име на подписалия получател за доставен тор "***" в торби от 50 кг, общо количество 6 т и издадена фактура***от 23.11.2017 г. на стойност 3240 лв. с ДДС. Тези три доставки бяха също оспорени от ответника като реално извършени, но предвид заключението на вещото лице графолог, че на приемо-предавателните протоколи от 15.05.2017 г., 17.05.2017 г. и от 31.10.2017 г. подписите са положени от П. Ч. Съдът въз основа на събраните гласни доказателства по делото в лицето на свидетелите Д. и Ч. приема за установено, че П. Ч. е бил нает устно от ответното дружество да стопанисва определени ловни полета и в изпълнение на поетите задължения също така да получава от ищцовото дружество семена, препарати и торове. При направеното от ответника оспорване на доставката в тези случаи, е налице хипотезата на чл.301 от ТЗ за действия на едно лице от името на търговец без представителна власт, когато се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се е противопоставил веднага след узнаването – данни за такова противопоставяне липсват. В тази връзка подписаните от Ч. приемо-предавателни протоколи от 23.02.2017 г., 11.04.2017 г., 15.05.2017 г., 17.05.2017 г. и 31.10.2017 г. за доставка на стоки, обвързва ответника със задължението да заплати стойността им по издадените за тях фактури. Поради това съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен за сумата 8610,26 лв.

В останалата част за претендираната главница, съдът счита, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. С отговора на исковата молба ответникът представи доказателства за това, че след завеждане на иска е заплатил сумата 4736,59 лв., което ищецът потвърди. Това обстоятелство бе посочено и от вещото лице по икономическата експертиза, а именно, че на 24.07.2019 г. е извършен банков превод от ответника на ищеца в размер 4 736,59 лв. С тази сума са изплатени изцяло фактури *** от 28.04.2016 г., *** от 31.10.2016 г. и *** от 31.10.2016 г., поради което искът в тази част следва да бъде отхвърлен.

Съдът счита, че искът следва да бъде отхвърлен и в частта на претендираната сума 3915,64 лв., която е сбора на стоките фактурирани, но недоставени по оспорените от ответника приемо-предавателни протоколи: *** от 24.03.2017 г. с положен подпис на М. С. за доставен тор "***" в торби от 50 кг, общо количество 1 т, на стойност от 588 лв. с ДДС; приемо - предавателен протокол***от 24.03.2017 г., подписан от М.С. за доставен "*** - 3 л, на стойност 183,64 лв., които са включени във фактура*** от 13.04.2017 г. Същото се отнася и по отношение на приемо - предавателен протокол*** от 24.03.2017 г., подписан от М. С. за доставено "*** - 6 бр. и издадена фактура*** от 13.04.2017 г. на стойност 1380 лв. и приемо - предавателен протокол***от 21.04.2017 г., без име на подписалия получател за доставен тор "***" в торби от 50 кг, общо количество 3 т и издадена фактура*** от 21.04.2017 г. на стойност 1764 лв. с ДДС. Тези четири доставки бяха оспорени от ответника и за същите липсват доказателства за реалното им извършване. Не се установи кое е лицето М. С., както и кое е лицето подписало протокола от 21.04.2017 г. Задълженията по тези фактури вещото лице установи, че не са отразени в счетоводството на ответното дружество, както и в дневниците за покупки, което обстоятелство заедно с направеното оспорване и недоказване на доставката, води до извода, че искът в тази част е неоснователен.

При уважаване на главния иск следва да бъде разгледан и уважен и акцесорния иск за присъждане на лихва за забава поради закъснялото плащане на сумите по четирите броя фактури. Този иск съдът намира за основателен в размер на 3802,68 лв., в който размер са изчисленията направени от вещото лице по отношение на лихвата дължима върху стойността на фактурите, платени след завеждане на иска: фактури *** от 28.04.2016 г., ***от 31.10.2016 г. и ***от 31.10.2016 г. и тези, за които съдът уважава иска за главница: фактура***от 13.04.2017 г. /частично за сумата 4594,02 лв./, *** от 19.05.2017 г. и *** от 23.11.2017 г.

При изчисляване на претендираните от двете страни разноски, съдът включва сумата 4736,59 лв., платена след завеждане на иска, при което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 1912,97 лв. съразмерно с уважената част от иска. Ищецът от своя страна също следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, които са 347,39 лв. При изчисляване разноските на ответника съдът не приема вписаната в списъка по чл.80 от ГПК сума от 200 лв. ва вещото лице, тъй като заплатената за това сума е 150 лв.

На основание изложеното, ЯРС

 

                                                         Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД, ЕИК*** гр.Я. със седалище и адрес на управление гр.Я., ул.”Обходен път запад” № 21, представлявано от *** С. П. И. на основание чл.318 от ТЗ да заплати на „АГРАРИКА“ ЕООД, ЕИК ***гр.Я. със седалище гр.Я., съдебен адрес *** офис 16, представлявано от *** М. Г. Ш. сумата 8610,26 лв., представляваща стойността по фактури: *** от 13.04.2017 г. /частично за сумата 4594,02 лв./, *** от 19.05.2017 г. за сумата 776,24 лв. и *** от 23.11.2017 г. за сумата 3240 лв., ведно със законната лихва, считано от 5.07.2019 г. до окончателното й изплащане, като искът в разликата над 8610,26 лв. до размера на 17 262,49 лв. по отношение на фактури:*** от 28.04.2016 г., *** от 31.10.2016 г. , ***от 31.10.2016 г.,*** от 13.04.2017 г. /частично за сумата 771,64 лв./, *** от 13.04.2017 г. и фактура*** от 21.04.2017 г. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД, ЕИК***гр.Я. да заплати на „АГРАРИКА“ ЕООД, ЕИК *** гр.Я. на основание чл.86 от ЗЗД сумата 3802,68 лв., представляваща лихва за закъсняло плащане на сумите по фактури: фактури *** от 28.04.2016 г., *** от 31.10.2016 г., *** от 31.10.2016 г., *** от 13.04.2017 г. /частично за сумата 4594,02 лв./, *** от 19.05.2017 г. и *** от 23.11.2017 г., като искът в разликата над 3802,68 лв. до размера на 4681,41 лв. като неоснователен – ОТХВЪРЛЯ.

ОСЪЖДА „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД, ЕИК*** гр.Я. да заплати на „АГРАРИКА“ ЕООД, ЕИК *** гр.Я. на основание чл.78 ал.1 от ГПК направените по делото разноски в размер 1912,97 лв.

ОСЪЖДА „АГРАРИКА“ ЕООД, ЕИК *** гр.Я. да заплати на „ТЕХНОСТРОЙ-ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД, ЕИК*** гр.Я. на основание чл.78 ал.3 от ГПК направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 347,39 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването на страните пред ЯОС.

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: