Р Е Ш Е Н И Е
Номер 13 Година 07.01.2019 Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – БУРГАС, Х състав,
на единадесети декември две хиляди и осемнадесета година в публично заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Даниела Драгнева
Секретар
Йовка Банкова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Драгнева, административен характер дело номер 1592 по
описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.215, ал.1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по протест на Андрей Червеняков –
прокурор в Окръжна прокуратура гр.Бургас против удостоверение за въвеждане в
експлоатация № 26/16.07.2007г. на главен архитект на община Царево, с искане да
бъде прогласена неговата нищожност. В съдебно заседание протеста се поддържа и се прави искане да бъде уважен.
По протест на Андрей Червеняков – прокурор в Окръжна
прокуратура гр.Бургас против удостоверение за въвеждане в експлоатация №
26/16.07.2007г. на главен архитект на община Царево е образувано производството
по адм.дело № 1653/2015г. по описа на Административен съд Бургас. С определение
№ 1719/27.08.2015г. постановено по адм.дело № 1653/2015г., това производство е
присъединено към настоящото.
Ответникът - Главен архитект на Община Царево, редовно
призован, не изразява становище по оспорването.
Заинтересованите страни „Кортекс трейдинг“АД, гр.София
1505, район „Оборище“, ул.„Никола Ботушев“ № 2 и „Лазурно море“АД, гр.София
1220, район „Надежда“, ж.к. „Надежда 1“, ул. „Хан Кубрат“ № 27, редовно
призовани, оспорват жалбата, като неоснователна. Представят писмени бележки.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:
Разрешение за строеж № 217/07.11.2005г. (л.47 от
адм.д. № 1653/2015), е издадено от главния архитект на община Царево на „ИФ
Фаворит“ за обект сезонен хотел с РЗП 3911 кв.м., който следва да бъде изграден
в м.“Караагач“, УПИ І-1 и 2, кв.2 по действащия план на с.Лозенец. Посочено е,
че строежът е ІV категория, съгласно чл.137, ал.1 от ЗУТ и за него са
представени проекти на основание чл.144 от ЗУТ, съгласувани на 31.10.2005г..
На гърба на разрешението за строеж е направена
„забележка“ на 08.09.2006г. от главния архитект на община Царево, съгласно
която на основание чл.154, ал.5 от ЗУТ, разрешение за строеж № 217/07.11.2005г.
се допълва, като на „Кортекс Трейдинг“ АД се разрешава преработка на одобрен
инвестиционен проект, одобрен на 31.10.2005г., на основание молба вх.№
МЖ-03-1666/09.08.2006г.
С искане вх.№ 94-К-1020/05.07.2007г. (л.18 от адм.д.№
1653/2015г.), от „Кортекс трейдинг“ АД е поискано от главния архитект на община
Царево да бъде регистриран строеж „Сезонен хотел“, ПИ 1, УПИ І, кв.2, № 2 по
плана на гр.Лозенец, м.“Караагач“ и да бъде издадено удостоверение за
въвеждането му в експлоатация. Към исканото са приложени документи под
опис.
С удостоверение № 26/16.07.2007г.(л.16 от адм.д. №
1653/2015), издадено от главния архитект на община Царево е въведен в
експлоатация строеж: Сезонен хотел с РЗП 3 911 кв.м. /с пица-ресторант, лоби
бар, пиано бар, спортно възстановителен блок, фризьорски и козметичен салон,
магазин за промишлени стоки, магазин хранителни стоки, пералня/.
С разпореждане от 02.06.2015г. (л.11-15 от адм.д. № 1653/2015), на прокурор в Окръжна
прокуратура гр.Бургас, на основание чл.145, ал.5 от ЗСВ, е спряно изпълнението
на разрешение за строеж № 217/07.11.2005г.. До
началника на РО „НСК“ Бургас е изпратен протест от прокурор в Окръжна
прокуратура Бургас с изх.№ 2929/15/02.06.2015г., с искане за прогласяване на
нищожност на разрешение за строеж № 217/07.11.2005г. на главния архитект на
община Царево, презаверено на 13.03.2014г..
Със заповед № ДК-10-ЮИР-67/22.07.2015г. на началника
на РДНСК Югоизточен район (л.32-36 от делото), е прогласена нищожност на
издаденото от главния архитект на община Царево разрешение за строеж №
217/07.11.2005г., ведно с одобрените инвестиционни проекти. Заповедта е
обжалвана по съдебен ред, като с решение № 838/10.05.2017г., постановено по
адм.дело № 1599/2015г. по описа на Административен съд Бургас (л.90-96 от
делото), същата е отменена. Съдебното решение е оставено в сила с решение №
9218 от 05.07.2018г., постановено по адм.д. № 7882/2017г. по описа на Върховен
административен съд.
Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
26/16.07.2007г. на главен архитект на община Царево е оспорено по съдебен ред с
протест вх.№ 11-001-18/11.08.2015г. (л.3-10 от делото) от прокурор в Окръжна
прокуратура гр.Бургас, с искане да бъде прогласена неговата нищожност.
По делото е допусната и приета съдебно-техническа
експертиза (л.123-124 от делото), в заключението по която вещото лице посочва,
че поземлен имот с идентификатор 44094.503.3 не попада в границите на защитени
територии, като същият се намира в близост до резерват „Ропотамо“ Царево по
Приложение № 1 към чл.8, ал.1 от Закона за защитените територии. В експертизата
е посочено, че поземлен имот с идентификатор 44094.503.3 не попада в границите
на защитени зони „Ропотамо“ и „Караагач“, като вещото лице е изготвило и
комбинирана скица между поземления имот и границите на защитените зони. От
заключението се установява още, че процесният строеж или част от него, не
засяга морски плаж „Къмпинг Юг“. В съдебно заседание вещото лице посочва, че имотът
граничи с плажна ивица.
При така изяснената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Сезиращият протест е подаден от прокурор в Окръжна
прокуратура Бургас, които се явява заинтересувано лице по смисъла на чл.16 ал.1
т.1 и т.3 от АПК.
Искането за обявяване на нищожност на оспореното удостоверение
за въвеждане в експлоатация на строеж № 26/16.07.2007г., е своевременно
направено, с оглед нормата на чл.149, ал.5 от АПК, съгласно която
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето.
Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с
чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт,
като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната
форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън
правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.
Съгласно чл.142, ал.1 от АПК, съответствието на административния акт с
материалния закон се преценява към момента на издаването му, а съгласно ал.2
установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се
преценява към момента на приключване на устните състезания.
В действащото българско законодателство няма легално
определение на понятието нищожен административен акт, но законодателя е приел
критериите на който следва да отговаря един административен акт за да е
законосъобразен. Степента на нарушаване на тези критерии води до нищожност или
унищожаемост на административния акт.
За да е законосъобразен административния акт е
необходимо да е издаден от компетентен орган, при спазване на установената
форма и административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправни разпоредби и да съответства на целта на закона.
За да е нищожен един административен акт е необходимо
той да е издаден при пълна липса на условията, визирани в хипотезата на
приложимата материалноправна норма, да е лишен изцяло от законово основание или
когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
закон, от нито един орган.
Удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26 е
издадено на 16.07.2007г. и спрямо него са приложими разпоредбите на ЗУТ,
редакция ДВ бр.53/30.06.2007г..
Съгласно чл.177, ал.1 от ЗУТ, в приложимата редакция,
след завършването на строежа и приключване на приемните изпитвания, когато те
са необходими, възложителят регистрира пред органа, издал разрешението за
строеж, въвеждането на обекта в експлоатация, като представя окончателния
доклад по чл.168, ал.6,
договорите с експлоатационните дружества за присъединяване към мрежите на
техническата инфраструктура и документ от Агенцията по геодезия, картография и
кадастър, че е изпълнено изискването по чл.175,
ал.5.
Съгласно чл.177, ал.2 от ЗУТ, строежите от първа, втора и трета категория се
въвеждат в експлоатация въз основа на разрешение за ползване, издадено от
органите на Дирекцията за национален строителен контрол, при условия и по ред,
определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството.
Съгласно чл.177, ал.3 от ЗУТ, в 7-дневен срок от постъпване на искането органът,
издал разрешението за строеж, след проверка на окомплектоваността на
документите, регистрира въвеждането на строежа в експлоатация и издава удостоверение
за въвеждане в експлоатация.
В случая не е налице спор по делото, че строежът за който
е издадено процесното удостоверение за въвеждане в експлоатация е четвърта
категория, поради което и съгласно чл.177, ал.3 от ЗУТ, главния архитект на
община Царево, се явява компетентния орган, тъй като той е органа който е издал
разрешението за строеж. Ето защо,
удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26/06.07.2007г. е издадено от
компетентен орган – главния архитект на община Царево, в предвидената от
законодателя писмена форма.
В хода на административното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, който да са довели до нищожност или
незаконосъобразност на издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строежа.
Производството е образувано въз основа на искане с
вх.№ 94-К-1020/05.07.2007г., подадено от възложителя на строежа, в съответствие
с нормата на чл.177, ал.1 от ЗУТ. Действително удостоверението е издадено на
десетия ден след постъпване на исканото, тоест след изтичане на срока по
чл.177, ал.3 от ЗУТ, но това обстоятелство не води до незаконосъобразност на
удостоверението, доколкото този срок е инструктивен и с изтичането му не се
преклудира възможността административния орган да издаде исканото
удостоверение.
Подаденото искане е окомплектовано с документите
предвидени в нормата на чл.177, ал.1 от ЗУТ, като са представени окончателен
доклад по чл.168, ал.6 от ЗУТ, изготвен от „Костов и синове“ ООД – дружеството
упражняващо строителен надзор (л.20-41 от адм.д.№ 1653/2015г.), договори с
експлоатационните дружества – „Електроразпределение Стара Загора“ АД и „Водно
сдружение – Южни води“ ООД (л.73-76 от адм.д.№ 1653/2015г.) и удостоверение №
02-10-6690/25.06.2007г. издадено от началника на СГКК гр.Бургас, издадено на
основание чл.52, ал.5 от ЗКИР, във връзка с чл.175, ал.5 от ЗУТ, с което се
удостоверява, че възложителя на строежа е представил в АГКК необходимата
документация за обекта и той е нанесен в кадастралната карта на с.Лозенец,
общ.Царево (л.95 от адм.д.№ 1653/2015г.).
Съгласно чл.178, ал.3 от ЗУТ, строежите не се въвеждат
в експлоатация, когато: 1.не са извършени мероприятията, предвидени в част „Вертикална планировка“
по одобрения проект; 2.не са премахнати съществуващи сгради и постройки, които
не са включени в режима на застрояване, когато са предвидени за премахване в
издадената виза за проектиране; 3.не са завършени фасадите на сградите и
постройките съобразно одобрения инвестиционен проект.
По делото не се твърди и не се
установява да е налице някоя от трите хипотези предвидени в нормата на чл.178,
ал.3 от ЗУТ, за да не бъде въведен строежа в експлоатация. От представения окончателен доклад по чл.168, ал.6 от ЗУТ, изготвен от
дружеството упражняващо строителен надзор, се установява, че посочените
хипотези не са налице. Видно от доклада (л.35 от адм.д.№ 1653/2015г.), в част
„Вертикална планировка и трасиране“ е посочено, че теренът е равнинен,
вертикалната планировка е изпълнена в съответствие с проекта по част Геодезия и
архитектура, като трасирането е по приложените в трасировъчния чертеж
координати. В доклада е извършено описание на материалите и начина по който са
изградени фасадите стени на строежа (л.24 от адм.дело № 1653/2015г.), като не
се установява те да не са съобразени с одобрения инвестиционен проект. Съответно
не се твърди и не се установява в имота да е имало съществуващи сгради и
постройки, които
не са включени в режима на застрояване, които да са били предвидени за
премахване и да не са премахнати.
Видно от изложеното от приетата по делото административна преписка, която не е
оспорена от протестиращия прокурор, се установява, че
строежът е извършен в съответствие с одобрените строителни книжа – по размери,
местоположение, конфигурация, материали, качество и срокове, т.е. не е налице
отклонение от предварително разрешение параметри за изпълнение на строителството.
С оглед на изложеното, следва
да се приеме, че от събраните в хода на производството доказателства се
установява, че строежът е отговарял на изискванията за въвеждане в
експлоатация, правилно е било регистрирано въвеждането му в експлоатация и
издаденото удостоверение е законосъобразно.
Неоснователни са направените в
сезиращия съда протест възраженията за
нищожност на удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26/16.07.2007г.,
поради несъответствието му с Закона за опазване на околната среда, Закона за
биологичното разнообразие и наредбите по тяхното приложение.
Производството по въвеждане на
строежите в експлоатация и изискванията за това са предвидени в ЗУТ, като в
приложимите разпоредби на чл.177 и чл.178 от ЗУТ, не е предвидено изискване преди
да бъде въведен строежа в експлоатация, това да бъде разрешено, съответно да
бъде съгласувано от органите на Министерството на околната среда и водите.
Сходно изискване е налице
спрямо инвестиционните проекти, към момента на тяхното одобряване, в нормата на
чл.144, ал.1, т.4 от ЗУТ, в приложимата редакция ДВ бр.77/27.09.2005г., съгласно
която инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж, се
съгласуват и одобряват след писмено заявление на възложителя и след представяне
на административните актове, които в зависимост от вида и големината на строежа
се изискват като условие за разрешаване на строителството по ЗООС
или специален закон.
В изпълнение на тези изисквания е инициирано административно производство
приключило с издаване на решение № 05-04/2004г. на 18.05.2004г. от
директора на РИОСВ Бургас (л.69-71 от делото), по оценка на въздействието върху
околната среда, на основание чл.99, ал.2 от ЗООС и чл.19, ал.1 от Наредбата за
условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда
на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии, с което
решение е одобрено осъществяване на процесното инвестиционно предложение.
Видно от изложеното, производствата по издаване на
разрешение за строеж и по въвеждане на строежа в експлоатация, са две
самостоятелни административни производства, които се развиват по различен ред и
спрямо тях са налице различни материалноправни предпоставки за да бъде издаден
крайния административен акт. Ето защо, след като в случая строежът който е
въведен в експлоатация е изграден въз основа на одобрени инвестиционни проекти и
влязло в сила разрешение за строеж, което не е нищожен административен акт, то
в производството по въвеждане в експлоатация не се изисква да бъдат извършени
процедури по ЗООС и ЗБР. В този смисъл съгласно чл.31 от ЗБР, на оценка за
съвместимостта им с предмета и целите на опазване на съответната защитена зона,
подлежат планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, а не вече
извършените строежи, съответно тяхното въвеждане в експлоатация. Аналогична е и
разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗООС, съгласно която оценка на въздействието върху околната
среда задължително се извършва на инвестиционни предложения за строителство,
дейности и технологии посочени в съответните приложения, като в случая такова
съгласуване е извършено на инвестиционното предложение в производство
приключило с издаване на решение № 05-04/2004г. на 18.05.2004г. от директора на РИОСВ
Бургас .
Така изложеното се отнася и до другите възражения в
протеста относно наличието на пясъчни дюни, установени при извършена проверка,
за която е съставен протокол от 21.04.2015г., от междуведомствена работна
група, назначена със заповед на министъра на РРБ и заповед на министъра на ОСВ (л.11-13
от делото). Съгласно протеста, е установено наличието на сиви стабилизирани
дюни в района на ПИ с идентификатор 44094.503.3. Посочено е, че предвид
констатациите за наличието на разрешено строителство в територия с особена
териториално-устройствена защита, обявена за защитена зона, без извършена
оценка за съвместимост по ЗБР от РИОСВ гр.Бургас, е направена констатация, че
строителството в имота започнато без извършена оценка за съвместимост по ЗБР,
което предполага наличието на опасност от унищожаване и/или увреждане на
най-близко разположената защитена зона – част от европейска мрежа „Натура
2000“. Също така, е посочено, че след като е установено наличие на природни
местообитания – неподвижна крайбрежна сива дюна, което съгласно чл.18, ал.1 от Конституцията, представлява имот изключителна държавна собственост и
допускането на застрояване в нето е незаконосъобразно и противоречащи на
Конституцията на Република България.
Видно от протокола от 21.04.2015г., в него липсват констатации
за наличието на стабилизирани сиви дюни в имот УПИ І-1 и 2, кв.2, м.“Караагач“,
които е с идентификатор 44094.503.3 по КК. Посочен е следният текст „Относно имот с идентификатор 44094.22.16,
граничещ с имот 44094.503.3 („Къмпинг юг“), откъм плаж Лозенец-Кумкъшла,
експерти от БАН потвърждават резултатите от картирането от 2013г.“, тоест
констатациите касаят имот 44094.22.16, а не имота в който е разположен
процесния строеж - 44094.503.3. Същевременно, като заключение работната група е
приела, че въз основа на направените констатации е необходимо да се изработи
специализирана карта за ПИ с идентификатор 44094.503.3, като по делото не се
твърди и не се установява да е изготвена такава карта. Също така, следва да се има в предвид, че този
протокол е съставен на 21.04.2015г., поради което освен че е липсвало законово изискване
въвеждането на строежа в експлоатация през 2007г. да е съобразено с него, но
това е било и невъзможно и по аргумент от чл.142, ал.1 АПК.
С оглед на изложеното, след като от представените по делото доказателства се установява, че строежът е отговаряла на изискванията за въвеждане в експлоатация, то подадения протест с искане за обявяване на нищожност на издаденото удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26/16.07.2007г. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК, в
полза на заинтересуваните страни, за които оспорения административен акт е
благоприятен, следва да се присъдят направените по делото разноски. Ето защо, в полза на „Кортекс трейдинг“ АД,
следва да се присъдят разноски в общ размер на 3 216,40 лева, от които 400,00
лева платено възнаграждение на вещото лице и 2 816,40 лева платено
адвокатско възнаграждение. Направеното възражение от процесуалния представител
на оспорващият за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е
неоснователно, тъй като делото не е с незначителна фактическата и правна
сложност, а процесуалния представител на заинтересуваните страни е участвал
активно в процеса.
Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Бургас, десети състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ протест на Андрей Червеняков – прокурор в Окръжна прокуратура гр.Бургас против удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26/16.07.2007г. на главен архитект на община Царево, с искане да бъде прогласена неговата нищожност.
ОСЪЖДА Окръжна прокуратура гр.Бургас да заплати в полза на
„Кортекс трейдинг“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Никола Ботушев“ № 2, представлявано от Иван Георгиев Колев
разноски по делото в размер на 3 216,80 лева (три хиляди двеста и
шестнадесет лева и четиридесет стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба в 14
-дневен срок, от съобщаването на страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: