РЕШЕНИЕ
№ 2222
гр. Бургас, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
в присъствието на прокурора Р. Т. Панайотова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20252120106006 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.
Производството е образувано по постъпила искова молба от С. М. Г. с
ЕГН **********, с адрес с. З., против Прокуратурата на Република България.
В исковата молба се твърди, че на *** г. около 01, 40 ч. на КПП „Дигата“
в гр. Бургас по време на изпълнение на полицейските си задължения,
полицейските служители Д.В.Ч. и А.Г.Н. спрели за проверка лек автомобил
марка „БМВ“, модел „Х5“, с регистрационен номер ***, управляван от ищеца
С. М. Г.. В хода на проверката, водачът бил изпробван за употреба на
наркотични вещества с техническо средство „Dreger Drug Test 5000“ с
фабричен номер №ARRD0026, проба №***, която отчела положителен
резултат за „метаамфетамин“. На ищеца било разяснено правото да даде
кръвна проба за химичен анализ и след като пожелал да даде такава проба бил
отведен в УМБАЛ гр. Бургас, където му била взета кръв и урина от дежурния
лекар в СО. За установеното нарушение на основание чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от
ЗДвП на ищеца бил съставен акт за установяване на административно
нарушение серия GA, №*** от *** г. за управление на моторно превозно
средство след употреба на наркотични вещества и техни аналози. Със ЗППАМ
№24-3292-*** на основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП било иззето и
свидетелство за управление на МПС /СУМПС/ №***.
На *** г. със съставяне на акта от първото действие по разследването
било образувано досъдебно производство №714/2024 г. по описа на 02 РУ гр.
Бургас, пор. №**/2024 г. по описа на РП – Бургас, вх. № 18247/2024 г. по описа
1
на БРП за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. По образуваното наказателно
производство в резултат на дадените биологични проби била назначена
химико – токсикологична експертиза рег. №И2509/11.03.2025 г. на ВМА, гр.
София, от чието заключение било видно, че в предоставените биологични
проби, взети от С. М. Г. не било установено наличие на наркотични или други
упойващи вещества, както и на психоактивни медикаменти. С постановление
от 27.03.2025 г. РП – Бургас прекратила воденото наказателно производство.
Твърди се, че в продължение на целия наказателен процес от образуването до
връчването на препис от РП – Бургас за прекратяването му, ищецът изпитвал
страх и стрес от несправедливо осъждане. Цялата ситуация повлияла
изключително неприятно на личния му живот, като се отразила негативно
върху отношенията му с неговите близки, които започнали да се държат
подозрително и пренебрежително към него.
Тези действия довели до злепоставянето му пред познати и приятели,
така и пред всички негови съселяни, тъй като населеното място, в което живее,
всички се познавали. Много хора започнали да избягват да комуникират с
него, отнасяли се към него с недоверие. Ищецът се чувствал изключително
унижен и изпитвал огромен срам, че станал обект на наказателна репресия без
да има вина за това. Това се отразило изключително тежко на психическото му
здраве и изпаднал в депресия, станал изключително напрегнат и не можел да
спи. Започнал да излиза по – рядко и като цяло ограничил социалните си
контакти.
Твърди, че наред с това бил лишен и от възможността да управлява
автомобил, което изключително ограничило възможността му да се
придвижва както на близки, така и на далечни разстояния. Многократно се
налагало да ангажира своите близки, когато трябвало да пътува.
Моли Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да й
заплати сумата в размер на 2500 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение, страх от
несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване на
доброто име, чест и достойнство, претърпени вследствие на образуваното и
водено досъдебно производство №714/2024 г. по описа на Второ РУ – Бургас,
пр.пр. №2878/2024 г. по описа на БРП, прекратено с постановление за
прекратяване на наказателното производство от 04.04.2025 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на наказателното производство до окончателно изплащане на
сумата. Прави доказателствени искания. Претендират се разноските по
делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответнита
страна, с който се излага становище за недопустимост и неоснователност на
предявения иск.
Изложени са подробни доводи, че наказателното производство е
образувано по факта на деянието, а не конкретно срещу ищеца и той не бил
привлечен към наказателна отговорност. Ищецът не е придобил
2
процесуалното качество на обвиняем в хода на наказателното производство,
което правило искът му недопустим по ЗОДОВ. Счита, че изразът „обвинение
в извършване на престъпление“, използван в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ,
следвало да се тълкува в тесния му наказателно – правен смисъл, а не да се
тълкува по – широко за нуждите на специалния деликт.
Посочва, че ищецът не е ангажирал също така доказателства за
твърдените неимуществени вреди. Следвало да се посочи и, че отговорността
на прокуратурата не можело да се носи и относно предприетите действия по
отнемане на свидетелството за управление на МПС и твърдените от това
обстоятелство вреди.
Оспорва претенцията за търпени неимуществени вреди и по размер.
Същият бил изключително завишен и неотговарящ на икономическите
условия и стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи.
Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за
неимуществени вреди бил свързан с критерия за справедливост, дефиниран в
чл.52 от ЗЗД, като справедливостта била не абстрактно понятие, а се
извеждала от конкретни обстоятелства. При обсъждане на интензитета на
търпените вреди, съдът следвало да съобрази, че досъдебното производство
протекло за кратък срок – за около пет месеца, който срок се явявал изцяло
разумен. В хода на същото, Г. не бил привлечен в качеството на обвиняем,
съответно спрямо него не била прилагана мярка за процесуална принуда.
Моли се исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна и недоказана. Прави се доказателствени искания. Претендират
се разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приложено досъдебно производство №714/2024 г. по описа
на Второ РУ, гр. Бургас, пр.пр. вх.№18247/2024 г., пор.№2878/2024 г. по описа
на РП Бургас, което било образувано на *** г. с извършване на първото
действие по разследването – разпит на свидетел за престъпление по чл.343б,
ал.3 от НК.
От материалите, приложени в досъдебното производство, се установява,
че на *** г. дежурни служители на Четвърто РУ – Бургас спрели за проверка
лек автомобил „БМВ“, модел „Х5“, който бил управлявал от С. М. Г.. Била
извършена проверка за употреба на наркотични вещества, като дрегерът отчел
наличието на положителна проба за употреба на наркотични вещества –
метаамфетамин, като на водачът бил издаден талон за вземане на кръвна
проба.
По досъдебното производство е приложена Заповед за задържане на
лице от *** г., видно от която С. М. Г. бил задържан за срок до 24 часа на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Била издадена и заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №24-3292-*** от 25.10.2024 г. на
основание чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП, с която била приложена принудителна
3
административна мярка – Временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на С. М. Г..
Впоследствие по досъдебното производство била назначена физико –
химична експертиза на предоставената от лицето кръвна проба, която била
изготвена на 11.03.2024 г. Резултатът бил, че в представената от Г. кръвна
проба не е установено наличието на наркотични вещества и психоактивни
медикаменти.
В резултат на това, на 27.03.2025 г. било издадено постановление за
прекратяване на наказателното производство, което е влязло в сила.
По делото са ангажирани гласни доказателствени средства.
В показанията си свидетелят Т.Н., без родство и дела със страните,
ангажиран от ищеца, заявява следното:
Познава се с ищеца, като са в една приятелска компания. Миналата
година, някъде в средата на октомври, не помни точно датата, С. й звъннал по
телефона, за да отиде свидетелката и да го вземе от Пето РУ. Седнали двамата
след това на кафе и той й разказал за това, че бил с положителна проба за
наркотици след като бил спрян от полицаи, докато шофира на връщане от
майка си, където бил, за да й остави лекарства. Бил задържан и книжката му
била отнета. Около 5-6 месеца е бил без шофьорска книжка. Той изглеждал
много притеснен, също така тогава имал развод с жена си и трябвало да взима
детето, отделно да ходи на работа. Всичко това му се отразило лошо на
работата и на срещите с детето, както и финансово. Като цяло бил много
притеснен. Той бил много зле психически, като след случката свидетелката
чувала слухове в селото, където е отраснал ищеца за него, което не било
приятно. Той й споделял, че не се чувства добре и почнал да вдига кръвно.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
Според нормата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, Държавата отговаря за
вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление,
ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от него, или че то не
е престъпление.
Съдебната практика трайно приема, че фактът на прекратяване на
наказателното производство поради липса на доказателства за извършено
престъпление, осъществява хипотезата на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ, макар и да не е
повдигнато обвинение и уличеното лице не е привлечено в качеството на
обвиняем. Следва да се посочи, че употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
/предишна т.2/ израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се
тълкува по-широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му
наказателно - процесуален смисъл. Когато наказателното производство е
образувано срещу определено лице, а впоследствие производството е
прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, е
осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето, срещу което е
4
образувано наказателно производство, търпи вреди от проведеното срещу него
наказателно преследване и в случаите, когато производството е прекратено без
да му е повдигнато обвинение /Така Решение № 353 от 6.11.2015 г. на ВКС по
гр. д. № 892/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 127 от 21.05.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 1881/2018 г., IV г. о., ГК, Решение № 431 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 2329/2015 г., IV г. о., ГК, Решение № 425 от 1.12.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3143/2015 г., IV г. о., ГК и др./.
В Решение № 50084 от 30.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1961/2022 г., III
г. о., ГК, е прието също така, че Прокуратурата на РБ отговаря по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за неимуществените вреди, причинени от наложените принудителни
мерки- „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП, при образувано наказателно
производство по чл. 343"б", ал. 3 НК, което е прекратено поради липса на
доказателства за извършено престъпление, без да е повдигнато обвинение.
Съобразявайки изложеното, следва да се посочи, че от представените по
делото писмени доказателства, се установява, а и това не е спорно от
страните, че срещу С. М. Г. е било образувано наказателно производство за
извършено от последната престъпление по чл.343б, ал.3 от НК. Въпреки, че С.
М. Г. не е привлечен като обвиняем по смисъла на НПК, то следва да се
приеме, че наказателното производство е образувано срещу него, поради което
и той търпи вреди от същото. Безспорно е, че с негово участие са извършвани
процесуално – следствени действия, както и срещу същият и във връзка
именно с наказателното производство са осъществени принудителни мерки
като „задържане за 24 часа“ по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и „временно отнемане
на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП. Същите са били необходими
и са приложени именно във връзка с обезпечаване на нуждите на обсъжданото
досъдебно производство.
Следва да се посочи, че по време на едно наказателно производство
водено срещу дадено лице, последното безспорно изпитва неудобства, чувства
се унизено, а също така е притеснено и несигурно; накърняват се моралните и
нравствените ценности на личността, както и социалните отношения и
общуване. Касае се за вреди, които всеки индивид при подобни обстоятелства
неминуемо търпи в известна степен. В тази връзка е осъществен фактическият
състав за ангажиране отговорността на Държавата за дейността на
правозащитните й органи, в конкретния случай - Прокуратурата на Република
България, като тази отговорност има обективен характер и се носи независимо
дали са били налице предпоставките за образуване на наказателно
производство, дали процесуално – следствените действия са били извършени
в съответствие с изискванията на НПК и дали са налице виновно причинени
вреди от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния
държавен орган.
Конкретно за размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл.
5
2, ал. 1, т.3 в практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е указано, че значими
конкретни обстоятелства на случая са тежестта на престъплението, за което е
образувано наказателното производство, продължителността на същото, видът
на взетата мярка за неотклонение, наложените други мерки за процесуална
принуда и ограничения на личността, има ли разгласяване чрез медиите, има
ли влошаване на здравословното състояние, конкретните преживявания на
ищеца, възможностите за професионална изява и развитие в служебен и личен
план и др.
В тази връзка и като цяло съдът кредитира показанията на разпитания
по делото свидетел Т.Н.. Показанията на посочената свидетелка като цяло са
логични, безпротиворечиви и се подкрепят от приетите по делото писмени
доказателства. Следва да се посочи, че от тях се установяват изпитаните
негативни емоции и чувства от страна на ищеца, вследствие на воденото
срещу него наказателно производство.
При определяне на размера на обезщетението, съдът съобрази и
приложените спрямо ищеца мерки за принуда, наложени във връзка с
образуваното досъдебно производство. Установява се, включително от
показанията на разпитваната свидетелка, така и от приложените по
досъдебното производство писмени доказателства, че на ищеца е била
наложена мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Също така следва да се отчете, че
на ищеца е била наложена и принудителна административна мярка „временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за
отговорността“ по чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДвП.
Следва да се отчете и общата продължителност на наказателното
производство. То е образувано на *** г., като е приключило с постановление
за прекратяването му на 27.03.2025 г., тоест за период от около шест месеца.
Това е период, който не се отличава с особено неразумна продължителност,
тоест наказателното производство е приключило с не особено голямо
забавяне. Следва да се посочи, че продължителността на същото е била
обусловена преди всичко от нуждата от изготвяне на експертиза, която е била
назначена на *** г. и била изготвена на 11.03.2024 г.
Предвид всичко изложено по-горе, настоящият състав намира, че с оглед
критериите на чл. 2 ЗОДОВ и чл. 52 ЗЗД, конкретните обстоятелства на случая
и ангажираните доказателства, обществено-икономическите условия в
страната, за обезвредата на процесните неимуществени вреди се дължи общо
сумата 1500 лв., ведно със законна лихва от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство - 04.04.2025
г. до окончателното изплащане.
По тези съображения, искът за разликата над уважения размер от 1500
лв. до пълния предявен размер от 2500 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени
направените от него разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В
исковото производство ищецът е направил следните разноски: 600 лв. за
6
платен адвокатски хонорар и 10 лв. за заплатена държавна такса.
Съдът намира, че възражението за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар не следва да бъде уважавано, доколкото същото е
съобразено с правната и фактическа сложност на делото и не надвишава
значително установените с Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съразмерно на уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 366 лв.,
направени в исковото производство.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Прокуратурата на
Република България, ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Г. с ЕГН **********, с адрес с.
З., сумата от 1500 /хиляда и петстотин/ лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, напрежение, страх от
несправедливо осъждане, притеснение, срам, безсъние, накърняване на
доброто име, чест и достойнство, претърпени вследствие на образуваното и
водено досъдебно производство №714/2024 г. по описа на Четвърто РУ Бургас,
пр.пр. №2878/2024 г. по описа на БРП, прекратено с постановление за
прекратяване на наказателното производство от 27.03.2025 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното
производство - 04.04.2025 г. до окончателно изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 2500 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, ДА ЗАПЛАТИ на С.
М. Г. с ЕГН **********, с адрес с. З., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
сумата в размер 366 /триста шестдесет и шест/ лв., представляваща
дължимите разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част
от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7