Р Е Ш Е Н И Е
№ 207/21.3.2022г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик – ІІІ – административен състав, в открито съдебно заседание на
двадесет и втори февруари, две хиляди
двадесета и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА |
|
|
|
|
при секретар |
Радослава Цоневска |
и с участието |
|
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
|
|
|
по адм. дело № 1323 по описа на съда за 2021 г. |
||
Производството е по реда на чл. 145 от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на Д.Е.С.,
ЕГН ********** ***, подадена чрез адв. П.П.,***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 21-1006-000370/11.08.2021 г. на Началник
група КПДГПА Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик, за налагане на принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил
Мерцедес S350
с рег. № ***,
за срок от 6 (шест) месеца, считано от 21.06.2021 г.
В жалбата се твърди, че обжалваната
заповед е неправилна и незаконосъобразна, постановена при съществени нарушения
на процесуалния ред. Оспорва се изцяло фактическата обстановка, изложена в нея.
Моли се да бъде отменена изцяло оспорената заповед. Претендират се направените
по делото разноски.
В проведеното съдебно заседание
жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. П., който, по
изложени съображения, моли съда да отмени като незаконосъобразна оспорената
заповед, постановена от Началник група КПДГПА Пазарджик към ОД
на МВР гр. Пазарджик. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник група КПДГПА
Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик, редовно призован, не се явява и не се
представлява, и не взема становище по жалбата.
Административен съд – Пазарджик, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени
приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предмет на административното
производство е Заповед № 21-1006-000370/11.08.2021 г. на Началник група КПДГПА
Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на Д.Е.С., ЕГН ********** е наложена принудителна административна мярка
по чл. 171, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС – лек
автомобил Мерцедес S350 с рег. № ***, за
срок от 6 (шест) месеца, считано от 21.06.2021 г.
Обжалваният административен акт е връчен
лично на жалбоподателя на 11.08.2021 г., като получаването му е удостоверено с
подпис в разписката към обжалваната заповед. В законоустановения 14 – дневен
срок е упражнено и правото на жалба пред Административен съд гр. Пазарджик.
Обжалваната заповед е издадена след
извършена проверка от служители на група КПДГПА Пазарджик към ОД на МВР гр.
Пазарджик на 21.06.2021 г. около 16:28 часа в гр. Пазарджик, бул. „Христо Ботев“,
при която е установено, че Е. Д. С. с ЕГН **********, гр. ***, като водач на
моторното превозно средство – Мерцедес
S350 с рег. № ***, собственост на Д.Е.С., управлява цитираното МПС без да
притежава СУМПС. Представя такова издадено в Кралство Великобритания с номер STOIM607039ED9WL 39. При направената
справка с ОДЧ е установено, че Е. Д. С. с ЕГН ********** е преминал ГПКК „Дунав
мост“ на 22.09.2020г и престоят му в Р България е повече от три месеца.
Предвид така изложената фактическа
обстановка и на основание чл. 150 от
ЗДвП, Началник
група КПДГПА Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик, е наложил на Д.Е.С., ЕГН **********
принудителна административна мярка за това, че предоставя управлението на МПС
на лицето Е.
Д. С. с ЕГН **********, което не притежава
валидно свидетелство за управление на МПС за територията на Р България.
С оглед на това е прекратена регистрацията на собствения му лек автомобил лек
автомобил Мерцедес S350 с рег. № ***, за срок от 6 (шест) месеца. Като доказателства по делото са представени
АУАН серия GA №
400671/21.06.2021 г.
По делото е представена Заповед №
312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР гр. Пазарджик (л. 12), с която началниците на Районни
управления при ОД на МВР Пазарджик са оправомощени да издават заповеди за
прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5,
б. „а“ и т. 6 и т. 7 от ЗДвП.
По делото е представена и Заповед №
8121з-48/16.01.2015 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 34), с която
Областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП, като
прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 4, т. 5, б. „а“ и
т. 6 от ЗДвП.
Въз основа на тази фактическа
обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от
обжалването.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
При така установената по делото
фактическа обстановка и при извършената, на основание чл. 168, ал. 1 от АПК,
проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК, съдът намира, че подадената, срещу заповедта за
налагане на принудителна административна марка, жалба се явява основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 2а,
б „а“ от Закона за движение по пътищата – за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки /ПАМ/, като прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който е предоставил
управлението на собствения си лек автомобил на водач, който не е правоспособен,
не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която
спада управляваното от него моторно превозно средство, или е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или
4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Следва да се посочи, че съгласно нормата
на чл. 171, т. 2а, б „а“ от ЗДвП, ПАМ се налагат за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на
преустановяващите. В хипотезата на посочената норма се налага ПАМ „прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца до една година“. Волеизявлението
за налагане на ПАМ се обективира в мотивирана заповед, която има характер на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава
по реда на гл. V, Раздел ІІ от АПК. Предпоставка за издаването на заповед на
посоченото по-горе правно основание – чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, е
констатираното от Началник група КПДГПА Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик административно
нарушение, което се установява с АУАН, съставен от компетентните длъжностни
лица. При всички случаи, обаче, длъжностното лице, което издава заповедта за
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП следва да е оправомощено за това, съгласно изричното изискване на
посочената норма. Оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на
ПАМ № 21-1006-000370/11.08.2021г., е издадена от Началник група КПДГПА
Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик, на основание Заповед №
312з-74/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР Пазарджик. В последната е
посочено, че същата се издава на основание Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи, без със същата да са оправомощени
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП да прилагат с мотивирана заповед
ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от същия
закон. Министърът на вътрешните работи е определил ръководителите на службите
за контрол по ЗДвП, които следва да осъществяват този контрол, като изрично им
е делегирал правомощия да прилагат ЗППАМ само и единствено по чл. 171, т. 1, т.
2, т. 4, т. 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП.
Казано по друг начин, издателят на
оспорената заповед е наложил ПАМ по разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, без изрично да е оправомощен за това. Директорът на ОД на МВР Пазарджик,
издавайки Заповед № 312з-74/18.01.2017 г., е разширил правомощията си, като е
възложил на началниците на групи в Сектор ПП да издават заповеди по посочения
текст, без да има съответната компетентност.
Въпреки дадените от съда указания
относно доказателствената тежест, от административния орган не са представени
доказателства, от които да е видно, че административният орган, издал
оспорената заповед, е упълномощен да прилага с мотивирани заповеди
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Както
бе казано вече, представената по делото Заповед № 8121з-48/16.01.2015 г. на
Министъра на вътрешните работи разпорежда единствено правомощия по чл. 171, т. 1, 2, 4, 5, б. „а“ и т. 6 от ЗДвП
на ръководителите на службите за контрол по ЗДвП, които да прилагат
изчерпателно изброените ПАМ, но не и принудителни административни мерки по чл.
171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП.
Пределно ясно е, че във всички случаи,
когато компетентността на издателя на акта не произтича пряко от закона, а
почива на друго обстоятелство, то следва да бъде установено в производството
пред съда по надлежния процесуален ред, чрез представяне на доказателства за
валидно оправомощаване, като настоящият съдебен състав намира, че това в случая
категорично не е сторено от страна на административния орган, издал акта и то
въпреки дадените му изрични указания за това, като по делото не е представена
никаква друга заповед или някакъв друг акт, с които да бъде установено и
доказано валидното оправомощаване на Началник група КПДГПА Пазарджик към ОД на
МВР гр. Пазарджик, по реда на чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 2а, б.
„а“ от ЗДвП.
Така, предвид изложеното по-горе, по
отношение компетентността на административния орган, съдът констатира, че
оспореният административен акт е издаден от некомпетентен орган – Началник
група КПДГПА Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик, комуто не са делегирани
правомощия по реда на чл. 172, ал. 1, във връзка с чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, т. е. оспореният акт е засегнат
от първия, посочен в нормата на чл. 146 от АПК, порок – липса на компетентност.
Издаденият от некомпетентен орган индивидуален административен акт винаги е
нищожен, тъй като държавата не е предоставила валидна власт на органа да я
ангажира и да създава валидни права и задължения за частните правни субекти
относно въпроса – предмет на издадения акт.
Предвид на гореизложеното, съдът намира,
че оспорената в настоящото производство заповед за прилагане на принудителна
административна мярка е обременена с най-тежкия порок – нищожност, по смисъла
на чл. 146, т. 1 от АПК, за която съдът следи и служебно, съгласно чл. 168, ал.
2 от АПК, поради което следва да бъде обявена за нищожна.
При този изход на делото на
жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в
размер на 160 лева, от които 10 лева – държавна такса и 150 лева за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
решението на административния съд не подлежи на обжалване.
По изложените съображения и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ състав,
Р
Е Ш И:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖНА Заповед № 21-1006-000370/11.08.2021 г. на Началник
група КПДГПА Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик, с която на Д.Е.С., ЕГН ********** ***, е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил Мерцедес S350 с рег. № ***, за срок от 6
(шест) месеца, считано от 21.06.2021 г.
ОСЪЖДА
Началник
група КПДГПА Пазарджик към ОД на МВР гр. Пазарджик да заплати от бюджета на ОД
на МВР гр. Пазарджик на Д.Е.С. с ЕГН **********,***, направените по делото
разноски в размер на 160 (сто и шестдесет) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: (П)