№ 16
гр. Стара Загора, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоньо М. Тонев
Членове:Мариана Д. Христакева Панова
Татяна Гьонева Коева
при участието на секретаря Симона Кр. Кайкиева
в присъствието на прокурора В. Д. К.
като разгледа докладваното от Татяна Гьонева Коева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20225500600539 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадени въззивни жалби от
подсъдимия Д. Г. Г. чрез защитника му адв. Д. Й. и съответно от адв. Д. М. и
адв. Д. С., повереници на частния обвинител Б. К. М., против Присъда №59 от
02.06.2022г., постановена по НОХД №2925/2021г. по описа на Районен съд
Стара Загора, с която подсъдимият Д. Г. Г. е освободен от наказателна
отговорност за извършеното престъпление по чл.343 ал.1 б. „а“ във вр. с
чл.342 ал.1 НК и на основание чл.78а ал.1 НК му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. В тежест на
подсъдимия са възложени направените съдебни и деловодни разноски в хода
на ДП, пред СРС, както и от частния обвинител.
Във въззивната жалба на подсъдимия Д. Г. Г. чрез адв. Д. Й. се сочи,
че присъдата е неправилна и необоснована, постановена при нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на процесуалноправните
норми, с което се накърняват законни права и интереси на подсъдимия. Моли
се съда да отмени присъдата и да се произнесе със съдебен акт, с който да
признае подсъдимия Д. Г. Г. за невиновен по повдигнатото обвинение за
1
извършено престъпление по чл.343 ал.а б. „а“ във вр. с чл.342 ал.1 НК.
По делото са постъпили и допълнителни писмени изложения към
въззвната жалба от подсъдимия Д. Г..
Във въззивната жалба на адв. Д. М. и адв. Д. С., повереници на
частния обвинител Б. М., се сочи, че присъдата е неправилна, тъй като
наложеното наказание е в предвидения по чл.78а НК минимум и
първоинстанцонният съд не е наложил наказание по чл.37 т.7 НК. Моли се
съдът да измени първоинстанционната присъда, като увеличи размера на
наложената глоба към максимално предвидения в чл.78а НК размер, да осъди
подсъдимия Д. Г. Г. на наказание по смисъла на чл.37 т.7 НК – лишаване от
право да управлява МПС за максимално предвидения в закона срок и да се
произнесе относно мотивите на първоинстанционния съд относно наличието
на съпричиняване.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура Стара
Загора счита, че жалбата на подсъдимия и неговия защитник е неоснователна,
тъй като целият обсъден обем от събрани доказателства сочи на виновността
на първия в извършване на деянието, за което е предаден на съд.
Същевременно, се солидаризира с исканията на частния обвинител и неговите
повереници за увеличаване размера на глобата и съответно за налагане на
наказание лишаване от правоуправление.
Повереникът на частния обвинител адв. Д. С. не се явява.
Повереникът на частния обвинител адв. Д. М. поддържа
депозираната въззивна жалба в частта, с която не са съгласни относно това, че
първоинстанционният съд приема, че е налице съпричиняване на вредоносния
резултат. Моли съда да приеме, че не е налице съпричиняване и, ако прецени,
да отмени хода по същество и да назначи нова тройна експертиза с поставени
подробно задачи във въззивната жалба, а ако не стори това, да увеличи
размера на наказанието към максимума – 5000лв. по чл.78а и да осъди водача
на лишаване от правото на управление.
Жалбоподателят частен обвинител Б. М. поддържа казаното от
повереника си.
Защитникът на подсъдимия адв. Д. Й. поддържа изцяло подадената
въззивна жалба, както и подадената от доверителя му. Моли съда да отмени
2
присъдата на първоинстанционния съд и да се произнесе с нова, с която
признае доверителя му за невиновен, а алтернативно моли съда да потвърди
първоинстанционния съдебен акт. Счита, че не следва да бъде налагано
наказание лишаване от правоуправление, поради изминалия голям период от
време от извършване на деянието.
Подсъдимият Д. Г. Г. не се явява.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
доводите и становищата на страните и провери изцяло правилността на
обжалваната присъда, намери за установено следното:
Подсъдимият Д. Г. Г. е предаден на съд за престъпление по чл.343
ал.1 б. „а“ във вр. с чл.342 ал.1 НК, за това, че на 31.07.2020г. в град Стара
Загора, по бул. „България“, в посока запад, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка "***“, модел „***" с per. № У ***
АК, собственост на Д. И.М., е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в Закона за движението по пътищата и Правилника за прилагане на
закона за движение по пътищата, а именно:
чл. 25, ал. 1 от Закона за движение по пътищата - "Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например ...да завие надясно или наляво за навлизане по друг път..., преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение";
чл. 25, ал. 2 от Закона за движение по пътищата - „При извършване
на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които
се движат по нея“
чл. 85, ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за движението по
пътищата - „Завиването в обратна посока се извършва от най-лявата пътна
лента по посока на движението“,
в резултат на което предизвикал пътнотранспортно произшествие и
по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди на лек
автомобил марка „***“, модел „А5“ с ДК № СТ *** РМ, собственост на Б. К.
3
М., в размер на 11 991,00 лева /единадесет хиляди и деветстотин деветдесет и
един лева/ - тотална щета.
В първоинстанционното производство са събрани в пълен обем
доказателства, установяващи по категоричен начин фактическата обстановка
и в частност правнорелевантните по делото факти. Разпитани са всички
свидетели, а със съгласието на страните са приобщени по надлежния
процесуален ред и показанията на св. Д. М., който е починал. Същественото в
случая е, че част от свидетелите са очевидци на настъпилото
пътнотранспортно произшествие. Подсъдимият също е дал обяснения.
Изслушани са заключенията – първоначално и допълнително на изготвената
АТЕ и оценителна експертиза. С основание районният съд е възприел
оплакванията на защитника за необоснованост на тези заключения в
автотехническата им част, като е назначил и изслушал заключение на тройна
автотехническа експертиза. Същото е било убедително защитено в
присъствието на страните. След изслушването на тримата експерти
поверениците на частния обвинител са заявили, че са изчерпили въпросите си
и че нямат искания за събиране на други доказателства, в това число и за
назначаване на нова повторна експертиза. Такова искане е било направено в
подадената въззивна жалба и е оставено без уважение от въззивния съд с
определение от закрито заседание на 02.08.2022г. В хода на съдебните прения
искането се подновява от адв. М.. След като обсъди целия събран
доказателствен материал, настоящата инстанция и към момента не намира
основания да отмени определението за приключване на съдебното следствие,
да възобнови същото и да назначи поисканата нова /повторна/ тройна АТЕ.
Още повече, че вече същата се иска като арбитражна между заключенията на
първоначалната единична и повторната тройна АТЕ. Без значение е
обстоятелството, на което се позовава повереникът, че първият експерт инж.
С.В. е присъствал при огледа на местопроизшествие, както и че към момента
на изготвяне на повторната АТЕ обективно експертите не са имали
възможност да извършат оглед на участвалите в ПТП моторни превозни
средства. Същественото е, че инж. В. не е могъл успешно да защити
заключението при изслушването му в съдебно заседание и на поставените
въпроси е дал отговори, които с основание са предизвикали съмнение в
правилността на това заключение. Първоинстанционният съд е отчел, че
величините на скоростта, с която са се движели двата автомобила, отразени в
4
тези заключения, се базират на заявеното от всеки водач. Напротив, при
отговорите на поставените задачи, в частност и на тази за опреД.е скоростта
на движение на автомобилите, тройната АТЕ обсъжда, освен обяснения и
показания на подсъдим и свидетели, още и всички обективни находки,
отразени в протокола за оглед на местопроизшествие, неразделна част от
който е изготвеният фотоалбум. В протокола за оглед са описани точно и в
пълнота настъпилите вследствие на произшествието деформации по всеки от
автомобилите, като същите са онагледени с фотоси. Това е позволило на
тримата автоексперти да обсъдят причинените деформации обективно и,
съответно, да изчислят въз основа на същите, наред с останалите находки,
отразени в протокола и снимковия материал, скоростта на движение на
автомобилите преди и по време на удара. Заключението е изготвено и
защитено с висок професионализъм, като са описани методите и формулите,
чрез които са изведени величините на скоростта. Неоснователни са доводите
на частния обвинител, че при така изчислената скорост на движение на л.а.
„***“ при настъпилото ПТП на подсъдимия Д. Г. би била причинена минимум
многостепенна тежка телесна повреда. Тези доводи са несъстоятелни, тъй
като не почиват на конкретни доказателства. Заключението на СМЕ, в което
са отразени травматичните увреждания, получени от подсъдимия, не свързва
същите с конкретна величина на скоростта на л.а. „***“. Поради това няма
никакво значение, че същото е било изготвено при изчислена от
първоначалната АТЕ скорост на този автомобил от 71 км/ч.
Неоснователни са и оплакванията на подсъдимия, че в материалите
по досъдебното производство не бил приобщен Констативен протокол за
настъпилото ПТП. Същият се съдържа в том I на л.92-л.93 от досъдебното
производство.
Неоснователни са доводите на защитника, че причинените
имуществени вреди, заложени в обвинението, на практика съставлявали
определеното и изплатено застрахователно обезщетение. В заключението на
оценителната експертиза, което не е било оспорено, остатъчната стойност на
л.а. „***“ към инкриминираната дата е обоснована, като се сочи и какви
обективни факти е взел предвид експертът, за да я изчисли на 11 991 лв. Тази
остатъчна стойност представлява и причинените имуществени вреди,
доколкото е налице тотална щета.
5
От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен
материал се установява, че на 31.07.2020г. малко след 21.00ч. подсъдимият Д.
Г. е управлявал л.а. „*** ***“ с рег. №У *** АК по булевард „България“ в гр.
Стара Загора в посока запад, като след бензиностанция „Шел“ срещу магазин
„Зора“ се движел в лявата лента на северното платно, а, преди платното да
стане трилентово, се престроил в крайна дясна лента за движение. Тази лента
е предназначена само за завой вдясно в посока Старозагорски минерални
бани и е налице хоризонтална маркировка - двойна непрекъсната линия
между нея и съседната лента. Изнасянето на подсъдимия в крайна дясна лента
се установява по категоричен начин от показанията на всички свидетели
очевидци на ПТП, като обосновано обясненията му, че е „заходил“ само 50 см
вдясно са възприети от първоинстанционния съд като израз на защитната му
позиция. Оттам /от крайна дясна лента/ Д. Г. предприел рязък ляв завой за
престрояване в крайна лява лента и съответно извършване на обратен завой,
движейки се със скорост 35 км/ч. В същото време в крайна лява лента се
движел управляваният от частния обвинител Б. М. лек автомобил „***“ с рег.
№СТ *** РМ – със скорост 103 км/ч, при което опасната му зона за спиране
била 97,3м.
Въззивният съд също намира за доказано по несъмнен начин, че св.
М. е възприел като опасност управлявания от подсъдимия лек автомобил в
момента, когато предният ляв ръб на същия е пресичал разделителната линия
между крайна дясна и средна ленти в северното платно за движение. На
първо място, следва да се отбележи, че са несъстоятелни оплакванията на
повереника на частния обвинител, че първоинстанционният съдебен акт
страда от липса на мотиви относно това обстоятелство. Напротив, такива са
изложени от съда, и те се споделят и от настоящата инстанция. Обективно
възприемането на л.а. „***“ като опасност точно в този момент е намерило
израз в действията на св. Б. М. – почти едновременно задействане на
спирачната система и отклоняване на автомобила вляво. При първото
действие са оставени отразените в протокола за оглед и фотоалбума
спирачни следи, при обсъждането на които тройната АТЕ установява, че тази
реакция на св. М. е извършена точно при пресичането на разделителната
линия между крайна дясна и средна ленти от предния ляв ръб на л.а. „***“.
Това обективно установено обстоятелство се потвърждава и от показанията
на св. М., който сочи, че „набил спирачки“ и „свил леко вляво“ точно когато
6
преди разклона л.а. „***“ „завил рязко вляво и тръгнал да прави обратен
завой“. Така възприетото и изнесеното в показанията на частния обвинител
сочи по недвусмислен начин, че е възприел като опасност л.а. „***“ именно в
посочения от експертизата първи вариант. Заявеното рязко завиване на този
автомобил не е оставило съмнение у М., че този водач възнамерява да прави
обратен завой, респективно, че се насочва да пресече лентата за движение, в
която самият той се е движел. С други думи, св. М. по никакъв начин не е
възприел намерението на подсъдимия да продължи движението си в средната
лента в посока запад. Ето защо точно в този момент, а не когато вече другият
автомобил е пресичал разделителната линия между средна и крайна лява
ленти за движение, св. М. е реагирал чрез рязко задействане на спирачната
система и отклонение на управлявания от него л.а. „***“ в посока обратна на
тази, откъдето е идвала опасността.
Заключението на тройната АТЕ е категорично, че при така избраната
скорост на управление на л.а. „***“ – 103км/ч М. е нямал техническа
възможност да установи автомобила преди мястото на удара, тъй като се е
намирал едва на 14,5 метра от това място. Съответно, експертите сочат, че
при движение на л.а. „***“ с разрешената скорост в населени места от 50 км/ч
л.а. „***“ е щял да спре на около 22 метра преди мястото на удара и е нямало
да настъпи ПТП.
При така установеното въззивният съд се солидаризира с приетото
от първоинстанционния относно наличието на значително съпричиняване на
съставомерния резултат от водача на л.а. „***“ – частния обвинител Б. М.. То
се изразява, както в управляването на това МПС със скорост два пъти по-
висока от разрешената в населено място, така и в предприетата „спасителна
маневра“ – отклоняване на лекия автомобил вляво. Възможностите, които
законът в разпоредбата на чл.20 ал.2 ЗДвП дава на водача при възникване на
опасност за движението са две – намаляване на скоростта и спиране.
Отклоняването в посока обратна на тази на появата на опасността е житейски
разбираемо, но несъобразено със законовите изисквания. Неслучайно такава
маневра не е предвидена от законодателя, тъй като обикновено води до
нарушаване на правилата за движение /навлизане в насрещна лента за
движение, в разделителен остров/ и обикновено е предпоставка за създаване
на опасност от настъпване на ПТП или води до настъпването на такова,
7
какъвто е настоящият случай. Експертите са категорични, че, ако водачът на
л.а. „***“ не е предприел завиването вляво, разстоянието между задния ляв
ръб на л.а. „***“ и дясната граница на пътната лента е било достатъчно, за да
премине л.а. „***“, без да настъпи удар.
Въззивният съд намира, че нарушенията на правилата за движение
от страна на подсъдимия Д. Г., за които е предаден на съд, са доказани по
несъмнен начин. Както се посочи по-горе, заявеното от подсъдимия
„захождане вдясно“ на практика е било престрояване в крайна дясна лента /от
която е възможен единствено завой надясно/ и предприемането от тази лента
на обратен завой. Така подсъдимият е нарушил разпоредбата на чл.85 ал.2
ППЗДвП, тъй като е следвало да предприеме тази маневра от крайна лява
лента. Освен това, преди да предприеме обратния завой, Г. не се е уверил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след
него или минават покрай него. Не се е съобразил с приближаващия л.а. „***“,
не е отчел посоката му на движение и високата му скорост и не го е
пропуснал преди това. С тези си действия подсъдимият е нарушил и
разпоредбите на чл.25 ал.1 и чл.25 ал.2 от ЗДвП. В резултат на неправилно
предприетата маневра обратен завой е настъпил удар между двата
автомобила, в резултат на който на л.а. „***“ са причинени значителни
имуществени вреди в размер на 11 991 лв. Ударът е настъпил при значително
съпричиняване на престъпния резултат от частния обвинител Б. М., но ПТП е
настъпило на първо място, поради посочените по-горе допуснати нарушения
на правилата за движение от подсъдимия Г.. Неговото незаконосъобразно
поведение като водач е основната предпоставка за настъпилото ПТП. Същото
нямаше да настъпи, ако подсъдимият беше предприел маневра обратен завой
съобразно изискването на закона – от крайна лява лента, както и, ако,
тръгвайки макар и от забранената крайна дясна лента, се беше убедил в
положението, посоката и скоростта на л.а. „***“ и го беше пропуснал.
Нарушавайки горните правила за движение, Д. Г. е поставил в опасност и
собствения си живот този на спътника си, а данните по дело сочат и на това,
че са настъпили за самия него тежки здравословни последици.
Ето защо, правилно и обосновано районният съд е признал
подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение. Съпричиняването на
престъпния резултат се отразява единствено при реализирането на
наказателната или административнонаказателната отговорност и не води до
8
редуциране размера на вредите, каквито доводи се навеждат от защитника.
Затова и не са налице основания за изменение на правната квалификация на
деянието, а оттам и до постановяването на различен правен резултат.
Несъстоятелни са и доводите на защитника, че подсъдимият не е бил
длъжен да очаква и да се съобрази с превишената скорост на движение на л.а.
„***“, доколкото се е движел в рамките на населено място. Нормата на чл.25
ал.1 ЗДвП, напротив, задължава водача, преди да предприеме маневра – да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път, първо да установи има ли
движещи се МПС по този път, като се съобрази с тяхното положение, посока
и скорост на движение. Дори и другото или другите МПС да се движат в
нарушение на правилата за движение, в частност с превишена скорост, то
законът вменява в задължение на този водач, който предприема маневрата, да
установи горните обстоятелства и да пропусне така движещите се МПС.
Въззивният съд не намира основание за поисканото от повереника
на частния обвинител и прокурора завишаване на размера на наложената
глоба, както и за налагане на кумулативно предвиденото по-леко наказание
лишаване от правоуправление. Минималният размер на глобата, наложена от
районния съд, е убедително мотивиран с наличието на отчетените
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Същите са
изчерпателни и не се налага към тях да се добавя ново такова. От съществено
значение е установеното от съда значително съпричиняване на престъпния
резултат от частния обвинител и на същото следва да се придаде по-голяма
тежест. Управляването на МПС в населено място със скорост два пъти над
разрешената не може да не намери своето адекватно отражение и при опреД.е
размера на наказанието. Законодателят неслучайно е въвел като разрешена
скорост в населено място 50 км/ч, тъй като тази величина на скоростта би
позволила адекватна реакция на водача и при неправомерно поведение на
друг водач, като би спомогнала да се осуети настъпването на ПТП.
Споделят се изцяло и доводите на първоинстанционния съд относно
това, че в случая за поправянето на подсъдимия Д. Г. не се налага същият да
бъде лишен от правото да управлява МПС. Несъмнено, отчетените в тази
връзка обстоятелства – младата възраст, липсата на други нарушения на
правилата за движение, за които подсъдимият да е санкциониран и
съпричиняването на престъпния резултат от страна на частния обвинител – не
9
могат да наложат друг извод.
Изложеното налага присъдата на Старозагорски районен съд да бъде
потвърдена като правилна, законосъобразна и обоснована.
Водим от горните мотиви и на основание чл.338 НПК, Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №59 от 02.06.2022г., постановена по
НОХД №2925/2021г. по описа на Старозагорски районен съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10