Р E Ш Е Н И Е
№ 112
гр.Плевен, 19.02.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети януари, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай
Господинов
ЧЛЕНОВЕ: Елка Братоева
Ралица Маринска
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа
докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 1049
по описа за 2020 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 508 от 19.10.2020
год., постановено по НАХД № 1595/2020 год., Районен съд – гр. Плевен изменил Наказателно постановление № 483170-F529436/09.12.2019 г. на началник отдел „Оперативни
дейности“- Велико Търново в ЦУ на НАП, с което по отношение на „КИБЕЛА 2010“
ЕООД със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул***ЕИК ***/,
представлявано от Ц.Б.П., за допуснато нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МС и на основание чл.185, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лв., като размерът на санкцията е намален на 500
/петстотин/ лв..
Против горното решение постъпила
касационна жалба от „КИБЕЛА 2010“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, ул***ЕИК ***/, представлявано от Ц.Б.П., в която се излагат доводи,
че първостепенният съд не е обсъдил доводите от въззивната жалба, свързани с
незаконосъобразността на оспореното НП. Касаторът твърди, че протоколът за
извършена проверка по чл.50 от ДОПК е съставен при допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като в него не е посочено дали сумата от
осъществената контролна покупка е включена при преброяването на касовата
наличност, респективно дали тя е част от фактическата наличност, установена от
органите по приходите по време на проверката. Касаторът се позовава на
разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба Н- 18/2006г. и твърди, че съобразно
горната норма сумите от продажби са изключени от сумите, подлежащи на служебно
въвеждане и служебно извеждане от фискалното устройство. Сочи, че процесния
АУАН е съставен въз основа на констатациите в горния протокол като едва в
обстоятелствената част на същия от разликата + 173, 35 лв. е извадена сумата от
контролната покупка в размер на 11,70 лв. Ето защо счита, че между протокола по
чл.50 от ДОПК и съставения АУАН е налице противоречие, тъй като с акта са
въведени нови обстоятелства, което съставлява съществено процесуално нарушение,
довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя.
На следващо място излага доводи, че
административният орган не е извършил обследване на обстоятелството дали
констатираната разлика не представлява сума от продажби от предходния ден,
респективно оборотни средства, защото те също не подлежат на служебно въвеждане
или извеждане.
Алтернативно се излагат доводи за наличие
на предпоставки за приложение разпоредбата на чл.28, ал.1 от ЗАНН.
В заключение се прави искане да бъде
отменено обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание касаторът не се
представлява. За него е постъпила писмена защита, в която се повтарят доводите
от касационната жалба и се прави искане да бъде отменено оспореното решение на
РС- Плевен.
Ответникът се представлява от гл. юрк. М.Ж.,
която представя като писмени доказателства Резолюция за
освобождаване от администативнонаказателно отговорност с отправяне на
предупреждение № 350024-0205076 от 25.07.2018 г.; АУАН F-373558/16.02.2018 г. и НП № 321369-F-373558 от 26.02.2018 г.,
за които сочи, че са издадени по отношение на касатора и във връзка със същото
по вид нарушение. Изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
прави искане да бъде оставено в сила решението на РС- Плевен.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен
изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, поради което
решението на РС- Плевен следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок,
от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Първостепенният съд е събрал всички относими към
правния спор доказателства, анализирал ги е надлежно и е достигнал до правилния
извод, че е налице доказано по несъмнен начин нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МС
Настоящият съд е съгласен с горните мотиви, поради
което не намира за нужно да ги повтаря в настоящето решение, с оглед
разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
В хода на административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, посочени в
касационната жалба. Това е така, защото съобразно разпоредбата на чл.
36, ал.1 от ЗАНН административнонаказателно производство започва със
съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а не
с протокол по чл.50 от ДОПК. Както е видно от приложения по делото АУАН, от
установената разлика в касовата наличност е извадена сумата, заплатена при
контролната покупка в размер на 11,70 лв. Горният акт е предявен на нарушителя
и на същия е предоставена възможност да подаде възражения в срока и по реда на
чл.44, ал.1 от ЗАНН, чрез което се обезпечава правото му на защита във връзка с
обстоятелствата, отразени в АУАН. Ето защо няма как да се приеме, че
административнонаказващият орган въвежда нови обстоятелства по така започналото
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение производство.
Неоснователни са и доводите, че ответникът по
касационната жалба не е изследвал произхода на разликата между разчетената и
фактическата наличност. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. на МФ вменява в задължение на търговците да регистрират в
съществуващите в търговските обекти ФУ всяка промяна в касовата наличност извън
случаите на продажба. Размерът на нерегистрираната по реда на горната
разпоредба промяна в касовата наличност не е елемент от състава на нарушението
и в нормативната уредба липсва разписано задължение на проверяващите за установяване
произхода на въпросната разлика. В конкретния случай контролният орган е
констатирал наличието на сумата от 161, 65 лв., която не е регистрирана във
фискалното устройство на търговеца по никакъв начин, с което е осъществен
състава на нарушението. Касаторът не е възразил против горната констатация,
направена с АУАН и не е представил доказателства, установяващи произхода на
въпросната сума в нито един етап на административнонаказателното, а и в
съдебното производство.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни и
оплакванията, свързани с приложимостта на чл.28, ал.1 от ЗАНН за конкретното
нарушение.
Нарушението, за което е наложено административното
наказание е формално и за съставомерността му не се
изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са
защитими с приоритет обществените отношения и в конкретния случай не са налице
смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят
нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в
по- ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с други случаи на
нарушения от същия вид. Правната теория и съдебната практика е последователна и
непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата,
визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично
общественоопасно деяние, което нормата запретява като нарушение от даден вид. Освен това пред касационната инстанция
ответникът е представил писмени доказателства, от които се установява, че не се
касае за първо нарушение от същия вид, допуснато от касатора, което
представлява отегчаващо отговорността обстоятелство, съставляващо пречка за
приложение на чл.28, ал.1 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав е съгласен с доводите на
първостепенния съд, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им, както и че при съставянето им не са допуснати нарушение на
правилата на ЗАНН. Нарушението е доказано по несъмнен начин и не са налице
доказателства в обратната насока. Правната квалификация на извършеното
нарушение е правилна, приложена е относимата санкционна норма, а наложената
имуществена санкция е изменена от въззивния съд в минималния предвиден от
закона размер, в която част съдебният акт на РС- Плевен не се оспорва.
При тези съображения
съдът намира, че следва да остави в сила оспореното решение като правилно и
законосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222,
ал.2, т.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 508 от 19.10.2020 год.,
постановено по НАХД № 1595/2020 год. по описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.