Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Шумен, 16.07.2018г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на двадесет
и първи юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Административен съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря В. Русева, като разгледа докладваното от
административния съдия АД № 132 по
описа за 2018 година на
Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.
145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
172, ал.5, във вр. с ал.1
от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
Образувано е по
жалба на К.М.М., ЕГН ********** ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 16-0323-000129/07.11.2016 г. на Началник на РУ – В.
Преслав към ОДМВР-Шумен, с която на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка (ПАМ) по чл.
171, т.1, б. "б" от ЗДвП, временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 6 месеца, считано от 06.11.2016 г.
В жалбата се
изразява несъгласие с постановения административен акт, като оспорващият счита, че заповедта е
издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, както и в нарушение на материалния закон и целта му. Сочи, че е
отказал изпробване с техническо средство, но е заявил желание да даде кръвна
проба, какъвто талон не му е бил предоставен. С оглед изложените съображения е
отправено искане за отмяна на процесната заповед като незаконосъобразна. В
съдебно заседание за жалбоподателя се явява лично, поддържа жалбата, ангажира
доказателства и пледира за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира
разноски.
Ответникът –
началник на РУ – В. Преслав към ОДМВР-Шумен, редовно призован, се явява лично и
с юриск. С., ред. упълномощена. Изразява становище за неоснователност на
жалбата, отправено е искане за отхвърлянето й като неоснователна и за
присъждане на сторените по делото разноски.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната административна
преписка.
Допусната е и изслушана съдебно-графическа
експертиза по искане на оспорващия, във връзка с открито производство на осно. чл.193, ал.1 и ал.2 от ГПК за проверка истинността на
отразеното в Талон за медицинско изследване №0346438, досежно положения
подпис на „водач на МПС“.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и
твърденията на страните, приема за установено следното:
С обжалваната Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 16-0323-000129/07.11.2016
г. на Началник на РУ – В. Преслав към ОДМВР-Шумен, на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.
171, т.1, б. "б" от ЗДвП, временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 6 месеца, считано от 06.11.2016 г.
В мотивите на
заповедта е прието от фактическа страна, че на 06.11.2016 г. около 23.15 часа в
гр. В. Преслав, по улица „Златен век“ до дом №19, в посока към Археологическия
музей като водач на МПС – Мерцедес Е 300 Д с рег. № Н5954 АХ М. управлявал
собственият си лек автомобил във видимо нетрезво състояние-лъха на алкохол,
говори заваляно, несигурна походка. След спиране от контролните органи за
проверка отказал да бъде изпробван с техническо следство Алкотест Дрегер 7410 с
фабр. № ARSM – 0102, определящо съдържанието на алкохол в кръвта,
чрез измерването му в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско
изследване № 0346438. Водачът не се е явил за кръвна проба.
За извършеното
нарушение бил съставен АУАН Серия Г № 655921/06.11.2016 г.
Видно от
отбелязването в заповедта за прилагане на ПАМ, същата е връчена на адресата си
на 22.03.2018 г.
Жалбата е подадена
на 05.04.2018 г. чрез административнонаказващият орган до Административен съд –
Шумен.
По делото е прието
заключение на вещото лице, което заявява, че подписът, положен на мястото
„Водач на МПС“ в талон за медицинско изследване №0346438 не принадлежи на
оспорващия.
При тази
фактическа обстановка, съобразно разпоредбата на чл.
168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения преклузивен срок по чл.
149, ал.1 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспорения акт.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.
171, т.1, б. "б" от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от
ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност
или от оправомощени от тях длъжностни лица. Нормата на чл.
170, ал.1 от ЗДвП постановява, че контролът по спазване на правилата за
движение и на изискванията, определени от закона и издадените въз основа на
него нормативни актове, се осъществява от съответните служби по тази глава. По
силата на чл.
165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени от министъра на вътрешните работи
служби, контролират спазването на правилата за движение от всички участници в
движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни
средства, като на основание чл.
165, ал.2, т.2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по същия закон
определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да изземват и
задържат документите по т.1 в допустимите от закона случаи.
Между страните
няма спор, че лицето Р.С., издател на оспорената заповед, заема длъжността
началник на РУ – В. Преслав към ОДМВР-Шумен.
Този факт се
установява и от заповед № К-2351/24.10.2013 г. на Министъра на вътрешните
работи и Удостоверение № 372000-9115/24.04.2018 г. на началник сектор КАПОЧР
при ОДМВР – Шумен.
Със заповед № 372з-1543/30.06.2015
г. директора на ОД на МВР Шумен оправомощава длъжностни лица от ОД на МВР – гр.Шумен,
които да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП. Съгласно точка 1.5. от
тази заповед началниците на РУ са оправомощени да издават заповеди за прилагане
на ПАМ по чл.
171, т.1, т.2,
т.4,
т.5,
буква "а" и т.6
от ЗДвП. Съдът приема, че доколкото липсата на изрично посочване в коя от
хипотезите по т.1 от разпоредбата оправомощените могат да издават заповеди за
налагане на ПАМ, то следва, че те са компетентни да налагат ПАМ по всички
хипотези от чл.
171, ал.1, т.1 от ЗДвП, включително и по посочените в буква "б".
От изложеното
следва, че издалият оспорваната заповед, в качеството си на началник на РУ Велики
Преслав при ОДМВР-Шумен е разполагал с правомощия за издаване на заповеди за
налагане на ПАМ по чл.
171, ал.1, т.1, буква "б" от ЗДвП. В този смисъл оспорената
заповед е издадена от орган, който притежава съответната материална и
териториална компетентност, съгласно разпоредбата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП.
Заповедта съдържа
всички изискуеми реквизити по чл.
59, ал.2 от АПК. Посочени са фактическите основания за издаването –
обстоятелствата, съставляващи нормативно установените материалноправни
предпоставки за прилагане на ПАМ по чл.
171, ал.1, буква "б" от ЗДвП.
Съгласно чл.
171, т.1, б. "б" от ЗДвП в относимата редакция, за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо
вещество, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде
кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но
за не повече от 6 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба
по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.
Цитираната правна
норма е императивна и само при наличие на визираните предпоставки, в условията
на обвързана компетентност, административният орган прилага предвидената по
закон ПАМ (решение № 7943 от 30.06.2015 г. по адм. д. № 14064/2014 г. на ВАС,
VII отд.).
Принудителната
административна мярка е приложена на К.М.М. за това, че че на 06.11.2016 г.
около 23.15 часа в гр. В. Преслав, по улица „Златен век“ до дом №19, в посока
към Археологическия музей като водач на МПС – Мерцедес Е 300 Д с рег. № Н5954
АХ М. управлявал собственият си лек автомобил във видимо нетрезво
състояние-лъха на алкохол, говори заваляно, несигурна походка. След спиране от
контролните органи за проверка отказал да бъде изпробван с техническо следство
Алкотест Дрегер 7410 с фабр. № ARSM – 0102,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта, чрез измерването му в издишания
въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 0346438. Водачът не се е
явил за кръвна проба.
Това деяние на
водача е квалифицирано от началник на РУ Велики Преслав по чл.
174, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.
171, ал.1, т.1, б. "б" от ЗДвП е наложена предвидената в закона
ПАМ.
В настоящият
случай жалбоподателят не оспорва, че на посочената дата и час е отказал да бъде
изпробван с техническо следство Алкотест Дрегер 7410 с фабр. № ARSM – 0102, определящо съдържанието на алкохол в кръвта,
чрез измерването му в издишания въздух.
Спорът се свежда
до факта дали на М. е надлежно връчен талон за медицинско изследване, доколкото
посредством съдебно-графическата експертиза се потвърди възражението на
оспорващия, че подписът в талон за медицинско изследване № 0346438 като „водач
на МПС“ не принадлежи на М..
Настоящият съдебен
състав намира, че в случая дори да се приеме, че е допуснато нарушение в хода
на административното производство, същото не е съществено и не води до отмяна
на процесната заповед. Видно от акт за установяване на административното
нарушение Серия Г № 655921/06.11.2016 г., в обстоятелствената част е обективирано
обстоятелството, че на водачът е издаден талон за медицинско изследване. Същият
е подписан от М. и последният е отразил възражения по съставянето му. Липсват
твърдения, че М. е посетил медицинско заведение за да даде кръвна проба, и
такова изследване му е отказано поради липса на талон.
При това
положение, доколкото във връченият АУАН е отразено издаването на талон за
медицинско изследване се налага извода, че водачът е бил надлежно и
своевременно запознат с възможността да даде кръвна проба, а последният не
твърди, че е дал.
Според съдебната практика не всяко
нарушение на процедурата е съществено. До порочност водят само съществените
нарушения на процедурата, а съществени са два вида нарушения. Едните са тези
нарушения, които водят до засягане правото на защита на лицето, привлечено към
административно-наказателна отговорност, а вторите са нарушенията на
процедурата, които ако не бяха извършени резултатът би бил друг. Според
настоящия съдебен състав в случая не е налице такова нарушение, доколкото,
както беше отбелязано по-горе, възможността да даде кръвна проба е доведена до
знанието на М. посредством предявяване на АУАН, в който това обстоятелство е
обективирано.
Вън от горното, правно
значение има единствено факта, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с
техническо средство и това е достатъчно и самостоятелно основание за
прилагането на ПАМ.
Това е така, тъй
като разпоредбата на чл.
171, ал.1, т.1, б. "б" от ЗДвП предвижда, че ПАМ се прилага на
водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за
медицинско изследване, а в конкретния случай М. е отказал да бъде проверен с
техническо средство, което деяние изпълва първата от алтернативно предвидените
в разпоредбата хипотези. По отношение на този факт няма спор между страните, а
и жалбоподателят в жалбата си е посочил „отказах на полицай П. да ме изпробва с
техническо средство…“
С прилагането на
процесната ПАМ, след отказа за изпробване с техническо средство, от една страна
се осъществява нейната превантивна функция, а именно временно ограничаване
възможността на лицето да управлява МПС, до решаване на въпроса за
отговорността, но за не повече от 6 месеца.
По изложените съображения
съдът приема, че Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
16-0323-000129/07.11.2016 г. на Началник на РУ – В. Преслав към ОДМВР-Шумен е
издадена от компетентен административен орган, при спазване на установената
форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствени
правила. Същата не противоречи на материалноправни разпоредби. Спазена е целта
на закона – осигуряване безопасността на движението по пътищата и
преустановяване на административните нарушения.
По изложените
съображения съдът счита, че оспорената заповед отговаря на всички изисквания за
законосъобразност, поради което подадената срещу нея жалба следва да се
отхвърли като неоснователна.
Съдът намира,
че в полза на ОДМВР гр. Шумен следва да се присъдят разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл.144 от АПК, във
вр. с чл. 78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащането
на правната помощ.
Водим от горното и
на основание чл.
172, ал.2 от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на К.М.М., ЕГН ********** *** срещу Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 16-0323-000129/07.11.2016 г. на Началник
на РУ – В. Преслав към ОДМВР-Шумен, с която на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.
171, т.1, б. "б" от ЗДвП, временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач, до решаване на въпроса за отговорността, но за не
повече от 6 месеца, считано от 06.11.2016 г.
ОСЪЖДА К.М.М.,
ЕГН ********** *** да заплати на Областна дирекция на
МВР гр. Шумен направените по делото разноски в размер на 100 лева (сто лева).
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд на Република България гр. София в
14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис по реда на чл.137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: