О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №575
01.04.2020г.,
гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, VII състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от младши
съдия Иванов в.ч.гр.дело №303 по описа
за 2020г. на ПОС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
274 и сл. във връзка
с чл.130 от
ГПК.
Делото е
образувано по частна жалба
на А.М.Б., чрез
пълномощника й по
делото адв. В.Т.,
против Определение №14158/2019г.,
постановено по гр. д. №7568/2019г.
на Районен съд-
Пловдив, 17 гр.с., в частта, в която е прекратено производството по делото
поради недопустимост на предявения
от ищцата евентуален установителен иск с правно основание чл. 127, ал.2 вр.с
чл. 59 ЗЗД с искова молба вх. № 31532/15.05.2019г. изменен по реда на чл. 214 ГПК в осъдителен с молба вх. № 82086/13.12.2019г. , както и в частта, в която е оставено без уважение искането на
ищцата за изменение на главния установителен иск по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК
вр. с чл. 146, ал.1 ЗЗД в осъдителен.
В жалбата се излагат
съображения за неправилност
на обжалваното определение,
като се иска
отмяната му и връщане
на делото на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Пловдивският окръжен съд, като
провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените
доказателства и становищата на страните, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Частната жалба в частта, в която
е прекратено производството по делото
поради недопустимост на
предявения от ищцата евентуален установителен иск с правно основание чл. 127,
ал.2 вр.с чл. 59 ЗЗД с искова молба вх. № 31532/15.05.2019г. изменен по реда на
чл. 214 ГПК в осъдителен с молба вх. № 82086/13.12.2019г. относно е подадена в законоустановения срок,
от легитимирана страна, и срещу съдебен
акт, подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана
по същество, е
основателна.
Частната жалба в частта, в която е оставено без уважение искането на
ищцата за изменение на главния установителен иск по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК
вр. с чл. 146, ал.1 ЗЗД в осъдителен е срещу съдебен акт, не подлежи на
обжалване, поради което се явява процесуално недопустима.
Първоинстанционният съд
е бил сезиран с иск по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК
вр. с чл. 146, ал.1 ЗЗД. Ищцата депозирала заявление по реда на чл.410 от ГПК,
с което образувала ч.гр.д. № 19122/2018г.
по описа на РС – Пловдив, по което била издадена заповед № 10787/07.12.2018г.,
с която било разпоредено длъжникът М.И.П. да заплати в полза на ищцата сумата
от 1212 лева заплатена на „Кредитреформ България“ ЕООД от заявителя в
качеството й на поръчител по сключен договор за банков кредит от 30.10.2008г.,
ведно със законната лихва върху главницата считано от 30.11.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, както и разноските в заповедното
производство. Заповедта е връчена при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, което
довело до предявяване на установителния иск по реда на чл.422 от ГПК.
Впоследствие
ищцата е предявила евентуален установителен иск с правно основание чл. 127,
ал.2 вр.с чл. 59 ЗЗД с искова молба вх. № 31532/15.05.2019г. изменен по реда на
чл. 214 ГПК в осъдителен с молба с вх. № 82086/13.12.2019г. , като освен това със
същата е поискала и изменение на главния установителен иск по чл. 415 вр. с чл.
422 ГПК вр. с чл. 146, ал.1 ЗЗД в осъдителен.
С
обжалваното в настоящото
производство определение първоинстанционният съд
е приел, че искът
по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК е установителен и не може в рамките на същото
производство да се премине към осъдителен иск по реда на чл. 214 ГПК, както и
че заповедта по чл. 410 ГПК не може да
включва две основания – главно и евентуално и на това основание е прекратил
производството по евентуално предявения иск с правно основание чл. 127, ал.2
вр.с чл. 59 ЗЗД .
Обжалваният акт в частта в която
е прекратено производството по делото
поради недопустимост на
предявения от ищцата евентуален установителен иск с правно основание чл. 127,
ал.2 вр.с чл. 59 ЗЗД с искова молба вх. № 31532/15.05.2019г. изменен по реда на
чл. 214 ГПК в осъдителен с молба вх. № 82086/13.12.2019г. е постановен в
несъответствие със задължителна практика
на ВКС( решение № 139/5.11.2014г. по т.д. № 57/2012г. на І ТО на ВКС,
определение № 128/15.02.2017г. по гр.д. № 60200/2016г. на ІІІ ГО на ВКС и
решение № 72/29.07.2013г. по гр.д. № 402/2012г. на ІV ГО на ВКС.), поради което
следва да бъде отменено като неправилно. Осъдителният иск е съединен при
условията на евентуалност с установителният иск по реда на чл.422 ГПК като
следва да се подчертае, че има за предмет
едно и също вземане. Условието за разглеждане на осъдителният иск обаче е
отхвърляне на установителният иск, като в този случай се навежда ново
обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на
заповедта за изпъленние / –претенция на основание чл.127 ЗЗД, която е различна
по основание от иска по чл.146ал.1 от ЗЗД. В тази хипотеза, съединяването при
евентуалност при посоченото условие на осъдителния иск с установителния по реда
на чл.422 ГПК е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането
на осъдителнита претенция при отхвърляне на установителните такива, когато
основанието за отхвърляне на главния иск е свързано с установяване на
юридически факти, които са несъвместими с уважаването на установителната
претенция, но от друга страна не са пречка за уважавнето на осъдителния иск. В
настоящия случай следва да се отбележи, че ищцата е предявила претенцията си с
правно основание чл. 127, ал.2 вр.с чл. 59 ЗЗД още с първоначалната си искова
молба(вх. № 31532/15.05.2019г.) и според гореизложените аргументи настоящия
съдебен състав приема, че този евентуален установителн иск може да бъде изменен по реда на чл. 214 ГПК в осъдителен такъв.
Частната жалба в частта, в която е оставено без уважение искането на
ищцата за изменение на главния установителен иск по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК
вр. с чл. 146, ал.1 ЗЗД в осъдителен, е недопустима.
Съгласно трайната
практика на ВКС
/Определение №182 от 12.03.2015 г. по ч.гр. д. № 7402/2014 г.,
Определение №168 от 7.03.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 147/2011 г., I т. о.,
ТК, Определение №62 от 04.02.2016 г. по
ч. т. д. 2669/2015 г., I т. о., Определение №440 от 15.07.2014г. по ч. гр. д.
№ 3594/2014 г., I гр. о./
определението на съда,
с което не
се приема за съвместно разглеждане
насрещен иск или
допълнително предявен иск, не
подлежи на обжалване,
тъй като не прегражда
по- нататъшното развитие на
делото, доколкото по
неприетия иск би
могло да се образува отделно
производство. Въпреки че настоящия
случай касае изменение
на иска по
чл.214 от ГПК
чрез искане за промяната му от
установителен в осъдителен , то определението
на съда, с
което не се
допуска такова, също
не подлежи на обжалване. Единственото изключение е особената
хипотеза, визирана в т.7б на ТР
№1/09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС- когато е отхвърлено
искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен. В този
смисъл- Определение №39 от 21.02.2017г. на ВКС по
ч.гр.д. 403/2017г., I гр.о.
По
изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба на А.М.Б.,
против протоколно Определение
№14158/2019г., постановено по гр.
д. №7568/2019г. на Районен съд-
Пловдив, 17 гр.с., в частта, в която е оставено без уважение искането на
ищцата за изменение на главния установителен иск по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК
вр. с чл. 146, ал.1 ЗЗД в осъдителен,
ОТМЕНЯ
Определение №14158/2019г., постановено
по гр. д. №7568/2019г. на Районен
съд- Пловдив, 17
гр.с., в частта, в която е
прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от ищцата евентуален
установителен иск с правно основание чл. 127, ал.2 вр.с чл. 59 ЗЗД с искова
молба вх. № 31532/15.05.2019г. изменен по реда на чл. 214 ГПК в осъдителен с
молба вх. № 82086/13.12.2019г.
ВРЪЩА делото
на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението подлежи на
обжалване пред Апелативен
съд- Пловдив в
едноседмичен срок от
връчването му на страните, в
частта, в която в която е оставено без
уважение искането на ищцата за изменение на главния установителен иск по чл.
415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 146, ал.1 ЗЗД в осъдителен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: