№ 10764
гр. София, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20221110155400 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
С исковата молба ищецът *********, е предявило по реда на чл. 422 ГПК
положителен установителен иск против ответника Д. Д. Г., с правно основание чл. 99
ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, с които се иска да бъде установено, че Д. Д. Г.
дължи на ищеца сумата от 2836,43 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит № 788589 от 21.12.2016 г., сключен с цедента **********, с
краен срок за погасяване на 30.11.2018 г., ведно със законна лихва за период от
31.03.2022 г. до изплащане на вземането, за която на 13.04.2022 г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17075/2022 г. по описа на СРС. С определение
съдът е обезсилил посочената заповед за сума от 1715, 42 лв., поради непредявяване на
установителен иск за тази сума в исковото производство, поради което е прекратил
производството по ч.гр.д. № 17075/2022 г. в тази част.
Ищецът твърди, че на 21.12.2016 г. между ответника и цедента ********** е бил
сключен договор за потребителски кредит № 788589, по силата на които на посочената
дата бил предоставен кредит в размер на 2836.43 лв., платим разсрочено на 23 равни
месечни вноски от по 180.42 лв., първата от които била дължима на 31.01.2017 г., а
последната – на 30.11.2018 г. След усвояване на кредита кредитополучателят не
изпълнявал задълженията си, като непогасено било задължението от 2836.43 лв. –
главница и 1715.42 лв. - договорна лихва, като след настъпване на падежа и на
последната дължима вноска, задълженията по договора станали изцяло изискуеми.
Вземанията по договора били прехвърлени по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.12.2018г., сключен между ********** и ищеца,
съобщение за което било изпратено на адрес на длъжника с писмо с обратна разписка,
което се върнало от изпращача с отбелязване като непотърсено. Поради неизпълнение
на задълженията, подал заявление по чл. 410 ГПК, по която била издадена процесната
заповед по ч.гр.д. № 17075/2022 г., било депозирано възражение от ответника, в която
връзка е предявена настоящата исковата претенция.
1
Съобщение с указания по чл. 131 ГПК е изпратено до ответника Д. Д. Г., като в
срока е депозиран отговор, в които оспорва исковата претенция. Ответникът оспорва
че бил страна по облигационно отношение с ищеца, като твърди, че представеният от
ищеца договор за потребителски кредит е неистински. Поддържа, че липсва неино
изявление за сключване на процесния договор и сочи, че в липсвало изявление за
начина на получаване на процесната сума. Оспорва договорът да е подписан по реда на
чл. 9, раздел III от общите условия, както и да е налице електронен документ, съставен
от ответника. Релевира възражения за нищожност на договора, тъи като било налице
противоречие с добрите нрави относно уговорения размер на годишна лихва, в
противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК не били посочени условията за
прилагане на лихвения процент по договора, така и не било спазено изискването за
полагане на подпис на потребителя на всяка страница на общите условия към
договора. При условията на евентуалност навежда възражение за погасяване на
вземането по давност. Прави искане за присъждане на разноски в исковото и
заповедното производство.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
В договор за продажба и прехвърляне (цесия) от 18.12.2018 г., сключен между
********** като цедент и ******* като цесионер, е уговорено, че цедентът продава на
цесионера свои парични вземания, поризтичащи от просрочени и неизпълнени
договори за кредит, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, видно от
което е индивидуаличирано твърдяното вземане на цедента, като е посочено име Д. Д.
Г., номер на договор: 788589, отпуснат размер на кредита: 2836,43лв., обща дължима
сума: 4551,85 лв., главница: 2836,43 лв., договорна лихва: 1313,23 лв., законна лихва за
забава: 402, 19 лв.
Прието е пълномощно между цедента и цесионера във връзка със сключения
между същите договор за цесия от 18.12.2018 г.. Прието е уводомление за извършено
прехвърляне на вземания, в което е обективирано изявление от ищеца като
пълномощник на цедента, адресирано до ответницата за уведомяване за настъпила
цесия. Видно от приетата обратна разписка, ответницата не е получила уводемлението,
като е посочено, че писмото не е потърсено.
Приети са като писмени доказателства договор за потребителски кредит № 788589
от 21.12.2016 г., заедно с Приложение № 1 към същия, Общи условия за предоставяне
на кредити на ********** и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредити от **********.
Прието е веществено доказателство USB флаш памет, съдържащо файл в pdf
формат, озаглавен „Договор за потребителски кредит 788589/21.12.2016“, в който са
обективирани Общи условия и Договор за потребителски кредит, идентични с
приетите по делото (л. 6 – л. 36)
Съгласно заключение на вещото лице по допуснатата и приета по делото ССчЕ,
което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че няма
представени платежни документи, които да удостоверяват получаването на
отпуснатата сума по договора. Предоставена е счетоводна справка от **********, че с
2
процесния кредит е погасено задължение по стар заем на ответницата, но не са
представени доказателства за банкова транзакция в този смисъл, а единствено
счетоводна справка. Ако се приеме, че кредитът е усвоен от предоставената справка на
**********, то задължението на ответницата към датата на прехвърляне на вземането
по договор за цесия е според предоставените условия на договора, в общ размер на
4 551,85 лв. Към 23.05.2023 г., в зависимост от установеното усвояване на кредита,
размера на задължението на ищцата е в размер на 7884,14 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Предявен е положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно
основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК
Основателната на иска е обусловена от установяването при условията на пълно и
главно доказване от страна на ищеца на следните правопораждащи факти: 1) наличие
на валидно сключен между цедента и ответника договор за потребителски кредит по
реда на ЗПФУР; 2) усвояване на сумата от страна на ответника; 3) изискуемост на
вземанията за претендираната главница и размер на същата; 4) цедентът да е
прехвърлил вземанията на ищеца (като цесионер), за което да е съобщено на ответника,
а по възражението за погасяване по давност – в тежест на ищеца е да докаже, че от
настъпване на изискуемостта на вземанията са налице обстоятелства, водещи до
спиране или прекъсване на давността. Ответникът следва да докаже заплащане на
задължението.
Съдът намира, че налице прехвърляне на твърдяното вземане от ********** като
цедент на ********* като цесионер, което е породило правно действие спрямо
посочения длъжник Д. Д. Г., в съгласие с чл. 99, ал. 4 ЗЗД. По делото е установено
упълномощаване от цедента на цесионера за съобщаване за извършената цесия на
длъжника. Доколкото изпратеното от ищеца уведомление за същото до ответницата не
е получено, видно от представената обратна разписка, то с исковата молба е
приложено уведомление, което следва да се съобрази като правнорелевантен факт,
настъпил в хода на процеса на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, следователно изискването
на чл. 99, ал. 3, изр. 1 е изпълнено.
Предмет на горепосочената цесия е вземане по договор за потребителски кредит
№ 788589/21.12.2016 г. Съобразно т. III от ОУ към процесния договор, озаглавена
КАНДТСТРВАНЕ ЗА КРЕДИТ, ОБЕЗПЕЧЕНИЕ, в т.III.1 е посочено, че
Кредитополучателят кандидатства за Кредит, като подава Заявление до КРЕДИСИМО
по образец лично или чрез Партньор. Кандидатстването се извършва на Сайта или по
телефона, по реда, указан в т.III.3.
Касае се за договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК, който в
конкретния случай представлява предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл. 6 ЗПФУР. По отношение на същия са относими и ЗПУПС и ЗЕДЕУУ, с
оглед електронната среда на договора. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени
подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на
договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е
3
възложена на ищеца-доставчик на услугата, а съгласно ал. 3 от същата,
преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго
средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване
на обстоятелствата, съдържащи се в тях. В конкретния случай по делото не са
ангажирани доказателства, от които да се направи извод, че има изразено изявление от
ответната страна. В чл. 17 от процесния договор за потребителски кредит е уговорено,
че кредитополучателят декларира, че всички негови изявления, направени чрез
средства за комуникация от разстояние, в т.ч. по e-mail, чрез sms, по телефон,
попълване на полета в сайта на КРЕДИСИМО и др. са валидни и го обвързват съгласно
ЗПФУР и ЗЕДЕП, като е съгласен същите да бъдат записвани от КРЕДИСИМО. В
случая за доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления,
отправени съгласно ЗПФУР, е приложим ЗЕДЕП – сега ЗЕДЕУУ (загл., изм. с ДВ, бр.
85 от 2017 г.), доколкото представлява приложимата редкация на закона с оглед датата
на сключване на твърдения договор - 21.12.2016 г., а не е предвидено обратно действие
на закона. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП (сега ЗЕДЕУУ), електронен документ е
електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава
възможност да бъде възпроизвеждано. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен (чл. 13, ал. 5 ЗЕДЕП). Съгласно чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП електронен подпис е
всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с
електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Когато посочените
предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата
доказателствена сила е такава, каквото законът признава на подписания писмен
документ.
В конкретния случай, тълкувайки чл. 17 от процесния договор, не може да се
достигне до извода, че страните са искали да приравнят обикновения електронен
подпис (като електронно изявление) на квалифициран електронен подпис, поради
което договорът не следва да се приеме за подписан с квалифициран електронен
подпис. Оттук следва, че същият не може да се ползва с формална доказателствена
сила, в който смисъл е практиката на ВКС, формирана с Решение № 70/19.02.2014 г. по
гр. д. № 868/2012 г., ІV г.о.
С оглед оспорванията на ответната страна относно изявлението в процесния
договор за потребителски кредит и разпределената доказателствена тежест, съобразно
правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, съдът намира за недоказано наличието на валидно
облигационно правоотношение между ********** (сега с качество на цедент) и
ответницата Д. Д. Г. като кредитополучател. Не са ангажирани доказателства от страна
на ищцовото дружество досежно факта на изявлението на ответницата в процесния
договор, доколкото представянето на документ върху който липсва подпис на издателя
му предпоставя, че фактът на писменото изявление и неговото авторство ще бъдат
установявани с други доказателствени средства, поради наличие на оспорване. Поради
гореизложеното, искът следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
С право на такива разполага само ответницата. Представя списък по чл. 80 ГПК,
като претендира и е доказала разноски за адвокатски хонорар в размер на 750 лв. в
исковото производство и 650 лв. в заповедното производство. С оглед възражението за
4
прекомерност на адвокатския хонорар, възнаграждението в исковото производство
следва да бъде намалено до 590 лв. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК, с оглед
отхвърлянето на иска и частично прекратяване на производството, ответницата има
право на разноски в общ размер на 1240 лв.
С оглед на горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск
с правно основание чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 9 ЗПК, за признаване за
установено, че Д. Д. ******, с ЕГН: **********, с адрес: **********, дължи на
*********, ЕИК: *********, адрес: *************, сумата от 2836,43 лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 788589/21.12.2016 г.,
падежирал на 30.11.2018 г., ведно със законната лихва за период от 31.03.2022 г. до
изплащане на вземането, за която сума има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.04.2022 г. по ч.гр.д. № 17075/2022 г. по
описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК *********, ЕИК: *********,
адрес: *************, да заплати на Д. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: **********,
разноски по делото в размер на 1240 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5