Решение по дело №2126/2018 на Районен съд - Несебър

Номер на акта: 102
Дата: 18 април 2019 г. (в сила от 23 май 2019 г.)
Съдия: Петър Славов Петров
Дело: 20182150202126
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 декември 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е №102

 

Гр.Несебър, 18.04.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

              Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ

 

При секретаря Мая Деянова, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 2126 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от К.Н.К. с ЕГН **********, със съгласието на баща си Н.К.К. с ЕГН **********, двамата с адрес: ***, срещу Наказателно постановление № 1736 от 16.08.2018г., издадено от Началник РУ-Несебър, с което за нарушение по чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи му е наложено административно наказание Глоба в размер на 30 лева на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД.

              В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е незаконосъобразно и неправилно. Жалбоподателят е непълнолетно лице, нито наказващият орган, нито актосъставителят в съставения от него акт за установяване на административно нарушение (АУАН) са посочили, че той е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си както изисква чл.26, ал.2 от ЗАНН. В нарушение пък на чл.15, ал.2 от ЗАНН му е наложено административно наказание глоба, вместо това наказание да бъде заменено с „обществено порицание“. Обстоятелството, че нарушителят е непълнолетно лице пък не е отразено нито в АУАН нито в НП, по който начин са нарушени чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. На полицейската проверка, при която е констатирано нарушението и съставен акта, не е присъствал родител на жалбоподателя. Отрича да е извършил нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБДС, а в акта и постановлението не е индивидуализиран документа – личната карта, предмет на нарушението, не са описани и другите обстоятелства, при които нарушението е извършено, описаното деяние не е съставомерно по посочената за нарушена правна норма, а деянието не може да бъде извършено по допустителство както е приел наказващият орган. Излага съображения за маловажност на извършеното деяние. Моли постановлението да бъде отменено.

              В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява.

              АНО също не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.

              Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

              На 30.07.2018г. е съставен АУАН № 1736 от Д.М.М. – полицей при РУ на МВР – Несебър, за това, че на 30.07.2018г. около 11:20 часа в к.к. Слънчев бряг, хотел „Арабел“, при извършена полицейска проверка се установило, че К.Н.К. не полага достатъчно грижи за опазване на документа за самоличност (лична карта), с което е нарушел чл.7, ал.1 от ЗБДС. След съставянето на акта същият е подписан от актосъставителя, от свидетеля по акта и нарушението и от нарушителя, на когото е връчен срещу разписка препис от акта.

              Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на К.Н.К. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 30 лева на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД. В него е описано, че К.Н.К. на 30.07.2018г. около 11:20 часа в к.к. Слънчев бряг, хотел „Арабел“ при полицейска проверка се установило, че поради неправилно съхранение, лицето допуска повреждането на личната си карта, а нарушението е конкретизирано като такова по чл.7, ал.1 от ЗБЛД.

              Разпитан в качеството му на свидетел актосъставителят заявява, че не си спомня нищо по случая.

             Съдът намира следното от правна страна:

              Разпоредбата на чл.7, ал.1 от ЗБЛД вменява задължение на българските граждани, притежатели на български лични документи да ги пазят от повреждане, унищожаване или изгубване. Разпоредбата на чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД предвижда да бъде ангажирана отговорността на лице, което изгуби, повреди или унищожи български личен документ, но не предвижда физическо лице да носи отговорност по допустителство. Изпълнителните деяния на твърдяното нарушение според тази разпоредба са три, то осъществяването им предполага действия, но не се предвижда наказване за допускане извършването на тези действия. Актосъставителят не е вменил на жалбоподателя нито едно от тези действия (повреждането не е еднозначно с неполагането на грижи да документа), а наказващият орган неправилно е приел, че санкционната норма обхваща случаи и на допустителство при извършване на тези действия. Съгласно чл.10 от ЗАНН обаче, допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответните случаи, каквато изрична разпоредба в цитираната разпоредба липсва. В този смисъл чл.24, ал.2, предл. последно от ЗАНН не може да намери приложение в случая – чл.7, ал.1 от ЗБЛД, тъй като тя вменява задължение, респ. чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД предвижда отговорност, единствено за изгубване, повреждане и унищожаване на български личен документ, но АНО не е приел в обжалваното НП жалбоподателят да е осъществил някоя от тези три форми на изпълнителното деяние.

             По този начин неправилно са отнесени фактите към нарушената правна норма и към нормата, регламентираща санкцията.

             Към датата на съставянето на акта и издаването на обжалваното постановление жалбоподателят е бил непълнолетен, а наказващият орган не е съобразил императивната разпоредба на чл.15, ал.2 от ЗАНН: „По отношение на непълнолетните административното наказание глоба се заменя с обществено порицание“, поради което същото подлежи на отмяна, тъй като съдът няма право да заменя наложеното наказание с друго, а само при наличие на основания да намали неговия размер.         

              Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

              ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1736 от 16.08.2018г., издадено от Началник РУ-Несебър, с което за нарушение по чл.7, ал.1 от Закона за българските лични документи, на К.Н.К. с ЕГН **********,***, е наложено административно наказание Глоба в размер на 30 лева на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД.

 

              Решението подлежи на касационно обжалване пред Бургаския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

                                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: