Р Е Ш
Е Н И Е
№ 3388
Гр. Пловдив, 07.08.2013
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ХV-ти граждански състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и тринадесета година
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ирина тодорова
като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 6672
по описа за 2012 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правна
квалификация чл.344, ал.1, т.1 от КТ, чл.344, ал.1, т.2 чл.344, ал.1, т.3 във връзка с чл.225, ал.2
от КТ и чл.86 ЗЗД, чл.59 КТ и чл.86 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба
на В.Я.К ЕГН ********** от гр.А., против “БДЖ-пътнически Превози” ЕООД, ЕИК *********, адрес гр.София, ул.”Иван Вазов” №3
като правоприемник на Поделение за пътнически
превози (ППП)-Пловдив с ЕИК 1754056470022. Предявени са обективно съединени искове за признаване на
уволнението извършено със Заповед №43/18.01.2012г. за незаконно и неговата
отмяна и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност, както и
осъдителен за присъждане на обезщетение поради оставане без работа шест месеца
от 28.02.2012г. до 28.08.2012г. в размер на 5189,40 лева, в едно със законна
лихва, считано от дата на издаване на заповедта, както за присъждане сумата от
общо 376,80лв., представляващи вреди претърпени в резултата на неизпълнение на
задължение по чл.10 ал.3 от КТД за организиране на курсове за преквалификация
за сметка на работодателя, от която 316,80лв. и 60 лв. стойност на предварителни
медицински прегледи за участие в курс за преквалификация, ведно със законната
лихва върху тези суми от предявяване на и.м. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудов
договор в ответното дружество, като изпълнявал длъжността “И.Е” І-ва степен с
НКПД 21446001 клас С в служба “ИСТ” в район Пловдив при ППП- Пловдив. Със
Заповед №44/20.02.2012г. на директора на ППП-Пловдив, което е поделение
на БДЖ “ПП” ЕООД гр.София на осн. чл.328,
ал.1, т.2, предл.второ КТ - поради съкращаване в щата трудовото му
правоотношение е било прекратено, във вр. с чл.326, ал.2 и 4 КТ, считано от
28.02.2012г. Настоява се и на това, че от създаването на синдиката и до
последния си работен ден е била член на СЖБ към КНСБ. Настоява се на това, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е било взето решение от компетентния
органа – едноличния собственик на капитала за съкращаване на щатната численост
преди издаване на заповедта за уволнение. Твърди, че уволнението е извършен в
нарушение на чл.329 КТ – подбор не е извършен, а в извършения такъв не са
участвали всички лица заемащи същата длъжност. В тази насока твърди на
заеманата от него длъжност в ППП-Пловдив да са работили двама служители, като и
двамата били съкратени, но на същата или сходна на неговата длъжност с трудови
функции поддръжка на компютърните са
работили и други служители в поделенията в София, Горна Оряховица и Варна,
както и в ИСТК при БДЖ-ПП ЕООД. Настоява
се и на това, че длъжностната му характеристика е утвърдена от началника на
Локомотивно депо, а синдикалните структури на СЖБ на Локомотивно депо изрично
са възразили да не са били изпълнени от ответника задълженията му по чл.37 от
КТД за предварително информиране, а срещу определените критерии за подбор, тъй
като създавали условия за субективизъм. Настоява се на това, че уволнението е
незаконно, като работодателя не е спазил процедурата по съкращаване в щата
разписана в КТД. Твърди също уволнението да е незаконно, тъй като работодателя
преди това не е изпълнил задължението си по КТД да предложи на работника всички
вариантни длъжности, които би могъл да заеме според правоспособността си,
образованието и трудовия стаж. Освен това не изпълнил и задължението си по
чл.11 и чл.10, ал.3 от КТД при съкращаване в щат да не освобождава работници и
служители в трудоспособно възраст, ако има работни места заети от пенсионери
или придобили право на пенсия по реда на КСО, както и да съдейства за
социалната адаптация на работниците, като по предложение на синдикатите ги
пренасочва на вакантни длъжности и да организира курсове за преквалификация за
своя сметка. Настоява се и на това, че при уволнението работодателят
незаконосъобразно е приложил
разпоредбата на чл.329 КТ, т.е. извършения подбор е незаконосъобразен, а
евентуално не е извършен такъв, а е бил задължени и е следвало да направи
подбор, поради което и уволнението е незаконно. Твърди, че тъй като
работодателя при уволнението му не организира курсове за преквалификация, а
станал без работа, решил да се преквалифицира като “стрелочник и прелезопазач”.
Това се наложило, тъй като по професия е И.Е и няма квалификация “стрелочник и
прелезопазач”. За придобиване на тази квалификация и правоспособност се записал
на курс към Национална Компания “Железопътна инфраструктура” . за този курс
заплатил сумата от 316,80лв. на 27.03.2012г. За същия курс било необходимо и да
мине предварително на два прегледа – медицински и психологически в Транспортна
болница, като за всеки от прегледите заплатил по 30лв. или общо 60лв. Твърди,
че така е направил разходи в размер на 376,80лв., която сума сита че ответникът
му дължи. По тези и съображения се иска осъждането му да я заплати.
В писмен отговор ответникът ответника “БДЖ-Пътнически Превози” ЕООД, чрез пълномощника на представителя по
закон адв Б., в които оспорва исковете както по основание така и по размер.
Твърди същите да са неоснователни. Не оспорва ищеца да е работил по безсрочен
трудов договор в ответното дружество на длъжността “И.Е” І-ва степен с НКПД
21446001 клас С в служба “ИСТ” в район Пловдив при ППП- Пловдив. А със Заповед №44/20.02.2012г.
на директора на ППП-Пловдив трудовото
му правоотношение е прекратено и на осн. чл.328, ал.1, т.2 КТ - поради
съкращаване в щата. Твърди още в щатно разписание от 18.03.2011г. заеманата от
него длъжност да не съществува и да била премахната. В новото последващо щатно
разписание в сила от 22.12.2011г. за тази длъжност отново да не съществува, при
което и ищецът е работил и е заемал длъжност извън щата. Въпреки това се е
водил на работа и е получавал работна заплата до 28.02.2012г. Твърди също да не
бил длъжен да извършва подбор за съответната длъжност в ППП Пловдив, тъй като
не е имало останали щатни бройки които да се заемат при работодателя –
Поделение ПП Пловдив. Счита за неоснователни съображенията на ищеца за не
извършване на подбор между всички служители заемащи идентична или сходна
длъжност. В тази връзка излага съображения, че ищецът е смесил работодателя си
с отделните поделения на БДЖ ПП ЕООД, както и отделните фирми влизащи в състава
на БДЖ Холдинг. Твърди и в действащия към момента на уволнението му КТД
да не е предвидена предварителната закрила, а намира и аргументите за неспазена
процедура по КТД за неоснователни. Настоява
се и на това, че синдикатите са били предварително уведомени за предстоящите
промени. В тази връзка твърди да е предвидено само право на синдикатите
да изразяват становище, но не и задължение на работодателя да не пристъпва към
действия по уволнение поради съкращаване
в щата с оглед становището им. Твърди заповедта да е законосъобразна и
уволнението законно, като са спазени законовите изисквания. Оспорва и
съображенията на ищеца за незаконност на уволнението поради не предлагане на
други длъжности, които да заеме. От една страна твърди вакантни длъжности в
ППП-Пловдив да не е имало. А от друга работодателят да не бил длъжен и да е
нямал право да предлага вакантни длъжности в други структури на БДЖ. Оспорва и
фактическите твърдения на ищеца досежно размера от 864,90лв. на получаваното от
него БТВ, като твърди в него да е включена и сума за социални разходи, която не
е елемент на БТВ по правилото на чл.228 КТ. Освен това твърди на ищеца да е
изплатено обезщетение по чл.222, ал.1 КТ в размер на 2752,50лв., поради което и
оспорва иска за обезщетение по чл.225 КТ по размер. Оспорва и иска за заплащане на суми платени от ищеца за
посещаван от него курс за преквалификация, по съображения – работодателят не е
бил задължен да организира такива за работници на които трудовите
правоотношения са вече прекратени, а само за тези които продължават да работят,
а и преди уволнението не е имал нито необходимост нито възможност да организира
такива; освен това разходите ищецът е направил по своя преценка и по свое
желание. Оспорва и иска за заплащане на разходи за медицински прегледи по
съображения дори такива да са направени, то в самите медицински е записано да
са за целите – за шофьор и за брак, пир което и нямат връзка с претенцията му. По тези съображения се иска
отхвърляне на исковете, претендира разноски.
В о.с.з. ищецът, чрез
пълномощника си адв.Ножаров, твърди, че уволнението е извършен в нарушение на
чл.329 КТ – подбор не е извършен между всички лица заемащи сходни длъжности, а
такива са длъжностите “организатор икономическа информация” и “експерт
компютърни системи””, като не извършван подбора между лицата заемащи длъжността
на ищеца и тези сходни длъжности. Поддържа изцяло исковете, с подробни
съображения в писмена защита.
В с.з. ответникът, чрез
пълномощника си ю. Т.И., оспорва исковете подържа възраженията си, с подробни
съображения в писмена защита. Ответникът твърди, че ищецът независима да е
работил в период от две годни преди уволнението му то е бил извън щатното
разписание.
Съдът като взе предвид
твърденията и доводите на страните във връзка със събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното :
Страните и не спорят, а и от представените копие от Трудова
книжка (л.65), направени записвания в нея (29,30) се установява, при изпълнение
на чл.123 КТ да е съществувало трудово правоотношение за неопределен срок между
страните в периода 01.04.1999г.-27.02.2012г., както по време на действие на
този ТД и 01.12.2002г. до прекратяването му на 28.02.2012г., ищеца В.Я.К да е работил по безсрочен трудов договор в поделение
Пътнически превози -Пловдив на ответното дружество “БДЖ –Пътнически Превози” ЕООД на длъжността “И.Е”
І-ва степен” в служба “ИСТ”, в структурното звено - Локомотивно депо - Пловдив.
Не е спорно и с Предизвестие
от 20.02.2012г. работодателя да е уведомил В.К, че във връзка с влязло в сила
ново щатно разписание от 22.12.2011г. и съкращаване на заеманата длъжност “И.Е”
І-ва степен”, трудовото му правоотношение ще бъде прекратено на осн. чл.328,
ал.1, пр.2 от КТ след изтичане на 30 дневно предизвестие считано от връчването
му.. Видно от това Предизвестие, то е връчена на ищеца на 27.02.2012г.
Със Заповед №44/20.02.2012г.
(л.8) на
директора Ангел Даскалов на ППП-Пловдив, на основание чл.328, ал.1, т.2 КТ –
поради съкращаване в щата, е прекратено трудовото правоотношение на В.К за длъжността “И.Е” І-ва степен” в служба “ИСТ” район Пловдив., считано
от 28.02.2012г. Тази заповед е връчена на ищеца К на
27.02.2012г. удостоверено с подписа му.
В същото е посочено от работодателя, че –преобретател ще бъде ПТП Пловдив при “БДЖ
–Товарни превози” ЕООД. Въз основа на тези данни и до колкото от м.04.2012г.
със Заповед №80/08.02.2012г. поделението ПТП –Пловдив към “БДЖ –Товарни
превози” ЕООД е закрито, то съдът намира че именно “БДЖ –Товарни превози” ЕООД,
гр.София е материално правно легитимиран и надлежен ответник като правоприемник
на работодателя, който да отговаря по предявените от Иванов искове па чл.344,
ал.1 , т.1, 2 и 3 КТ.
Ищецът счита тази заповед да е незаконна, тъй като преди
уволнението не е имало взето решение от компетентния орган на ответното
дружество, обективирано по надлежния ред за съкращаване на бройките за заеманата
от ищеца длъжност. Счита тази заповедта за незаконосъобразна, тъй като не е
извършен подбор преди уволнението а работодателят е бил задължен да извърши
такъв между работниците заемащи същата и сходна с неговата длъжност, а ако е
извършен такъв оспорва неговата законосъобразно, по съображения да не са
приложени правилно законовите критерии. Както и преди уволнението работодателят
да не е изпълнил поетите от него
задължения в КТД при уволнение на работници поради съкращаване в щата.
За доказване наличие на
утвърдената численост и структура ответника е представил длъжностно разписание
на служителите в Поделение “Локомотивно депо” Пловдив на “БДЖ -Тягов подвижен
състъв/локомотиви” ЕООД, влязло в сила от 05.10.2009г. утвърдено от управителя Ч.Т
(л.57 и л.125-139). Видно от същото в структурното звено “Служба компютърни
системи и технологии” са предвидени 5 щ.бройки, съответно: 1щ.бр. за
ръководител, 2 щ.бройки за “проектант компютърни системи” и 2 щ.бройки за “И.Е Іст.” (заемана от ищеца). Общия
брой на щатовете е 1539 щ.бр.
С последващото длъжностно
разписание на служителите в Поделение “Локомотивно депо” Пловдив на “БДЖ -Тягов
подвижен състъв/локомотиви” ЕООД (л.58 и л.112-124), влязло в сила от
05.10.2009г. утвърдено от управителя Ч.Т (л.58) в същото структурното звено
“Служба компютърни системи и технологии” са предвидени 2 щ.бройки, съответно:
1щ.бр. за ръководител, 1 щ.бройки за “проектант компютърни системи”. В това
щатно разписание 2 щ.бройки за “И.Е
Іст.”, каквато е заемал ищеца вече не съществуват. Общия брой на щатовете е по
него 1438 щ.бр.
По делото е представено
и последващо Дл.щатно разписание на служителите в Поделение за Пътнически
превози –Пловдив, одобрено от управителите на “БДЖ –ПП” ЕООД - Г.И. и Г.П.
(л.149-162) в сила от 20.06.2011г.
Според него в структурното звено “ИСТ” се предвиждат 5 щ.бройки, от
които: 3щ. бр. за “организатор икономическа информация р-н Пловдив, 1щ.бр. за
ръководител сектор инф.обслужване, комп.систиеми и технологии и 1 щ.бройка за
“проектант компютърни системи”. Общия брой на щатовете е по него към
20.06.2011г. е 1885,5 щ.бр.
От това щатно
разписание се установява, че в структурното звено в което е работил ищецът
щатната численост е увеличена в сравнение с предходното щатно разписание с 3
щата, като са разкрити такива за длъжността “организатор икономическа
информация р-н Пловдив”, каквато длъжност по предходното разписание не е
съществувала. Видно от същото обаче, в съответствие с твърденията на ответника
длъжност с наименование “И.Е Іст.”, каквато ищецът е заемал отново не е
предвидена.
От представеното
последно по ред от ответника Дл.щатно разписание на служителите в Поделение за
Пътнически превози –Пловдив, одобрено от управителите на “БДЖ –ПП” ЕООД - Г.И.
и М.Х (л.59 и л.102-111) в сила от 22.12.2011г. в структурното звено “ИСТ” се
предвиждат 4 щ.бройки, от които: 3щ. бр. за “организатор икономическа
информация р-н Пловдив и 1 щ.бройка за “експерт компютърни системи”. Общия брой
на щатовете е по него към 22.12.2011г. е 1425 щ.бр.
От това щатно
разписание се установява, че в структурното звено в което е работил ищецът
щатната численост е намалена в сравнение с предходното щатно разписание от
20.06.2011г. с 1 щат за длъжността
“ръководител звено”, премахната е 1 щ.бройка за длъжността “проектант
компютърни системи”, като е разкрита на нейно място нова длъжност за “експерт
компютърни системи”. Видно от същото обаче, в съответствие с твърденията на
ответника длъжност с наименование “И.Е Іст.”, каквато ищецът е заемал отново не
е предвидена.
С оглед така
установеното от фактическа страна съдът намира, че заеманата от ищеца длъжност
“И.Е Іст.” за която са се предвиждали 2 щ.бройки е съкратена още с Дл.щатно
разписание влязло в сила от 05.10.2009г.,
като с последващи Дл.щатни разписания и към дата на влизане в сила на
последното такова от 22.12.2011г. такава
длъжност не съществува. Освен това общата численост на персонала е била 1539
щ.бр. към 05.10.2009г., а от 22.12.2011г. е станала 1425 щ.бр. При което и
съдът приема за установено, че налице реално съкращаване на щата засегнало
заеманата от ищеца длъжност. Всъщност ищецът и не оспорва да е налице реално
съкращаване в щата, до колкото довод за незаконност на уволнението на това
основание не е изложил.
Съдът намира
неоснователни съображенията на ищеца, че решението за промяна на щатната
численост на персонала не са взети от компетентния за това орган, по следните
съображения: Видно от така
представените двете щатни разписания от 05.10.2009г. и от 18.03.2010г. същите
са утвърдени от управителя Ч.Т на “БДЖ -Тягов подвижен състъв/локомотиви” ЕООД.
Следващите две щатни разписания от 20.06.2011г. и от 22.12.2011г. са утвърдени
от двамата управители на “БДЖ
–Пътнически превози” ЕООД, а това е именно надлежния ред по който се изменя
респективно намалява щатната численост на персонала в едно търговско дружество.
Отделно вземане на решение на управителите за намаляване на щатна численост на
персонала и извън утвърждаване на щатно разписание от лицата управляващ и
представляващи по смисъла на ТЗ дружеството, респективно носители на
работодателска компетенция не е необходимо, нито е предвидено в закон да се
взема отделно такова решение. Обективирането
на волеизявление на работодателя за съкращаване в щат в случая е изразено в
утвърждаването на длъжностното разписание, в сила от 05.10.2009г. Релевантно при преценката за наличие на съкращаване
е представяне на надлежни актове – длъжностно щатно разписание. Представените
такива притежава характеристиката на официален документ по см. на чл. 143 от ГПК – изготвени са и утвърдени от
длъжностни лица в кръга на службата им по установената форма и като официален
свидетелствуващ документ притежава материална доказателствена сила, която
обвързва съда, че фактите, предмет на удостоверителното волеизявление са
такива, каквито се твърдят в документа. При което и съдът намира за неоснователно така въведеното от ищеца отменително
основание, от вида да е взето решение от едноличния собственик на капитала. Последния не управляващ търговското дружество,
а само собственик на капитала и като такъв се явява в ролята на възложител по
договор за управление. Очевидно в случая, до колкото и от ТК на ищеца е видно
периодично преминаване на трудовото му правоотношение по реда на чл.123 КТ от
един работодател съм друг, то в случая се касае за оптимизация на структурата и
на щатната численост на персонала, решението за която промяна е вземано от
компетентния за това орган – управляващия дружеството работодател.
Основателно съдът
намира обаче другото релевирано от ищеца отменително основание – неизвършване
на подбор по реда на чл.329 КТ, по следните съображения: На първо място следва
да се отбележи, че изпълняваната от ищеца длъжност “И.Е Іст.” според обема на
трудовата функция разписана във връчената Длъжностна характеристика (л.40) най-общо
действително покрива задължения на инженер по хардуерно осигуряване на териториалното звено, в което се намира в
системата на работодателя, в случая в
териториално звено Пловдив към ПП –Пловдив на “БДЖ ПП” ЕООД, до колкото основно
задълженията са за конфигуриране и поддръжка на компютърни системи и мрежи, с
инсталиране и поддръжка на операционните
системи и програмните продукти за работа
на потребителите и на мрежови софтуер и консултиране на същите. Определено
трудовите функции за длъжност “И.Е Іст.” са различни от тези за длъжността
“организатор икономическа информация“, поне така като са разписани в Длъжностна
характеристика (л.100) за тази длъжност от отдел “ИТС” на регионален център
Пловдив. Същата обаче е утвърдена и в сила от 04.02.2008г., а връчена на
служителя Йорданка Павлова на 04.03.2009г. Видно от Дл.щатно разписание действало
към този момент м.03.2009г. обаче такава длъжност не съществува в него. За
първи път длъжност “организатор икономическа информация“ е предвидена едва в
Дл.щатно разписание от 20.06.2011г. По делото не е представена Длъжностна
характеристика за длъжността “организатор икономическа информация“ която да е
актуална към създаването на тази длъжност, а и към момента на прекратяване на
ТД на ищеца. При което и няма как да се извърши преценка дали в трудовите
функции на същата не са включени част от трудовите функции на закритата
длъжност “И.Е Іст.”, дори и да е малко вероятно това да е така до колкото не се
изисква за заемането и специална образователно-квалификационна степен и в
частност такава свързана с “бакалавър” по компютърна специалност . Не така обаче стои въпросът с длъжността
“експерт компютърни системи”. Видно от представената от ответника
Дл.характеристика за тази длъжност (л.99) основните трудови функции за нея в
една част се препокриват с тези за длъжността заемана от ищеца и по точно по
отношение на функциите за проектиране и поддръжка на компютърни системи и мрежи
и на поддържане и внедряване на софтуер за работа на компютърни системи, както
и консултиране на потребителите му. Действително трудовите функции за тази
длъжност предвиждат и други функции, като изготвяне на доклади и проекти, които
да защитава пред специализиран технически съвет, свързани с изграждане на
информационни системи, както оказване на методично ръководство на проектанти с
по-ниска квалификация. Само от тях не може да са направи извод, че трудовите
функции за тази длъжност са до толкова различни, че да не налице сходство с
трудовите функции за заеманата от ищца длъжност “И.Е”, а изискванията за
заемането и като образование и квалификация са еднакви. Не на последно място
следва да се отбележи, че Длъжностната характеристика за длъжността “експерт
компютърни системи”, независимо да не ясно кога точно е утвърдена, то е връчена
на служителя О.Г на 10.05.2011г. Определено обаче според представените щатни
разписания към м.05.2011г. такава длъжност не е съществувала, като за първи
път се появява в Дл.щатно разписание в
сила от 22.12.2011г.
Тези факти налагат
извода, че още преди 22.11.2011г. в ответното дружество е съществувала
длъжността “експерт компютърни системи” и трудовите функции предвидени за нея
са изпълнявани от служителя О.Г. А именно на изменението предвидено с това
щатно разписание в сила от 22.12.2011г.
се е позовал работодателя, в отправеното на К предизвестие за
прекратяване на ТД поради съкращаване в щата. Така до колкото след сравнение на
основните трудови функции за длъжността “експерт компютърни системи” и на тези
за заеманата от ищца длъжност “И.Е” се установява сходство в по-голямата част
от трудовите функции, като са прибавени и нови такива, които се покриват до
някъде с трудовата функция за длъжността “проектант на компютърни системи”, то
съдът намира, че новата длъжност на практика обединява двете длъжности, като не
е напълно ясно по коя от тях трудовите функции са приоритетно застъпени.
Ответникът, чиято тежест е да докаже, че няма сходни длъжности с тази заемана
от ищеца не е ангажирал други доказателства освен гореописаната длъжностна
характеристика, а негова е доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване да докаже законността на уволнението, в това число и да не е
бил длъжен да извършва подбор, особено при релевирано от ищеца такова
отменително основание. Вместо това по делото
е приета справка за лицата работещи в структурното звено “ИСТ”, според която
към м.02.2012г. в него работят двама служители на длъжността “експерт
компютърни системи”, единия от които именно служителя О.Г по щатната бройка
предвидена за тази длъжност и друг служител извън щатното разписание.
Следва да се отбележи
също, че няма как да се приеме трудовата функция за изпълняваната от ищеца
длъжност да изцяло премахната и в този смисъл да не е необходима на
работодателя, тъй като изграждането и поддържането на компютърни системи и мрежи
е дейност от която определено работодателят има нужда, а и ще продължава да има
такава, което е ноторно известно предвид развитието на този именно отрасъл от технологиите. По скоро
е мислимо да е отпаднала поне в по-голямата си част нуждата от трудовата
функция за софтуерен инженер и за длъжността “проектант на компютърни системи”
в случай че това са били трудовите й функции, до колкото при големия пазар на
вече създаден, действащ и изпитан софтуер създаването на собствен такъв от
ответното дружество едва ли е толкова нужно. По тези съображения съдът намира,
че на практика трудовите функции предвидени за длъжността “експерт компютърни
системи” преимуществено са свързани именно с задълженията предвидени за
длъжността заемна от ищеца, което е още едно съображение в подкрепа на извода
за сходство в по-голямата част на двете длъжности. Съдът не кредитира с доверие
показанията на св.Л.К – служител
ответното дружество дадени в посока, че в
дружеството няма длъжността сходна с тази заемана от ищеца и длъжността
“експерт компютърни системи” да се занимава само със софтуерни въпрос, тъй като
не само като работник при ответника няма
как да се приеме да не е в някаква зависимост от работодателя, но и не кореспондират
с писмените доказателства по делото.
Ето защо и съдът приема
за установено по делото, че към датата на която е утвърдено последното Дл.щатно
разписание, на което ответникът е основал уволнението поради съкращаване в щата
на К е съществувала длъжността “експерт компютърни системи” и трудовите функции
за нея са били изпълнявани. Определено тоз момент предшества уволнението на
ищеца, като и издаване на обжалваната уволнителна Заповед №43/18.01.2012г. Същата е и сходна с длъжността заемана от ищеца “И.Е”,
при което и за работодателя е възникнало задължение да извърши подбор по
смисъла на чл.329 КТ. Този извод се налага както от сравняването на
длъжностните характеристики, така и от факта всъщност за изпълняване на
задължения по хардуерно осигуряване на структурното звено на ответника в
гр.Пловдив, всъщност да са му необходими реално поне двама служители, след като
при него работи и такъв извън щатното му разписание. Тава своя страна поставя
под съмнение дори дали действително е било налице реално съкращаване на щата
засегнало заемана от ищеца “И.Е”, независимо формално тя да не съществува още
от 2009г. Факт е обаче, че повече от две
години след премахване на тази длъжност двамата служители, които са я заемали
са продължили да изпълняват трудовите функции предвидени за нея. Действително в
КТ не е определен срок, в който след съкращаване на една длъжност по щатно
разписание да бъде прекратено и трудовото правоотношение на работника, който я
заема. И това е така, тъй като няма как да се определи колко време ще е
необходимо на работодателя да събере всички необходими му предварителни
разрешения и съгласия, предвидени за преодоляване на защитата предвидена за
работниците в чл.333 КТ. И все пак това време, респективно този период не може
да е безкраен. В случая причините поради които не прекратен ТД на ищеца са били
не дадено от синдиката в който е членувал разрешение за прекратяване на
трудовото му правоотношение. По това обстоятелство страните не спорят. Не е спорно също и, че до колкото с
подписания нов КТД от 19.12.2011г. (л.11-25) и в чл.10, ал.2 от него вече е
предвидено даване от синдиката на предварително съгласие преди уволнение поради
съкращаване в щата, а само становище то
това дава и право на работодателя да упражни правото и да уволни ищецът на
основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ две години по-късно. Само факта на сключен нов КТД, обаче не е в
състояние да обоснове законосъобразността на уволнението, тъй като всички факти
и обстоятелства настъпили през този период са относими и имат значение, при
преценката на съда за законосъобразност на уволнителната заповед. Именно такъв
факт е създаването и изпълнението на нова длъжност - “експерт компютърни
системи”, обединяваща трудови функции за съкратените длъжности “инженер
електрончик” и “проектант компютърни системи”. Това е така тъй като релевантния
момент към който се преценява законосъобразността на уволнението е дата на
която е прекратен ТД на работника, която в случая е 28.02.2012г. Да се приеме
нещо различно и да се преценява само дали е намаляла щатната численост на
персонала към влизане в сила на Дл.щатно
разписание от м.03.2010г. според което е
премахната длъжности “инженер електрончик” би означавало, че и към тази дата ще
е необходимо да са изпълнени изискванията по действащия тогава КТД за вземане
на предварително съгласие от синдиката. А както става ясно по делото именно
поради липса на такова съгласие не е прекратено трудовото правоотношение на
ищеца.
По делото
не се спори, че подбор изобщо не е извършван от работодателя, а и ответника не
твърди да е извършван такъв нито е ангажирал доказателства за това.
В обобщение на горното, и според установеното от
фактическа страна съдът формира и праните си изводи: За законосъобразното
упражняване на субективното право на едностранно прекратяване на трудовия
договор с предизвестие на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ следва да се установи наличието на премахването за в бъдеще на
отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и служителите, което да е
извършено по установения ред. Доколкото в
случая в заповедта е вписано съкращаване на щата като основание за прекратяване
на трудовото правоотношение съдът следва да разгледа предпоставките, относими
към него. Съкращаването на щата по смисъла на чл. 328,
ал.1, т. 2 КТ изисква премахване, считано от един определен момент
за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на работниците и
служителите в предприятието или учреждението, поради преустановяване на
съответстващите им трудови функции. Освен това е необходимо същото да е реално,
а не фиктивно, т. е. не само да е премахната длъжността като щатна бройка, но и
трудовата функция да е престанала да съществува. Следва да се отбележи, че
реално съкращаване на щата е налице, и когато при съкращаването на една
длъжност се създават една или повече нови длъжности, като в нея или в тях се
преразпределят трудови функции от съкратената длъжност, които обаче не са
основните, съществените, които я характеризират.
Както бе посочено вече
причината, обуславяща прекратяване на правната връзка се явява обективно
противоречие между визията на работодателя за необходимата му работна сила и
осъществявания предмет на дейност - няма причина работодателят да бъде принуден
да запази непотребни му работни места. Същевременно обаче законът го задължава да
гарантира конституционно признатото право на труд. Ето защо и определящо за естеството
на правната връзка се явява не възприетата от работодателя правна форма, а
естеството на упражняваната дейност. При положение, че ответникът –работодател дължи
да докаже реално съкращения в щата, а се установява, че както преди така и след уволнението на ищеца длъжността се упражнява от лице
заемащо новосъздадената длъжност, като и от други лица назначени по трудов договор в същото дружество, но в
териториалното му структурното звено в гр.София работещи постоянно в гр.Пловдив
и липсата на оспорване на това обстоятелство от страната, която носи
доказателствената тежест, внася съмнение в твърдението за отпаднала
производствена нужда, а следователно и за реално извършено съкращение в щата. При положение, че това съмнение не
може да бъде преодоляно при наличните по делото доказателства, съдът не намира за установено в предписаната от закона степен
и преосмислената нужда от съкратената длъжност в случая.
Следва да се отбележи,
че напълно неоснователно е съображението на ищеца, че работодателят е следвало
да извършва подбор между всички лица заемащи длъжности сходни на неговата, но
работещи в други териториални структури на ответното дружество “БДЖ –ПП” ЕООД.
Това е така тъй като не само намаляването на щатната численост може да засяга
само определени структурни звена на работодателя, но и защото основен компонент
от едно трудово правоотношение е мястото на полагане на труда, което не може да
бъде променяно едностранно от работодателя. В този смисъл, след като промяната
засяга териториалното структурно звено в което е предвидена съответната
длъжност, то и преценката за наличие на съкращаване в щата е ограничена до това
териториално структурно звено, респективно само в неговите рамки работодателят
е задължен да извърши предвидения в чл.329 КТ подбор.
Така или иначе, до
колкото използваното от работодателя основание за уволнение е “съкращаване в
щата”, независимо такова отменително основание да не въведено от ищеца, то съдът
е длъжен да провери при спор за законността на уволнителната Заповед и налице
ли е било и действително ли се осъществило уволнителното основание. И едва след
като се установи това да е така да провери дали работодателят законосъобразно е
упражнил правото си на уволнение на това основание при спазване на другите
изисквания за законност, според въведените от ищеца отменителни основания.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна и по изложените съображения, съдът намира, че
работодателят-ответник незаконосъобразно е упражнил потестативното си право да
прекрати трудовото правоотношение на В.К, като не е установил по безспорен
начин наличие на реално съкращаване на щата, не установи да е извършил подбор
между всички лица заемащи еднаква и сходни длъжности с тази заемана от ищеца, а
е бил задължен да извърши такъв. Ето защо и Заповед № 44/20.02.2012г., с която
трудовото правоотношение на В.К е прекратено от работодателя на основание
чл.328, ал.1, т.2, пр.2 от КТ- поради съкращаване в щата, е незаконосъобразна и
като такава следва да бъде отменена както и извършеното с нея уволнение е
незаконно и като такова ще се отмени, а искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ е
основателен и като такъв ще се уважи.
Само за пълнота на изложението и до колкото ищецът
твърди уволнението да е извършено в нарушение на чл.10 от КТД следва да се
отбележи, че същото е неоснователно по следните съображения: Действително преди
да пристъпи към прекратяване на конкретното трудово правоотношение на
работника, който е определен да бъде уволнен, работодателят следва да установи
и дали този работник не се ползва от някоя от предвидените в чл.333 КТ закрила.
Съгласно норма на чл. 333, ал. 4 от КТ, когато това е предвидено в
колективния трудов договор, работодателят може да уволни работник или служител
поради съкращаване на щата или при намаляване на обема на работата след
предварителното съгласие на съответния синдикален орган в предприятието. Не
спорно ищецът В.К от синдиката се установява ищецът да е член на тази
синдикална организация СЖБ-КНСБ. Не е спорно и същата СО да е страна по действащия
при работодателя “БДЖ-Пътнически превози” ЕООД Колективен трудов договор. Видно
от представения от ищеца КТД сключен
на 19.12.2011г. в чл.11 от него е предвидено предварителната закрила по чл.333,
ал.4 КТ да
се прилага единствено при уволнение поради намаляване обема на работа. В този
КТД не предвидено закрилата по чл. 333,
ал. 4 от КТ да се прилага и в случаите на прекратяване на трудови договори на
работниците, членове на синдикатите - поради съкращаване в щата. И тъй като
закрила при уволнение поради съкращаване в щата КТД не предвижда, то и за
работодателят не е възникнало задължение да иска, респективно да получи предварителното
съгласие на съответния синдикален орган. В тази връзка основателни са изложените в тази насока
съображения на ответника.
Не само в това обаче се
състоят посочените от ищеца като основания за незаконосъобразност на
уволнението. Такива са посочени свързани с неизпълнение на поети от
работодателя други задължения за извършване на определени действия и процедури
спрямо лицата определени за съкращаване. Ответникът и не твърди да е изпълнил
спрямо В.К задълженията си поети с чл.11 от действащия КТД от 19.12.2011г. да
не освобождава работници и служители в трудоспособна възраст, ако има работни
места заети от пенсионери или придобили право на пенсия. По делото няма данни и
за това дали на работа не са останали лица придобили право на пенсия.
Установява се обаче според заключение по ССЕ на в.л. З.М ***-ма служители
заемащи длъжност огняр поименно посочени, които са били пенсионери към дата на
уволнение на ищеца. Видно от представеното Временно щатно разписание (л.166)
действало в периода 01.11.2011г.-31.03.2012г. според него се предвиждат общо 12
щата за длъжността огняр. Дали обаче действително с точно тези четирима
пенсионери ответникът е имал сключени срочни трудови договори съответстващи на
това временно разписание не изяснено по делото до колкото доказателства в тази
насока от ответника не са ангажирани. Така или иначе разпоредбата на чл.11 от
КТД не е поставила условие свързано със срочността на сключени трудови договори
с работещи пенсионери, а предвижда общото задължение да не се прекратяват ТД на
работници при наличие на работещи пенсионери или придобили право на пенсия лица.
В случай, че страните по този КТД са имали предвид това задължение да се
прилага само по отношение на работниците работещи по безсрочни трудови договори
е следвало със съответния текст да ограничат приложението на тази разпоредба. В
случая обаче тълкувайки я заедно с предшестващата разпоредба – чл.10, ал.3 от
КТД , предвиждаща задължение на
работодателя при съкращаване в щата да пренасочва подлежащите на съкращение
работници към вакантни длъжности в същото или в друго поделение на Дружеството.
Тези два текста освен че следват един след друг водят и до извода, че всъщност
волята на страните по КТД е да се запазят трудовите договори на работниците
които са в трудоспособно възраст, като не само не се прекратяват при наличие на
заети работници придобили право на пенсия или вече упражнили това си право, но
им се даде възможност и да заемат други вакантни длъжности. Безспорно се
установява в случая от приетата и неоспорена от страните ССЕ на в.л.М., че
вакантни длъжности които ищецът би могъл да заеме както в териториалното
поделение в Пловдив но ответника, така и в другите му териториални поделения са
163 броя от които 37 в Пловдив. Не спорно по делото, че на ищеца не са
отправяни предложения за заемане която и да е вакантна длъжност от работодателя
преди уволнението му, а и ответникът не е ангажирал каквито и да било
доказателства от които да се установи противното. Предвид горното съдът приема
за установено по делото, че ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.10,
ал.3, пр.1 и по чл.11 от КТД от 19.11.2012г.
Тези обстоятелства обаче,
сами по себе си не могат да обосноват незаконност на уволнението, тъй като
независимо да са поети задължения в КТД, то такава по вид закрила при уволнение
не е предвидена в Кодекса на труда. На следващо място съгласно чл. 50 от КТ с КТД се уреждат въпроси на трудовите и
осигурителни отношения на работниците и служителите, които не са уредени с
повелителни разпоредби на закона. Предвидените в КТ разпоредби относно
основанията и процедурата за прекратяване на трудовите правоотношения, в т. ч.
едностранно от работодателя в хипотезите по чл. 328 от КТ,
имат повелителен характер, а това означава, че е недопустимо нито с КТД, нито
при съгласие на страните по трудовите договори, отклоняване от съдържащите се в
тези норми точно и изчерпателно определени техни права и задължения. Не
обуславя незаконност на уволнението, а административно наказателна отговорност
за нарушения на трудовото законодателство по глава деветнадесета, раздел втори от КТ за неспазването на
разпоредбите чл. 130 и чл. 130а от КТ или евентуално отговорност
за вреди от неизпълнение от неизпълнение на чл.10, ал.3, пр.1 и по чл.11 от КТД
от 19.11.2012г., предвиждащи задължение за работодателя да пренасочва
работниците съм вакантни длъжности или да не прекратява трудовите им договори
при наличие на работници придобили право на пенсия или вече пенсионери, не може
да бъде причислено към императивните правила за едностранно от работодателя
прекратяване на трудовите договори по чл. 328 от КТ,
поради което неизпълнението на поетото в този смисъл задължение няма отношение
към законността на уволнението. Освен това същото поне в частта отнасяща се за
работниците пенсионери или придобили право на пенсия слиза в колизия с
закрепеното в Конституцията на РБ право на труд на всеки гражданин, както и със
съответната на това право норма по чл.10 и 10 “а” от КТ .
С оглед изхода на спора
по главния иск –основателност на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ, то основателен
се явяват и иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, и като такъв
ще се уважи, като са постанови решение с което В.Я.К се възстанови на заеманата преди уволнението длъжност “И.Е” в
Поделение пътнически превози Пловдив към “БДЖ ПП” ЕООД,
София.
По отношение на иска чл.344, ал.1, т.3 КТ във връзка с чл.225,
ал.1 от КТ присъждане на обезщетение за оставане без работа за период от 6
месеца вследствие на незаконното уволнение в размер на 5189,40 лв. и за периода 28.02.2012г.-28.08.2012г. съдът
намира същия за доказан по основание, тъй като уважаването му е обусловено от
уважаването на иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна, а незаконосъобразността на уволнението вече се установи. За доказване
на обстоятелствата – оставане без работа в периода 28.02.2012г.-28.08.2012г. ищецът
е ангажирал доказателства като е представил копие от трудовата си книжка,
Служебна бележка от БТ-А. (л.76) за регистрацията му като безработен към
м.09.2012г-, както и Справка от ТД НАП –Пловдив (л.226) видно от която от
уволнението му до дата 07.02.2013г. няма подадени данни за сключени трудови договори с друг работодател.
При така установеното от фактическа
страна съдът намира за доказано обстоятелствата ищеца В.Я.К да е останала без
работа в целия период от 6 месеца след уволнението, като последица от
незаконното уволнение и в периода 28.02.2012г.-28.08.2012г. Видно от
представената от ответника Справка за размера на последното получено от ищеца
БТВ (л.78), то полученото от К такова е за м.януари 2012г. и е в размер на
809,90лв. от който ОТВ -623лв. и 186,90лв. –класове, които плащания определено
са в зависимост от отработеното време. Видно от фиша за заплати за този месец
на ищеца е начислена и сума от 55,0лв. за социални разходи, което плащане обаче
не в зависимост от отработеното време и като такова не е елемент на БТВ служещо
за база за определяне на обезщетенията по КТ по смисъла на чл.228 КТ. Така
размерът на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ е (6х809,90лв.) = 4859,40лв. Искът
е доказан по основание и частично по размер до размера на сумата от 4859,40лв. представляваща
обезщетение за оставане без работа 6 месеца вследствие на незаконното уволнение,
която и следва да се присъди ищеца като
се осъди ответникът да му я заплати, ведно със законната лихва считано от 26.04.2012г.
до окончателното плащане, като над този размер до пълния претендиран такъв от 5189,40
лв., както
и за законната лихва върху разликата искът по чл.225, ал.1 КТ е неоснователен и
като такъв ще се отхвърли.
По отношение на иска по чл.59 КТ за присъждане сумата от общо 376,80лв., представляващи вреди претърпени в резултата на неизпълнение на задължение по чл.10 ал.3 от КТД за организиране на курсове за преквалификация за сметка на работодателя, съдът намира следното: Видно от представения от ищеца КТД сключен на 19.12.2011г. в чл.10, ал.3 пр. 1 и 2 е предвидено задължение на работодателя да съдейства за социалната адаптация на подлежащите на съкращение работници, като ги пренасочва на вакантни длъжности и организира курсове за преквалификацията им за сметка на дружеството. Така разписана тази норма обаче сочи за задължение за организиране на курсове за преквалификация за работниците, които са пренасочени към други длъжности с цел придобиване на квалификация за заемането им, които и курсове ще са за сметка на работодателя. Това следва не само от логическото тълкуване на нормата на чл.10, ал.3 от КТД, но и от простата логика, че с пренасочването на работниците към вакантни длъжности предвид многообразието им ще е необходимо и пренасочения работника да има нужните знания и умения за изпълнението на работата. Тази разпоредба на КТД не представлява нищо различно от задължението по чл.228 “а” КТ на работодателя да осигурява условия за поддържане и повишаване професионалната квалификация на работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по трудовото правоотношение в съответствие с изискванията на изпълняваната работа и бъдещото им професионално развитие. Именно поради това и във въпросния КТД от 19.12.2011г. никъде не се съдържа клауза, ангажираща по някакъв начин работодателя и вменяваща му задължение да заплаща обезщетение при неизпълнение на поети задължения с този КТД. А и Кодекса на труда липсва разпоредба предвиждаща обезщетение за неизпълнение на клаузи от КТД по не и извън иска за реално изпълнение на поети с него задължения. В конкретния случай ищецът, като синдикален член на синдикат страна по КТД не само е имал възможност да иска реално изпълнение но е можел и да поиска да са преквалифицира за друга длъжност, респективно да бъде включен в някакъв курс за преквалификация във всеки един момент от периода от близо 2 години през което време е знаел, че длъжността му е съкратена, но не е направил това. От показанията на св.Л.К се установява, че ищецът не е подавал молба за включване в курс за квалификация или преквалификация, а само по една заявка не се организирали курсове, тъй като изискването било за минимум 8 човека. Това обаче не означава, че ищецът не е можел да поиска да му се разреши да посещава някакъв избран от него курс за квалификация, респективно същият да е за сметка на работодателя в изпълнение на законовото му задължение по чл.228 ”а” КТ.
Дори и да мислимо, че всъщност поради неизпълнение на задължение за спомагане за социална адаптация на предвидените за съкращаване работници К е предприел действия по придобивана на квалификация “стрелочник” чрез включването в такъв курс, каквато несъмнено е и придобил като му е издадено Удостоверение за това, то това е станало след като трудовия ме договор вече е бил прекратен. А с прекратяването страните по този КТД – работодател и работника, вече не са обвързани от клаузите на КТД. Т.е. от тогава на сетне ответникът – работодател вече не дължи изпълнение на поето задължение поне не и спрямо ищеца К. Определено решението да се включи в този курс за стрелочници, респективно да направи разходи за него и за снабдяване с изискуемите за това медицински документи е решение на самия ищеца. Това му решение обаче е предпоставено не от обстоятелството, че ответникът не е организирал такива курсове, а от факта че е след уволнението е останал без работа и възможността евентуално отново да започне работа в системата на БДЖ, но вече като стрелочник, за какъвто се квалифицирал.
Обезщетението за вреди представлява договорно или нормативно установена
клауза, с която предварително се определят последиците на евентуално
неизпълнение от страна на една от страните по договор. Тя представлява
предварително установена отговорност на длъжника в случай, че не изпълни или не
изпълни точно дадено договорно задължение. Освен това разпоредбата на чл. 59 КТ също предвижда при неизпълнение
на КТД от страна работодателя искова защита. Неизпълнението се отнася до
конкретни и точно определени негови задължения. Нямат характер на настъпила
вреда, като пряка последица от неизпълнение на чл.10, ал.3 на колективен трудов договор, от
вида на обезщетението, което работодателят да дължи във връзка с извършено от
него прекратяване на индивидуални трудови договори на основание чл. 328 КТ без да е пренасочил работника
преди това да заеме вакантна длъжност и във връзка с пренасочването му да
осигурил преквалифицирането му чрез курс за него сметка, направените от К
разходи за придобиване на квалификация “стрелочник”, тъй като те са последица
от оставането му без работа, а не от липсата на квалификация . А за оставане
без работа в резултата на уволнение в КТ са предвидени други обезщетения.
От представеното извлечение от ведомости за работни заплати за м.март 2012г. се установява, че при прекратяване на трудовия договор работодателят е начислил и изплатил на ищеца обезщетение по чл. 220, ал.1 от КТ и обезщетение чл. 222, ал. 1 от КТ .
В обобщение на горното следва и правния извод: Не се установява по
делото да е уговаряно и поемано задължение от ответника да обезщетява вреди
свързани с неизпълнение на задължение по чл.10 ал.3 от КТД от 19.11.2012г.,
нито се установява да е поемано задължение за организиране на курсове за
преквалификация на работниците извън рамките на съществуващо трудово
правоотношение и на тези чиито трудови договори прекратява. Не се установява и
направените от ищеца разходи за придобиване на квалификация “стрелочник” да са
пряка последица от неизпълнение на задължение на работодателя поето с чл.10
ал.3 от КТД. И тъй като не се установи наличие на основна предпоставка - претърпяната
загуба да е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и да е могла да
бъде предвидени при пораждане на задължението, то като не е налице хипотезата и
на чл.82 ЗЗД, претенцията на ищеца присъждане сумата от общо 376,80лв.,
представляващи вреди претърпени в резултата на неизпълнение на задължение по
чл.10 ал.3 от КТД, е неоснователна и като такава ще се отхвърли.
На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 374,60 лв., разноски по производството, съразмерно с уважената част от
исковете, като е представляван от адвокат и са представени доказателства за
договорени такива в размер на 400лв. общо за 4-те иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на Районен съд – Пловдив сумата от 197,20лв. държавна
такса по производството, в това число 97.20 лв. върху уважения размер на осъдителния
иск и по 50лв. държавна такса за двата неоценяемите искове по чл.344, ал.1
т.1,2 КТ, в полза на държавата, бюджетна сметка на ВСС.
Съгласно чл. 83, ал.1, т.1 ГПК ищецът е освободен
от държавни такси, но не и от разноски. С оглед изхода на делото на ответникът
ще следва да се присъдят направените разноски, съгл. чл.78, ал.8 ГПК, определени
на база 740лв. за адвокатско възнаграждение, като е представляван от адвокат и
за направени разноски от 40лв. за ССЕ, като се осъди ищеца да му заплати 208,50лв.
разноски за производството по съразмерност с отхвърлената част от исковете, в това число 185лв. за
адв.възнаграждение за иска по чл.59 КТ и 23,50лв. за разноски по исковете по
чл.344 КТ.
По изложените съображения,
Пловдивски районен съд, ХV гр.състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОНсъобразна и ОТМЕНЯ Заповед №43/18.01.2012г. на директора на ППП-Пловдив
към “БДЖ-пътнически Превози”
ЕООД, ЕИК *********, адрес гр.София, ул.”Иван Вазов”
№3, с
която на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ “поради съкращаване в щата” е прекратено трудовото правоотношение на В. Я. К., ЕГН ********** ***, и на осн.чл.344,
ал.1,т.1 КТ, ОТМЕНЯ извършеното с нея уволнение, като незаконно.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. Я. К.,
ЕГН ********** ***, на предишната работа “И.Е” в Поделение пътнически превози Пловдив “БДЖ-Пътнически
превози” ЕООД, гр.София.
Осъжда “БДЖ-пътнически
Превози” ЕООД, ЕИК *********, адрес гр.София,
ул.”Иван Вазов” №3, да заплати на В. Я.К., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 4859,40лв.
(четири хиляди осемстотин петдесет и девет
лева и 40ст.), обезщетението по чл.225, ал.1 КТ за оставане без работа в
резултата на уволнението период от шест месеца и за периода от 28.02.2012г. до
28.08.2012г., ведно със законната лихва върху тази сума считано от 26.04.2012г.
до окончателното плащане, като Отхвърля иска по чл.225, ал.1 КТ
над този размер и до пълния претендиран такъв от 5189,40лв., както и за
законната лихва върху разликата, като неоснователен.
Отхвърля исковете В. Я. К., ЕГН **********
***, срещу “БДЖ-пътнически Превози”
ЕООД, ЕИК *********, адрес гр.София, ул.”Иван Вазов”
№3, по чл.59 КТ и чл.86 ЗЗД, за присъждане сумата от общо 376,80лв., представляващи
вреди претърпени в резултата на неизпълнение на задължение по чл.10 ал.3 от КТД
за организиране на курсове за преквалификация за сметка на работодателя, от
която 316,80лв. и 60 лв. стойност на предварителни медицински прегледи за
участие в курс за преквалификация, ведно със законната лихва върху тези суми от
предявяване на и.м. до окончателното плащане, като неоснователни
ОСЪЖДА “БДЖ-пътнически Превози” ЕООД, ЕИК
*********, адрес гр.София, ул.”Иван Вазов”
№3, “БДЖ–Товарни
Превози” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.”Иван
Вазов” № 3, да заплати на В. Я. К. ЕГН ********** ***, СУМАТА от 374,60лв. (триста седемдесет и четири лева
и 60ст.), разноски по делото за адв. възнаграждение по съразмерност с
уважената част от исковете, А НА ПРС – 197,20 лв. (сто деветдесет и седем лева и
20 ст.)- ДТ за производството, както и 100лв.
(сто лева)- разноски за ССЕ, в полза на държавата по сметка на съдебната
власт, бюджетна сметка на ВСС.
ОСЪЖДА В. Я.К., ЕГН ********** ***, да заплати на “БДЖ-пътнически Превози” ЕООД, ЕИК
*********, адрес гр.София, ул.”Иван Вазов”
№3, СУМАТА от 208,50лв.
(двеста и осем лева и 50ст.), разноски по делото, по съразмерност с
отхвърлената част от исковете.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните, а копие от същото да им се изпрати.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала:/п/
П.П