РЕШЕНИЕ
№ 135
гр. Самоков, 31.08.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет
и седми ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Евелина
Пейчинова сложи за разглеждане докладваното от
съдията гр. д. № 350 по описа на
съда за 2015 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е делбено, във фазата по допускане на делбата.
Б.Л.Б. е предявил срещу И.И.К., А.Л.Б.,
Л.В.А., А.В.В., Ц.Г.М., Е.Л.М., Е.М.Б., С.Х.Г., П.Х.Б., И.Г.Б., В.С.С., И.С.В.,
Г.П.Ш., М.Г.Ш., Л.С.Б., В.Д.Б., Б.Д.Д. и С.В.М., иск за делба на двуетажна масивна
жилищна сграда, находяща се в с. Говедарци, Община Самоков, със застроена площ 120 кв. м. и с
идентификатор 15285.7.173.1 по одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри /КККР/ на селото, построена в лицевата /южната/ част на дворно място,
съставляващо УПИ VІІІ-771 в кв. 54 по плана на селото, цялото с площ 438 кв. м.
Твърди се в исковата молба, че сградата
е построена в периода 1970 г.
– 1974 г.
в недвижим имот, собственост на Илия и Велика К. по време на брака им, поради
което с построяването й е станала съпружеска имуществена общност. Ищецът и
ответниците /с изключение на ответницата И.К./ са наследници по съребрена линия
на Велика К., починала на 05.08.1991 г., като от брака между Илия и Велика К.
няма низходящи. През 1984 г.
Илия К. продал на сестра си – ответницата И.К. 1/4 идеална част от дворно място
с паянтова къща и плевня, цялото с площ 446 кв. м., съставляващо
имот парцел VІІІ пл. № 771 в кв. 54 по плана на с. Говедарци, срещу
задължението на ответницата да поеме грижите и издръжката за него докато е жив,
каквито грижи тя е полагала и към датата на сключване на договора. През 2001 г. Илия К. бил признат
за собственик по давностно владение на 3/4 идеални части от така описания в
нотариалния акт от 1984 г.
поземлен имот, ведно с 3/4 идеални части от построените в него паянтова жилищна
сграда, състояща се от етаж и приземен етаж и плевня с навес. През 2002 г. Илия К. и
ответницата И.К. продали на Ж.Г. собствените си идеални части – съответно 3/4
идеални части за Илия К. и 1/4 идеална част за И.К. от поземлен имот, така
както е описан в предходните нотариални актове, ведно с построените в имота
паянтова жилищна сграда, състояща се от етаж и приземен етаж и плевня с навес.
Твърди се в исковата молба, че този договор не касае процесната сграда, която е
съсобствена между страните по делото.
В сроковете по чл. 131 от ГПК
отговори на исковата молба са представени от страна на ответниците И.К. и Е.М.,
а останалите ответници не са подали отговори на исковата молба.
В подадения от И.К. отговор на
исковата молба същата е оспорила иска за делба. По същество твърди, че
поисканата до делба сграда е идентична със сградата, описана в нотариалните
актове за извършените в периода 1984
г. – 2002
г. прехвърлителни сделки и че тази сграда не е
съсобствена между страните по делото, тъй като понастоящем нейни собственици са
Ж.Г.Г. и нейния съпруг въз основа на договор за продажба от 2002 г. Сочи се, че в полза
на Илия К. е изтекла придобивна давност за собствените му 3/4 идеални части от
сградата, за което той се снабдил с нотариален акт и че той и ответницата валидно
са се разпоредили с тази сграда в полза на трето лице. При условията на
евентуалност в отговора на исковата молба на И.К. е направено и възражение, че
това трето лице – Ж.Г. и съпругът й са станали изключителни собственици на
поисканата до делба сграда на основание придобивна давност.
В подадения от Е.М. отговор на
исковата молба същата заявява, че не оспорва иска за делба и моли същата да
бъде допусната между страните по делото.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си адв. Хр. Вълков, който заявява, че поддържа иска за делба и в
с. з. на 26.09.2016 г. конкретизира твърденията в исковата молба като допълва,
че прехвърлителните сделки, сключени в периода 1984 г. – 2002 г. нямат за предмет
процесната сграда, а представляват разпореждания само с поземления имот и онези
сгради, които са се намирали в имота, така както са описани още в първия
нотариален акт от 1971 г.,
с който между И.К. от една страна и Илия и Велика К. – от друга страна е
сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка. Сочи
също, че сградата, описана в нотариалните актове за тези прехвърлителни сделки,
не била идентична с поисканата до делба сграда, на която съсобственици били
наследниците на Илия и Велика К..
Ответницата И.К. се представлява
пред съда от пълномощника си адв. Ст. К., която заявява в с. з. на 26.09.2016
г., че поддържа подадения отговор на исковата молба като уточнява, че според
тази ответница от 2002 г.
тя не е собственик на процесната сграда и че оттогава сградата се владее на правно
основание от Ж.Г.Г. и нейния съпруг, като направеното с отговора възражение за
изтекла в тяхна полза давност, е за изтекла придобивна давност.
В същото съдебно заседание
ответницата Е.М. се представлява от пълномощника си адв. М. Златкова, която
заявява, че поддържа становището на ищеца за наличие на съсобственост между
страните по делото върху процесната сграда. Счита, че възражението за изтекла
придобивна давност не следва да бъде разглеждано поради липса на правен интерес
от него за страната, която го е направила, тъй като то ползва не нея, а друго
лице.
С молба до съда от 21.12.2016 г. Ж.Г.Г.
и В.П.Г. са поискали да бъдат конституирани като страни по делото, а с оглед
уточнителното им изявление в с. з. на 30.01.2017 г. – че желаят да встъпят в
производството, за да помагат на И.И.К., с протоколно определение, постановено
в същото съдебно заседание същите са конституирани като трети лица –
подпомагащи страни на страната на ответницата И.И.К..
С оглед настъпилата в хода на
производството смърт на ответницата И.И.К. на 21.05.2017 г. и предвид
отправеното от пълномощника на ищеца искане, обосноваващо приложението на чл.
8, ал. 4 от ЗН и обективирано в молба от 10.07.2017 г., с протоколно
определение, постановено в с. з. на 25.09.2017 г. на основание чл. 227 от ГПК
като нови ответници на мястото на починалата И.И.К. са конституирани М.К.В., Х.К.С.
и Г.Д.К..
По искане на новоконституираните
ответници М.К.В. и Х.К.С., с протоколно определение, постановено в с. з. на
23.10.2017 г. производството в частите му по отношение на тях е прекратено
поради извършен от всеки от тях отказ от наследството на И.К..
В хода на устните състезания
третите лица – помагачи се представляват от пълномощника им адв. Ст. К., която
счита, че искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като прецени по свое убеждение
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 7, т. І, д. №
23/1971 г. на Самоковския народен съдия /л. 139-140 от делото/, на 20.01.1971
г. е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
гледане, по силата на който И. Кръстев К. е прехвърлил на Илия Иванов К. и Велика Д.К. следния свой собствен недвижим
имот: дворно място с паянтова къща и паянтова плевня в него, цялото застроено и
незастроено от 446 кв. м.,
образуващо неурегулиран парцел Х в кв. 42 с планоснимачен № 1042, като парцела
е отреден в съсобственост с имот № 1041, при съседи на продаваемия имот: улица,
И.Х. Богданов, Стоян Иванов К. и н-ци Лазар К., срещу задължението да поемат на
продавача И. Кръстев К. и неговата съпруга Латина Х.К. ***, Соф. окръг
необходимата издръжка, като се имат предвид и пенсиите, които получават, като
им осигурят един сносен и спокоен живот до тяхната смърт, като им гарантират
необходимите квартира, храна, отопление, почистване и грижи при болест и немощ
било лично или чрез трето лице, както и срещу дадените грижи вече няколко
години от страна на купувачите спрямо продавача и съпругата му. Нотариалният акт
е вписан, а е безспорно между страните, както и се потвърждава от посочването
на този нотариален акт като представен при съставянето на обсъдените по-долу
следващи нотариални актове, че така индивидуализиран в него, недвижимият имот
се намира в с. Говедарци.
С нотариален акт № 35, т. І, д. №
89/1984 г. на Самоковския районен съдия /л. 141/, на 09.02.1984 г. е сключен
договор за продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с
който Илия Иванов К. е продал на сестра си И.И.К. 1/4 идеална част от следния
недвижим имот, находящ се в с. Говедарци: дворно място с паянтова къща и
паянтова плевня, застроени на него, цялото от 446 кв. м., от което 1 метър с неуредени сметки
по регулация, което е планоснимачен № 771, кв. 54, парцел VІІІ при съседи на
целия имот: улица, И.Х. Богданов, Стоян Иванов К. и наследници Лазарови К.,
срещу задължението на купувачката да поеме за продавача докато е жив грижи за
него в подпомагането му при старост, немощ и болест, каквито тя е полагала и до
този момент. Посочено е в нотариалния акт, че сред документите за съставянето
му е представена и декларация, че съпругата на продавача дава съгласието си за
тази продажба.
С нотариален акт № 44, т. ІІІа,
рег. № 3335, д. № 365/2001 г. на нотариус Сп. Хаджиангелов, с район на действие
района на РС – Самоков /л. 142/ на 20.12.2001 г. Илия Иванов К. е признат за
собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот, находящ се
в с. Говедарци, а именно: 3/4 идеални части от поземлен имот с площ 446 кв. м., представляващ
по утвърдения със заповед № АБ-113/1981 г. регулационен план на селото имот пл.
№ 771, който имот служи за основа за образуване на парцел VІІІ в кв. 54, при
неуредени сметки по регулация за отчуждаемия се 1 кв. м. и при граници:
н-ци на И. Богданов, н-ци на Лазар Кръстев К., н-ци на Стоян Иванов К. ***,
ведно с 3/4 идеални части от построените върху описания по-горе поземлен имот
паянтова жилищна сграда, състояща се от етаж и приземен етаж и плевня с навес.
С нотариален акт № 9, т. Іа, рег.
№ 199, д. № 9/2002 г. на нотариус Сп. Хаджиангелов, с район на действие района
на РС – Самоков /л. 6/, на 08.02.2002 г. е сключен договор за продажба, с който
Илия Иванов К. и И.И.К. са продали на Ж.Г.Г. първият – своите собствени 3/4
идеални части, а втората – своята собствена 1/4 идеална част от недвижим имот,
находящ се в с. Говедарци, а именно: поземлен имот с площ от 446 кв. м., представляващ
по утвърдения със заповед № АБ-113/1981 г. регулационен план на селото имот пл.
№ 771, който имот служи за основа за образуване на парцел VІІІ в кв. 54, при
неуредени сметки по регулация за отчуждаемия се 1 кв. м. и при граници:
н-ци на И. Богданов, н-ци на Лазар Кръстев К., н-ци на Стоян Иванов К. ***,
ведно със същите идеални части от построените върху описания по-горе поземлен
имот паянтова жилищна сграда, състояща се от етаж и приземен етаж и плевня с
навес, за сумата 6219,10 лв., като продавачите са запазили правото си да
ползват имота, докато са живи.
Установява се от удостоверение за
наследници изх. № 71/06.06.2017 г., издадено от кметство с. Говедарци, Община
Самоков /л. 192-219/, че Илия Иванов К. /починал на 23.08.2005 г./ и И.И.К.
/починала в хода на производството на 21.05.2017 г./ са брат и сестра, а техни
родители са И. Кръстев К. /починал на 09.04.1975 г./ и Латина Х.К. /починала на
27.04.1986 г./.
Видно е от удостоверение за
наследници изх. № 167/13.08.2014 г., издадено от кметство с. Говедарци, Община
Самоков, че Илия Иванов К. и Велика Д.К. са били съпрузи, като от брака им няма
низходящи. След смъртта на Велика К. на 05.08.1991 г. нейни наследници са
съпругът й Илия К., брат й Любен Д.Б. /починал на 23.09.1991 г./, сестра й Е.Д.М.
/починала на 02.05.1999 г./, сестра й Спаска Д. Лазова /починала на 23.08.1995
г./, низходящите на брат й Г.Д.Б. /роден през 1907 г. и починал на
13.07.1956 г. – вж. стр. 9 от удостоверението/ и брат й В.Д.Б. /починал на
11.02.1996 г./. Лазарина Д. Мирчева – също сестра на Велика Д.К., е починала
преди нея /на 29.12.1987 г./, без да остави съпруг и низходящи.
Видно от представеното
удостоверение за сключен граждански брак /л. 164/ Ж.Г.Г. и В.П.Г. са сключили
брак на 29.11.1987 г. в гр. Самоков и не е спорно, че бракът не е прекратен до
приключване на устните състезания.
Според приетото и неоспорено от
страните заключение /л. 156/ на в. л. инж. К.М. по назначената
съдебно-техническа експертиза, сградата с идентификатор 15285.7.173.1 по КККР
на с. Говедарци е с три етажа с оглед определенията в § 5, т. 47, 50 и 51 от ДР
на ЗУТ – надземен етаж, първи етаж и тавански етаж. Таванският етаж не е
довършен, няма преградни стени и на практика е празно подпокривно пространство,
но е предназначен за обитаване, тъй като има необходимата височина съгласно чл.
72, ал. 3, изр. второ от Наредба № 7 за правила и нормативи за отделните видове
територии и устройствени зони, както и има прозорци за естествено осветление и
тераса от юг. Сградата е масивна, с външни и по-голяма част от вътрешните стени
– от тухлена зидария, с дебелина 25
см., с подови конструкции от дървени гредореди.
Приземният етаж се състои от две стаи, антре и склад /мазе/, както и стълбищна
клетка. На етажа има две самостоятелни стаи, една преходна стая и стълбищна
клетка. Таванският етаж представлява едно помещение, неразделено с преградни
стени. Сградата е с размери 8,00
м. на 8,10
м., като застроената й площ е 64,80 кв. м., а
разгънатата й застроена площ е 194,40 кв. м. В имота има три стопански сгради,
като и трите са паянтови – с дървен носещ скелет. Сградата с идентификатор
15285.7.173.2 е двуетажна плевня, на приземно ниво има две кошари за животни,
стените са с пълнеж, вероятно от плет и са измазани с глина, а на второто ниво
има дървена подова конструкция. Сградата с идентификатор 15285.7.173.3 е със
стени от плет или дъски, а второто ниво е използваемо подпокривно пространство,
което може да се приеме за втори етаж. Сградата с идентификатор 15285.7.173.4 е
навес за дърва, с дървен паянтов скелет, без ограждения или с частични
ограждения от дъски. В имота в момента няма паянтова жилищна сграда. След
справки с регулационните планове на селото вещото лице е установило, че в имота
е имало паянтова жилищна сграда, отразена в предходния регулационен план от 1958 г. В новия регулационен
план, одобрен през 1981 г.
е отразена новата масивна жилищна сграда, построена преди 1981 г. Според заключението
старата паянтова жилищна сграда вероятно е съборена, за да се прокара
улицата-тупик за обслужване на задния имот.
В съдебно заседание на 28.11.2016
г. при защитата на заключението си в. л. М. пояснява, че от съпоставката между
регулационните планове на с. Говедарци от 1958 г. и от 1981 г. се налага
категоричен извод, че поисканата до делба жилищна сграда с идентификатор
15285.7.173.1 не е идентична със съществувалата в поземления имот паянтова
жилищна сграда. Този извод вещото лице обосновава със съпоставка на
местоположението и етажността на процесната сграда с обстоятелствата, че
паянтовата жилищна сграда в имота е била отразена в предходния план от 1958 г. като едноетажна, а
освен това е била построена на самата улична регулация и дори част от нея е
попадала на улицата. Съгласно този план се е предвиждало прокарване на
улица-тупик западно от поземления имот, в който е била построена сградата, а по
сега действащия регулационен план от 1981 г. тупикът е прокаран източно от този
поземлен имот за достъп до съседен имот и една част от паянтовата жилищна
сграда, която сега не съществува, е попадала в площ, заета понастоящем от
тупика от запад, а друга част от тази сграда е попадала в конфигурацията на
сега съществуващата сграда с идентификатор 15285.7.173.1.
Съдът кредитира експертното
заключение като изготвено в пределите на неоспорената от страните компетентност
на вещото лице и съдържащо в пълнота обосновани отговори на всички поставени му
задачи.
Свидетелят Бойко Ковачев сочи
пред съда, че с ищеца са съученици от първи клас и че изграждането на
процесната сграда започнало в началото на 70-те години на миналия век, когато
той бил ученик в горните класове и през ваканциите и почивните дни участвал с
помощта си на приятелски начала като общ работник в изкопаването на основите на
къщата, изливането на плочите и измазването й. До този момент в имота имало
паянтова сграда, която била съборена, за да се построи новата къща. Свидетелят
сочи, че при посещенията си в с. Говедарци във връзка с оказваната помощ за
строителството на къщата той отсядал в друга къща – тази на бащата на ищеца, а
в имота, където се извършвало строителството живеела леля Велика – сестра на
бащата на ищеца. През 2016 г.
св. Ковачев и ищецът минали покрай къщата, но някаква жена, за която свидетелят
предполага, че е собственик на къщата, не ги допуснала вътре, а те разговаряли
с нея на вратата. Ищецът споменал на свидетеля, че на втория етаж от къщата
имал стая, в която държал свои вещи и я заключвал със собствен ключ, но някой
сменил ключалката и не го допускал да влезе в стаята.
Свидетелят Божко Б. сочи, че
строителството на къщата, в която към датата на разпита му живее ответницата И.К.
/разпитът е проведен на 20.03.2017 г. – преди смъртта й/ започнало през
пролетта на 1971 г.,
което обстоятелство свидетелят свързва с това, че по същото време той се
преместил да работи от гр. Бухово в гр. Самоков и също започнал да строи къща в
с. Говедарци. Поради това той минавал покрай строежа на къщата на И.К. на път
към железарския магазин, за да си купува материали. Свидетелят излага общите си
впечатления, че с организацията и финансирането на строителството на къщата на И.К.
се занимавал нейния баща И.К.. Сочи, че не знае в имота на К. да има друга
жилищна сграда, нито знае дали преди построяването на тази къща е имало друга
жилищна сграда в този имот. След построяването на къщата в имота на К., в нея
заживяли съпрузите И. и Латинка К., дъщерите им И. и Стоянка, които били
неомъжени, както и синът им Илия К. със съпругата си. Свидетелят Б. заявява, че
познава третите лица – помагачи Ж.Г. и В.Г. като съселяни и знае от тях, че
през 2002 г.
те са купили къщата и че се грижат за И.К., която живее там.
Свидетелят Антон Попов сочи, че
живее в с. Говедарци в имот, разположен срещу имота, в който живеели Илия и
Велика К. и дъщеря им И.К.. Същият сочи, че в техния имот има една жилищна
сграда – къща, която не е паянтова, както и стопанска сграда. След смъртта на
Велика К. в къщата останали да живеят само съпругът й Илия и сестра му И., като
свидетелят сочи, че не е виждал други хора да идват в къщата, за да изявят
претенции или да живеят там. От около 10 години до деня на разпита на свидетеля
/28.11.2016 г./ в къщата живеели И.К., както и В. и Ж. Генови. С тях свидетелят
общувал почти ежедневно, тъй като работел по график и му се случвало през деня
да си бъде у дома. Известно време преди разпита му св. Попов видял, че на
улицата спрял жълт микробус и от него слязъл непознат за него мъж с едро
телосложение, който разговарял с И.К., а тя след това споделила със свидетеля,
че непознатият заявил пред нея, че е собственик или съсобственик. От своя
страна Попов уведомил за случая В.Г. и впоследствие разбрал името на непознатия
от кварталния полицай, но сочи пред съда, че не си го спомня добре.
Видно е от писмо до съда от
началника на РУ – Самоков по вх. № 338000-2293/2017 г., че спрямо Б.Л.Б. е
подадена жалба от Ж.Г.Г., която е заведена с вх. № 216/02.06.2015 г. по описа
на РУ – Самоков и съдържа данни за поставен секретен механизъм на една от
интериорните врати на частен дом, находящ се в с. Говедарци. Жалбата е
изпратена на РП – Самоков с мнение за образуване на досъдебно производство.
Следва да се отбележи, че писмото е изпратено във връзка с издадено на ищеца
съдебно удостоверение по повод молба от пълномощника му, в която са изложени
твърдения, че непознатото лице, за което в показанията си св. Антон Попов сочи,
че е посетило дома на И.К. е ищецът Б.Б. и че той е заключил една от стаите в
процесната жилищна сграда с административен адрес с. Говедарци, Община Самоков,
ул. „Рилска малина” № 20, с което е възпрепятствал достъпа на трети лица до
тази стая. В този смисъл следва да се приеме от фактическа страна въз основа на
съвкупната преценка на показанията на св. Попов и гореобсъденото писмо от РУ -
Самоков, че са налице данни, че ищецът е осъществил действия по подмяна на
секретен заключващ механизъм на вратата на една от стаите на процесната сграда
през 2015 г.,
а макар и бегли и производни, показанията на св. Бойко Ковачев сочат, че
дотогава ищецът не е имал достъп до тази стая.
Свидетелят Николай Крушарски сочи
в показанията си, че Ж. и В. са негови дългогодишни приятели, а и съседи, които
от около и над 10-15 години живеят на около 200 м. от дома му в с.
Говедарци. Ж. ***/това косвено се потвърждава от стр. 7-8 от удостоверение за
наследниците на И.К. – л. 198-199 от делото/, но преди това живеела на друго
място в селото. Този свидетел сочи също така, че в дворното място, в което се
намирала къщата, в която живеели Ж. и В. /очевидно става дума за Ж.Г. и В.Г.,
независимо че свидетелят ги назовава само със собствените им имена/ имало само
една къща за живеене и те живеели в нея заедно с И.К. до смъртта й. Преди
години в тази къща живеели други хора, сред които свидетелят посочва братът на И.
– Илия. Откакто Ж.Г. и В.Г. заживели в къщата, други хора освен тях и И. не
живеели там. Свидетелят сочи, че не познава лице на име Б.Б. и не знае такова
лице да е идвало в къщата.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите, които в основните им части са логични, последователни,
безпротиворечиви и пресъздават личните възприятия на свидетелите за определени
обстоятелства от предмета на доказване по делото, а доколкото в отделни техни
части показанията съдържат предположения, те касаят правни въпроси, а не факти.
Както от житейска, така и от юридическа гледна точка съществуващите
несъответствия между показанията на свидетелите в отделни техни части са
несъществени и се дължат на най-различни обективни причини – голям период от
време от осъществяването на някои факти, за които свидетелите дават показания
до разпита им, различно местоживеене, трудова ангажираност, отношения със
страните и пр. Следва да се отбележи, че приятелските отношения на св.
Крушарски с третите лица Ж.Г. и В.Г. – подпомагащи страни на страната на И.К.,
не дават основание за дискретитиране на показанията му поради заинтересуваност
в тяхна полза. На първо място – с оглед естеството на сочените от този свидетел
обстоятелства /местоживеене на Генови; неговата продължителност; лица, с които
те живеят в едно домакинство; липса на други лица, живеещи с тях/ е обичайно
тези обстоятелства да се възприемат от по-близък кръг хора и на второ място –за
тези обстоятелства показанията на Крушарски се подкрепят и от други гласни
доказателства – показанията на непосредствения съсед Антон Попов, както и
показанията на Божко Б..
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Искът е с правно основание чл. 69
от ЗН, вр. чл. 34 от ЗС – за делба на недвижим имот, представляващ двуетажна
масивна жилищна сграда, находяща се в с. Говедарци, Община Самоков, с
идентификатор 15285.7.173.1 по одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри /КККР/ на селото и със застроена площ 65 кв. м. съгласно скица
от СГКК – Софийска област на л. 35 /а не 120 кв. м., както е
посочено в исковата молба/, построена в поземлен имот с идентификатор
15285.7.173 по КККР на селото, съставляващ УПИ VІІІ-771 в кв. 54 по плана на
селото.
Искът е допустим, но по същество
неоснователен.
От събраните по делото
доказателства не се установява при предявяване на иска и при приключване на
устните състезания по делото процесната сграда да е съсобствена между страните
по наследство от Илия Иванов К. и Велика Д.К..
Безспорно се установява от
съвкупната преценка на заключението по съдебно-техническата експертиза и на
показанията на свидетелите Бойко Ковачев и Божко Б., че процесната сграда е
построена в поземления имот в период след пролетта на 1971 г. и преди 1981 г., когато е одобрен
новият – действащ и понастоящем – регулационен план на с. Говедарци, в който тази
сграда вече е нанесена като кадастрален обект. От тази доказателствена
съвкупност се установява също така по безспорен начин, че при построяването на
тази сграда съществувалата дотогава в имота паянтова жилищна сграда, нанесена в
предходния план на селото от 1958
г., е била съборена /вж. показанията на св. Б. Ковачев/,
както и че до този момент тя не се е намирала на същото място, на което е
изградена новата сграда - процесната /вж. заключението по СТЕ и разясненията на
вещото лице пред съда при защитата на заключението му/. Всички тези
обстоятелства обосновават еднозначен извод, че паянтовата жилищна сграда,
посочена като предмет на договора за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане, сключен на 20.01.1971 г. с н. а. 7/1971 г., с който И.К. прехвърля на Илия и
Велика К. описаното в него дворно място с паянтова къща и паянтова плевня, не е
идентична с процесната двуетажна масивна жилищна сграда. От друга страна,
всички следващи обсъдени по-горе нотариални актове са съставени при действието
на следващия, действащ и понастоящем регулационен план на с. Говедарци от 1981 г., в който новата –
процесната масивна жилищна сграда – е била нанесена и видно от съдържанието на
тези нотариални актове при съставяне на всеки от тях са представяни актуални
към съответния момент скици на имота. Въпреки това в никой от тези нотариални
актове като предмет на сключените с тях прехвърлителни сделки – договор за
продажба срещу задължение за гледане и издръжка /н. а. 35/1984 г./ и договор за продажба /н. а.
9/2002 г./ или като предмет на нотариално удостоверяване на право на
собственост /н. а. 44/2001 г./ не е посочена новата сграда, а константно е
посочвана паянтова жилищна сграда /паянтова къща/, която вече не е
съществувала.
Това налага тълкуване на
договорите, които са сключвани през 1984 г. и през 2002 г. с цел изясняване на
волята на страните по тях относно техния предмет.
Първият от тези договори е за
продажба на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка. С него Илия К.,
с отделно дадено от съпругата му Велика К. съгласие, в съответствие с чл. 13,
ал. 3 от СК от 1968 г.
/понастоящем отменен, но действал към датата на сключване на договора/, е
продал на сестра си И.К. 1/4 идеална част от поземления имот и от построените в
него паянтова къща и паянтова плевня срещу задължението на сестра му да поеме
за него докато е жив грижите в подпомагането му при старост, немощ и болест, с
отбелязване в договора, че тя е полагала такива и до сключване на договора.
Абсурдно е да се приеме, че за дадени и за бъдещи грижи от приобретателката за
прехвърлителя, тяхната воля е била приобретателката – несемейна жена, по това
време на 52-годишна възраст, да получи само дял от право на собственост върху
поземлен имот, както и от право на собственост върху паянтови стопански постройки
/изградени неизвестно кога от плет, дъски и глина и представляващи кошара за
животни и навес/, но не и дял от право на собственост върху къщата, в която тя
повече от десетилетие е живеела до този момент – процесната сграда. Прехвърлителят
и съпругата му не са имали деца и с оглед възрастта им към 1984 г. не е било обозримо
да имат, поради което противоречи на всякаква житейска логика да се допусне, че
волята на прехвърлителя е била да „запази” тази сграда за евентуални други
бъдещи негови и на съпругата му наследници по съребрена линия, каквито дотогава
не са живеели с тях и няма доказателства да са се грижили за тях, а да възмезди
сестра си за вече полагани от нея грижи и за бъдещи такива по начин, който й
осигурява живот в кошарата или под навеса. Очевидно е точно обратното – че с
този договор Илия К. е имал воля да прехвърли на сестра си И.К. дял от
поземления имот, ведно със същия дял от всички съществуващи към този момент
сгради, построени в имота, в т. ч. и от процесната сграда с настоящ
идентификатор 15285.7.173.1, в която дотогава е живяла и сестра му –
най-малкото, за да продължи тя да полага адекватните грижи за него.
В тази връзка особено съществено е
и друго обстоятелство – през 2002
г. Илия К. и И.К. продават на Ж.Г. имота с описание,
което не се отличава съществено от описанието му съгласно първия представен
нотариален акт от 1971 г.,
като си запазват правото да ползват имота докато са живи. Въпросът дали през 2002 г. едни доста възрастни
хора: Илия К. – на 80 г.
и И.К. – на 69 г.
отново са си запазили правото да ползват само поземления имот и стари и негодни
за човешко обитание стопански постройки в него, които формално по нотариален
акт са продали на Ж.Г., без нотариалният акт изобщо да касае процесната сграда
/включително и относно запазеното за тях право на ползване/, е повече от
реторичен. Очевидно е, че и този договор е имал за предмет всички съществуващи
към момента на сключването му сгради в имота, в т. ч. и процесната, върху която
продавачите са запазили право на ползване докато са живи.
При тълкуването на договорите от 1984 г. и 2002 г. следва да бъде
съобразено и още едно обстоятелство. Към момента на тяхното сключване
процесната сграда е била единствената сграда на основното застрояване в имота с
жилищно предназначение, т. е. това е била най-значимата постройка в имота. Ако
страните по тези договори са имали воля да я изключат от предмета им, то би
следвало те да заявят това изрично, което не са сторили. Това е само допълнителен
аргумент, за да се приеме, че описанието на сградите в тези договори не е
външен израз на волята на страните да изключат процесната сграда от предмета на
разпорежданията, а следва тяхната, а и на нотариуса инерция от нотариалния акт
от 1971 г.,
подсилена от обстоятелството, че съгласно представяните при сключването им
скици, в имота е фигурирала жилищна сграда, макар и не паянтова.
Съвсем отделен е въпросът дали
Илия К. е имал право да се разпореди в полза на Ж.Г. с 3/4 идеални части от
поземления имот и от построените в него сгради, в т. ч. и от процесната. При
действието на чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г. Илия и Велика К. са придобили на
20.01.1971 г. на основание договор за продажба срещу задължение за гледане
целия поземлен имот, ведно със съществуващите тогава в него сгради в режим на
бездялова СИО. В същия режим те са придобили и цялата процесна сграда с
построяването й по неустановено време в периода от пролетта на 1971 г. до 1981 г. на основание
приращение. През 1984 г.
в съответствие с чл. 13, ал. 3 от СК от 1968 г. Илия К., със съгласието на съпругата си
се е разпоредил с 1/4 от поземления имот и от всички построени в него сгради, в
т. ч. и процесната – в полза на сестра си И.К., като след това разпореждане в
СИО са останали 3/4 идеални части от всеки от тези обекти. Със смъртта на
Велика К. през 1991 г.
СИО е прекратена, поради което 3/8 идеални части от поисканата до делба сграда
/1/2 от 3/4/ е придобита от преживелия й съпруг Илия К. на основание
прекратяване на СИО, а останалите 3/8 идеални части се наследяват съгласно чл. 9, ал. 2 от ЗН от Илия К., от
четиримата й живи по това време братя и сестри, както и от наследниците по
заместване на основание чл. 10, ал.2 от ЗН на починалия преди нея неин брат Г.Д.Б..
Безспорно е, че до смъртта на Велика К. бракът й с Илия К. е продължил повече
от 10 години, поради което от подлежащата на наследяване част от прекратената
СИО (3/8) същият получава дял от 2/3, т. е. 6/24 идеални части, а останалата
1/3 от 3/8 /или 1/8/ се наследява в равни дялове между братята и сестрите на
Велика К. – по 1/40 идеална част за Любен Д.Б., за Е.Д.М., за Спаска Д. Лазова, за В.Д.Б. и 1/40
идеална част за наследниците на Г.Д.Б., разпределена между тях по коляно. Така
със смъртта на Велика К. делът на Илия К. в съсобствеността върху сградата е
общо 15/24 идеални части от които: 9/24 идеални части, придобити на основание
прекратяване на СИО и 6/24 идеални части по наследство от нея. Този дял, а
именно 5/8 (15/24=5/8) идеални части е по-малък от 3/4 (или 6/8) идеални части,
за който Илия К. се е снабдил с нотариален акт за собственост на основание
давностно владение с н. а. 44/2001 г. и с който се е разпоредил с н. а. №
9/2002 г. с договора за продажба, сключен с Ж.Г..
Продажбата на чужда вещ,
включително и в хипотезите, в които вещта не принадлежи изцяло на
прехвърлителя, не е нищожна сделка. Ж.Г.Г. е придобила 7/8 идеални части от
имота в СИО по време на брака й с В.П.Г. (5/8 от Илия К. и 2/8 от И.К.), но в
продължение на повече от 10 години до предявяване на иска /на 20.05.2015 г./
двамата съпрузи са упражнявали фактическа власт за себе си върху целия имот.
Този извод се обосновава с установените по делото обстоятелства, че договорът
за продажба между Илия К. и И.К. от една страна и Ж.Г. – от друга, е сключен на
08.02.2002 г., а според свидетеля Николай Крушарски Ж.Г. и съпругът й живеят в
тази къща „около над 10-15 г.”
Макар и този период да е посочен донякъде приблизително, неговото начало
съвпада с времето на сключване на договора /разпитът на св. Крушарски е
проведен на 27.11.2017 г./, а и свидетелят Божко Б. също свързва фактическото
местоживеене на Ж. и В. Генови със закупуването на имота от тях. Обстоятелството,
че постоянните и настоящи адреси на Ж.Г. и на В.Г. ***, не е от естество да
опровергае свидетелските показания в тези им части. Съгласно чл. 89 и сл. от
Закона за гражданската регистрация както постоянният, така и настоящият адрес
на физическото лице са външен израз на юридическа връзка на лицето с определено
място, която се проявява в резултат на негово изявление пред съответния
административен орган, но законът не създава юридически санкционирано задължение
на лицето фактически да живее на който и от двата адреса. От друга страна
обстоятелството, че съгласно договора за продажба от 2002 г. продавачите Илия К.
и И.К. са запазили правото да ползват имота докато са живи, също не е от
естество да отрече установяването на фактическа власт на купувачите за себе си
върху имота от момента на сключване на договора. Това е така, защото
учредяването /в конкретния случай – „запазването”/ на вещно право на ползване
за продавачите, в което се включва владението като правомощие, т. е. като
елемент от това вещно право, не изключва възможността купувачът фактически да
владее вещта. Нещо повече, това ограничено вещно право не е било учредено в
полза на страните по делото, които са наследници на Велика К., поради което те
не могат да го противопоставят на Ж.Г. и В.Г. като факт, който да оборва
презумпцията по чл. 69 от ЗС, че последните фактически са владели имота за себе
си. От друга страна, съпрузите Генови са приобретатели на имота в СИО на
основание договор за продажба и не са сънаследници с наследниците на Велика К..
Затова не може да се приеме, че те са владяли за тези наследници, а не за себе
си, онази идеална част от имота /1/8 идеална част/, която не са могли да
придобият с договора за продажба.
По всички изложени съображения
съдът намира, че от сключване на договора за продажба на 08.02.2002 г. Ж.Г. и В.Г.
явно, непрекъснато и несмущавано са владяли имота за себе си в продължение на
10 години, като с изтичането на този срок на 08.02.2012 г. те са придобили на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗС по давност частта от имота, включително и от процесната
сграда /1/8 идеална част/, която не са могли да придобият на основание договора
за продажба. Действията на ищеца Б.Б., за които са посочени данни в писмото от
Началника на РУ – Самоков относно съдържанието на подадена от Ж.Г. жалба с вх.
№ 216/02.06.2015 г. по описа на РУ – Самоков, са извършени след завършване на
фактическия състав на придобивната давност, поради което не представляват прекъсване
или смущаване на владението в срока по чл. 79, ал. 1 от ЗС, които да го лишат
от предвидените в тази разпоредба негови последици.
И не на последно място,
изследването на въпросите относно придобиването на процесния имот от Ж. и В.
Генови по давност е направено по повод възражение, направено приживе от И.К. с
подадения от нея отговор на исковата молба, което изцяло е поддържано от
пълномощника на третите лица в хода на устните състезания. В този смисъл К. се
е защитавала срещу иска с правопрекратяващо възражение – че към момента на
предявяване на иска процесната сграда вече не е била съсобствена между
страните, тъй като правото на собственост върху нея е придобито от други лица –
още повече, че тези други лица са нейни и на Илия К. частни правоприемници, но
към момента на подаване на отговора на исковата молба все още не са били
конституирани като страни по делото и самите те не са могли да направят такова
възражение. Наред с това, съгласно т. 2 от ТР № 4/2012 от 17.12.2012 г. на ОСГК
на ВКС, позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание
по чл. 79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните
последици на давността, зачитани към момента на изтичане на законовия срок. Казано
иначе, приживе ответницата И.К., като един от частните праводатели на Ж. и В.
Генови, се е защитавала срещу основателността на иска за делба с евентуално
възражение, че частните й правоприемници са придобили правото на собственост
върху цялата процесна сграда по давност след придобиването й, а това е било и в
неин интерес предвид възможна евикция. Фактите по това възражение са били
изцяло поддържани от пълномощника на третите лица в хода на устните състезания,
поради което за съда не съществува процесуална пречка да се произнесе по него.
С оглед установените по делото
обстоятелства съдът намира възражението за основателно, поради което приема, че
процесната сграда не е съсобствена между страните, а е изключителна собственост
в режим на СИО на третите лица Ж.Г.Г. и В.П.Г., като 7/8 идеални части от
правото на собственост върху нея те са придобили на основание договор за
продажба, сключен на 08.02.2002 г. с н. а. № 9/2002 г. на нотариус Сп.
Хаджиангелов, а 1/8 идеална част от това право са придобили на основание
изтекла в тяхна полза на 08.02.2012 г. придобивна давност. Идентични
съображения са валидни дори да се приеме – което настоящият състав вече изложи,
че категорично не споделя – че процесната сграда не е била включена в предмета
на разпоредителните сделки от 1984
г. и от 2002
г., в какъвто случай единствено величините на дяловете
на наследниците на Велика К. върху процесната сграда към датата на смъртта й,
придобити впоследствие по давност от Ж. и В. Генови, биха били по-големи.
По всички изложени съображения
искът за делба е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Независимо от направеното от
ответницата Е.М. искане за присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение, такива не й се дължат, тъй като изходът на делото не
съответства на становището й за допускане на делбата.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Б.Л.Б., ЕГН **********, с адрес ***,
ж. к. „Банишора”, бл. 58, вх. А, ап. 21 срещу А.Л.Б., ЕГН **********, с адрес.***, Л.В.А., ЕГН **********, с адрес ***, А.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, Ц.Г.М., ЕГН **********, с адрес ***, ж.
к. „Хаджи Димитър”, бл. 5, вх. Б, ет. 2, ап. 5, Е.Л.М., ЕГН **********, с адрес ***, Е.М.Б., ЕГН **********, с адрес ***, С.Х.Г., ЕГН **********, с адрес ***, П.Х.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, И.Г.Б.,
ЕГН **********, с адрес ***, В.С.С.,
ЕГН **********, с адрес ***, И.С.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, Г.П.Ш.,
ЕГН **********, с адрес ***, М.Г.Ш.,
ЕГН **********, с адрес съгласно исковата молба в с. Говедарци, Община Самоков,
ул. „Димитър Милушев” № 10 и с постоянен адрес ***, Л.С.Б., ЕГН **********, с адрес ***, В.Д.Б., ЕГН **********, с адрес ***5, Б.Д.Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „Дружба”, бл. 278,
вх. Б, ет. 8, ап. 32, С.В.М., ЕГН **********,
с адрес *** и Г.Д.К., ЕГН **********,
с адрес ***, последният - конституиран като ответник на мястото на починалата в
хода на производството И.И.К., ЕГН **********, по отношение на когото
производството не е прекратено, иск за делба на недвижим имот, находящ се в с.
Говедарци, Община Самоков и представляващ ДВУЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА, с
идентификатор 15285.7.173.1 по одобрените кадастрална карта и кадастрални
регистри /КККР/ на селото, със застроена площ 65 кв. м., построена в
поземлен имот с идентификатор 15285.7.173 по КККР на с. Говедарци, съставляващ
по регулационния план на селото УПИ VІІІ-771 в кв. 54.
Решението е постановено при
участието на Ж.Г.Г., ЕГН ********** и В.П.Г., ЕГН **********, двамата с
постоянен и настоящ адрес ***, конституирани като трети лица – подпомагащи
страни на страната на ответника И.И.К. преди смъртта й в хода на делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: