№ 235
гр. Пловдив, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радостина Анг. Стефанова
Членове:Теофана Б. Спасова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Въззивно
административно наказателно дело № 20245300601439 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 7, ал. 3 от УБДХ.
Образувано е по постъпила жалба на Н. К. Б. срещу Решение №
942/03.07.2024 г., постановено по АНД № 3639/2024г. по описа на
Пловдивски районен съд, с което, на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, й е
наложено административно наказание административно наказание ГЛОБА в
размер на 100 /сто/ лева за извършено на 19.09.2023 година в село Б., община
Родопи, област Пловдив, дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от
УБДХ, представляващо непристойна проява, с която се нарушава
общественият ред и спокойствие.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност
на обжалваното решение. Твърди се, че няма данни лицето да е извършвало
непристойни прояви, тъй като свидетелката Ротахер не казва истината.
В съдебно заседание нарушителят поддържа жалбата и направеното с
нея искане.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно призована, не изпраща
представител.
Пловдивски окръжен съд, след като прецени наличните по делото
доказателства и обсъди доводите и съображенията на страните в жалбата и в
съдебно заседание и съобразно с изискванията на чл. 7, ал. 2 от УБДХ вр. чл.
348, ал. 1 от НПК, намира следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения
1
24-часов срок по чл. 7, ал. 2 от УБДХ, от надлежна страна, като в нея се
навеждат доводи за наличие на основания, даващи право да се извърши
проверка на обжалвания акт по реда на чл. 7 от УБДХ.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 1 и
сл. от УБДХ, образувано по съставен акт за констатиране проява на дребно
хулиганство, внесен от 01 РУ на МВР - Пловдив. За да постанови съдебния си
акт първоинстанционният съд е възприел за установена следната фактическа
обстановка:
Нарушителят Н. К. Б. е родена на 03.09.1958 година в село О., област С.,
ЕГН **********, самоопределяща се като българка, българско гражданство,
омъжена, неосъждана, със средно образование, пенсионер, с настоящ адрес:
село Б., община Родопи, област Пловдив, улица *** и постоянен адрес: град
Пловдив, улица ***
С влязло в сила Решение № 1780/2019година по гражданско дело №
11066/2018година на Районен съд - Пловдив (потвърдено с Решение №
1551/2019година по въззивно гражданско дело № 1994/2019година на
Окръжен съд - Пловдив и Решение № 58/2021година по гражданско дело №
2661/2020година на Върховния касационен съд) с предмет иск по чл. 109 от
ЗС ответниците Х.А.Б. (съпруг на Н. Б.) и С.Х. Б. (дъщеря на Х.Б.) са осъдени
да преустановят неоснователни свои действия, с които пречат на ищеца
И.Н.Р. да упражнява правото си на собственост върху 6/20идеални части от
УПИ VІІ-33, кв. 53 по плана на село Б., община Родопи, област Пловдив,
улица ***, с площ от 996 кв. м при граници УПИ XV-32, УПИ VIII-32, УПИ
IX-30,32 и УПИ VІ-34, като премахнат 25кв. м. пристройка. За осъществяване
на изпълнителния титул пострадалата И.Р. се снабдява с изпълнителен лист и
се конституира като взискател по изпълнително дело № 20229070400002 по
описа на ЧСИ с рег. № 907 с район на действие Окръжен съд - Пловдив - И.К.
срещу длъжниците С. Б. и Х.Б.. За изпълнение на влезлия в сила съдебен акт в
урегулирания поземлен имот с административен адрес: село Б., община
Родопи, област Пловдив, улица ***, от съпруга на нарушителя и дъщеря му
следвало да бъде премахната построена в средата на съсобственото дворно
място пристройка, служеща за лятна кухня и санитарен възел, изградена до
единична самостоятелна постройка, ползвана за жилищни нужди. След
изпратена покана за доброволно изпълнение имотът бил посетен от частния
съдебен изпълнител на 08.04.2022година, при което било установено, че са
свалени само стени и покрив. Тогава бил съставен констативен протокол, с
който взискателят бил оправомощен на основание чл. 526 от ГПК да
премахне за сметка на длъжника процесната пристройка и принудителното
действие било насрочено за 08.07.2022година. На посочената дата то не се
състояло по молба на И.Р. за отлагане, като изпълнителната фаза била
подновена отново по молба на пострадалата от 18.05.2023година и
фактическо премахване на пристройката било насрочено за 12.07.2023година.
Тогава И.К. посетил за втори път имота и констатирал, че не са премахнати
основите на пристройката – бетонна плоча и циментова замазка.
Принудителното изпълнение, обаче, пак не се състояло, заради нередовното
2
призоваване на длъжника С. Б., и принудителните действия били
пренасрочени за 19.09.2023година. Така към 10:30часа на инкриминираната
дата – 19.09.2023година, при редовно призоваване на страните по
изпълнителното дело, на улица *** в село Б., община Родопи, област Пловдив
(мястото на инцидента), пристигнали И.Р. и съдебният изпълнител И.К., като
по молба на частния съдебен изпълнител за евентуално съдействие
присъствали и полицаи от 01 РУ на МВР - Пловдив. Достъпът до имота бил
осъществен безпрепятствено от пострадалата, като след пристигане на лицата
за техническото изпълнение на принудителното действие, наети от „Бултранс
86“ ЕООД - Хасково, започнало фактическото премахване на остатъците от
пристройката. В това време пристигнал и Х.Б., който, след като видял какво
се случва, си тръгнал, въпреки че бил поканен от И.К. да остане до
приключване на изпълнението. Тогава частният съдебен изпълнител
освободил временно присъстващите полицаи, но с уговорката, че при нужда
ще бъдат повикани обратно. Около половин час по-късно, след като съпругът
й си тръгнал, към 14:30 часа, в двора нахлула нарушителят Н. Б., насочила се
към пострадалата И.Р., която била с гръб към нея, и започнала да я блъска с
ръце, като едновременно с това я наричала с нецензурни думи на висок тон и
я карала да напусне имота. И.К., който през това време правел снимки на
действията на техническите изпълнители, уплашен да не падне пострадалата
върху разкъртената бетонна плоча, спрял дейността си и се втурнал да
разтърве жените. След това извикал отново полицаите от 01 РУ на МВР -
Пловдив и те съставили на Н. Б. и И.Р. протоколи за предупреждение по чл.
65 от ЗМВР.
След инцидента пострадалата заминала при сина си в чужбина, където
потърсила медицинска помощ заради случилото се, а на 22.01.2024година,
когато се е върнала в България, сезирала с жалба Районна прокуратура -
Пловдив. Разпоредена била предварителна проверка по случая (прокурорска
преписка № 924/2024година), приключила с Постановление от
07.06.2024година за отказ да се образува досъдебно производство за
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като по указания на наблюдаващия
прокурор материалите по преписката са изпратени на Началника на 01 РУ на
МВР - Пловдив за преценка наличието на предпоставките за приложение на
разпоредбите на УБДХ и на 03.07.2024година на Н. К. Б. е съставен Акт по
Указ № 904 от 28.12.1963година, като на същата дата лицето е задържано на
основание чл. 72, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, считано от 09:12 часа до 15:25 часа.
Въз основа на приложените по делото документи - АКДХ от
03.07.2024г. на Първо РУ при ОДМВР-Пловдив, постановление за отказ да се
образува досъдебно производство по пр. пр. № 924/2024година. по описа на
РП Пловдив, материалите по преписка № 432000 по описа на Първо РУ на
МВР Пловдив- докладни записки, частично обяснения от Н. Б., показанията
на свидетелката И.Н.Р., справки за съдимост, характеристични справки,
протоколи за предупреждение, първоинстанционният съд е преценил, че това
се е случило, така както е описано.
Правилна и законосъобразна е констатацията, че тази проява
3
представлява именно хулиганска проява, тъй катоинкриминираната дата на
публично място, на което действията на нарушителя стават достояние на
множество лица и могат да станат достояние и на неограничен кръг хора,
осъществява непристойна проява, изразена в агресивно поведение и
оскърбително отношение и държание, с което е нарушен общественият ред.
Извършеното от страна на Б. демонстративно и провокативно, с очевидно
незачитане на установените в обществото порядки и сторено въпреки
направени забележки от страна на останалите присъстващи лица,
включително полицейски служители. Доколкото прокуратурата все пак е
отказала да образува наказателно производство съдът намира, че
действително проявата не е особено груба, за да бъде водено досъдебно
производство по смисъла на чл. 325 ал.1 от НК, но е напълно точен изводът на
първостепенния съд, че Н. К. Б. е осъществила от обективна и субективна
страна състава на административно нарушение по чл. 1, ал. 3 от УБДХ,
изразяващо се в агресивно поведение и отправяне на обидни думи спрямо
И.Н.Р., грубо пренебрежение и отношение към лицата, които са присъствали
на място и са изпълнявали служебните си задължения, с което е бил нарушен
обществения ред и спокойствие. Проявата й е непристойна по смисъла на ал. 2
на чл.1 от УБДХ, с нея са нарушени общоприетите правила за поведение и
нескандализиране на околните и съставлява дребно хулиганство по смисъла
на УБДХ. За така извършеното нарушение е наложено административно
наказание, на основание на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, а именно
глоба в размер на 100лв., като са взети предвид смекчаващите отговорността
обстоятелства, както и отегчаващите такива.
Първоинстанционният съд е оценил събраните доказателствени
източници съобразно изискванията, гарантиращи правилното формиране на
вътрешното му убеждение относно релевантните въпроси. Първостепенният
съд е обсъдил в пълнота сведенията, получени от свидетелите и нарушителя,
посочил е кои факти са от значение за делото, като е формирал правилни и
законосъобразни заключения. Наведените оплаквания в жалбата на
нарушителя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при осъществяване от първата инстанция на действията по допускане,
събиране, проверка и оценка на доказателствата по делото, са неоснователни.
На първо място - в мотивите към решението на първостепенния съд е
обективиран по ясен начин процеса на формиране на вътрешното убеждение в
съдебния състав, като правилно са установени фактическите обстоятелства по
делото. В Актът на Първо РУ на МВР гр. Пловдив в достатъчна степен е
описана проявата, приета за поведение, покриващо признаците на дребно
хулиганство, а и връчен лично на нарушителя, същият собственоръчно е
посочил, че не го оспорва. В същия е посочен един свидетел, с надлежно
описан адрес, което според константната практика е достатъчно, за да се
приеме, че не е допуснато съществено процесуално нарушение.
Въз основа на изложеното, въззивната инстанция прецени, че при
правилно установената фактическа обстановка районният съд в съответствие
с материалния закон е заключил, че с поведението си нарушителят Б. е
4
извършила проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от УБДХ , дребно хулиганство
е непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други
неприлични изрази на публично място пред повече хора, но и в оскърбително
отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността или в скарване, сбиване или други подобни действия, с които
се нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята пониска
степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от
НК. Следователно извършеното деяние ще бъде административно нарушение
по УБДХ, когато е изпълнена някоя от посочените положителни
предпоставки, както и отрицателната предпоставка - поради по-ниската
степен на обществена опасност, деянието да не представлява престъпление по
чл. 325 от НК.
В конкретния случай безспорно е доказано общото наличие на
предпоставките за търсене на отговорност от нарушителя Б. по УБДХ.
Нарушителят е извършил непристойна проява – изразяваща се в агресивно
поведение и отправяне на обидни думи спрямо И.Н.Р., което безспорно е
укоримо действие, с което се нарушава в не малка степен обществения ред и
спокойствие. От друга страна, поради по-ниската степен на обществена
опасност, следваща от белезите, които характеризират обективния състав на
деянието извършеното представлява административно нарушение по чл. 1, ал.
2 от УБДХ, а не престъпление по чл. 325 от НК. С обжалваното решение
районният съд за извършеното на нарушение е наложил на Б.
административно наказание глоба в размер на 100 лева. Настоящият съдебен
състав намира така определеното наказание от първостепенния съд за
справедливо, адекватно и съответстващо на степента на обществена опасност
на конкретно извършеното административно нарушение.
При извършената цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваното решение, настоящата инстанция не констатира наличието на
основания, налагащи неговото изменяване или отмяна. Предвид това, същото
следва да бъде изцяло потвърдено.
Ето защо, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 942/03.07.2024 г., постановено по АНД
№ 3639/2024г. по описа на Пловдивски районен съд, с което, на основание чл.
1, ал. 1, т. 2 от УБДХ, на Н. К. Б., ЕГН ********** е наложено
административно наказание административно наказание ГЛОБА в размер на
100 /сто/ лева за извършено на 19.09.2023 година в село Б., община Родопи,
област Пловдив, дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 от УБДХ,
представляващо непристойна проява, с която се нарушава общественият ред и
спокойствие.
Решението е окончателно.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6