№ 233
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно
търговско дело № 20225001000382 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна частна жалба вх. № 3329/04.05.2022 г. от „М.П.“ ЕООД – ****, ЕИК
********* – чрез юрисконсулт В.В. против определение № 101 от 18.04.2022г. на Окръжен
съд – Х., постановено по търг.д. № 32/2022г., в частта с която е спряно производството по
делото, до приключване на производството по т.д. №110/2018г. по описа на ОС – Х. с влязъл
в сила съдебен акт. Счита за незаконосъобразен извода на първоинстанционния съд, че
производството по делото за несъстоятелност следва да се спре, докато вземането на
кредитора – молител в същото се установи със сила на пресъдено нещо. Намира, че актът е
постановен и в противоречие с трайната съдебна практика, която приема, че спорът за
вземането, с което кредиторът по молбата с правно основание чл.625 от ТЗ се легитимира
като такъв, се разрешава при разглеждането и, а производството по несъстоятелност не се
спира, дори и да има висящ спор относно вземането. Претендира се отмяна на обжалваното
определение като се твърди неговата незаконосъобразност. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева на основание чл.25 ал.2 от НЗПП.
Ответникът по частната жалба „Т.-В.-Б.“ ООД – ****, ЕИК ********* - чрез адв. П.В. със
съдебен адрес: **** с писмен отговор от 09.06.2022г. изразява становище за
неоснователност на частната жалба. Намира, че института на спиране на производството е
приложим и в производството по несъстоятелност. Счита, че решението по висящия спор,
който не е приключил с влязъл в сила акт, е от значение за определяне на „М.П.“ ЕООД като
кредитор на „Т.-В.-Б.“ ООД. Независимо от застъпваното от съдилищата становище, че не е
необходимо в производството по несъстоятелност качеството кредитор да е установено със
сила на пресъдено нещо, счита, че при иницииран паралелен процес относно вземането,
следва да се зачете бъдещото формиране на сила на пресъдено нещо по това исково
производство. Счита, че поради дългия период от време, през който се разглежда иска
1
относно вземането на кредитора, и по-специално периода, през който делото се разглежда от
ВКС, ако производството по чл.625 и сл. от ТЗ не бъде спряно, правата на „Т.-В.-Б.“ ООД
биха могли евентуално да бъдат увредени при също така евентуално отричане качеството на
кредитор на „М.П.“ ЕООД. В този смисъл намира, че паралелното съществуване на двете
производства и възможността да бъдат постановени противоречиви съдебни решения, ако
производството по чл.625 от ТЗ не бъде спряно, би се създал риск за правната сигурност.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С определение № 101 от 18.04.2022г. на Окръжен съд – Х., постановено по търг.д. №
32/2022г., е спряно производството по делото, до приключване на производството по т.д.
№110/2018г. по описа на ОС – Х. с влязъл в сила съдебен акт.
Първоинстанционният съд е приел, че съществува съдебен спор по т.д. №110/2018г. по
описа на ОС – Х. с предмет осъдителен иск на „М.П.“ ЕООД – гр.П. против „Т.-В.-Б.“ ООД
– гр. Д. за заплащане на сумата 246 099 лева, представляваща цена за изработка и доставка
на метална конструкция с включена антикорозионна защита и радиографичен контрол за
обект **.***.**“Покривна вентилация на металургично производство“. Извършил е справка
по елекронното досие на делото и е установил, че по спора е образувано касационно т.д.
№248/2022г. по описа на ВКС след обжалване на постановеното от АС – Пловдив решение
по спора, следователно към настоящия момент не е налице влязъл в сила съдебен акт по
същия. Приел е, че от решението по т.д. №110/2018г. по описа на ОС – Х. относно
претендираното от „М.П.“ ЕООД – гр.П. против „Т.-В.-Б.“ ООД – гр. Д. вземане зависи
разглеждането на правния спор - предмет на т.д. № 32/2022г. по описа на ОС – Х.,
абразувано по молба на „М.П.“ ЕООД – гр.П. за откриване на производство по
несъстоятелност на „Т.-В.-Б.“ ООД – гр. Д..
Този извод на съда не може да бъде споделен. Действително налице е съдебен спор по т.д.
№110/2018г. по описа на ОС – Х. с предмет осъдителен иск на „М.П.“ ЕООД – гр.П. против
„Т.-В.-Б.“ ООД – гр. Д. за заплащане на сумата 246 099 лева, представляваща цена за
изработка и доставка на метална конструкция с включена антикорозионна защита и
радиографичен контрол за обект **.***.**“Покривна вентилация на металургично
производство“, който към настоящия момент е висящ и не е приключил с влязло в сила
решение. Наличието му обаче не представлява основание за спиране на производството по
разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството –
ответник.
Предмет на молбата по чл.625 ТЗ, когато същата е предявена от кредитор на длъжника по
търговска сделка, е установяване на състоянието на неплатежоспособност, съответно на
свръхзадълженост /чл.620, ал.1, т.1 ТЗ/, върху което състояние и неговия начален момент се
формира силата на пресъдено нещо, чийто субективни предели се разпростират върху
всички /чл.630, ал.3 ТЗ/, като решението за откриване на производство по несъстоятелност
има незабавно действие спрямо всички /чл.634 ТЗ/ и след постановяването му е недопустимо
оттегляне и отказ от молбата по чл.625 ТЗ /чл.621а, ал.3, т.2 ТЗ/. В този смисъл е
Определение №129/16.03.2017г. по ч.т.д. №2620/2016г. на ВКС, Търговска колегия, Първо
2
отделение.
Силата на присъдено нещо на решението за откриване на производството по
несъстоятелност се простира само върху въпроса за състоянието на неплатежоспособност,
респ. свръхзадълженост. Тя не обхваща нито вида, нито размера или основанието на
задълженията на неплатежоспособния, съответно свръхзадължен търговец.
С решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ или чл. 631 ТЗ не се формира сила на пресъдено нещо и
относно вземането послужило, като основание за уважаване на молбата. Това вземане има
отношение само досежно активната легитимация на кредитора, предявил молбата по чл.625
от ТЗ. Тя се определя от две кумулативни предпоставки: молителят в производството по
чл.625 от ТЗ да има качеството на кредитор на ответника-длъжник и вземането му да
произтича от търговска сделка. Тези две предпоставки трябва да бъдат посочени в
обстоятелствената част на исковата молба. Тези предпоставки ще се установят като част от
материалноправната легитимация в производството по несъстоятелност заедно наличието
или не на състояние на неплатежоспособност и съответно - началната и дата. В този смисъл
е Решение №71/21.07.2020г. по т.д. 1918/2019г. на ВКС, Търговска колегия, Първо
отделение.
Едва във фазата по предявяване и приемане на вземанията всички характеристики на
вземането подлежат на установяване и приемане и могат да бъдат оспорени. Именно в този
следващ етап би се стигнало до зачитане на бъдещото формиране на сила на пресъдено
нещо относно вземането на кредитора – предмет на исковото производство. Ето защо
наличието на висящ спор относно вземането на кредитора, инициирал производство по
чл.625 от ТЗ няма преюдициален характер относно спора дали е налице състояние на
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост на ответното дружество. Паралелното
съществуване на исково производство с предмет вземане на кредитора, предявил молбата по
чл.625 от ТЗ и самото производство по чл.625 от ТЗ не би могло да доведе до увреждане
правата на „Т.-В.-Б.“ ООД, тъй като и в двете производство дружеството може да направи
своите правоотричащи или правопогасяващи възражения относно твърдяното вземане на
молителя, инициирал производството като в производството по чл.625 от Т като отрече
неговотно качество кредитор и/ или че не е такъв по търговска сделка. В него следва да
докаже и че не е в състояние на неплатежоспособност или свръхзадълженост. Паралелното
съществуване на двете производства не би могло да доведе до противоречиви съдебни
решения, тъй като производствата са с различен предмет – едното е за установяване на
състоянието на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост и неговия начален
момент, а другото – наличие на вземане на „М.П.“ ЕООД за заплащане на сумата 246 099
лева, представляваща цена за изработка и доставка на метална конструкция. Няма никакъв
риск за правната сигурност, тъй като решението в производството по чл.625 от ТЗ няма да
формира сила на пресъдено нещо относно вземането на кредитора – предмет на исковото
производство.
Следва да се отбележи и следното: производството по разглеждане на молба за откриване на
производство по несъстоятелност може да бъде спряно – с оглед предвиждането в чл.621 от
3
ТЗ за субсидиарно приложение на разпоредбите на ГПК. Следва обаче да са налице
съответните предпоставки, при които това да е възможно. Към настоящия момент
предпоставки за спиране на производството по делото, поради висящ преюдициален съдебен
спор по т.д. №110/2018г. по описа на ОС – Х., не са налице.
Налага се общият извод, че така подадената частна жалба е основателна и следва да бъде
уважена. Следва да се отмени обжалваното определение № 101 от 18.04.2022г. на Окръжен
съд – Х., постановено по търг.д. № 32/2022г., в частта с която е спряно производството по
делото, до приключване на производството по т.д. №110/2018г. по описа на ОС – Х. с влязъл
в сила съдебен акт, а делото да се върне на Окръжен съд – Х. за продължаване на
съдопроизводствените действия по делото.
Доколкото настоящото производство по частната жалба е част от общото производство по
чл.625 от ТЗ, което не е приключило, на страната – частен жалбоподател не следва да се
присъждат разноски само по частната жалба. Същите следва да се претендират при
приключване на производството по разглеждане на молбата по чл.625 от ТЗ. Мотивиран от
горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 101 от 18.04.2022г. на Окръжен съд – Х., постановено
по търг.д. № 32/2022г., в частта с която е спряно производството по делото, до приключване
на производството по т.д. №110/2018г. по описа на ОС – Х. с влязъл в сила съдебен акт.
ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Х. за продължаване на съдопроизводствените
действия по делото.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4