ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2335 12.12.2022 година гр.Бургас
Административен съд - гр.Бургас първи състав,
на дванадесети декември две хиляди двадесет
и втора година
В закрито заседание, в следния състав:
Съдия: Димитър Гальов
като разгледа докладваното от съдията частно
адм. дело № 1928 по описа за 2022
година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е образувано по искане, с вх.№
10185 от 08.11.2022г., подадено от на М.С.Д., с настоящ адрес: *** и с
постоянен адрес:***, общежитие „Парк 1“, ап.442, озаглавено „установителен иск“.
Подадено е до Административен
съд- гр.Бургас, като в уводната част се сочи, че е „във връзка с искане –вх.№ 9230 от 10.10.2022г. от 11.49 часа, което е
по глава петнадесета- защита срещу неоснователни бездействия на администрацията
по чл.250-253, във връзка с производства по обезщетения по чл.203 от АПК.“Заявено
е, че се подава срещу: длъжностни
лица д-р Христо Славков и д-р Петко Богомилов Илиев в Медицински център „Д-р
Димитър Пеев“ЕООД- КК „Слънчев бряг“, административно подчинени на Морски
санаториум „Свети Влас“, с правоприемник Община Несебър.
Видно от обстоятелствената част на
искането, озаглавено „устано-вителен иск“, предмет на настоящото производство,
ищецът прави следното искане:
„Моля, да се
установят неоснователни бездействия във връзка с изпълнение на Решение на
Здравна комисия, което е без срок, получено в Медицински център на 01.10.1990г.
и бездействието на Районен съд- Несебър да изиска изпълнението на задължителни
за работодателя документи с обикновен официален документ на основание чл.186 от ГПК, изразяващи се в умишлено удължаване на срока, незаконно недопускане до
работното място „Регистратура“. Описва се, че на основание чл.317 от Кодекса на
труда работодателят община Несебър дължи обезщетение заплати на лаборант и
трудов стаж до действителното изпълнение Решението на лекарска комисия /ТЕЛК/,
за което съдът да определи срок с актуално възнаграждение на лаборант, което се
определя от МЗ и да установи, че Районен съд-Несебър повтаря фактическа грешка
от 01.10.1990г. като разглежда разпоредби от глава Пета от КТ с практическо
приложение, като трудов спор вместо да приложи административна принуда на
длъжностното лице Петко Илиев от по-горестоящ административен орган- община
Несебър. Сочи се, че само отговорният административен орган е в правото си за
административни нарушения от длъжностни лица да предяви регресен иск за
възстановяване заплатите на лаборант от 01.10.1990г. на д-р Славков и
назначеният след него управител- д-р Петко Илиев, като приложи административна
принуда за действителното изпълнение на решението на лекарска комисия.
С Разпореждане № 4374 от 08.11.2022г. искането е оставено без движение,
като са дадени следните указания:
1.Сочи се, че е подадено
искане от 10.10.2022г. до настоящия административен съд, което е по реда на
Глава 15-та от АПК, а именно защита срещу неоснователни бездействия на
администрацията, а е подадено срещу д-р Христо Славков и д-р Петко Илиев, без да е посочено какво е качеството им,
каква длъжност заемат, в кой държавен или общински орган, за да се твърди,
че са част от „администрацията“.
2.Изтъква се, че действията
са във връзка с производства за обезщетение по чл.203 от АПК, които се
разглеждат по съвсем различен ред и не става ясно в кой съд са висящи тези
производства /в Административен
съд-Бургас или друг административен съд, който разглежда дела с подобен предмет/.
3.Не става ясно защо искането
се предявява пред Административен съд-Бургас, ако е налице друго висящо съдебно
производство по иск за обезщетение.
4.Не става ясно защо се
предявява искане за установяване на неоснователно бездействие срещу двете
посочени медицински лица, а се иска да бъде установено бездействие на съдебен орган- Районен съд-Несебър.
5.Не става ясно дали има висящо дело пред Районен съд-Несебър по
повод на което се описват действията на съда или приключило вече производство с краен съдебен акт.
6.Какво се оспорва- извършени
съдопроизводствени действия от РС-Несебър, по кое дело, защо се приема, че това
е „административна дейност“, за
която е допустима защитата по реда на Глава Петнадесета от АПК.
7.Описва се кой може да
предяви регресен иск за административни нарушения, но не е ясно защо се сочат
такива обстоятелства в искането с посочено от ищеца правно основание – Глава
Петнадесета от АПК.
8.Липсва яснота какво искане
се отправя до Административен съд-Бургас след установяване на евентуално
неоснователно бездействие, какво се иска, кого да задължи настоящият съд /административен или друг съдебен орган/,
какво да бъде извършено конкретно и защо.
Указано е на
ищеца, в 3-дневен срок от съобщението,
с допълнителна молба да направи необходимите уточнения по конкретно дадените му
указания в настоящото определение, както и че при неизпълнение на дадените
указания-делото ще бъде прекратено.
Съобщението е редовно
връчено на ищеца едва на 06.12.2022г.
в деловодството на съда, тъй като на посочения „съдебен адрес“*** връчване не е осъществено поради причини посочени
от съдебния служител, описани във върнатото в цялост съобщение.
В указаният 3-дневен срок е
постъпило писмено уточнение, в което ищецът М.Д. заявява, че искането не е
насочено към цитираните в първото искане двама ответници -лекари, а към Община
Несебър, която според ищеца представлява административен
орган. Поради това счита, че основанието на установителния иск е по чл.144
от АПК, вр. с чл.128а от Кодекса на
труда. Във поясненията на точка 2 се заявява, че по две граждански дела с №
294 от 1990г. и с № 302 от 1991г., не е била снабдена с Удостоверение или съда
да изиска изпълнението на двата задължителни документа с отделен документ, а
поради това искането за установяване на
административни нарушения е насочено към по-горестоящия орган- Община
Несебър, отговарящ за бездействието на посочените лица. Общината е
правоприемник на „друг административен орган“, какъвто според ищеца е
закритият през 1992г. „Морски санаториум- Свети Влас“.
По т.3 от уточнението се сочи,
че Районен съд-Несебър по посочените дела и Административен съд-Бургас по
настоящото ч.а.д. № 1928 от 2022г. са задължени от закона да изискват
съставянето на обикновен официален документ от правоприемника на „Морски
санаториум“, във връзка с изпълнението на задължителни документи и е описано
обезщетение, платено от общинската администрация на ищеца, на основание чл.213,
ал.1 от КТ. Изтъква се, че при водените от ищеца Д. съдебни дела за обезщетение
е налице пряка причинно-следствена връзка между неизпълнението на това
задължение и удължаване неограничено във времето на срока за незаконното й
допускане до тази длъжност, което продължава. Сочи се, че от това произтича
задължението на община Несебър да заплаща обезщетения- заплати на клиничен
лаборант, тъй като не е определен срока за действителното изпълнение на
Решението на ТЕЛК във връзка с чл.317, ал.4 от КТ, както и чл.217 от КТ.
В т.4 от уточнението се заявява,
че искането на ищеца ена основание
чл.144 от АПК, във връзка с чл.186 от ГПК да бъде задължена община Несебър,
като правоприемник на „Курортна поликлиника Слънчев бряг“ да предприеме
действия по издаване на необходимия документ в изпълнение Разпореждането на
Бюрото по труда и на Решението на ТЕЛК, което е следвало да й бъде издаден още
на 01.10.1990г. в 7-дневен срок, тъй като съдебният състав по гражданско дело №
294 от 1990г. на Районен съд-гр.Несебър е пропуснал да изиска този документ или
да задължи ответниците в диспозитива на решението си да изпълняват
задължителните документи.
Според заявеното в т.5 на
уточнителната молба, налице е неоснователно бездействие от страна на длъжностни
лица от община Несебър, като правоприемник на Морски санаториум Свети Влас,
които съответно административно не са си изпълнили задължението и са отговорни
за Курортната поликлиника, осъдена за обезщетение по посочените дела.
В т.6 от уточнението се
заявява, че искането не е само да се изиска този документ от община Несебър, но
и на основание чл.43, ал.3 от КТ да се приложи административна принуда на д-р
Петко Илиев, който да изпълни разпореждането на Бюрото по труда и Решението на
ТЕЛК да допусне ищеца Д. на работа на длъжност медицински регистратор,
изпълнявана от клиничен лаборант без промяна на заплата с актуален размер на
възнаграждението над 850 лева.
Приложени са Разпореждане на
Бюрото по труда от 01.10.1990г., на основание чл.98, ал.1, т.3, вр. с ал.2 и
чл.99 от Кодекса на труда, с което въз основа на молба на М.Д. от м.09 1990г.
същата е настанена в предприятие „Курортна поликлиника Сл.бряг“ на длъжност
медицински администратор. Сочи се, че на основание чл.102 от КТ в 7-дневен срок
от получаване на разпореждането предприятието може да го обжалва пред Районен
съд-Несебър.
Представено е и копие на
Експертно решение на ТЕЛК от 22.01.1988г., с което е оправдан отпуск по болест
до 25.12.1987г. вкл. ,след извършен преглед и е дадена оценка за
работоспособност, в която са обсъдени здравословните проблеми на лицето и е направен
извод, че към посочената дата е възстановена трудоспособността. Приложени са
жалба до друг орган и разписки за връчване, както и копие на страници от
трудова книжка.
По делото е изискано и
приложено копие на първоначално подаденото до Административен съд – гр.Бургас
искане, с вх.№ 9230 от 10.10.2022г., в което се настоява да се прекратят
действията на докладчик по гр.дело № 150 от 2020г. на РС-Несебър. В
обстоятелствената част се сочи, че докладчикът по делото отказал на посочения
процесуален представител- адвокат Галина Павлова от БАК да изиска със
съставянето на документ, който удостоверява факти, нанесени само в трудовата
книжка на служител Д. против трудови правила от 01.10.1990г. и доказва умишлено
незаконно недопускане от служители на община Несебър, отговорни за бившата
курортна поликлиника.
Иска се и освобождаване на
държавна такса за настоящото дело.
При преценка на описаните от ищеца факти и обстоятелства, както и
приложените към искането материали, за да се произнесе по допустимостта на
искането, съдът съобрази следното:
От анализа на описаните от
ищеца факти и обстоятелства, става ясно, че М.Д. е страна по съдебен спор пред
РС-Несебър, а именно посоченото гражданско дело № 150 от 2020г., в което
производство е представлявана от назначен от съда процесуален представител-
адвокат. В подаденото на 10.10.2022г. искане до Административен съд-Бургас са
коментирани действия на разглеждания делото съдебен състав относно изискване на
документи, както и становище на ищеца в настоящото производство относно
правилността на тези действия. В предявеният на 08.11.2022г. „установителен
иск“, който препраща към искането от 10.10.2022г. се сочи, че се търси защита
от неоснователни бездействия на органи, във връзка с производства по
обезщетения.
Съдът констатира, че всички
направени искания в първоначалното искане, в т.нар „установителен иск“, както и
в неговото писмено уточнение по указание на съда описани по-горе са процесуално НЕДОПУСТИМИ, поради следното:
Административните съдилища, в това число и
Административен съд-гр.Бургас имат изрично предвидени в закона правомощия,
определящи т.нар. родова компетентност на тези съдилища да се произнасят по
оспорване на административни актове и искови производства, изрично регламентирани
от АПК. Трудовоправните спорове и всички искания на лицата, които са били в
трудовоправни отношения с определени работодатели, независимо дали се касае за
дължимо трудово възнаграждение, условия на работата, допускане до работа, обезщетения,
зачитане на трудов стаж и неговото отразяване /вписване/ в трудовата книжка,
респективно издаване на документи в тази връзка се разглеждат по реда на
Кодекса на труда и Гражданския процесуален кодекс от общите съдилища. По тези
спорове административния съд няма компетентност, видно и от нормите на
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Съгласно чл.357 от Кодекса на труда КТ/ „Трудови са споровете между работника или служителя и
работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и
прекратяването на трудовите правоотношения, както и споровете по изпълнението
на колективните трудови договори и установяването на трудов стаж“.
Вярно е, че на основание чл.360,
ал.1 от КТ трудовите спорове се разглеждат от съдилищата. Обаче, изр.2-ро от
посочената норма изрично указва, че тези спорове се разглеждат по реда на Гражданския
процесуален кодекс, доколкото в този кодекс не е
предвидено друго. Компетентни да се произнасят по този ред са само общите съдилища.
Административният съд разглежда
делата, които са му подсъдни по реда на АПК, а нормата на чл.144 от АПК, на
която ищецът се позовава се отнася само за неуредени въпроси в АПК относно
производствата по реда на АПК подсъдни на административните съдилища и няма
никакво отношение към спорове относно издаването на документи, с правно
основание чл.128а от КТ.
Разпоредбата на
чл.128а, ал.1 КТ задължава работодателя по искане на работника да му издаде и
предостави необходимите документи, удостоверяващи факти, свързани с трудовото
правоотношение, в 14-дневен срок от искането. Следователно, неизпълнението на
цитираното задължение представлява нарушение
на трудовото законодателство, а не действие или бездействие по смисъла
на АПК, което да е обхванато от защитата по чл.250-256 от АПК относно
неоснователни действия и бездействия. Последните са израз на отношението
между властнически орган и друг субект, засегнат от административната принуда.
Не така стои въпросът с трудовоправните отношения, чийто обхват на защита е по
съвсем различен ред, а именно по реда на ГПК пред съответния граждански съд.
Относно доводите на
ищеца, за допуснати административни нарушения, за което следвало да се наложат
наказания на т.нар. според нея „административни
органи“, първо следва да се отбележи, че в случаят са неприложими
разпоредбите относно контрола за законосъобразност спрямо администрацията,
който се извършва от административните съдилища по реда на АПК, а освен това административният
съд няма правомощия да нарежда съставянето на актове за административно
нарушение. Тази компетентност е предоставена само на конкретните контролни
органи в съответната сфера на дейност. В този смисъл, дори теоретично да се
приеме, че е налице административна дейност осъществявана от някакъв административен
орган по отношение задължението му да издаде документ, на основание чл.128а от КТ, то съдът не би могъл „да накаже“ или да задължи друг орган да състави АУАН
за дадено нарушение, респективно да се издаде наказателно постановление срещу
виновното лице. Тези правомощия са предоставени в условията на оперативна
самостоятелност на конкретни контролни органи. По отношение спазване трудовото
законодателство, в това число издаването на изискуемите документи, допускане до
работа, обезщетения и прочие и съгласно чл. 399, ал. 1 от Кодекса на труда
(КТ), цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички
отрасли и дейности се осъществява от ИЗПЪЛНИТЕЛНАТА
АГЕНЦИЯ “ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА” към министъра на труда и социалната
политика. Според чл.4, ал.1, т.1 и чл.15, ал.1, т.1 от Устройствения правилник
на тази агенция, тя осъществява цитирания контрол чрез своите структурни звена,
които са част от нейната специализирана администрация, каквито са дирекциите
“Инспекция по труда”. Инспекторите към тези дирекции са длъжностни лица, които
изпълняват възложени им от съответните директори конкретни трудови или служебни
функции. При констатиране на някакви нарушения именно това са органите, които
могат да съставят актове, за издават НП или предписания до лица и организации,
които не са изпълнили свои законови задължения, в това число за издаване на
документи и допускане до работа. Разпоредбата на чл.404, ал.1, т.1 КТ дава
право на контролните органи на инспекцията по труда при нарушаване на трудовото
законодателство да издават задължителни предписания, които са вид принудителни
административни мерки. Дали да издадат такива обаче е изцяло в преценката на
тези органи и съдът не би могъл да ги задължи да го сторят.
По изложените
съображения, ако ищецът твърди наличието на нарушения на трудовото
законодателство би могъл да сезира посочените компетентни органи, които имат принципно правомощия да извършат
подобни действия, а отправените до административния съд искания на ищеца понастоящем
са без правно основание, доколкото настоящият съд не разполага с подобна компетентност.
За пълнота, следва да се отбележи, че искането за намеса в съдопроизводствените
действия на друг съд по висящо съдебно производство е абсолютно недопустимо и в
разрез с основните принципи на правораздаването. Независимо от ранга на
съдилищата, един съд може да указва на друг извършването на определени действия
само по реда на инстанционния контрол. С други думи, при разглеждане на
конкретно производство, независимо дали същото се провежда по реда на АПК, ГПК,
НПК и т.н. само горестоящата инстанция в конкретно съдебно производство и при
изрично предвидени в закона случаи може да дава указания на предходната
инстанция. Както вече бе отбелязано, разглеждането на трудови спорове се извършва
по реда на ГПК, а след като делото е подсъдно на районния съд в гр.Несебър,
единствено Окръжен съд- Бургас по реда на въззивния съдебен контрол може да
проверява действията на съда по конкретно дело и законосъобразността на
постановения съдебен акт. В настоящият случай, отправените искания в тази
връзка до Административен съд-Бургас нямат връзка с правомощията на тази
инстанция. Нещо повече, извършване на действия извън правомощията на този съд
биха били нищожни, предвид липсата на подобна компетентност и ако съдът ги
извърши, като иска подателят, съдът на свой ред би извършил нарушения на
закона.
Обобщено, искането е
процесуално НЕДОПУСТИМО, като лишено от предмет и следва да се остави без
разглеждане, а производството - прекратено.
Ето защо, Административен
съд- Бургас, първи състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искане, с вх.№ 10185 от 08.11.2022г., подадено от на М.С.Д.,
с настоящ адрес: *** и постоянен адрес в гр.Несебър, озаглавено „установителен иск“, като
процесуално НЕДОПУСТИМО.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.а.д № 1928
от 2022г. по описа на БАС.
Определението може да
се обжалва с частна жалба от ищеца в 7-дневен срок от съобщението чрез АдмС-
Бургас пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: