МОТИВИ към присъда № 24/26.06.2019 г. по НЧХД № 22/2019
г. по описа на РС- Ардино:
Обвинението против
подсъдимия Д.Л.К., ЕГН: **********, български
гражданин, роден на *** ***, живущ ***, неженен, осъждан- реабилитиран, със
средно образование,
е за престъпление по чл.148, ал. 1, т. 1, вр. чл.
146, ал. 1 от НК, за това, че:
На 07.05.2019 г. около 19.00 ч, в с. Бял извор,
община Ардино, казал унизителни неща за
честта и достойнството на на 07.05.2019 г.
около 19.00 ч, в с. Бял извор, община Ардино, казал унизителни неща за честта и достойнството на В.Р.Х., ЕГН: **********,***
в нейно присъствие, а именно : Познавам те от петнадесет години и за мен ти си
най- голямата курва, грозница и боклук. Ще ми направиш ли една свирка, да те
еба отпред, отзад, да ти еба майката!“, като обидата е била нанесена публично,
Частната тъжба е била депозирана пред първоинстанционния съд от тъжителката В.Р.Х., ЕГН: **********,
ведно с граждански иск за нанесени неимуществени вреди, оценени от пострадалото
лице на стойност 3 000.00 лева, за изплащане ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на настъпване на увреждането, до окончателното им изплащане.
В СЗ заседание частната тъжителка се явява
лично и се представлява от ангажиран повереник- адв. С.Х. ***. В ход по същество предявеното обвинение се
намира намира за изцяло доказано с приетите и събрани в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства, доказаност на
осъщественото престъпно деяние от страна на подсъдимото лице, както от
обективна, така и от субективна страна, както и основателност на приетие за съвместно разглеждане граждански иск, предявен
от тъжителката. Моли се съдът да наложи на подсъдимото лице, за осъщественото
от него престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл.
146, ал. 1 от НК, справедливо наказание и да уважи с пълен размер предявеният
граждански иск за причинените от престъпното деяние неимуществени вреди.
Претендират се разноските по делото.
Подсъдимият Д.Л.К., ЕГН: **********,
не се явява в последното по делото ОСЗ, представлява се от упълномощен
процесуален представител- адвокат Д.Т. ***. В ход по същество, процесуалният
представител изразява становище на подзащитния си, че
не се признава за виновен по предявеното му обвинение, което по изложени
подробни мотиви намира за недоказано нито от обективна, нито от сулективна страна. Моли подсъдимият да бъде признат за
невинен по повдигнатото му обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, предявеният граждански иск да
бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан и на частната тъжителка да
бъдет възложени направените от подсъдимото лице
разноски за процесуално представителство в настоящото производство.
Съдът, като съобрази
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа
страна:
В частната тъжба
на тъжителката В.Р.Х. се съдържат
данни, че подсъдимото лице
е живяло на семейни
начала с нейната
дъщеря Е.С.Х. *** около петнадесет
години, като през последните няколко години отношенията в тяхното семейство
се влошили по вина на подсъдимото
лице, за което
са били заведени
множество дела за домашно насилие и издръжка и родителските права на родените от съжитеството на двамата деца. Тъжителката
твърди, че подсъдимият
системно употребявал алкохол,
тормозил нейната дъщеря, създавал постоянни проблеми в семейството на тъжителката, което довело до обтегнати отношения между двете
семейства и налагало намесата от
страна на тъжителката в отнош6енията и личния живот между подсъдимия и нейната дъщеря.
Твърди, че на 07.05.2019 г., около 19.00
ч., когато си била в дома, където
се намирала и нейната снаха-
св. И. М.- Х., по телефона и се обадил подсъдимият Д.К. и в телефонен
разговор продължил около 15 менути,
за който твърди, че бил чут и от св. М.- Х., той я обидил,
като изрекъл по неин адрес следното: «Познавам те от петнадесет години и за мен ти си най- голямата курва, грозница и боклук. Ще ми направиш ли една
свирка, да те еба отпред, отзад, да ти еба майката!“, което било възприето от
тъжителката като обида по смисъла на чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 от НК.
Към тъжбата, с така наведените твърдения за
осъществено от страна на подсъдимито лице Д.К. не са
приложени писмени доказателства, не са били направени и в хода на съдебното
следствие никакви доказателствени искания, във връзка
с доказването на осъщественото от страна от страна на подсъдимото лице на
инкриминираната дата престъпление, за което му и било предявено обвинението.
В хода на съдебното следствие са били
разпитани свидетелите И.М. М.- Х. по искане на
частната тъжителка (нейна снаха) и А.И.К., майка на подсъдимия Д. К.
По отношение на свидетелските показания на
св. М.- Х.: Съдът не кредитира показанията на тази свидетелка. От една страна
същите се намират за противоречиви с отразеното в обстоятелствената част на
частната тъжба на тъжителката В.Х., а именно:
Налице е противоречие между твърденият в
тъжбата от страна тъжителката В.Х. елемент от квалифицираният състав на
престъплението по чл. 148 от НК- „Нанесена публично“ и показанията на
свидетелката М.- Х. в тази насока. В тъжбата се посочва от тъжителката, че при
проведения на инкриминирата дата и час телефонен
разговор между нея и подсъдимото лице (за което твърдение липсват по делото
доказателства), елементът от съставът на престъплениято
по чл. 148 от НК- „Обида, която е била нанесена ПУБЛИЧНО“, т. е. станала е
достояние на повече от едно лице (освен обидения) с бил осъществен чрез пускане
на високоговорителя на мобилния телефон ползван от тъжителката, по настояване
на св. М.- Х., която по това време се е намирала в стаята. Не се посочват в
тъжбата други лица, които да са присъствали по това време в същата стая, когато
тъжителката е включила телефонния разговор между нея и подсъдимия на
високоговорител, при който той да й е нанесъл обида и то публично.
В показанията на св. М.- Х. обаче, които
както се посочи съдът не кредитира, се съдържат данни от една страна, че още
преди тъжителката да включи мобилният си телефон на високоговорител, за да се
чуе и от други лица провежданият с подсъдимото лице телефонен разговор, тя
узнала, че той я нагрубява и обижда, от друга, същата свидетелка посочва, че в
стаята по същото това време е било и едно от нейните деца и внуци на
тъжителката, което също е чуло началото на този разговор и именно то, след като
е чуло част от обидните квалификации от страна на подсъдимото лице по адрес на
неговата баба и тъжителка в настоящото производство, е включил мобилният й
телефон на високоговорител и излезнал от стаята.
От друга страна, в показанията си св. М.- Х.
сочи, че обаждането към телефона на нейната свекърва- тъжителката Х. е било
осъществено от непознат, т. е. незаписан като абонат в телефонния бележник на мобилиният й телефон като абонат номер, което не се твърди
в депозираната тъжба от тъжителката, като не дават правдоподобни показания от
свидетелката, как, след като действително не е установила на дисплея на
мобилния телефон на своята свекърва, че като записан абонат се е обадил
подсъдимия Д.К., е установила обстоятелството, че именно той е звънял на
тъжителката по това време и в този разговор и е отправил обидните квалификации.
Също така следва да се посочи, че нито
свидетелката при разпита й в ОСЗ, нито в частната тъжба депозирана от В.Х.,
въпреки, че и свидетелката твърди и се сочи в тъжбата, че е било осъществено
обаждане на инкриминирата дата и час, се сочи номер
на мобилен или стационарен телефон, от който е било осъществено това въпросно
обаждане от страна на подсъдимия К., при което той е осъществил състав на
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146,
ал. 1 от НК.
Поради изложени мотиви по- горе, съдебния
състав разгледал делото не кредитира показанията на св. И. М.- Х., като ги
намира за противоречиви, неубедителни и заинтересовани за изхода на делото;
Показанията на другата свидетелка А.К. се
кредитират от съда дотолкова, доколкото и тези показания не са подкрепени с
нито едно писмено доказателство по делото, но и не бяха по никакъв начин
оборени от обвинението.
При така приетата
фактическа обстановка неподкрепена
с нито едно писмено или гласно доказателство, предвид наведеното обвинение с
депозираната частна тъжба и , съдът прецени, че подсъдимият Д.Л.К., ЕГН: **********,
не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 от НК, което му е било повдигнато с депозираната от тъжителката В.Р.М.обвинение.
Обидата е
престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите, и цели да
измени обществената им оценка. Приема се, че с обидата се засяга личното
достойнство на пострадалия, докато при клеветата се накърнява положителната
оценка или мнение на обществото за него.
Съдебната практика
изисква, за да е осъществен основният състав на престъплението “обида” - чл.
146, ал. 1 от Н,К деецът да изрази чрез думи или действия отрицателна оценка,
мнение за личното достойнство на засегнатия, в негово присъствие . Необходимо е от обективна страна чрез думи
деецът да каже нещо унизително с оглед на приетите в обществото морални норми
на човешко общуване за достойнството на друго лице. Така състава на това
престъпление се осъществява чрез използуване на
унизителни от гледна точка на морала епитети, отразяващи отрицателни качества,
унизителни съждения за качествата на пострадалия и то в негово присъствие. Едновременно с това деецът следва да
съзнава, че тези негови думи са унизителни за честта и достойнството на
пострадалия. Върховният съд приема, че за осъществяване състава на чл. 146, ал. 1 НК не е достатъчно
обиденият физически да присъствува на мястото, където
са казани обидните думи и изрази, необходимо е още те да бъдат възприети от
него Това ще стане, като ги чуе. Може да има обида и тогава, когато лицето не присъствува на мястото, но чуе обидните изрази по телефон,
по радиото и телевизията, прочете за обидните действия от изпратено до него
писмо и др., каквито твърдения относно осъществен състав на престъпление
претендира частното обвинение. Това твърдяно от тъжителката обстоятелство по
настоящото дело обаче, не се доказа по един категоричен и несъмнен начин. Нито
в тъжбата на частното тъжителка, нито от представените доказателства (писмени
такива изнало липсват представени), нито по време на
провеждане на съдебното следствие, се събраха категорични доказателства, било
то преки, или дори косвени, че на инкриминираната дата 07.05.2019 г. около
19.00 ч. подсъдимият Д.К. е осъществил по отношение на тъжителката В.Х.
съставът на престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 146, ал. 1 от НК. Доказателства за този факт в настоящото производство не
са представени от нея. Единствено в тъжбата това обстоятелство е заявено, но
същото остава само едно твърдение. Ако се приеме, че заявеното от подсъдимата в
частната тъжба е достигнало до тъжителката по (недоказаният начин), по който тя
твърди, то следва да се отбележи, че освен тези нейни твърдения в тъжбата, няма
нито едно друго доказателство, събрано по способите на НПК, което да
потвърждава тези нейни твърдения по обвинението.
В тази насока следва
да се отбележи, че съобразно чл. 102 от НПК, (т. 1) подлежи на доказване
извършеното престъпление и участието на обвиняемия/подсъдимия в него, а според разпоредбата на чл. 103, ал.
1 от НПК, тази тежест на доказване лежи върху прокурора при обвиненията за
извършени престъпления от ОХ и върху частния тъжител за престъпления от частен
характер, какъвто е настоящият случай и при който, съдът приема и стига до
правен извод, че частното обвинение не успя по един категоричен и несъмнен
начин да докаже това свое обвинение спрямо подсъдимото лице Д.К. Само за
прецизност следва в мотивите си първоинстанционния
съд да отбележи, че нито в тъжбата бяха посочени данни (телефонен номер), нито
в последствие в проведеното по делото съдебно следствие бяха събрани
доказателства, за това по какъв начин е била нанесена обидата спрямо частната
тъжителка публично и най- вече (съобразно цитираната като съдебна практика от
страната- тъжител), чрез какво средство, за да ке
направи правната квалификация по квалифицирания състав на това престъпление
„Нанесена публично“, съобразно разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.
При тези правни изводи
на съдебния състав разгледал делото по същество, предвид възприето коренно
различна фактическа обстановка от тази, която се сочи в частната тъжба и която
не се доказа, достига до извод, че обвинението не е доказано по един несъмнен и
категоричен начин съобразно чл. 102 и сл. От НПК, при което ще следва
подсъдимият Д.Л.К., ЕГН: **********, български
гражданин, роден на *** ***, живущ ***, неженен, осъждан- реабилитиран, със
средно образование, да бъде признат за НЕВИНЕН, на основание чл. 304 от НПК.
При това положение, след
като не са налице обективните и субективните признаци от състав на
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, вр. чл. 146,
ал. 1 от НК, приети при правните изводи относно осъществено престъпление по
този текст от наказателния закон, както и неговото авторство, то ще следва и
предявеният граждански иск от тъжителката В.Р.Х., да бъде отхвърлен изцяло,
като неоснователен и недоказан, тъй като липсват предпоставките за възникване
на гражданската отговорност на подсъдимия за непозволено увреждане.
С оглед изхода на
делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК тъжителката В.Р.Х., ще
следва да заплати на Д.Л.К., ЕГН: **********,
български гражданин, роден на *** ***, живущ ***, неженен, осъждан-
реабилитиран, със средно образование, сумата от 300,00 лева за направените по делото
разноски за адвокатски хонорар.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: