Р Е
Ш Е Н
И Е №551/18.7.2019 г.
гр. ЯМБОЛ 18.07.2019..г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ....................районен
съд ............ гражданска колегия в публично
заседание на ........20.06.2019г........година в състав:
Председател:Св.ДИМИТРОВА
при секретаря .......................С.М.….......................…..........и
в присъствието на
прокурора......................................................................…като
разгледа докладваното от
........................................СЪДИЯ ДИМИТРОВА….……...гр.дело N .3738...по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното....................................................
Производството по
делото е образувано по молба на „Профи кредит
България” ЕООД, с която се претендира да се приеме за установено по отношение
на ответника вземането в полза на „Профи Кредит България" ЕООД срещу
ответника С.И.К., възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит № *** в размер 2415.84 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението.
Молят да им бъдат
присъдени и направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че на
09.05.2017г. е сключен Договор за потребителски кредит № *** между „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и С.И.К., като длъжник при следните
параметри: сума на кредита: 900 лв.; срок на кредита: 24 месеца; размер на
вноската по кредита: 55.64 лв.; годишен процент на разходите (ГПР): 49.90 %;
Годишен лихвен процент: 41.17 %; лихвен процент на ден: 0.11%; общо задължение
по кредита: 1335.36 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 1080.48 лв.; размер на
вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 45.02 лв., общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение: 2415.84 лв.; общ
размер на вноска: 100.66 лв.; дата на погасяване: 26 ден от месеца.
Съгласно Декларации
т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи
условия (ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които
длъжниците внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и
нямат забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа
си под клаузите на този ДПК и ОУ.
Твърди, че „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД изпълнява точно и в срок задълженията си по
договора, като на 05.09.2017г. превежда парична сума в размер на 900.00 лв. по
посочена от длъжника С.И.К. банкова сметка (*** № *** с референция: ***, от
дата 05.09.2017г.).
От своя страна
длъжникът е поел задължение по Договор за потребителски кредит № *** като го
сключва за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на
100.66 лв. и падежна дата 26-то число на месеца.
Предвид факта, че
длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора задължения и не е направил
нито една погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и
прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски
кредит, а именно: ,,....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с
повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на
ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост,6ез да е необходимо КР да
изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На
03.01.2018г. договорът е прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ
България ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост. На 09.01.2018г. на С.И.К.
е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с което той е
уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна
изискуемост.
Съгласно уговореното
в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът
дължи остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и
възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и
такси.
Твърдят, че размерът
на погасеното от С.И.К. задължение по ДПК № *** е в размер на 0.00 лв. /нула
лева/.
В настоящето
производство „ ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказва да търси
претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 6.44 лв.
/шест лева и четиридесет и четири стотинки/, поради липса на материален
интерес. Претендираме само законна лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането.
Предвид изложените
по-горе обстоятелства, към днешна дата длъжника С.И.К. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД сумата от 2415.84 лв. /две хиляди четиристотин и петнадесет
лева и осемдесет и четири стотинки/, представляващо неизплатено задължение по
Договор за потребителски кредит № ***.
В съответствие с
изложеното, считат, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде
уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен експерт /КЕ/, представя на
клиента образец на искане за получаване на потребителски кредит. С помощта на
КЕ.КЛ и СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички клаузи и данни на
ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат искането и да го
предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнение всички изброени условия
Кредиторът се задължава да отпусне на клиента парични средства с параметрите
според т. VI Параметри на договора за потребителски кредит.
Ответникът се е
съгласил с цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е
бил наясно с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се
откаже от сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението
на договорното задължение „Профи кредит България” ЕООД подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
входирано в Районен съд- гр. Я.. По заявлението е образувано ч.гр.дело № ***г.
На „Профи кредит България” ЕООД е връчено указание за предявяване на
установителен иск срещу ответника С.И.К., получено от заявителя на 13.08.2018г.
В хода на съдебното
дирене исковата претенция се поддържа, като се оспорват възраженията на ответника
направени в писмения отговор.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
назначеният от съда особен представител на ответника, с който оспорва
предявените искове по основание и по
размер. Прави възражение, че уговорената лихва за предоставения кредит по
договора за потребителски кредит в размер на 41.17 лв. на годишна база с годишен процент за разходване
в размер на 49.90 % е в нарушение на
чл.26, ал.1 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави. Според него в трайно
установената практика на съдилищата е прието, че волята на страните уговарящи
размер на лихва следва да не надвишава тройния размер на законната лихва за
конкретния период. Поради това счита, че лихвеният процент в уговорения размер е нищожен.
Тъй като нищожните договори или части от тях не могат да произвеждат
действия счита, че уговорената лихва е недължима. На следващо
място счита ,че възнаградителната лихва е недължима, тъй като погасителния план
би имал приложение само при редовен дълг, но не и при предсрочно изискуем
какъвто е този на ответника. По отношение претенцията за избран и закупен пакет
от допълнителни услуги в размер на 1 080.48 лв. счита че клаузите на чл.15
т.2 и чл.15 т.3 от Общите условия са неравноправни, поради противоречие с
чл.143, във вр. с чл.146 от ЗЗП, който намира приложение предвид, че
ответника е потребител- физическо лице.
Молят да бъдат отхвърлени предявените искове по изложените съображения.В хода
но производството възраженията се поддържат.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност съдът прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК във връзка с
чл.415, ал. 1 от ГПК , вр. с чл.79 от ЗЗД.
Видно от представения
договор за потребителски кредит профи
кредит стандарт № *** същият е сключен на 05.09.2017г. с ответника за сумата от
900лв. по кредита, за срок от 24 месеца, размер на вноската от 55.64лв., ГПР
49.90%, годишен лихвен процент – 41.17%, заедно с възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги от 1080.48 лв., като общото задължение по кредита
и по пакета от допълнителни услуги е посочен от 2415.84лв. Към него са
приложени подписани декларации от кредитополучателя, споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, общите условия на „Профи Кредит България” към
договора, погасителния план към договора, както и искане за отпускане на потребителския кредит
от страна на ответника С.И.К., декларация подписана от него от 05.09.2017 г.,
декларация във връзка с обработка на личните данни, стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити и допълнителна преддоговорна информация.
Ищецът е представил и извлечения по сметката към потребителския кредит, според
която няма плащания по тази сметка от страна на кредитополучателя. С преводно
нареждане от 05.09.2017 г. ищецът е превел на
ответника сумата от 900 лв. Ищецът е представил уведомително писмо до
ответника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и за неговото
едностранно прекратяване. Видно от приложеният документ от спедиторската фирма
МиБМЕкспрес ООД писмото не е било получено от ответника.
Видно от приложеното
ч.гр.д. № *** по о писа за
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният
иск за допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по издадената заповед за
изпълнение, а на ответника – направените възражения в отговора си.
От представените по
делото доказателства безспороно се установи наличието на облигационна връзка
между страните породено от сключен договор за потребителски кредит профи кредит
стандарт № *** сключен с С.И.К. на 05.09.2017г.., по
силата на който „Профи кредит
България” ЕООД е представило на С.И.К. потребителски
паричен кредит в размер на 900лв., със срок от 24 месеца, ГПР 49.9.% и
годишен лихвен процент от 41.17%. Видно от представеното преводно нареждане
сумата е предоставена на ответника с превод по негова сметка. Тези
доказателства не бяха оспорени по реда на ГПК, поради което съдът намира, че
съдържащите се в тях данни са се осъществили така , както са посочени и
установяват безспорно получаването на кредита от ответника.
Безспорно се
установи, че към договора ответника е подписал и споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, като възнаграждението за този закупен пакет е
на стойност от 1080.48лв.
По този начин общото
задължение по договора и по пакета от допълнителни услуги е станал на
2415.84лв. Никъде обаче в заповедното производство ищецът не е посочил, че
главницата от 2415.84лв. е формирана по този начин. Съдът намира, че по своята
правна същност този пакет от допълнителни услуги представлява друг договор за
услуги, поради което не може да формира обща главница с договора за кредит.
Независимо от това ищецът-заявител в заповедното производство , нито в т.9,
нито в т.12 – Обстоятелства , от които произтича вземането, нито в т.14 е
посочил задължение по допълнително споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги в размер на 1082,48лв. Освен това в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение заявителят не е посочил като претенция лихви, каквито
претендира в исковия процес, т.к сумата от 1335.36лв. включва главница от
900лв., и лихви, които възлизат на 435.36лв., след като се приспадне
главницата.
Тези суми на практика представляват
други различни вземания , както по основание, така и по размер, от тези по
заповедното производство.
Предвид обусловеността на
установителния иск по чл.422 от ГПК от издадената заповед за изпълнение, то при
предявена претенция по чл.422, ал.1 от ГПК, предмет на установяване и
признаване по исков ред е заявеното и обективирано в заповедното производство
право. Предвид преюдициалния характер на заповедното производство в исковото
такова, съдът следва да установи дали ищецът има вземане по основание и размер
съвпадащи със заявеното в заповедното. При положение, че предмет на заявлението
не са отделни неизплатени задължения по кредита / главница от 900лв., представляваща
отпусната сума по заема, лихви и сумата от 1080.48 лв. – възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги/, изискуеми и неплатени към датата на
подаване на заявлението, то съдът е недопустимо да се произнася по
подобна претенция по чл.422 от ГПК, тъй като това означава въвеждане на ново
основание, различно на това, за което е била издадена заповедта. В този смисъл
е Решение № 53/18.05.2015г. на ВКС по т.д.№ 888/2014г. на II т.о., постановено
по реда на чл.290 от ГПК . С оглед на това съдът намира, че за тези вземания
производството е недопустимо, поради липса на правен интерес от установяването
им, поради което в тази част производството по делото следва да се прекрати.
Относно претенцията
за главница от 900лв. съдът приема следното:
Съгласно приетото в
ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. по тълк.д.№ 882017г. на ОСГТК на ВКС ,
задължително за прилагане, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК. При тези изводи на съда е
безпредметно да се обсъждат доводите за нищожност, релевирани от особения
представител на ответника
Не се спори, че ответника
няма направена нито една вноска.
Позоваването на
предсрочната изискуемост , уговорена в чл.12,3 от Общите условия към договора
за потребителски кредит, като при сбъдването на условията автоматично се
прекратява договора и обявяването на неговата предсрочна изискуемост без да
е необходимо кредитора на изплаща
уведомление, покана, предизвестие или други, съдът намира за частично неоснователно.
Съгласно приетото в
ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. по тълк.д.№ 882017г. на ОСГТК на ВКС ,
задължително за прилагане, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ.
Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде
уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на
пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на
длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК.
Видно от приложеното
ч.гр.д. № ***/2018г. на ***РС заявлението е постъпило в съда на 08.06.2018г.
Според представения погасителен план датата на плащане на първата вноска е била
26.10.2017г., като към настоящият момент падежът е настъпил за 21 вноски /
последната от 26.06.2019г./ . Размерът на тези вноски , съгласно погасителния
план за просрочената главница от 900лв. е 743,95 лв., до който размер съдът
намира иска за основателен. За останалата част от вземането съдът приема, че
искът е неоснователен, т.к. от доказателствата по делото се установи, че до
длъжника не е достигнало волеизявление на кредитора за обявяването на
предсрочната изискуемост на цялото вземане по договора, в съответствие с общите
условия по кредита, т.к. изпратеното до него писмо не е получено.
Съдът дължи
произнасяне и по направените в заповедното и в исковото производство разноски.
С оглед уважената част от иска ответникът дължи на ищеца по заповедното производство
разноски в размер на 45,90 лв. по съразмерност. На осн.чл.78,ал.1 от ГПК
ответникът дължи на ищеца направените по настоящото производство разноски в
размер на 229,94 лв., съобразно уважената част от иска.
Воден от горното ,
съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в частта по
предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД гр.София, с ЕИК *** иск по чл.422 ал.1
от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД да бъде прието за установено,
че С.И.К., ЕГН ********** им дължи
сумата от 1515,84 лв., включваща вземания за лихви в размер на 435,36 лв. и за
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1080, 48 лв.
ОБЕЗСИЛВА Заповед № ***11.06.2018г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д. № ***г.
по описа на ***РС, в частта с която С.И.К., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, е осъден ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК №***,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е,
вх.В, тел.: ***, ***, представлявано от законен представител: С.Н.Н., О.Л., Д.Х. и И.Х.Г. – *** и К.К.А.
- ***, сума в общ размер на 1515,84 лв. – главница по Договор за потребителски
кредит № *** от 05.09.2017г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.06.2018г.,
до окончателното изплащане на задължението.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
на основание чл.422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79 от ЗЗД в отношенията между страните, че С.И.К. дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”
ЕООД сумата от 743,95 лв., представляваща главница по Договор за потребителски
кредит № *** от 05.09.2017г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
08.06.2018г., до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена
Заповед № ***/11.06.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № ***2018г. по описа на ЯРС.
ОСЪЖДА С.И.К. да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕООД направените от тях разноски по
заповедното производство в размер на 45.90лв., както и направените в настоящото
производство разноски в размер на 229,94 лв.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред ОС-Ямбол в двуседмичен срок от връчването му на
страните, а в частта в която производството е прекратено подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от връчване на решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: