№ 438
гр. София , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично
заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Красимир Маринов
Капка Павлова
като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело №
20201001002487 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК
Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от „Александра Групхолдинг“ ООД
/н/ против решение № 460/11.03.2019г., постановено по т.д.№5320/2015г. по описа на СГС ,
с което е признато за установено по реда на чл.415,ал.1 от ГПК по отношение на
жалбоподателя и „ АТВ 2010“ ЕООД, че ответниците дължат на „Обединена българска
банка“ АД сумата от 2 755 580 евро- част от главница по договор за кредит №63 от
08.04.2008г., сключен между страните, ведно със законната лихва от 11.12.2014г. до
изплащането на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК
по ч.гр.д.№69693 82014г. на СРС.
Решението е постановено при участието на „ Лето Инвестмънт“ АД като трето лице –
помагач на ищеца.
Тъй като въззивната жалба, подадена от „ АТВ 2010“ ЕООД е върната поради
неизпълнение на указанията за внасяне на дължимата държавна такса, решението по
отношение на този ответник е влязло в сила.
Жалбоподателят „Александра Групхолдинг“ ООД /н/ моли обжалваното решение да
бъде отменено и въззивният съд да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. По
същество са направени оплаквания за необоснованост на атакувания съдебен акт и
допуснати нарушения на материалния закон, както и за нарушаване на принципа за
1
установяване на истината, закрепен в чл.10 от ГПК. Въззивникът посочва, че градският съд
не е взел предвид и въобще не е обсъдил представените с отговора на исковата молба
извлечения от банковата сметка на „ АТВ 2010“ ЕООД , издадени от ищеца на 15.05.2009г. и
01.02.2010г. Те доказвали осъществени операции по банковата сметка, които съдът не е
съобразил при формиране на изводите си относно основателността на претенцията. Правят
е оплаквания и за допуснати процесуални нарушения, които са довели до лишаване на
страната от възможността на докаже твърденията си.
„Обединена българска банка“ АД е подала отговор на въззивната жалба, с които я
оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Изложени са доводи в подкрепа
на твърдението,че сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.417 от
ГПК е дължима. Подчертава се, че жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда да
изложи твърдения за размера/размерите, датата/датите и лицето/лицата, които са
извършили превод по разплащателната сметка на дружеството в „ОББ“ АД на суми, с които
се твърди, че Банката е извършила служебно погасяване на задължения. Именно поради
това било отказано събирането на доказателства относно този факт. Посочва, че ответникът
по иска е нарушил задължението си да изнася пред съда само истината.
Постъпил е отговор и от третото- лице помагач на ищцовата страна – „Лето
Инвестмънт“ АД. И с този отговор се оспорва въззивната жалба и се моли обжалваното
решение да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК вр.чл.430,ал.1 от ТЗ. За да
бъде уважена такава претенция е необходимо да бъде доказано, че ищецът е предоставил на
ответника парична сума, която заемателят се задължил да ползва съобразно уговореното и
да върне същата в уговорените срокове като за ползването на сумата заплати посочената в
договора лихва.
Неизпълнението на задължението за връщане на заетата сума е отрицателен факт,
който ищецът само твърди, а в тежест на ответника е да докаже своите възражения /ако
прави такива/, че задължението е изпълнено.
В подадената искова молба „Обединена българска банка“ АД е изложила твърдения,
че е предоставила банков кредит на „ АТВ 2010“ ЕООД (с предишно наименование
„Александра Ти Ви“ ЕООД ) в размер на 8 200 000евро, който не са върнат в уговорения
срок. Ответното дружество „Александра Групхолдинг“ ООД / сега в несъстоятелност/ е
подписало договора като съдлъжник. Моли се да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на Банката сумата от 2 755 580 евро, представляващи част от
просрочената главница по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008г., изменен и
допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009г.и Допълнително споразумение
2
№2 от 23.07.2009г., както и законна лихва върху главницата, считано от 11.12.2014г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№69693
82014г. на СРС.
Посочва се, че договорът за банков кредит с №63 е сключен на 08.04.2008г., а
предоставената в заем сума е усвоена на 23.04.2008г. Полученият кредит е следвало да бъде
погасен до 02.04.2010г. с еднократно плащане на датата на падежа. Уговорено е, че дългът
по кредита ще се олихвява с лихвен процент, равен на тримесечен Euribor плюс надбавка в
размер на 3,5 пункта и към датата на подписване на договора общият размер на лихвения
процент бил 8,227%. Дължимите лихви, включително и тези за просрочие се начисляват за
един месец на база 360/360 дни на 12 равни месечни вноски, платими на 25 число от
съответния месец.
Предоставеният заем е обезпечен с ипотека върху имот, собственост на трето лице -
„Кино Арена“ ЕООД.
На 06.04.2009г. страните са подписали допълнително споразумение №1 към договора,
с което са се съгласили да бъде променен начинът и методиката на определяне на лихвения
процент по кредита. С допълнително споразумение №2 от 23.07.2009г.е уговорено
представянето на допълнително обезпечение по кредита – учредяване на особен залог
върху търговското предприятие на „Александра Ти Ви“ ЕООД.
Ответниците не са изпълнили задължението си погасяване на отпуснатия кредит в
уговорения срок. Към 10.12.2014г. просрочието е било 1 714 дни.
Ищцовата банка инициирала съдебни производства за издаване на заповеди за
изпълнение на парични задължения въз основа на документ за части от задължението по
договора за кредит. По ч.гр.д.№ 27595/2013г. по описа на СРС , 124 състав е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист за сумата от 511 500 евро, представляваща част от дължимата главница по договора за
кредит и за законната лихва върху тази сума, считано от 26.06.2013г.,а по ч.гр.д.№
68694/26.01.2015г. по описа на СГС, 79 състав , II ГО са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист за сумата от 4 000 000 евро –част от главницата по описания договор за
кредит и законна лихва върху тази главница , считано от 11.12 2014г.
Тъй като длъжниците са подали възражения против тези заповеди , кредиторът е завел
искови производства пред СГС като са посочени номерата на делата.
За процесната сума от 2 755 580 евро, представляваща част от просрочената главница
по договора за кредит са издадени заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч.гр.№68693/2014г. по описа на СРС, 79 състав, II ГО за сумата и за
законната лихва върху посочената главница ,считано от 11.12.2014г. Против тази заповед за
изпълнение също е подадено възражение и на ищцовата страна са дадени указания, че може
3
да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. Същото е било връчено на 16.07.2015г. На 11.08.2015г. е заведено
настоящото дело.
Ответниците са подали общ отговор на исковата молба,с които оспорват същата.
Заявяват,че дължимите суми по договора за кредит са погасени изцяло към 01.02.201г. като
Банката служебно е събрала от сметката на „ Александра Ти Ви“ ЕООД сумата от 8 911
782,58 евро като само на 15.05.2009г. е извършена операцията „ намаление на главница“ и
са събрани 8199 000 евро. Подчертава се, че всички плащания по кредита са извършени по
реда на служебното събиране, така както е уговорено в чл.9,ал.6 от договора. Подробно са
описани всички операции, при което средства от сметката на „ АТВ 2010“ ЕООД са
отнесени за погасяване на задължения по договора за кредит.
С допълнителната искова молба се оспорва твърдението на ответниците, че към датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение тези дружества не са
имали задължения за връщане към банката по договор за банков кредит №63/08.04.2008г.,
усвоен на 23.04.2008г. Заявява се, че с извършените служебни прехвърляния на парични
средства от сметката на „ АТВ 2010“ ЕООД (с предишно наименование „Александра Ти Ви“
ЕООД ) са погасявани само вземания за разноски / такси за обслужване по кредита/ и лихви
– договорни и наказателни. Кредитополучателят „АТВ 2010“ ЕООД не бил осъществил
превод на суми по сметка, по която се обслужва кредита,за да може да бъде извършено
погасяване, а дори и да имало такъв превод - погасяване на главницата можело да бъде
направено едва на падежа, който е определен на 02.04.2010г.
По отношение на операцията със сумата от 8199 000 евро, която е отразена в
представеното от ответниците извлечение от сметка се посочва, че това е вътрешно банкова
операция по повод на сключване на Допълнително споразумение №1 от 06.04.2009г.,с което
е променена лихвата по кредита и особеностите на информационната система на банката,
която изисквала генерирането на нов уникален номер на кредита във връзка с новия лихвен
процент. Именно поради това били взети операция „усвояване на кредит“ и операция
„намаление на главница“ като втората отразявала трансферирането на вътрешнобанковия
уникален номер под който договорът за кредит занапред ще се отчита във
вътрешнобанковата система.
Подчертава се, че до момента,в който спрямо длъжниците се предприети действия по
принудително събиране на дължимите суми, същите не се твърдели, че са погасили
кредита. Напротив- били извършени редица действия, от които ясно е личало, че считат
сумите по кредита за дължими и са целели само промяна в условията по договора Това са
подписването на Анекс №2 /23.07.2009г., с който е поето задължение да бъде предоставено
допълнително обезпечение на кредита и учредяването на особен залог върху търговското
предприятие на „АТВ 2010“ ЕООД в полза на „ ОББ“ АД.
С отговора на допълнителната искова молба ответниците поддържат направените вече
4
възражения като посочват, че видно от представеното от самата банка извлечение от
сметката на „АТВ 2010“ ЕООД от 15.05.2009г. записът срещу банковата операция, с която
служебно са събрани 8 199 000 евро е „намаляване на главница“ и именно това
удостоверявало,че сметката е заверена с тази сума и след това с нея е погасена главницата
по кредита. Подчертава се обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.9,ал.1 от
договора за кредит, същият се издължава в срок „до 02.04.2010г.“, а не н“а 02.04.2010г.“
като срокът е уговорен в полза на длъжника.
Поддържа твърденията, че главницата по отпуснати кредит е издължена на
15.05.2009г. и оспорва твърденията на ищеца,че след тази дата са извършени множество
действия,от които ставало ясно, че на посочената дата е извършено само предоговаряне на
условията по кредита.
С обжалваното решение е прието,че от представените доказателства се установява
сключването на договора за банков кредит, негово усвояване в пълен размер и срока за
погасяването му. Счетено е, че при банковите операция от 15.05.2009г. и 01.02.2010г. /с
първа е погасена сумата от 8 199 999евра, а при втората - от 0,1 евро/ по сметката на
длъжниците не са били налице парични средства, въз основа на които да погасени пълно и
частично задълженията на ответниците за връщане на главницата по процесния договор за
кредит. Посочва се, че няма твърдения и доказателства, въз основа на които да се приеме,
че задължението по кредита е погасено.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При проверката на
правилността на първоинстанционното решение същият е обвързан от посоченото от
страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери само спазването
на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение.
В случая обжалваното решение е валидно и допустимо. Изпълнени са особените
изисквания при предявяване на иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК – исковата
претенция съответства на заявеното в заповедното производство и искът е предявен в срока
по чл. 415,ал.4 от ГПК.
Във връзка с оплакванията за незаконосъобразност на решението настоящата
инстанция намира следното:
От фактическа страна:
По делото е представено решение № 1712 от 05.10.2016г., постановено по т.д.
№6192/2013г. на СГС, влязло в сила на 25.07.2018г. Със същото е признато за установено
на основание чл. 422,ал.1, вр.чл.415,ал.1 от ГПК, вр.чл.430, ал.1 от ТЗ, че съществува
изискуемо вземане на „Обединена българска банка“ АД против солидарните длъжници „
5
АТВ 2010“ ЕООД (с предишно наименование „Александра Ти Ви“ ЕООД ) и „Александра
Групхолдинг“ ООД /сега в несъстоятелност/ за сума в размер на 511 500 евро,
представляваща част от просрочена главница с общ размер от 8 200 000 евро по договор за
банков кредит №63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1
от 06.04.2009г.и Допълнително споразумение №2 от 23.07.2009г., както и законна лихва
върху главницата, считано от 11.12.2014г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по ч.гр.д.№69693 82014г. на СРС.
С това решение е прието, че сумата по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008г.,
изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009г.и Допълнително
споразумение №2 от 23.07.2009г. е предоставена на длъжника от банката, че на 02.04.2010г.
е настъпил падежът на задължението и и че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за частта от главницата, която е
била предмет на това дело вземането не е погасено.
В решението са формирани изводи, че ответниците по иска не са доказали да са
погасили задължението си към банката, а записаното в представеното извлечение то
сметката на „АТВ 2010“ ЕООД (с предишно наименование „Александра Ти Ви“ ЕООД ) с
дата 15.05.2009г. „погасяване на главница“ в размер на 8 199 999,99 евро и след това –
усвояване на сумата от 8 200 000 евро отразява само настъпили промени в параметрите на
договора и необходимостта от получаване на нов референтен номер на договора съобразно
счетоводната политика на банката и използвания софтуер.
Съгласно разясненията, дадени в т.2 на ТР № 3/22.04.2019г. по т.д.№3/2016г. на
ОСГТК на ВКС установените с решението по частичен иск общи правопораждащи факти на
спорното право се ползват със сила на пресъдено нещо при предявен в друг исков процес
иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право. В
случая макар да става въпрос за установителни искове за вземания по различни заповеди за
изпълнение на парично задължение, те са част от задължението по договор за банков кредит
№63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009г.
и Допълнително споразумение №2 от 23.07.2009г. Именно този договор е фактическото
основание както на иска, по който е постановено посоченото по-горе решение, влязло в
сила на 25.07.2018г. и на разглежданата в настоящото производство претенция и поради
това със сила на пресъдено нещо между страните вече е установено правоотношението по
сключването на договора за кредит, фактът на предоставяне на сумата на
кредитополучателя и обстоятелството, че към момента на постановяване на решението
кредитът не е бил изцяло погасен.
В настоящия процес договорът за кредит и двете допълнителни споразумения към него
също са приложени като доказателства. Видно от тези документи с първото допълнително
споразумение е променен начинът и методиката за определяне на лихвения процент по
кредита. С второто споразумение е постигнато съгласие да бъде учредено допълнително
6
обезпечение по кредита.
Ответниците са представили извлечения от сметката на „ АТВ 2010“ ЕООД (с
предишно наименование „Александра Ти Ви“ ЕООД ) с дата 23.04.2008г. и 15.05.2009г. В
първия документ са отразени движенията по сметката, свързани с отпускането на сумата от
8 200 00 евро и извършването на три различни превода към три физически лица с посочено
основание „покупка на дялове в „Рила Пропъртис“ ООД“.
Във второто извлечение са отразени следните банкови операции: „разл. от
капитализация на лихва“ - - 3 314,68 евро; „разни дебити- доначислена лихва“ 06.04.-
24.04.09“ и записана сума- - 13 537,97 евро; „намаление на главница“ - - 8 199 999,99 евро и
„усвояване на кредит“ 8 200 000 евро.
Ищцовата страна е представила копия от финансовите отчети на ответника „ АТВ
2010“ ЕООД за периода от 2008г. до 2014г. Видно от същите и по-конкретно от
структурата на пасива в счетоводните баланси на дружеството, сумата в графата
задължения към финансови предприятия не е намалена към 31.12.2009г. и единствената
разлика с посочените задължения към финансови предприятия с посоченото за предходната
година са 644 х.в. краткосрочни задължения като за 2009г. те са се увеличени с посочения
размер.
Не са наведени твърдения след тази дата да са погасявани суми по кредита чрез
плащане или по друг предвиден в закона способ.
Пред настоящата инстанция беше допусната и приета съдебно- счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице С.М.. От заключението по същата се установява , че
от счетоводните записвания в системата на „ОББ“ АД е видно,че кредитът от 8 200 000 евро
е усвоен на 23.04.2008г. За периода от 10.05.2008г. до 21.01.2011г. по сметката, обслужваща
кредита са постъпили общо 1 022 582,77 евро . Със 1 016 104,01 банката служебно е
погасила такси по кредита, договорни и наказателни лихви. Няма постъпил други сума за
погасяване на задълженията по договора.
Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д.№69693 / 2014г. на СРС неиздължените суми от
кредитополучателя и съдлъжника са размер на 8 200 000 евро главница, от която 511 500
евро са били вече присъдени; 287 752,03 евро просрочена договорна лихва и 5 080 435,01
наказателна лихва /неустойка/. Наказателната лихва е начислена върху главницата от 8200
00 евро за периода от 02.04.2010г. до 26.06.20103г. в общ размер на 3 579 255,86 евро и
върху главница от 7 688 500 евро и 287 752,03 непогасена договорна лихва за периода от
26.06.2013г. до 10.12.2014г.- 1 501 179,37 евро.
Няма представени доказателства и експертът не е установил да са извършени
погасявания на суми по кредита за периода след подаване на заявлението за издаване на
7
заповед за изпълнение на парично задължение както чрез плащане,така и по друг предвиден
в закона способ.
Предвид на така събраните доказателства въззивният съд приема, че между страните
съществува валидна облигационна връзка по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008г.,
изменен и допълнен с допълнително споразумение №1 от 06.04.2009г. и допълнително
споразумение №2 от 23.07.2009г., по който жалбоподателят има качеството на съдлъжник.
Кредиторът е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата по договора, докато
кредитополучателят и съдлъжникът не са изплатили в уговорените срокове дължимите от
тях суми за главница, лихви и такси, което обхваща и частта от главницата, за която е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.
№69693 82014г. на СРС.
Възраженията на ответника, че с осъществените на 15.05.2009г. счетоводни операции
е погасена главницата по договора за кредит са неоснователни. Видно от самата справка на
посочената дата е извършено „намаление на главница“ в размер на 8 199 999,99 евро и
веднага след това –операция „усвояване на кредит“ в размер на 8 200 000 евро като от
събраните доказателства се установи, че по сметката на длъжника не е постъпвала такава
сума от друг източник освен от самата банка, обслужваща сметката. Няма данни, а и
твърдения „усвояването на кредит“ в размер на 8 200 000 евро да е в резултат на сключване
на друг договор. В същото време наличните доказателства подкрепят твърденията на
ищцовата страна, че отразените в извлечението от сметка счетоводни операции са взети
именно поради необходимостта от генериране на нов референтен номер на кредита след
договорената промяна на лихвения процент с Допълнително споразумение №1. Видно от
счетоводните отчети на кредитополучателя „АТВ 2010“ ЕООД за периода от 2008г. до
2014г. и по-конкретно от структурата на пасива в счетоводните баланси на дружеството за
2008г. и 2009г. самият длъжник не е отчел намаляване на задължението си през 2009г.
Аргумент в тази насока е и даването на допълнително обезпечение по договора за
кредит, уговорено с Допълнително споразумение №2 от 23-07.2009г. като това е станало
след момента, в който страната твърди, че задължението вече е било погасено.
Всичко това води до извода, че на 15.05.2009г. не е извършено погасяване на кредита,
отпуснат въз основа на цитирания по-горе договор, по който въззивникът „Александра
Групхолдинг“ ООД има качеството на съдлъжник сумите по издадената заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.
№68693/2014г. по описа на СРС, ІІ ГО, 79 състав е основателен.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен извод поради което
обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното,Софийският апелативен съд
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 460/11.03.2019г., постановено по т.д.№5320/2015г. по
описа на СГС в обжалваната му част.
Решението подлежи на касационно обжалване при наличие основанията по чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9