Решение по дело №1663/2019 на Районен съд - Пещера

      

Р Е Ш Е Н И Е №  260148

Гр. Пещера, 19.02.2021 г.

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

ПЕЩЕРСКИ РАЙОНЕН СЪД, първи граждански състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАСКА ПАВЛОВА

 

при секретаря Евгения Млячкова, като разгледа докладваното от съдията Павлова гр.д. № 1663 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Предявени са от С.Х.С., с ЕГН **********, С.М.С., с ЕГН ********** и А.А.А., с ЕГН ***********,***, чрез адв.  К.К.,  против „БИОВЕТ“ АД- гр. Пещера, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността в гр.Пещера, ул."Петър Раков" № 39, със законен представител Ангел Желязков И., в качеството на изпълнителен директор, искове с правно основание по чл. 200 от КТ.

          Твърдят, че починалият М.С.С. е син на първите двама от ищците, и съжителствал на семейни начала с третия ищец.

Твърдят, че починалият М.С.С. е работил в „БИОВЕТ“АД - гр. Пещера, на основание трудов договор № 76/31.03.2015 год., на длъжността „заварчик", с НКПД 72121001. При започване на дейността му в ответното дружество, след подписването на трудовия договор, не му била връчвана и той не е подписвал длъжностна характеристика, от която да му стане ясно в какво се изразяват правата и задълженията му по трудовото правоотношение.

Ищците излагат, че  ответника „Биовет“ АД е производител на фуражни добавки, премикси, активни субстанции и готови лекарствени средства за лечение, профилактика и подобряване здравето и продуктивността на животните.С оглед естеството на производствения процес дейността на „БИОВЕТ" АД следвало да се отнесе към химическата промишленост.

Ищците твърдят, че на 17.03.2017 г., около 16 часа, Г. В.забелязал на дъното на „реактора-дестилатор“, позиция 24, цех „Сталонил“ изпаднал крепежен елемент/болт/. Същият извадил частта през отвора /люка/, с помощта на дълго дърво и накрая кука. Твърдят ищците, че с проблема на реактора, още същия ден-17.03.2017 год., около 16.00 часа, Г. В.е запознал прекия си началник Н. К., който е ръководител „химично хале“, където е реактора. За това обстоятелство Н. К. е следвало да уведоми отговорника на шлосерите С. Г., за да се вземат необходимите мерки още същия ден или на следващия работен ден, когато има дежурни работници в завода, или пък в понеделник, който е първият след почивен работен ден. Освен това е следвало да уведоми и ръководството на дружеството, в лицето на съответните длъжностни лица. Този ден - 17.03.2017 год. той не направил това.

 На 20.03.2019 год., сутринта, пострадалия М.С., заедно с третата ищца, с която живеел на съпружески начала от няколко години, и която също работила, въз основа на трудов договор в „БИОВЕТ“ АД, отишли на работа в дружеството.При започване на работния ден на М.С. не бил извършен задължителния ежедневен инструктаж, съгласно разпоредбата на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 год. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Същия ден, на 20.03.2017 год., сутринта Н. К., отново не бил потърсил и не разговарял със С. Г.по възникналия технически проблем. Около 13.30 часа, И. Я., оператор в химическото отделение, отишъл в ремонтната работилница, където намерил Т. П., шлосер и М.С., заварчик. Обяснил им отново за падналия болт. И. Я.заедно с Т. П. и М.С. отишли в химическия цех „Сталонил", за да огледат „реактора- дестилатор“ на позиция 24 и установили, че А. В.и И. Я.са започнали да изплакват съда. Отвътре реакторът бил мокър и затова М.С. поискал да го подсушат, тъй като болтът, който трябвало да се постави, се намирал на дъното и имало опасност да се подхлъзне, като слезе. П.и С. се върнали в работилницата. М.С. казал, че отива да потърси началника си С. Г., а Т. П. останал в същото помещение. А. В.обдухвал вътрешността на реактора-дестилатор с азот, с цел да го подсуши, както поискал М.С.. Последният потърсил и защитно средство - маска, което му било предоставено. Маската представлявала цяло лицев противогаз с две кръгли дихателни тела около бузите. С. влязъл в реактора с болта. Пробвал болта, видял, че няма деформация и се изкачил по стълбата до люка, за да вземе лепилото и инструментите, които Т. П. му ги подал и М.С. отново слязъл надолу по стълбата в съда. В момента, в който се навел над витлото паднал на дъното на дестилатора. Т. П. се развикал, влязъл в реактора слизайки по стълбата надолу, с цел да го извади нагоре. Спускайки се по стълбата обаче, усетил че ще изгуби съзнание, върнал се назад, подал ръка и с помощта на колегите си, намиращи се до люка - А. В.и И. Я., излязъл от реактора. Последните го положили на пода на платформата, целият прежълтял. А. В.сложил също маска и влязъл в реактора, за да помогне на падналия на дъното С..

По това време Д. Т.- началник участък ОПК-4 бил наблизо, чул виковете и се изкачил по стълбите на платформата при дестилатора. Там видял близо до реактора пребледнелия Т. П.. Отишъл към него и в този момент с периферията на очите си видял как другият пострадал А. В.слиза по стълбата надолу в реактора. И. Я.и Д. Т.се надвесили над люка и отгоре видели, че и А. В.е паднал и лежи неподвижен на дъното на реактора. Междувременно, преди Д. Т.да отиде към реактора-дестилатор, позиция №24 сигнализирал за проблем в цех «Сталонил» на началник ОПК-4  В. Б.. Тя от своя страна уведомила газоспасителната група и ръководителите на шлосерите и апаратчиците. На място отишли газоспасителната група. Твърдят ищците, че първо Н. Д.с кислородно бутилка се опитал да влезе в реактора- дестилатор, но физически не успял да мине през люка с бутилката на гърба. След това Н. Д.влязъл с дихател , след което му подали през люка бутилките със сгъстен въздух. Той не носел въже, поради което допълнително му било спуснато такова. Вързал въжето през тялото на А. В., който бил изтеглен нагоре. След това било изтеглено и тялото на М.С.. Лицата и крайниците им били посинели.

Причината за настъпилата смърт на двамата пострадали В.и С. е била липсата на кислород в дестилатор - реактор позиция №24, поради което са се задушили от изпълнения с азот съд.

По телата на пострадалите имало охлузвания, които са били причинени, както при падането им в реактора, така и от изваждането им. Както М.С., така и другия смъртно пострадал не са били употребили алкохол по време на работния ден.

На 20.03.2017 г. в „Биовет" АД гр. Пещера е бил съставен протокол № ПР 1711096/31.03.2017 г. на Държавната инспекция по труда след извършена проверка в периода 20.03.2017 г. до 27.03.2017 г.  по повод подадения сигнал от тел. 112 за станал инцидент с работници на фирма „Биовет" АД - гр. Пещера, ул. „Петър Раков" № 39, ЕИК *********, КПД 21.10, като са съставени актове за установяване на административно нарушение, които са както следва АУАН №13-000721/03.04.2017 г. ; АУАН №13-000722/03.04.2017 г. ;            АУАН №13-000719/03.04.2017 г. ; АУАН №13-000718/03.04.2017 г. ; АУАН №13-000756/03.04.2017 г. ; АУАН №13-000757/03.04.2017 г.

С оглед на гореизложеното, ищците твърдят, че е налице пряка причинна връзка между работата на пострадалия М.С. в ответното дружество, въз основа на трудовото му правоотношение, причинените му увреждания по време на същата на 20.03.2017 год., и настъпилата му смърт същия ден, като вредоносен резултат.Посочените увреждания и настъпилия най-тежък вредоносен резултат-смъртта на М.С., са причинени по време на работата му при ответната страна, в изпълнение на трудовата му функция, поради което съставляват трудова злополука по смисъла на чл. 55 ал.2 от КСО.

В резултат на смъртта на сина им М.С. първите двама от ищците загубили най-близкия си човек. Мъката и скръбта от тази загуба били неизмерими и непреходни. Той бил преди всичко морална опора в живота им, но и финансова такава. Загубили човека, когато имали най-голяма нужда от него, с оглед на напредналата им  възраст, тъй като живеели съвместно в едно домакинство. Синът им бил в разцвета на силите си.

В резултат на смъртта на М.С., третата ищца също загубила най-близкия човек, този с който били създали семейство от няколко години и живеели съвместно в дома му. Двамата мечтаели за деца и взаимно се подпомагали. Мъката и скръбта от тази загуба също били неизмерими и непреходни за нея. Между тях имало изключителна емоционална връзка и взаимна любов. Посочените мъка и скръб от загубата на сина им и мъжа й представляват за ищците неимуществени вреди,  които оценяват с оглед принципите на справедливостта в размер на по 150 000 лв. за всеки един от тях.

Върху посочената сума претендират законна лихва, считано от деня на смъртта на М.С. - 20.03.2017 год., до окончателното изплащане на сумите.

С оглед на изложеното и на основание чл. 200 ал. 1 от КТ, молят, да ги призове съда с ответната страна „БИОВЕТ“ АД - Пещера, и да постанови решение, с което да  осъди ответната страна да им заплати сумата от по 150 000 лв. за всеки от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди от смъртта на сина им и мъжа й, починал на 20.03.2017 год., в резултат на обстоятелствата, подробно изложени в обстоятелствената част на исковата молба, представляващи трудова злополука, съгласно чл.55 ал.2 от КСО, причинена на 20.03.2017 год. в района на „БИОВЕТ“ АД - гр. Пещера, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 20.03.2017 год. до окончателното изплащане.Ангажират доказателства и претендират разноски.

 В срока за отговор е постъпил такъв от ответника „БИОВЕТ“ АД. Твърдят, че на 20.03.2019 г. в предприятие на дружеството в гр. Пещера (реактор-дестилатор, позиция 24, Обединен производствен корпус - ОПК 4, участък - Дирекция научноизследователска и развойна дейност - „ДНИРД - Химично хале" или т.нар. цех „Сталонил") настъпва процесната трудова злополука, довела до смъртта на М.С. (заемащ длъжността „Заварчик") и А. В.(заемащ длъжността „Старши апаратчик химическо очистване"). Твърдят, че  на 17.03.2017 г. Г. В.(заемащ длъжността старши апаратчик химическо очистване в химично хале ДНИРД) открил, че на дъното на реактор-дестилатор, позиция 24, участък ДНИРД - Химично хале на ОПК 4 (или т.нар. цех „Сталонил"), е изпаднал крепежен елемент (болт). Причината за изпадането на елемента е била саморазвИ.е. В.извадил падналия болт с помощта на дълго дърво и кука. Доколкото преценката за предприемане на ремонтни действия не е в компетенцията на В.и служителите в ремонтната работилница, въпросът бил оставен за решаване в понеделник - 20.03.2017 г. от ръководителите. Твърди ответникът, че на  20.03.2017 г. Н. К. (заемащ длъжността „Ръководител химично хале ДНИРД“) се обажда на С. Г.(заемащ длъжността „Механик, ръководител механичен отдел ОПК-3, ОПК-4 и ДНИРД“ и пряк ръководител на пострадалия М.С.) и му съобщава, че има задръстване в топлообменниците в ОПК - 4, което налага след проведената сутрешна оперативка Т. П. (заемащ длъжността „Шлосер") и М.С. да демонтират пластините на топлобменниците за почистване и измИ.е. Твърди ответника, че необходимостта от предприемане на ремонтни действия е изцяло в компетенцията на съответните ръководители. Към 13:00 ч. на същия ден на втора оперативка С. Г.отново не възложил работа по поправка на реактор-дестилатора.Около 13:30 ч. И. Я.(заемащ длъжността „Апаратчик химическо очистване“) отишъл в работилницата при Т. П. и М.С. и им съобщил за падналия болт в реактор-дестилатора, като ги попитал дали се знае какво ще се прави. М.С. заявил, че болтът трябва да се завие, след което отишли с П.в ОПК 4, участък ДНИРД Химично хале (или т.нар. цех „Сталонил") да огледат реактор-дестилатора. А. В.(заемащ длъжността „Старши апаратчик химическо очистване") и И. Я.са започнали да изплакват съда, подготвяйки го за предстоящия бъдещ ремонт. С. открил Т. Т.(заемащ длъжността „Шлосер"), който държал ключовете за склада на шлосерската работилница и го помолил да му предостави гаечен ключ, лепило и стълба, които Т.му предоставил. С. занесъл инструментите в работилницата при П.и заедно се отправили към ОПК 4, участък ДНИРД Химично хале, реактор-дестилатор, позиция 24. А. В.и И. Я.били там, като В.обдухвал реактор-дестилатора с азот, за да го подсуши, както поискал М.С.. С. потърсил защитно средство - маска, каквото му било предоставено - цялолицев противогаз с две кръгли дихателни тела около бузите. С. влязъл в дестилатора с болта, установил, че няма деформация и същият може да бъде завит без проблем, след което се изкачил до люка на дестилатора, за да вземе лепило и инструменти. При повторното си слизане в рактор-дестилатора С. припаднал. А. В.поставил също маска на лицето си и влязъл в реактора, за да извади С.. Т.веднага сигнализирал за настъпилия инцидент, при което на място се явила газоспасителна група.

Ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение между ответното дружество и пострадалия на основание сключен Трудов договор № 76 от 31.03.2015 г., съгласно който С. е заемал длъжността „Заварчик" с код по НКПД 7212 - 1001. Не оспорва и характера на настъпилата злополука като трудова. Оспорва предявения с исковата молба размер на отговорността на работодателя, тъй като счита, че са налице условията за прилагане на чл. 201, ал.2 от КТ, доколкото пострадалият със собствените си действия е допринесъл за настъпването на вредоносните последици, като е проявил груба небрежност.

Считат, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради проявена груба небрежност, поради което отговорността на „БИОВЕТ“ АД, в качеството му на работодател към момента на злополуката, следва да бъде намалена при условията на 80 % съпричиняване на основание чл. 201, ал. 2 от КТ.

Оспорват твърдението, че служителят не е бил запознат с Длъжностната характеристика за заеманата длъжност, тъй като последният е бил запознат с нея при постъпването си на работа както и с Правилника за вътрешния трудов ред, Правилника за заплащане на труда, Правилника за трудово представяне и Системите по управление на качеството и околна среда, което е видно от подписаната декларация към сключения трудов договор. Съгласно длъжностната характеристика С. е бил пряко подчинен на механик ОПК-3 (длъжността се заема от С. Г.) и е бил длъжен да спазва Правилника за безопасност на труда при производството, транспорта, съхранението и употребата на кислород, Наредба № 21 от 1990 г. за устройството и безопасната експлоатация на газовите съоръжения и инсталации и др.

Твърди ответника,че  се провежда както начален, така и периодичен инструктаж и такъв е провеждан на пострадалия С., което е видно от Книгата за проведените инструктажи на „БИОВЕТ“ АД. Провежданите периодични инструктажи са включвали и темите „Работа със съдове и линии под налягане“ и „Работа с агресивни среди“. Относно твърдяното задължение за провеждане на ежедневен инструктаж, то такова не било налице в процесния случай. Пострадалият е бил назначен на длъжност „Заварчик“, която съгласно Изготвената Карта за оценка на риска, изготвена от СТМ към „БИОВЕТ“ АД включва дейности от I степен на риск (незначителен) или II степен на риск (приемлив). Видно от изготвената оценка, длъжността на пострадалия не е включвала дейности със степен на висок риск, поради което и провеждането на ежедневен инструктаж не е било задължително. Твърди и че на 23.07.2015 г. пострадалият С. е преминал обучение на тема „Работа в ограничени пространства“,  положил успешно и устен изпит.Обръщат внимание, че в „БИОВЕТ" АД е одобрена и внедрена Оперативна процедура „Текущ ремонт на реактор". Съгласно посочената процедура дейностите по ремонт на реактори се осъществяват от заемащите длъжността „Шлосер“, а не „Заварчик", какъвто е пострадалият. По тази причина периодичен инструктаж по „Безопасност и здраве при текущ ремонт на реактор“ се провежда на заемащите длъжността „Шлосер“ и такъв не е провеждан на пострадалия. Също така за целите на ремонта не е било необходимо влизането на служителите в самия реактор-дестилатор № 24. Разбъркващият механизъм е можело да бъде демонтиран и изваден от реактора с верижна макара, каквато се е намирала в предприятието за такива случаи, и ремонтът е щял да се осъществи извън реактора.

 Фактическите действия, извършени от пострадалия М.С. преди злополуката, представлявали според ответника  грубо нарушение на трудовата дисциплина, правилата за безопасност на труда, както и на специалните правила в процеса на работа в ограничени пространства, за които пострадалият е бил надлежно инструктиран и обучаван за изпълнение на трудовите си задължения.

Твърди, че нито една от възложените дейности за деня (20.03.2017г.) на подчинените на С. Г.- Т. П. и М.С., не е свързана с ремонтни работи в затворени съдове по смисъла на чл. 202, ал.3 от Наредба № 7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Поведението на пострадалия преди злополуката е с висока степен на риск и представлява грубо нарушение на забрани, инкорпорирани в действащите в предприятието правила и инструкции за безопасна работа.Независимо от това, че е бил  запознат със създадените правила за безопасност при работа в „БИОВЕТ“ АД, както и предвид стажа на пострадалия в предприятието и натрупания професионален опит, М.С. предприема по своя инициатива работа, която не му е възложена от ръководителя. Служителят не уведомява ръководството, не съгласува своите действия с него, не предприема адекватни мерки за безопасност за себе си и околните.

В конкретния случай М.С. е извършвал дейността си в противоречие с чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), според който всеки работещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността си, както и здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от неговата дейност в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя инструкции Служителят не е уведомил своите ръководители относно предприемането на действията по ремонта. Същевременно не е било налице и възлагане от страна на ръководния персонал за извършване на ремонтни действия, бил проявил самоинициатива. Последното се установявало от разследващите органи по ДП № 28/2017 г. по описа на ОСлС Пазарджик.

Твърди ответникът, че при настъпилата злополука не са били спазени множество от изискванията за безопасност при работа, но това се дължало на поведението на служителя, а не в контрола и организацията на работодателя по охраняване на здравословните и безопасни условия на труд. Причината за това е, че работодателят не е знаел, че се предприемат действия по извършване на ремонт на реактор-дестилатор № 24.

 Считат, че е налице неглижиране от страна на служителите на опасностите и рисковете от предприемане на тези ремонтни дейности , С. и В.пренебрегват възможните рискове и предприемат своеволно и самонадеяно действия с висока степен на опасност, нарушавайки грубо правилата за безопасност на труда, като дори не предприемат правилни мерки по обезопасяване. И двамата са били наясно с характеристиките на азота като газ - последният няма вкус, няма мирис и не е отровен за човека, но в повишени количества и насищане на пространството с азот се стига до липса на жизненоважният кислород във въздуха, което предизвиква и задушаване. По тази причина и маските, които и двамата са носели, не са успели да ги предпазят от задушаване, доколкото те е трябвало да се снабдят с дихатели с подаване на въздух. Видно от последователността на действията на двамата пострадали поради неглижирането на рисковете от обдухването на съоръжението с азот, те не предприемат адекватни мерки за собствена защита.

Твърди ответникът, че проявената небрежност е груба по смисъла на чл. 201, ал. 2 от КТ, тъй като пострадалият в конкретната ситуация, е могъл и е следвало да очаква, че може да настъпи злополука. Освен това е налице и пряка причинно-следствена връзка между действията на пострадалия и настъпилата смърт, доколкото работодателят не е имал възможност нито да се противопостави на извършването на опасните действия, нито да предприеме мерки, за да съхрани живота и здравето на служителите си.

Твърди ответното дружество, че установените с Протокол № ПР 1711096 от 31.03.2017 г. от извършена проверка на работодателя „БИОВЕТ" АД от Дирекция „Инспекция по труда" - гр. Пазарджик нарушения във връзка с неспазени изисквания за безопасност при извършване на ремонтни дейности в затворени съдове не се явяват в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата злополука. Предвид изложените аргументи, твърдят наличие на предпоставките за прилагане на чл. 201, ал. 2 от КТ  намалявайки отговорността на работодателя при установено съпричиняване в степен от 80% от страна на пострадалия поради проявена груба небрежност. Оспорват предявените искове за обезщетение на претърпени неимуществени вреди по размер.Правят доказателствени искания и претендират разноски.

На основание чл. 213 от ГПК съдът е съединил гр. д.№402/2020г. по описа на РС Пещера към гр. д.№ 1663/2019 г. по описа на РС Пещера.

Към настоящето гражданско дело е съединено граждански дело №402/2020 година, по което ищец е  Х.С.С.,  ЕГН ********** *** / брат на починалия/ депозирал против ответника  „БИОВЕТ" АД гр. Пещера,  ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността в гр.Пещера, ул."Петър Раков" № 39, със законен представител Ангел Желязков И., искова молба с посочено правно основание  чл. 200 от КТ и цена на иска от 30 000 лв.

Изложените фактически обстоятелства и твърдения, обосноваващи извода за трудова злополука са идентични с изложените от ищците С.С., С.С. и А.А..

Ищецът Х.С. твърди, че в резултат на смъртта на брат му М.С. загубил най- близкия си човек. Мъката и скръбта от тази загуба били неизмерими и непреходни.С него живеели съвместно в едно домакинство до смъртта му. Брат му бил в разцвета на силите си. Между тях имало изключителна емоционална връзка и взаимна любов.Посочените мъка и скръб от загубата на брат си представляват неимуществени вреди, които оценява в размер на по 30 000 лв. Моли да бъде осъден ответника да  заплати на ищеца Х.С. сумата от 30 000 лв. за претърпените от мен неимуществени вреди от смъртта на брат му М.С., починал на 20.03.2017 год., в резултат на трудова злополука, съгласно чл.55 ал.2 от КСО, настъпила на 20.03.2017 год. в района на „БИОВЕТ" АД - гр. Пещера, ведно със законната лихва върху присъдените суми, считано от 20.03.2017 год. до окончателното изплащане.Сочи доказателства и претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответното дружество , като изложението относно фактическата обстановка е идентична с първоначалния отговор депозиран по исковата молба на неговите родители. От правна страна ответникът не оспорва наличието на трудово правоотношение между ответното дружество и пострадалия М.С., по силата на Трудов договор №76/31.05.2015, по силата на който М.С. е заемал длъжността „заварчик“. Не се оспорва и факта на настъпилата трудова злополука.  Ответникът счита, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради проявена груба небрежност, вследствие на което отговорността следва да бъде редуцирана с 80%. Оспорва и обстоятелството, че пострадалия не е бил запознат с Длъжностната характеристика на заеманата длъжност, както и че ищецът е живял в едно домакинство с брат си. В тази насока са изложени подробни съображения от ответника, който сочи доказателства и претендира разноски.

 

В съдебно заседание ищците се представляват от адв. Кр. К., поддържат исковите си претенции, молят за тяхното уважаване и присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалните си представители поддържат депозираните отговори, обосновават допускане на груба небрежност от страна на пострадалия и намаляване на претендираните суми, претендират и разноски.

С Определение от 19.01.2021 г. по делото, съдът на основание чл. 227 ГПК е конституирал на мястото на починалия ищец С.М.С., с ЕГН **********, нейните наследници по закон С.Х.С., с ЕГН **********, и  Х.С.С.,  ЕГН **********  като е приел, че С.Х.С., с ЕГН **********, и  Х.С.С.,  ЕГН **********,  които участват в производството по делото и към настоящия момент, встъпва в припадащата им се част от правата на починалия ищец .

 

По делото се установява следната фактическа обстановка от  събраните писмени и гласни доказателства:

            От приетите по делото Трудов договор №76/ 31.03.2015г., Допълнително споразумение №1298/16.07.2015г.  към трудов договор, се установява, че М.С.С. е сключил трудов договор за неопределено време,  при ответното дружество, постъпил на работа на  01.04.2015година, на длъжността „заварчик“, ниво 6, при работно време от 8 часа и основно месечно възнаграждение от 470,00 лева.  В трудовия договор Работникът се е подписал, че при постъпването си на работа е запознат с длъжностната си характеристика, Вътрешните правила за организация на работна заплата, Правилник за вътрешния трудов ред, Правилник за трудово представяне и Системи по управление на качество и околна среда.

Видно от Допълнителното споразумение № 1298/16.07.2015г. с М.С., същото  е подписано на 16.07.2015г., но в сила от 01.07.2015г., като С. се е подписал  на 01.07.2015г.  отново че е запознат с длъжностната си характеристика, Вътрешните правила за организация на работна заплата, Правилник за вътрешния трудов ред, Правилник за трудово представяне и Системи по управление на качество и околна среда

Приета е по делото служебна бележка №83/01.04.2015г. за проведен на 01.04.2015г. начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, проведен от Мария Пъпанова- инспектор БЗР и подписан от М.С. – заварчик.

Прието е по делото Нареждане  и Разрешение от И. Мичев, директор ТД, от дата 06.07.2015г. с което М.С., заварчик в МО ОПК3,4 и ДНИРД е допуснат до самостоятелна работа след проведен инструктаж от инспектор по безопасност и здраве при работа и успешно преминато теоретично и практическо обучение за заеманата длъжност.

Представена е по делото Декларация от 01.04.2015година, с която е декларирал М.С., че  като Заварчик в щат- Звено МО ОПК3,4 и ДНИРД, че е запознат със задълженията си по длъжностна характеристика.

Представена е по делото   Длъжностна характеристика за длъжността „заварчик“,  в която е посочено че е подписана от М.С. на 01.04.2015г., утвърдена на 30.06.2005г., влязла в сила на 01.07.2005г., по силата на която е вменено като задължение на лицето изпълняващо длъжността „заварчик“ VI – то ниво,  че на първо място е пряко подчинен на механик ОПКЗ и ДНИРД, като при изпълнение на длъжността осъществява  организационни връзки  и взаимоотношения с всички ръководители и специалисти, свързани с характера на изпълняваната длъжност. По –конкретно за ниво  VI – то, има задължения да заварява елементи и детайли, работещи при динамични натоварвания, температури, налягания. Заварява съдове за агресивни и  токсични вещества като спазва технологичните изисквания за това.Отстранява дефекти в сложни и отговорни заварки и несложни повреди. Извършва ръчно електродъгово заваряване на сложни и отговорни съединения. Работи с преносима и стационарна машина за плазмено рязане. Подготвя инструменти и съоръжения за газокислородно заваряване. Участва в извършване на модернизация , реконструкция и усъвършенстване на технически съоръжения и машини. Отстранява деформации след заваряване на детайли.По отношение на безопасните и здравословни условия на труд, са вменени задължения – преди започване на работа да провери състоянието на машините, съоръженията и инструментите;при констатирани неизправности незабавно да информира преките си ръководители;да изпълнява безусловно нарежданията на ръководителите си за изпълнение на здравословен и безопасен труд ; да използва правилно дадените му лични предпазни средства и специално облекло; за всяка възникнала непосредствена обстановка, създаваща непосредствена опасност за здравето, както и за всички неизправности на средства за колективна защита, да информира незабавно  работодателя или съответните длъжностни лица. В раздела за задължителни познания влиза да познава технологичното оборудване, режима на работа, и правилата за експлоатация, режима на заваряване  на различни изделия, свойствата на газовете, употребявани при заваряване и рязане, начини на нагряване и др.

 

Приети са по делото и Заповед № 110/20.07.2015г.  за провеждане на обучение на тема „Работа в ограничени пространства“, като един от включените в обучения е именно М.С., за което обучение последния е получил Сертификат. Представен е Журнал за присъствие от 21.07.2015г. във връзка с горната заповед , където под номер 10 е посочен М.С..

Приет е по делото протокол №20/28.01.2016г. за проведен и преминат успешно устен изпит на М.С. за усвояване правилата за безопасност при работа по електрически уредби и мрежи.

Приета е по делото Книга за периодичен и извънреден инструктаж по безопасност и здраве при работа, започната на 08.04.2013г. при ответното дружество. От същата е видно, че на 01.04.2015г. на М.С. като заварчик е проведен периодичен инструктаж по следните теми – БЗ при работа със съдове под налягане, при работа с агресивни среди, при работа с преносими ел. инструменти, при работа с електрожен, с подемни съоръжения, при работа във взривоопасни помещения, при работа с металорежещи машини. На 01.06.2015г. му е проведен извънреден инструктаж по следните теми – БЗ при работа с преносими ел. инструменти, при работа с електрожен, с подемни съоръжения,при работа във взривоопасни помещения.  На 01.07.2015г., на 08.10.2015г., на 04.01.2016г., са правени на М.С. периодични инструктажи по същите теми. На 17.03.2016г. му е направен извънреден инструктаж по следните теми – БЗ при работа с преносими ел. инструменти, при работа с електрожен, с подемни съоръжения,при работа във взривоопасни помещения. На 01.04.2016г.,  на 18.07.2016г., на 03.10.2016г.  е проведен отново периодичен инструктаж. На 21.11.2016 г. е проведен извънреден инструктаж. На 03.01.2017 година на М.С. е проведен инструктаж по следните теми – БЗ при работа със съдове под налягане, при работа с агресивни среди, при работа с преносими ел. инструменти, при работа с електрожен, с подемни съоръжения,при работа във взривоопасни помещения, при работа с металорежещи машини.

Приет е по делото Оперативна процедура за „Текущ ремонт на реактор“, одобрена 26.11.2012г. в ответното дружество, в която е посочен начина на работа за извършване на текущ ремонт на реактор, обхващаща дейността на шлосера.

Приети са по делото Карта за оценка на риска на длъжност „Заварчик“, от която е видно, че оценка на риска на работата на заварчик, е различна в зависимост от място където се извършва дейността, същата е в диапазона – от първа до девета степен.

От приетите  Протоколи във връзка с проведени ремонтни дейности на участъци в ОПК - 4 в периодите от 30.05.2015 г. до 05.06.2015 г. и от 17.03.2016 г. до 18.03.2016 г., е видно, че  са провеждани различни мероприятия за ремонт на различни участъци в ответното дружество, като М.С. е участвал  в тях.  

Прието е по делото Разпореждане №26/04.05.2017г. на НОИ ТП-Пазарджик, от което е видно че на основание чл. 60 ал. 1 от КСО декларираната злополука на 23.03.2017г. станала с М.С.С. е приета за трудова съгласно чл. 55 ал. 1 от КСО. Приет е по делото и протокол № 5/19.04.2017 г. за резултатите от нейното разследване по чл. 58, ал. 6 КСО, от ТП на НОИ Пазарджик.

От приетата Декларация за трудова злополука, се установява, че мястото на злополуката е „случайно“ за пострадалия.

Прието е по делото Свидетелство за никях от 04.08.2012г. , извършен религиозен брак между М.С.С. и А.А.А..

Приет е по делото препис извлечение от Акт за смърт и Удостоверение за наследници , от които е видно , че М.С. е починал на 20.03.2017г. и е оставил за свои наследници С.  М.С.- майка, С.Х.С.- баща и от Удостоверението за родствени връзки –Х.С.С. – брат.

Представен е по делото Правилник за вътрешния трудов ред / находящ се по ДП/, от който се установява, че работниците са задължени да не предприемат по своя инициатива  работа, която не им е възложена, освен ако се касае за предотвратяване на злополука  и/или авария, или ако е застрашен човешки живот или здраве, да са убедени че с действията си няма да застрашат собствения си или на друг живот и и здраве, да са убедени, че е извършена проверка за вредностите  и работното място е обезопасено.

Приобщени са материалите по ДП №28/2017 г по описа на ОСлО Пазарджик и преп.вх.№1725/2017г. по описа на ОП Пазарджик.

От представеното Наказателно постановление/ НП/  №13-000756/07.06.2017г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда – Пазарджик, се установява, че е наложена имуществена санкция на ответното дружество за нарушение извършено  на 20.03.2017г. на чл. 202 ал. 3 т.6 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на трудна работниците и при използване на работно оборудване, за това че не е осигурил предпазни колани  на М.С., Т. П. и А. В.. НП е потвърдено то РС Пещера по н.а.х.д.№246/2017 г., потвърдено от Административен съд Пазарджик по к.н.а.х.д№131/2018г.

От представеното НП № 13-000722/ 07.06.2017г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда – Пазарджик, се установява , че е наложена имуществена санкция на ответното дружество за нарушение извършено на 20.03.2017г. на чл. 16 ал.1 т.3 от ЗЗБУТ във вр. чл. 202 ал.3т.3 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труда работниците и при използване на работно оборудване, за това че не е осъществил ефективен контрол  за извършване на ремонтни дейности  на „реактор“ позиция 24 в ОПК 4, участък Сталонил, без риск за здравето  и по безопасен начин, като е допуснал да се започнат ремонтни дейности без предварително да са извършени измервания на наличните вредности преди и по време на работа. НП е потвърдено от  РС Пещера по н.а.х.д.№245/2017 г., потвърдено  и от Административен съд Пазарджик по к.н.а.х.д№130/2018г.

От представеното НП № 13-000757/ 07.06.2017г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда – Пазарджик, се установява, че е наложена имуществена санкция на ответното дружество за нарушение извършено на 20.03.2017г. на чл. 202 ал. 3 т.7 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на трудна работниците и при използване на работно оборудване, за това че не е осъществил ефективен контрол  за извършване на ремонтни дейности  на „реактор“ позиция 24 в ОПК 4, участък Сталонил, като е допуснал да влезе в затворения съд без използване на осигурително въже. НП е отменено от  РС Пещера по н.а.х.д.№247/2017 г. влязло в сила.

От представеното НП № 13-000721/ 07.06.2017г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда – Пазарджик, се установява, че е наложена глоба на Елена Цикалова, в качеството й на длъжностно лице при ответното дружество,  за нарушение извършено на 20.03.2017г. на чл. 125 от КТ във вр.чл.126т.6 и т.3 от КТ, за това че в качеството й на длъжностно лице  ръководител направление ЗБУТ, не е изпълнила трудовите си задължения по длъжностна характеристика – точно и добросъвестно, както и не е контролирала длъжностните лица и изпълнителни кадри при прилагане на изискванията и реализирането на задълженията им по осигуряването на здравословни и безопасни условия на труди на методите и средства за защита.  Производството прекратено пред РС Пещера поради висящото досъдебно производство.

От представеното НП № 13-000720/ 07.06.2017г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда – Пазарджик, се установява, че е наложена глоба на С. Г., в качеството му на длъжностно лице при ответното дружество,  за нарушение извършено на 20.03.2017г. на чл. 15 от  Наредбата  РД-07- а условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктажа на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за това че в качеството му на длъжностно лице  не е провел ежедневен инструктаж по безопасни и здравословни условия на труд на М.С. и Т. П..  Производството прекратено пред РС Пещера поради висящото досъдебно производство.

От представеното НП № 13-00019/ 07.06.2017г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда – Пазарджик, се установява, че е наложена глоба на С. Г., в качеството му на длъжностно лице – механик при ответното дружество,  за нарушение извършено на 20.03.2017г. на чл. 125 от КТ  не е изпълнил трудовите си задължения разписани в длъжностната му характеристика   точно и добросъвестно, както и не е осъществил контрол по спазването на членовете на поверената му група, работни инструкциии и инструкции по охрана на труда , не е контролирал изпълнението на оперативна процедура – текущ ремонт на реактор с код MD4-002.  Производството прекратено пред РС Пещера поради висящото досъдебно производство.

От представеното НП № 13-00018/ 07.06.2017г. на Директора на Дирекция Инспекция по труда – Пазарджик, се установява, че е наложена глоба на Н. К., в качеството му на длъжностно лице – ръководител химично хале,  при ответното дружество,  за нарушение извършено на 20.03.2017г. на чл. 125 от КТ  не е изпълнил трудовите си задължения  точно и добросъвестно, като не е изпълнил задълженията си разписани в длъжностната му характеристика,а именно да организира обезопасяването на съоръженията в участъка при ремонтни дейности, да следи за спазване на инструкциите за безопасност и здраве при работа, да осъществява взаимен контрол по спазване на изискванията за здравословен и безопасен труд с останалите работници,  и служители от дружеството или външни фирми и организации. Производството прекратено пред РС Пещера поради висящото досъдебно производство.

Прието е по делото Постановление за прекратяване на досъдебно производство  от 15.05.2019г. на прокурор при Окръжна прокуратура гр.Пазарджик, по ДП №28/2017 г по описа на ОСлО Пазарджик и преп.вх.№1725/2017г. по описа на ОП Пазарджик, потвърдено с Постановление на  Апелативна прокуратура Пловдив, с което е прекратено досъдебното производство водено срещу неконкретизирано длъжностно лице в „БИОВЕТ“ АД Пещера по  чл. 123 ал.1 от НК, поради невъзможността да се докаже по категоричен начин извършеното престъпление по чл. 123 от НК/професионална непредпазливост/ от длъжностно лице в ответното дружество.

 

По делото бяха разпитани  свидетелите :

От разпита на св. С. Г., на длъжност „главен механик“ в ответното дружество, се установява, че бил пряк ръководител на М.С., заварчик в неговата ремонтна група. Твърди, че в 8:00 часа имали оперативка в ОПК-3, тъй като всяка сутрин имали оперативки в ОПК-3 и ОПК-4. По време на тази оперативката се обадил Н. К. да се почистят два топлообменника в ОПК-4, „Сталонил“. За тази дейност изпратил М.С. и Т. П..  Последните приключили и св. Г.ги изпратил в ОПК 3 да работят по борден апарат. Към 13:00 часа направил втора оперативка ,  дал конкретни задачи , като за М.С. следвало да остане да работи по бордния апарат.  Твърди че през деня /20.03.2017/ е виждал М.С., но не са говорили за ремонт на реактора. От св.Т. П. разбрал за инцидента. Твърди, че имат процедура за ремонт както на реактор, така и на основните съоръжения, които поддържат. Самото възлагане за извършването на ремонта в реактора може да дойде от началник-участъка, в случая Н. К., а решението кога да се извърши ремонта го взима свидетеля Г., както и кой да извърши този ремонт. Твърди и че друг път е възлагал на М.С. извършване на ремонтни дейности. Не е имало случаи на самоинициатива,  той /св. Г.- бел.м./ е този, който дава задачите.  Дали са спешни ремонтите,  го определя производството.

От разпита на св. Н. К.,  на длъжност „Ръководител химично хале ДНИРД (Дирекция научна и развойна дейност)“ се установява, че  разбрал за проблем в реактор-дестилатор в ОПК-4 в същия ден на злополуката, съобщил му св. Я., преди обяд някъде, преди обедната почивка. За необходимостта от ремонт не бил съобщил на никой. Не бил спешен ремонта на реактора-дестилатор.  За инцидента разбрал от В. Б., която към този момент изпълнявала длъжността „Началник на ОПК-4“ докато бил на среща със  св. Н.. Твърди, че когато има ремонт от такъв калибър винаги се изготвя протокол, в който има предварителна уговорка с механика. Прави се замерване от пожарникар или от лице, което е отговорно за това и след като се установи, че средата е безопасна чак тогава се пристъпва към ремонт. Това е практиката. Във въпросния ден сутринта разговарял със С. Г., за ремонт – разглобяване на топлообменници, това било съгласувано със С. Г.на сутрешната оперативка. Твърди че по този начин се дават задачите. Твърди, че не е виждал С. Г.след това, бил и непосредствен ръководител на другия пострадал А. В..  Свидетелят отговаря за група  „Химично хале ГНИРД“, като той и групата му – апаратчиците нямат отношение към ремонтите, не ги правят те.. Твърди, че друг не го е информирал освен И. Я.за техническия проблем с реактора, като му казал, че С. Г.трябва да го разреши.

От разпита на св. Валери Н. „Директор НИРД (научно-изследователска развойна дейност)“, твърди че в деня на злополуката бил със св. Н. К.. Тогава трябвало да разглеждат неща свързани с иновационната им програма, когато му се обадила жена и го извикала по телефона. Не му е споделял конкретни неща за ремонти. Твърди че  ОПК-4 е взривоопасна зона. Най-опасното нещо, което е възможно е да възникне пожар или взрив, по отношение на безопасността е да не се извършват никакви огневи работи, ако предварително не се евакуират съответните помещения от взривоопасните вещества, а второто било ако възникнат газови концентрации по-високи отколкото е необходимо, да се работи с азот течен, който се превръща после в газообразен азот.

От разпита на св. И. Я., „шлосер“, се установява че към датата на инцидента бил  „апаратчик“ към отдел ГНИРД, участък „Сталонил“. Н. К. му бил пряк ръководител. Спомня си конкретния ден, първо правили ремонт на едни топлообменници сутринта. Твърди,  че след обяд се обадили на Н.(А. В.), че има още за ремонт. Твърди че шлосерите им казали да  източат водата. Н. К. му е началник и след него е старшия апаратчик А. В.. Не знае К. да е казал да се прави ремонт. Не е виждал С. Г.във въпросния ден.В понеделник ходил при шлосерите да им каже, че трябва да се прави ремонт за гайката. Старшия апаратчик А. В.го изпратил да им каже. Не знае дали А. В.е уведомил Н. К. за това. На 20.03.2017 г. присъствал на влизането на М.С. в реактора. М.влезнал вътре в съда, взел болта, слезнал отдолу под реактора, навил го, развил го, изправил се, казал „подайте ми лепилото“, защото искал да го залепи болта,и се навел пак долу да завие гайката и припаднал. След това другия шлосер се опитал да влезне, прилошало му, излязъл, А. В.и той е влезнал в съда. М.казал, че има вода по реактора. А. В.пуснал подгряването на съда да изпари водата. След като се изпарила водата му казал да иде да вземе маските, защото М.не искал да влиза без маска в съда. Св. Янков донесъл  маската, М.сложил маска и с маска влязъл в съда,със стълба. В този ден не е разговарял със С. Г., нито с Н. К..

От разпита на св. Т. Т.,„шлосер“ в ОПК-3. Пряк началник му е С. Г.. Сутринта на този ден С. им разпределя кой къде ще работи, работил с други колеги в ОПК-3, но в друг корпус, твърди че между 13:00 -14:00 часа, М.му се обадил по служебния телефон да му даде един ключ за гайка и лепило. Дал му ги и пак се върнал да си работи. Когато го няма С. Г., той раздава материали, резервни части. С. Г.не бил там като дал на М.инструментите. Не е говорил  със С. Г., че ще дава инструменти. Не е знаел, че в ОПК-4 е имало технически проблем преди злополуката. Тогава с Т. П. трябвало да работят.

От разпита на св. Т. П., „шлосер“ , към датата на злополуката пак шлосер ОПК-3, ОПК-4 и ГНИРД. Прекият началник му е  С. Г.. Във въпросния ден сутринта отишли с М.С. да отворят един топлообменник в същата сграда, същия цех, после си продължили текущата работа облицовка на ферментатор. Във въпросния ден видели С. Г.сутринта на оперативката. Задачите, които им  възложили били да отворят  топлообменника и да почистят. След това продължили по облицовката. Други задачи не са им възлагали. След обедната почивка, към 13:10 – 13:15 часа работили в работилницата заедно с М., когато дошъл И. Я., носел въпросния болт, който трябвало да се завие на оста и понеже били само двамата с М.в работилницата отишли с него да видят за какво става въпрос. Съдът бил пълен с вода. М.с А.и И. се разбрали да източат водата и да го подсушат. Не били съобщавали на прекия ръководител, че са се захванали с тази работа. Подготвил стълбата, М.отишъл при склададжията Т. Т.за резба и ключ. По пътя дали е звънял на някой не знае. Провеждали са им инструктажи, на месец .

От разпита на св. Г. В.старши апаратчик към датата на инцидента, били на  две смени, на другата смяна отговорник бил А. В.. Отговорник на смяната бил. Цехът се води „Сталонил“, дирекцията, в която работи е ДНИРД (Дирекция за научна и развойна дейност). Имало  проблем с източването на водата в реактора и минавайки видял на дъното на съда метална тапа, която с помощта на летва към нея прикрепена тел извадил, за да не съществува този проблем, който запушвал позицията. Това се случило на 17.03.2017 г. около 16:05-16:10 часа. Съответния детайл или тапа, занесъл при шлосерите, но там отговорника С. Г.го нямало, а бил В. Т., негов заместник, на който показал частта, уведомил го и той му отговорил, че тъй като е петък и вече е 16:30 часа, почистват помещенията, ръководителя на Ремонтна работилница го няма, да прибера частта и да я предаде  на другия колега и когато дойде в понеделник С. Г., съответно когато му се обадят той да реши кога ще се установи този ремонт и поставянето на частта на мястото й. Тази част я предал вечерта на 17.03.2017 г. петък на колегата А. В., надписал я „за позиция 24“ по молба на В. Т.. Тогава нямало друг човек, който да е от ръководството, Н. К. го нямало, който им е прекия ръководител, и трябвало да уведоми ремонтната работилница за това, което се е случило като авария и те да вземат решение и да преценят кога ще направят този ремонт. В случая потърсил С. Г., но при неговото отсъствие отговарял В. Т.. В ден петък на 17.03.2017 г. не  разговарял с Н. К., а само с А. В.и предал на него частта, като му обяснил, че в понеделник трябва да се занесе на С. Г.и той да вземе решение кога ще се извърши ремонта.

От разпита на св. А.С., съпруга на брата на ищеца С.С., се установява,че били прекрасни хора, твърди че М., А. и родителите му живеели в едно домакинство, били в добри отношения. Били съсипани след смъртта на М., тежко го преживели , съкрушени били, твърди че девер й - С.С., всеки божи ден ходи сутрин на гроба на момчето си. Познава снахата А., 7-8 години живеели  заедно, в добри отношения били, хубава двойка. М.имал  по-голям брат. Посещавал ги. Той живеел  и работил в Пловдив и не били постоянно заедно. Твърди, че А. се е преместила, не знае къде. Твърди че двамата братя много се уважавали. В много добри отношения били и към родителите си били много грижовни,  и един към друг.След тази трагедия Х. се затворил в себе си, Х. е по-големия брат.

Разпитана беше и майка на ищцата А.А.- Н.А., която депозира данни, че след смъртта на М., се затворила, след злополуката живеела заедно с родителите на М.три години. От сълзите получила алергия, тежко го преживяла. От скоро не живее с тях, имала си вече приятел. Трябвало да продължи напред.

От разпита на св. Ердоан Чаушев, роднини с ищцата С.С. твърди че били  много сплотено семейство, много единно, защото живеели заедно. След смъртта на М.родителите се поболели, брат му си идвал събота и неделя от Пловдив. Майката кръвно вдигнала, захарна болест имала. Двамата братя много се разбирали, сега големия бил съкрушен, лошо го изживявал. От много време даже не е идвал. Х. работел преди това в Пловдив, пътувал си, но след смъртта на брат си окончателно се преместил там. Преди смъртта на брат си, също работел в Пловдив, но си пътувал с кола. Твърди, че момичето А. много тежко го е преживяла, сега живеела в другаде.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични и взаимно свързани.

По отношение на възражението на ищците, че са налице противоречиви свидетелски показания, то съдът намира, че събраните по делото гласни доказателства са непротворечиви и последователни.  Принципът на непосредственост не допуска решението на съда да се основава на свидетелски показания събрани в друго производство, в т.ч. в досъдебно производство, на постановления на прокурора, други констатации и мнения на разследващите органи и др. За гражданския съд е задължителна за съобразяване само присъдата на наказателния съд и то по въпросите, изрично посочени в чл. 300 ГПК /извършено ли е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца/, като в тези случаи законодателят е ограничил приложението на принципите на непосредственост /чл. 11 ГПК/ и свободно формиране на вътрешното съдийско убеждение /чл. 12 ГПК/. Всички останали факти, които имат отношение към гражданските последици от деянието, респ. деликта, следва да бъдат установени с допустимите доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, тези факти подлежат на доказване пред гражданския съд, независимо дали по отношение на същите са събрани доказателства в хода на досъдебното, респ. наказателното производство/ Решение № 66 от 12.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5839/2014 г., IV г. о., ГК/.

 

За изясняване на спора от фактическа страна бяха изслушани следните експертизи :

От приетата по делото комплексна съдебно медицинска -техническа експертиза се установява, че причината за настъпването на смъртта на М.Сейфединов С. е асфиксия, вследствие на недостатъчно количество /липса/ на кислород в реактора, което е довело до остра дихателна недостатъчност, като за 2 - 3 минути настъпват трайни увреждания в жизненоважните мозъчните центрове, мозъчна смърт и спирането на сърцето.Констатираните при огледа и аутопсията охлузвания на тялото и крайниците са резултат от действието на твърд, тъп предмет и са получени при падане на тялото на терена в реактора.При съдебно-медицинското изследване не са установени болестни причини, които да се намират във връзка с настъпването на смъртта. Настъпването й е в пряка причинна връзка с описаната трудова злополука.

Вещото лице по охрана на труда даде заключение, че ръководителят химично хале не е изпълнил задълженията си съгласно длъжностната характеристика да организира обезопасяването при ремонтни дейности. Не е осъществил контрол по спазване на изискванията за здравословен и безопасен труд. Изпълнението на изискването на закона в конкретния случай при извършване на ремонтни дейности в ограничено пространство (реактор позиция 24 в ОПК4, участък „Сталонил") е свързано с извършване на измервания за наличие на вредности и осигуряване на необходимите лични предпазни средства, в съответствие с чл. 202, ал. 3, което не е направено. Пострадалият М.С. е преминал обучение за работа в ограничени пространства на 21.07.2015г., но не е спазил изискванията за извършване на този вид дейност, не е използвал необходимите лични предпазни средства, предпазен колан и осигурително въже.Пострадалият М.С. не е предприел необходимите мерки за опазване на живота и здравето си в нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ.Допуснатите нарушения по охраната и безопасността на труда, както и констатираните нарушения при проверката от Дирекция „Инспекция по труда" имат причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука и фаталния край на М.С.С..

От приетото допълнително заключение на вещото лице по спазване правилата по безопасност и охрана на труда, се установява, че комуникацията и документирането на организационни и технически мероприятия са въпрос на вътрешнофирмена организация. Няма писмени документи, които да удостоверяват каква точно дейност е била възложена на М.С. в деня на инцидента.

На местопроизшествието в момента на инцидента са присъствали пострадалите М.С. - заварчик и А. В.-старши апаратчик, както и Т. П. - шлосер и И. Я.- апаратчик.

Апаратчиците не участват в ремонти, няма изискване да са запознати с инструкциите и оперативните процедури за извършване на ремонт, но те подготвят съоръженията за ремонт.Инструктирани са за работа с опасни химични вещества, което предполага, че са запознати с особеностите, свойствата и опасностите при работа с азот, както и необходимите лични предпазни средства при работа.Старши апаратчикът на смяната е определен да провежда ежедневен инструктаж, да ръководи и контролира работата на смяната.Нарушението от страна на старши апаратчикът на смяната е, че е допуснал след обдухване с азот в реактора в позиция 24 да влезе за ремонт М.С..Другият апаратчик е предоставил след поискване на М.С. маска, която не отговаря на условията на работната среда и не предоставя дихателна защита в конкретния случай. На М.С. не е бил предоставен автономен дихателен апарат съгласно изискванията за работа при високи концентрации на азот и липса /дефицит/ на кислород.

Съгласно изискванията на чл. 101 от Наредба III 7/23.09.1999г. за използваните опасни вещества и тяхната характеристика трябва да се води картотека, а за всяко опасно вещество трябва да се разработва инструкция или указание за безопасна работа.Препоръките за безопасност при работа с азот включват да се направи оценка на риска преди работа, използване на лични предпазни средства за защита на очите/лицето, предпазни дихателни средства - автономен дихателен апарат или линия за компресиран въздух и маска при недостиг на кислород. Техническите средства за контрол, които трябва да се използват са кислородни детектори.Апаратчиците не са спазили изискванията на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд:

Шлосерът Т. П. е бил запознат с процедурата за текущ ремонт на реактор/дестилатор, но въпреки това е допуснал да започнат ремонтни дейности без описаните в процедурата средства за защита - предпазен колан и спасително въже.

Допуснатите нарушения на изискванията за здравословни и безопасни условия на труд от присъствалите на местопроизшествието в момента на инцидента имат причинно-следствена връзка с настъпилата трудова злополука и фаталния край на М.С..

Съдът кредитира комплексната  и допълнителната експертиза, приети и неоспорени в съдебно заседание.

 

От допуснатата по делото  единична съдебно техническа експертиза се установява, ремонтът на въпросния реактор не може да бъде извършен без да се влиза вътре в него и че подсушаването на такъв тип и размер вътрешни обеми може да се извърши по-различни начини, в т.ч. и чрез обдухване с въздух или друг агент - в случая газ азот.

Тъй като вещото лице поясни в съдебно заседание, че е дал горното заключение без да е извършил проверка на реактора на място, е допусната   тройна техническа експертиза, която даде заключение, че от техническа гледна точка предприетият ремонт на реактора (завинтване и осигуряване против самоотвИ.е на процесната капачка М24 - може да бъде извършен без да се влиза в реактора при: последователно разглобяване на елементите на работния възел (т.н. турбини) и изваждането им от съда; изваждане на вала; ремонтиране и обратно сглобяване. Операцията се извършва по процедура от последователни демонтажни и обратномонтажни действия с продължителност около една работна смяна или повече.

Подсушаването на такъв тип и размер вътрешни обеми може да се извърши по-различни начини, в т.ч. и чрез обдухване с въздух или друг агент - в случая газ азот. Във всички случаи, обаче, преди пристъпване към подсушаването и самия ремонт, следва да се изпълнят редица превантивни мерки свързани с осигуряване на безопасни условия за изпълнение на ремонта, част от които са изпълнени рутинно от изпълнителите.

Съдът кредитира заключението по тройната експертиза по делото предвид и извършената проверка на место.

 

От приетата по делото единична почеркова експертиза, се установява, че подписът и ръкописно изписаните три имена в Длъжностна характеристика,  не са положени от М.С.С..  Подписът за „Декларатор" в Декларация от 01.04.2015год. не е положен от М.С.С.. Подписът на ред 10 в Журнал за присъствие от 21.07.2015год. е положен от М.С.С..

По отношение на първите две констатации - положените подписи в Длъжностната характеристика и Декларацията от 01.04.2015г. беше допусната тройна съдебно почеркова експертиза,  която даде заключение, че подписите не са на пострадалия М.С.С.. Депозирано е и особено мнение от едното вещо лице в тройната експертиза, а именно че според него подписът положен в Декларацията от 01.04.2015г е на пострадалия.

Съдът кредитира заключението както на единичната, така и на тройната експертиза, предвид факта, че водят на един и същи извод, като не кредитира с доверие особеното мнение на вещото лице С., тъй като и трите вещи лица независимо едно от друго, анализирайки обекта на експертизата достигат до идентичен извод, който съдът намира за обоснован.

 

Въз основа на възприетата фактическа обстановка се направиха следните правни изводи :

Правното основание на предявените обективно съединени искове е нормата на  чл. 200 от КТ.

 Фактическият състав на правната норма е следния: отговорността на работодателя по  чл. 200 от КТ обективна, безвиновна и гаранционно- обезпечителна отговорност.  Работодателят носи отговорност независимо от това дали негов орган или работник има вина за настъпването на вредите. Отговорността на работодателя е по силата на законно прехвърляне на професионалния риск от увреждането на работника или служителя. При отговорността по  чл. 200 от КТ работодателя не може да прави възражение,че няма вина за настъпването на вредите. Отговорността се реализира въз основа на установения фактически състав на правната норма- съществуващо трудово правоотношение към момента на увреждането ; наличие на трудова злополука или на професионална заболяване; причинени вреди – имуществени, неимуществени, включително пропуснати ползи (  чл. 200, ал. 3 от КТ); причинна връзка между увреждане на здравето на работника или служителя и причинените вреди.

 

На първо място следва да се посочи, че между страните няма спор по отношение на обстоятелствата, че пострадалия М.С. е работил на основание валиден трудов договор при ответното дружество, настъпилата смърт в следствие на злополука и приетата злополука за трудова на основание чл. 55 ал. 1 от КСО, както и наличие на причинната връзка между увреждането на здравето на работника и причинените вреди.

Във връзка с приетите по делото почеркови експертизи съдът намира за успешно проведено оспорването на подписа на пострадалия в длъжностната характеристика и декларацията.

Между страните се спори относно размера на причинените неимуществени вреди,  както и наличието на съпричиняване от страна на самия пострадал.

 

Относно размера на неимуществените вреди.

Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент / виж решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г., II т. о. на ВКС, решение № 198 от 3.10.2014 г. по гр. д. № 2307/2014 г., III г. о. на ВКС, решение № 95 по гр. д. № 5805/2013 год. на III г. о. на ВКС, решение № 389/13 г. от 04.08.2014 г. по гр. д. № 40/2013 г. на IV ГО на ВКС и др./. Субективната преценка за справедливо определени суми за подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от правната реалност /виж решение № 204/07.11.2016 г. по т. д. № 3568/2015 г. на I ТО на ВКС/.

С Постановление № 4/25.V.1961 г. Пленумът на ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия – неговите низходящи (деца), съпруг и възходящи (родители), и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. По-късно, с  Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала. С Постановление № 2/30.ХІ.1984 г. са дадени указания, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен изчерпателно в постановления ППВС№ 4/61 г. и ППВС № 5/69 г. и няма основания за разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на починалия и на неговите братя и сестри.

            С ТР № 1/2016г. на ОСНГТ на ВКС се е произнесъл по въпроса „Кои лица са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък?” в контекста на непозволено увреждане. С това решение е прието, че  материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В наказателния процес тази материална легитимация може да бъде реализирана само от лицата, изброени в Постановление № 4 от  25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на  9 Върховния съд, както и от братята и сестрите на починалия и от неговите възходящи и низходящи от втора степен. Обявява за изгубило сила Постановление № 2 от 30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд.

В мотивите към решението се сочи, че се разширява кръга от лица, материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена при непозволено увреждане смърт на техен близък.

 

В настоящия случай се касае за събитие, обективирано в процесната трудова злополука, което  се характеризира с внезапната загуба на най – близкия на ищците човек – техния син, брат и съжител, пострадалия е  бил на 31 години, родителите съответно на 59 и 58 години, брат му на 34 години, лицето с което е съжителствал на 29 години;  отношенията, които са съществували между тях – живеели са в общо домакинство, а отношенията са се основавали на обич и доверие, последиците за ищците, от смъртта на детето им като най - голяма и тежка загуба за един родител и свързаните със събитието болки и страдания, подробно описани от свидетелите,  свързани с лишаването им от подкрепа – духовна и материална, която синът им е давал и която са очаквали за в бъдеще и които променят живота им,  сравнително напредналата им възраст и същевременно отчитайки икономическата обстановка в страната към момента на злополуката, в т. ч. ръста на икономически растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на населението, обстоятелството че имат и още едно трудоспособно дете, при условията на чл. 52 ЗЗД, съдът намира за справедлив размера от 80 000 лева за всеки един от родителите.

 

По отношение на ищеца  Х.С./ брат на починалия/  следва да се има предвид свидетелските показания, че двамата братя са се разбирали, живеели са заедно, поддържали са се, макар и ищеца С. да е пътувал до работното си място в град Пловдив, били са сплотено семейство, а към момента  окончателно се е преместил в Пловдив, трудоспособен, в добро здравословно състояние,със свой живот. Предвид на което намира за справедлив размер на неимуществените вреди от 30 000 лева.

По отношение на ищцата А.А., като взе предвид младата й възраст/32 години към момента/, времето от сключване на религиозния им брак /04.08.2012г./  до датата на злополуката /20.03.2017г./,фактът че не са имали общи деца с пострадалия, свидетелските показания че ищцата била  зле. Съдът съобразява и че към момента има друг начин на живот, не живеят заедно, в детеродна възраст, намира иска за частично основателен до размера от 30 000 лева. / Решение № 115 от 15.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2017 г., III г. о., ГК /.

Съобразявайки и практиката за размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, визирана в решение № 235 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1194/2012г., решение № 202 от 12.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1298/2014 г., III г. о., ГК, , определение № 745 от 10.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 50/2015 г., IV г. о., ГК, , както и обстоятелството че в настоящия случай се касае за родители, брат и лице, с което пострадалия е съжителствал, намира така определения размер на неимуществени вреди за справедлив.

 

Относно искането за приложение на чл. 201 ал. 2 от КТ.

При деликта обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите. Без правно значение е дали пострадалият е допринесъл за увреждането си със свои действия или със свои бездействия, съпричиняването е "деяние" на пострадалия, което е в причинна връзка с увреждането и то влече своите последици независимо от това дали е "виновно" или "невиновно". При трудовата злополука обаче обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Съзнаваната небрежност (самонадеяността) в наказателното право и грубата небрежност в гражданското право са несъотносими, в наказателното право самонадеяността е форма на небрежността, която е уредена отделно и има свое самостоятелно значение, докато грубата небрежност в гражданското право е степен на небрежността (гражданското право не различава формите на небрежността). Небрежността в гражданското право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел - поведението на определена категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма (според субективното отношение към увреждането), а по степен, тъй като грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия.

При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване при допусната груба небрежност - липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност. Неспазването на правилата за безопасност е нарушение на трудовата дисциплина, като в зависимост от вида на нарушените правила нарушението може да бъде толкова тежко, че да обоснове дисциплинарно уволнение, но груба небрежност е налице и когато неспазването на правилата за безопасност не е най-тежкото нарушение на трудовата дисциплина/ Решение № 348 от 11.10.2011 г. на ВКС по гр. д./

От събраните по делото гласни доказателства се установява, че в деня на инцидента, за развития крепежен елемент/ болт/, е знаел А. В.,старши апаратчик,  а в последствие и св. Я., апаратчик към онзи момент.  Ръководните органи – св.Н. К.  пряк ръководител на пострадалия А. В.и И. Я., и св.С. Г.– пряк ръководител на пострадалия М.С. и Т. П., нито са били уведомявани за неотложната необходимост от завИ.ето му, нито са дали нареждания за това. Последното се потвърждава и от заключението по допуснатата техническа експертиза по храна на труда, където се сочи, че в деня на инцидента няма писмени разпореждания към пострадалия М.С.. В този ден не е  и било предвидено извършването на ремонт на реактора, където е бил намерен този крепежен елемент. Решението за ремонта е следвало да се вземе от св. Г., който не е взел такова. На двете оперативки през деня нито веднъж той не е възложил извършване на дейност по ремонт на реактора. Св. К. също в този ден не е разпоредил извършване на ремонт на реактора.

От приетата по делото длъжностна характеристика на длъжността „заварчик“, с място на работа ОПК3 и ДНИРД, се установява че длъжността на първо място е подчинена на механика / в случая св. С. Г./ на ОПК3 и ДНИРД. При изпълнение на длъжността се осъществяват организационни връзки и взаимоотношения с другите ръководители и специалисти.  На заварчика по изключение е вменено и извършване на шлосерска дейност. В тази връзка е и подадената декларация за трудова злополука , в която е отразено че мястото на злополуката е „случайно“ за пострадалия.  В аспекта на изложеното за предприетите действия по завИ.е на болта нито пострадалия, нито другите лица, които са присъствали – св. Я., св. П.и А. В.са уведомили ръководството. Предвид на което работодателят е бил в невъзможност да разбере, че посочените работници предприемат подобни действия. Липсата на знание у преките ръководители е довело до липса на организация за изпълнение на мерките по контрол и тези по текущ ремонт на реактор.

От приетата по делото оперативна процедура за „Текущ ремонт на реактор“ се установява, че същата касае дейността на „шлосера“, а не тази на „заварчика“ какъвто е бил пострадалия. В чл. 5 от процедурата , е посочено че  се изпълнява от шлосери, а се контролира от механика МО/ в случая св. Г./. В чл. 6 от тази процедура са описани последователно действията, които е следвало да се извършат – проверка дали реактора е технологично обезопасен, поставяне на табела „ремонт“, осигуряване на следните инструменти –комплект лули и гаечни ключове, комплект отвертки, комплект имбусни ключове, подвижна лампа,чук и щанга. В раздела на чл. 6.3.1 е предвидено какво следва да се извърши при текущ ремонт на реактор касаещ безопасността и здравето –да не се извършват ремонтни работи по реактора без наличие на протокол за предаване на съоръжението за ремонт, да не извършва ремонт ако не е инструктиран за работа със съдове и линии под налягане, да не извършва ремонт във вътрешността  реактора ако не е инструктиран  за извършване на ремонтни дейности  в затворени съдове, да провери дали реактора е технологично обезопасен, да провери дали вътрешността е измита и чиста, да постави табела „ремонт“, да осигури наблюдава шлосер на люка, извършвайки ремонта задължително да е с предпазен колан и спасително въже, да използва подвижна лампа, да използва фирмено облекло и лични предпазни средства, и да използва само изправни инструменти, да спазва интервалите на работа и почивка, да осигури необходимо пространство за ремонт, почисти и отстрани пречещи елементи и части, да не създава налягане и температура. В тази връзка са и показанията на св. Г., К. и Н..

Следва да се посочи, че реактора е съд под налягане, затворен съд, каквото обучение е преминал пострадалия С., работа в ограничени пространства/ л. 100/ със следните теми –опасности при работа в ограничени пространства,предприемане на ефективни мерки  за осигуряване на безопасност при работа в ограничени пространства, основни правила за безопасност при работа в ограничени пространства, разработване на практически задачи. Същият е бил и инструктиран за работа със съдове и линии под налягане.

От приетия по делото трудов договор и допълнително споразумение, се установява че пострадалия е подписал същите като е удостоверил по този начин и че се е запознал с длъжностната си характеристика, така и с правилата за вътрешния ред. Този извод на съда не се разколебава и от обстоятелството, че по делото се доказа, че самата длъжностна характеристика и декларацията, че е запознат с длъжностната си характеристика, не са били подписани от пострадалия С.. Фактът че към момента на сключване на трудовия договор, работодателят е задължен да предостави длъжностна характеристика на работника преди започване на работа,  се установява от самия трудов договор, както и допълнителното споразумение към него. Съдът намира в тази връзка възраженията на ищците за неоснователни, че пострадалия не бил запознат със задълженията, които следвало да изпълнява. Последното е неоснователно и предвид множеството инструктажи –първоначален, периодичен и извънреден, надлежно документирани от работодателя. Чл. 62 ал. 6 от КТ гласи, че при сключването на трудовия договор работодателят запознава работника или служителя с трудовите задължения, които произтичат от заеманата длъжност или изпълняваната работа. Запознаването всъщност се изразява с полагането на подпис удостоверяващ същото задължение в самия трудов договор и допълнителните споразумения към него. Съдържанието на задълженията на работника по трудовото правоотношение се уреждат в трудовия договор чрез посочване на естеството на неговата работа. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 КТ работодателят трябва да изготви и връчи на работника длъжностна характеристика, в която да посочи по-подробно задълженията му, но ако той не изготви или не връчи длъжностна характеристика, това не се отразява по никакъв начин на съдържанието на трудовото правоотношение. Нито работодателят може да възложи с длъжностна характеристика несвойствени задължения на работника, нито работникът може да не изпълнява задълженията си, произтичащи от естеството на възложената работа поради липсата или невръчването на длъжностна характеристика или поради непосочването на съответното задължение в нея. В този смисъл е и решение Решение № 800 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 776/2009 г., IV г. о., ГК постановено по реда на чл. 290 от ГПК, Решение № 387 от 18.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 185/2012 г., IV г. о.

По отношение на твърдението , че  не е извършван ежедневен инструктаж на пострадалия, то същото би било основателно ако естеството на работата на заварчика е свързана с работа единствено в затворени съдове,  в ограничени пространства. В случая ежедневен инструктаж не е бил необходим на пострадалия, предвид че няма възлагане и планиране на дейност за работа в конкретния реактор- чл. 15 ал. 1 от Наредба № РД-07-2 от 16.12. 2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Механизмът на трудовата злополука е изяснен от неоспорения и приет по делото протокол № 5/19.04.2017 г. за резултатите от нейното разследване по чл. 58, ал. 6 КСО, както и от показанията на изслушаните свидетели, а именно на 20.03.2017г. шлосера Т. П. и заварчика М.С. след  13:00 часа  отиват да огледат реактор- дестилатора на позиция 24 и колегите им апаратчиците – Я.и В.започват да изплакват съда, след което го продухват с азот. Пострадалия С. взима стълба, лепило и резба от работилницата. Преди да влезе  поисква маска и слиза в съда. Проверява болта дали е деформиран, изкачва се за да вземе лепилото и при повторното си връщане пада.

От изложеното по –горе става ясно, че внедрената процедура по ремонт на реактор не е била изпълнена на място. На местопроизшествието в момента на инцидента са присъствали пострадалите М.С. - заварчик и А. В.-старши апаратчик, както и Т. П. - шлосер и И. Я.- апаратчик. Старши апаратчикът А. В.е бил запознат със свойствата на газовете, по длъжностна характеристика и обдухвайки с азот съда е следвало да е наясно, че следва да се измерят вредностите. Това не е направено. В тази връзка дори и да се приеме  че ръководителят химично хале/св. К./  не е изпълнил задълженията си съгласно длъжностната характеристика да организира обезопасяването при ремонтни дейности, като не е осъществил контрол по спазване на изискванията за здравословен и безопасен труд,  свързано с извършване на измервания за наличие на вредности и осигуряване на необходимите лични предпазни средства, в съответствие с чл. 202, ал. 3, КТ, то това не е сторено тъй като същият не е знаел за извършването на подобен ремонт. В тази връзка е и Постановлението на Окръжна прокуратура, с което производството по делото е прекратено поради  липса на състав на престъпление по чл. 123 от НК, т.е. няма данни длъжностно лице в ответното предприятие да е причинило смърт другиму поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или друга правно регламентирана дейност, представляваща  източник на повишена опасност.

Лицата които са преминали обучение и са били наясно с извършването му –шлосерите, също не са изпълнили задълженията си, тъй като те е следвало съобразно вътрешните правила да извършат подобен ремонт при спазване на строго определи правила.

Апаратчиците не участват в ремонти, няма изискване да са запознати с инструкциите и оперативните процедури за извършване на ремонт, но те подготвят съоръженията за ремонт.Инструктирани са за работа с опасни химични вещества, което предполага, че са запознати с особеностите, свойствата и опасностите при работа с азот, както и необходимите лични предпазни средства при работа.Старши апаратчикът на смяната е определен да провежда ежедневен инструктаж, да ръководи и контролира работата на смяната.Нарушението от страна на старши апаратчикът на смяната е, че е допуснал след обдухване с азот в реактора в позиция 24 да влезе за ремонт М.С..Другият апаратчик е предоставил след поискване на М.С. маска, която не отговаря на условията на работната среда и не предоставя дихателна защита в конкретния случай.

Апаратчиците не са спазили изискванията на чл. 33 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.Шлосерът Т. П. е бил запознат с процедурата за текущ ремонт на реактор/дестилатор, но въпреки това е допуснал да започнат ремонтни дейности без описаните в процедурата средства за защита - предпазен колан и спасително въже. Пострадалият М.С. е преминал обучение за работа в ограничени пространства на 21.07.2015г., но не е спазил изискванията за извършване на този вид дейност, не е използвал необходимите лични предпазни средства, предпазен колан и осигурително въже.

Пострадалият М.С. не е предприел необходимите мерки за опазване на живота и здравето си в нарушение на чл. 33 от ЗЗБУТ.

Пострадалият М.С. не е изпълнил задълженията си, преди започване на работа да провери състоянието на машините, съоръженията и инструментите;при констатирани неизправности незабавно да информира преките си ръководители;да изпълнява безусловно нарежданията на ръководителите си за изпълнение на здравословен и безопасен труд ; да използва правилно дадените му лични предпазни средства и специално облекло; за всяка възникнала непосредствена обстановка, създаваща непосредствена опасност за здравето, както и за всички неизправности на средства за колективна защита, да информира незабавно  работодателя или съответните длъжностни лица.

От представения по делото Правилник за вътрешния трудов ред, с който пострадалия е бил запознат,   се установява, че работниците са задължени да не предприемат по своя инициатива  работа, която не им е възложена, освен ако се касае за предотвратяване на злополука  и/или авария, или ако е застрашен човешки живот или здраве, да са убедени че с действията си няма да застрашат собствения си или на друг живот и и здраве, да са убедени че е извършена проверка за вредностите  и работното място е обезопасено.

Няма писмени документи, които да удостоверяват каква точно дейност е била възложена на М.С. в деня на инцидента.

Предвид на изложеното съдът намира, че пострадалия е допуснал груба небрежност, тъй като не е положил онази грижа, която и най- небрежния би положил, извършил е работа без необходимото старание и внимание и в нарушение технологичните правила и на правилата за безопасност. Без да има надлежно нареждане от прекия си началник – св. Г.,  без да има нареждане от ръководителя химично хале- св. К., е влязъл в реактора,  не е спазил мерките за работа в ограничени пространства, след като има първоначален, периодичен, извънреден инструктаж за безопасност и здраве при работа със съдове под налягане, при работа с агресивни среди, във взривоопасни помещения, каквото е ОПК4 ; преминал е обучение за работа в затворени пространства; няма данни за неотложност на случая, нито за евентуално настъпили вреди за работодателя или авария, не е извършено замерване на въздуха, в каквито мероприятия е участвал пострадалия при ремонт на други участъци в ОПК4 „Сушене“, „Ламинарен бокс“, „Регенерация“, „Сепарация“, настоящия състав счита, че пострадалия е допринесъл за настъпване на злополуката,  в размер от 60 %.

Действително, работниците на място също са пренебрегнали нормативния инструктаж в дадената ситуация. При пострадалия С. това е било в степен отвъд разумното поведение. Той самонадеяно е пренебрегнал елементарната предпазливост да не рискува живота си. Все в тази връзка е и приетата по делото тройна техническа експертиза, която дава заключение, че частта е могла да се отремонтира и без да се влиза в реактора, както и възможността да се подсуши реактора с въздух, а не с азот. 

Предвид на изложеното съдът намира че следва да се присъдят обезщетения за неимуществени вреди на родителите  след намаляване с размера на приетото съпричиняване от 60 %, а именно от по 32 000 лева, на ищеца Х.С. в размер на 12 000 лева  и на ищцата А.А.  в размер на  12 000 лева.

        Предвид изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски от двете страни по делото, то на ищецът на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК  следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от иска,  в размер на 2475,00 лева за адвокатски хонорар, а в полза на ответника основание чл. 78 ал. 3 от ГПК  следва да се присъдят съобразно отхвърлената част от иска разноски като основателно намира възражението на процесуалния представител на ищците, че възнаграждение се дължи за един адвокат, като съдът намира за доказан размер от 15600 лева предвид и броя на заседанията, като съобразно отхвърлената част от иска следва да се присъдят  12 740,00 лева за адвокатско възнаграждение и разноски в размер на 1853.98 лева, или общо  14 593.98 лв. В тежест на ответника съобразно чл. 78 ал.6 от ГПК следва да се присъдят и разноските за държавна такса върху уважения размер на иска и разноските за вещи лица в полза на РС Пещера, а именно сумата от 3520.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер от иска, както и сумата от 314.86 лева  за приетите експертизи, съразмерно на уважената част от иска.

 

Мотивиран от горното, Пещерския районен съд,

 

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА  „БИОВЕТ“ АД- гр. Пещера, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността в гр.Пещера, ул."Петър Раков" № 39, със законен представител Ангел Желязков И.,  ДА ЗАПЛАТИ  С.Х.С., с ЕГН **********,***, сумата от 32 000.00 лева/ тридесет и две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди  в резултат на трудова злополука от  20.03.2017г., при която е настъпила смъртта на М.С.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2017г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част - над присъдения размер от 32 000 лева  до претендирания размер от 150 000.00 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА  „БИОВЕТ“ АД- гр. Пещера, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността в гр.Пещера, ул."Петър Раков" № 39, със законен представител Ангел Желязков И.,  ДА ЗАПЛАТИ  на С.Х.С., с ЕГН **********, и Х.С.С.,  ЕГН ********** ***, като наследници и встъпили в правата на С.М.С., с ЕГН **********, сумата от 32 000.00 лева/ тридесет и две хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от  20.03.2017г., при която е настъпила смъртта на М.С.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2017г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част - над присъдения размер от 32 000 лева  до претендирания размер от 150 000.00 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА  „БИОВЕТ“ АД- гр. Пещера, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността в гр.Пещера, ул."Петър Раков" № 39, със законен представител Ангел Желязков И. ,  ДА ЗАПЛАТИ  на А.А.А., с ЕГН ***********,***, сумата от 12 000.00 лева/ дванадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от  20.03.2017г., при която е настъпила смъртта на М.С.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2017г до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част - над присъдения размер от 12  000 лева  до претендирания размер от 150 000.00 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА  „БИОВЕТ“ АД- гр. Пещера, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността в гр.Пещера, ул."Петър Раков" № 39, със законен представител Ангел Желязков И.,  ДА ЗАПЛАТИ  на Х.С.С.,  ЕГН ********** ***, сумата от 12 000.00 лева/ дванадесет хиляди лева /, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат на трудова злополука от  20.03.2017г., при която е настъпила смъртта на М.С.С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.03.2017г до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в останалата му част - над присъдения размер от 12 000 лева  до претендирания размер от 30 000.00 лв., като неоснователен.

ОСЪЖДА  „БИОВЕТ“ АД- гр. Пещера, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността в гр.Пещера, ул."Петър Раков" № 39, със законен представител Ангел Желязков И.,  ДА ЗАПЛАТИ  на основание чл. 78, ал.1 от ГПК на С.Х.С., с ЕГН **********, Х.С.С., А.А.А., с ЕГН ***********, и тримата от гр. Пещера, ул."Ангел Калоянов" № 33,разноски в размер на  2475.00 лева за адвокатски хонорар.

ОСЪЖДА  С.Х.С., с ЕГН **********, Х.С.С., А.А.А., с ЕГН ***********, и тримата от гр. Пещера, ул."Ангел Калоянов" № 33, ДА ЗАПЛАТЯТ  на основание чл. 78, ал.3 от ГПК на „БИОВЕТ“ АД- гр. Пещера, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността в гр.Пещера, ул."Петър Раков" № 39, със законен представител Ангел Желязков И.,   разноски в размер на  14 593.98 лева.

ОСЪЖДА  „БИОВЕТ“ АД- гр. Пещера, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността в гр.Пещера, ул."Петър Раков" № 39, със законен представител Ангел Желязков И.,  ДА ЗАПЛАТИ  на основание чл. 78 ал.6 от ГПК в полза  на Районен съд-гр. Пещера разноски по делото в размер на 3520.00 лева, представляваща държавна такса върху уважения размер от иска, както и сумата от 314.86 лева  за приети експертизи, съразмерно на уважената част от иска.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- гр.Пазарджик.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: