Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 06.07.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ
На 16.06. 2021 година
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА
СЕКРЕТАР: Диана Иванова
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
т.д. № 186 по описа за 2016 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 750 ТЗ вр. чл. 747 ал. 2 и чл. 748 ал. 2 от ТЗ.
Образувано
е по молба на Е.И.А., ЕГН ********** ***, с която е Н.равено искане за
заличаване спрямо него в качеството му на бивш управител на последиците, които
законът свързва с обявяването в несъстоятелност на заличеното дружество “Т.” ЕООД град С.З., ЕИК ***.
Молителят твърди в молбата, че e /бивш управител на дружеството „Т." ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК ***, като заемал длъжността от 25.09.2007г. до
17.05.2016г., когато при смяна в собствеността на дружеството е заменен от Я.Д.Й..
Посочва, че след тази дата не е следил отблизо дейността му и не е заемал
ръководни длъжности в други дружества. Едва на 26.03.2021г. при опит да бъде
назначен за управител на друго търговско дружество, с Отказ №
20210325164221/26.03.2021г. на длъжностно лице при АВ е уведомен, че
дружеството „Т.“ ЕООД е обявено в несъстоятелност с решение от 01.02.2017г. по
търговско дело № 186/2016г. по описа на ОС С.З., като при прекратяване на
производството по несъстоятелност на основание чл. 735, ал. 1, т. 2 от ТЗ са
останали неудовлетворени кредитори, поради което и не отговаря на изискванията
на закона, тъй като се явява лице управлявало несъстоятелното дружество в
двугодишния срок преди датата на решението за обявяване на несъстоятелността.
Посочва, че горният факт и свързаните с обявяването в
несъстоятелност на дружеството „Т.“ ЕООД последици по чл. 234, ал. 2, т. 1 от ТЗ, чл. 141, ал. 8, изр. 1 от ТЗ, чл. 21, ал. 3 от ТЗ, чл. 57, т. 2 и т. 4 от ТЗ и др., обосновават правния му интерес за предявяване на настоящето искане за
възстановяване в права.
Твърди, че обстоен анализ на дейността на дружеството
преди неговото освобождаване, а и след него сочи, че несъстоятелността не се
дължи на негова вина, съответно негови действия или бездействия, а на
неблагоприятно изменили се стопански условия по см. на чл. 748, ал. 2 от ТЗ,
като съображенията му за това са следните:
Дружеството „Т.” ЕООД, гр. С.З., е било създадено през
2002г. с предмет на дейност транспортна дейност, обществен превоз на товари,
като до края на 2007г. неколкократно е сменяло собствеността си. Молителят
посочва, че поел управлението при поредна смяна на собствеността от 25.09.2007г.
Дружеството притежавало автопарк от леки, лекотоварни и товарни автомобили. В
началото на търговската си дейност същото обслужва строителни фирми в района на
общ. С.З. и реализира стабилни приходи, които позволяват да се самоиздържа, въпреки
наследените значителни кредити към банкови институции.
Посочва, че дейността му на управител обаче, съвпада с
икономическата криза в страната след 2010г. и рязък спад в строителството,
което естествено довело до ниска натовареност на вътрешния транспорт и недостиг
на ликвидни средства за самоиздръжка. Оборотите трайно намаляват, като нетните
приходи от продажби от 117 хил. лева през 2010г., намаляват до 55 хил. лева
през 2011г., за да се свият до едва 27 хил. лева през 2012г. Сочи, че икономическата
реалност в страната не е отговорила на прогнозите на официалната статистика и
предвижданията в бюджета на страната за ръст в икономиката от близо 5 % на
годишна база, като за 2010г. увеличението на БВП е близо до 0%, а за следващата
2011 година - около 1%, за да се задържи около 0,4 - 0,6% на годишна база до
2015г., което довело до непредвидимост на изменилите се стопански условия. Сочи,
че горното се потвърждава и от официалната статистика за натовареността на
вътрешните товарни превози, които според Инфостат за регион С.З. от близо 10
000 хил.т. годишно през 2011 г. намаляват до около 8 000 хил.т. годишно през
2015г. За този период дружеството неизменно следва отрицателната крива на
икономическо развитие в страната, като естествено започва да изпитва недостиг
на финансови средства.
Посочва, че в този период - след 2010г., финансиращата
дружеството банка отказва да намали лихвите по съществуващите още преди неговото
управление кредити за оборотни средства до пазарните стойности в условията на
икономическа криза, което наложило продажба на значителна част от съществуващия
автопарк за погасяване на кредитите, което естествено довело и до значителното
намаляване на оборотите през този период.
Посочва, че в периода 2011-2012г. като управител е
сключил 4бр. договори за заем при по-добри условия, с които се стабилизира
дейността на дружеството, което започнало да работи с привлечени средства, като
до освобождаването му през 2016г. успявал да договоря отсрочване на вноските за
главница. Работил на намален работен ден за да спестява от фонд работна заплата
и осигуровки.
По данни на управителя на дружеството към датата на
обявяването му в несъстоятелност, през 2016г. са предоговорени дългосрочните
договори на малкото останали автомобили при по-добри условия. Дружеството
започва да получава регулярни приходи, които да покриват месечните му разходи.
Налице е плавен възход в дейността му. Проведени са редица срещи с кредиторите
с цел отсрочване на задълженията.
Посочва, че този период на неблагоприятно изменящи се
стопански условия, съвпада с данъчна проверка, която приключва със Съобщение от
2015г. според, което макар уговарянето на работа през определени дни да е
правна възможност предвидена в чл. 114 от КТ, същото е без правни последици по
отношение на осигурителния режим на лицето работещо по договор за управление и
контрол и на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат здравни и
осигурителни вноски върху пълния минимален размер на осигурителния доход,
независимо дали в договора е предвидено да се изпълняват задължения само през
определен период от месеца. Така с разпореждане са начислени публични
задължения за период от 3 (три) години назад от 01.01.2013г. в размер с лихвите
от над 30 000лева. Образувано е изпълнително дело и са наложени запори върху
всички активи на дружеството, блокирани са банковите му сметки. Горните
действия на Н., макар и допустими по закон, водят на практика до блокиране
дейността на дружеството, което е било в невъзможност да оперира със своето
имущество, както и да се разпорежда с него. Прекратени са дългосрочните
договори. Налице е срив на търговската репутация на дружеството и невъзможност
за изпълнение на задълженията по договорите за заем. Паралелно с това, Н. е
продължила да начислява осигуровки в пълен размер и на новия управител, въпреки
намаления обем на работа и полагането на труд през определени дни на месеца,
което е довело до трайна неплатежоспособност на дружеството.
Така съгласно окончателния доклад на синдика при
приключване на несъстоятелността всички средства получени от осребряването на
имуществото на дружеството, извън разноските по несъстоятелността, са били
разпределени в полза на ТД на Н., като са останали неудовлетворени кредитори по
сключените договори за заем стабилизиране дейността на дружеството.
Съгласно доклада на синдика, изнесен на първото
събрание на кредиторите от 16.11.2016г., причините довели предприятието до
състояние на неплатежоспособност са отрицателните макро-икономически фактори и
тежката икономическа обстановка в страната през предходните години, както и
междуфирмената задлъжнялост.
В този смисъл, счита че е управлявал дружеството
добросъвестно, като основните причини за неплатежоспособността му се коренят,
съобразно заключението на цитирания по-горе доклад, в тежката икономическа
обстановка в страната през предходните години, сривът в строителството за
период от близо 8-10 години, намалената натовареност на транспортния сектор,
както и наложените строги и рестриктивни мерки на ТД на Н. за изминал период от
3 (три) години, които по същество довеждат до ниски и незадоволителни обороти
на дружеството и невъзможност за погасяване на заемни вноски към кредитори и Н.
- непредвидимо неблагоприятно изменили се стопански условия по см. на чл. 748,
ал. 2 от ТЗ, които е било невъзможно да бъдат предвидени.
Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да
заличи спрямо него в качеството му на бивш управител последиците, които законът
свързва с обявяването в несъстоятелност на заличеното дружество „Т.“ ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК ***.
В срока по чл. 753 от ТЗ не е постъпило възражение от
кредиторите с приети вземания в производството по несъстоятелност.
Съдът като взе предвид изложеното в
молбата и данните по делото намира за установено следното:
Молбата
е подадена от физическо лице, участвало в управлението на обявено в
несъстоятелност търговско дружество. След извършена служебна справка съдът е
установил, че молителят не е осъждан за банкрут по смисъла на чл. 749 от ТЗ. С
оглед на горните констатации съдът приема, че молбата е допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
От извършената справка по
партидата на дружеството в ТР безспорно се установява, че молителят е бил
управител на “Т.” ЕООД, град С.З., ЕИК *** в периода от 25.09.2007г. до
17.05.2016г.
Установено е, че с решение № 313/25.10.2016г., постановено по настоящото дело на
основание чл.630, ал.1 от ТЗ съдът е обявил “Т.”
ЕООД гр.С.З. в неплатежоспособност с начална дата 01.01.2014г.,
открил е производство по несъстоятелност спрямо дружеството, наложил е запор върху цялото
движимо имущество и вземанията на длъжника, както и обща възбрана върху
недвижимите му имоти, назначил е временен
синдик и е насрочил първо събрание на кредиторите.
С определение № 1326/17.11.2016г. е назначен постоянен синдик на
дружеството - Д.В. Д.-Г..
С решение № 24/01.02.2017г. съдът е обявил длъжника “Т.” ЕООД, град С.З. в
несъстоятелност и е постановил прекратяване
дейността на предприятието му, наложил е запор върху цялото
движимо имущество и вземанията на длъжника, както и обща възбрана върху
недвижимите му имоти, прекратил е
правомощията на органите на длъжника, лишил е длъжника от право да управлява и
да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е
постановил започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
С решение № 58/12.02.2018г.
на основание чл.734, чл.735 ал. 1 т. 2, и ал. 3,
чл.736 и чл.738 от ТЗ, съдът е прекратил производството по несъстоятелност на “Т.”
ЕООД, град С.З., поради изчерпване на масата на несъстоятелността и заличил
дружеството от Т.Р. при АВ, като са прекратени правомощията
на синдика и действието на общата възбрана върху имуществото на “Т.”
ЕООД, град С.З.. Решението е влязло в сила на 20.02.2018г. и на 01.03.2018г. е
вписано в ТР заличаването на дружеството.
Не е спорен и въпросът, че
са останали неудовлетворени кредитори – Н., К.“С.” град С.З. и “А.” ООД град С.З..
Съгласно чл. 748 ал. 1 от ТЗ възстановяват се правата на
длъжник, който изплати Н.ълно приетите в производството по несъстоятелност
вземания, заедно с лихвите и разноските по тях. Правата на длъжника се
възстановяват и без да е изплатил Н.ълно всички задължения, когато
несъстоятелността се дължи на неблагоприятно изменили се стопански условия /чл.
748 ал. 2 от ТЗ/. За да е налице втората хипотеза, промените трябва да са
необичайни и невъзможни за предвиждане от добрия търговец, подобно на
характеристиките на стопанската непоносимост като обстоятелство, изключващо
недобросъвестното неизпълнение. В тази връзка молителят представя писмени
доказателства – официална статистическа справка за натоварване на вътрешни
превози на годишна база за периода 2011 – 2015г. – 2 бр.; съобщение №
3643/2015г. на ТД на Н. и се позовава на приложения по делото доклад на
синдика, относно причините за неплатежоспособността от 16.11.2016г.
По делото е установено, че
основната търговска дейност на дружеството е била съсредоточена в предлагането
на транспортни услуги и обществен превоз на товари. Установено е, че приходите
от дейността рязко спадат през периода 2011 – 2014г., а през последната година
се реализират незначителни по размер приходи от наеми. Установено е, че срещу
дружеството няма висящи административни и граждански дела, по които същото е
длъжник. Срещу “Т.” ЕООД, град С.З. е образувано изпълнително производство №
743/2010г. по реда на ДОПК от публичен изпълнител при ТД на Н. – П., офис С.З..
Налице са постановени от Н. с постановление № 743/2010г. обезпечителни мерки –
запор върху движими вещи – част от транспортните средства.
Безспорно е, че дейността на молителя като управител
съвпада с икономическата криза в страната, настъпила през 2008г. и рязък спад в
строителството, което естествено е довело до ниска натовареност на вътрешния
транспорт и недостиг на ликвидни средства за самоиздръжка. Горното се
потвърждава и от официалната статистика за натовареността на вътрешните товарни
превози, които според Инфостат за регион С.З. от близо 10 000 хил.т. годишно
през 2011 г. намаляват до около 8 000 хил.т. годишно през 2015г. За този период
дружеството неизменно следва отрицателната крива на икономическо развитие в
страната, като естествено започва да изпитва недостиг на финансови средства. В
този смисъл са и изводите на синдика за причините довели предприятието на
длъжника до състояние на неплатежоспособност, а именно отрицателните макро –
икономически фактори и тежката икономическа обстановка в страната през
предходните години, както и междуфирмената задлъжнялост. Съдът намира, че
създалите се условия в резултат на стопанската и икономическа криза от 2008г.
следва да се приемат като непредвидено обстоятелство от обективен характер,
изключващо недобросъвестността на молителя като управител на дружеството.
Следва да се отбележи, че освен тези обстоятелства от икономически характер за
дейността на дружеството от значение е и факта, че още през 2010г. е образувано
изпълнително дело и са наложени обезпечителни мерки – запори върху част от
транспортните средства на длъжника от страна на Н., което води до невъзможност
да оперира с тези средства, както и да се разпорежда с тях.
С оглед на изложеното съдът намира, че обявяването на “Т.”
ЕООД, град С.З. с ЕИК *** в несъстоятелност се дължи на неблагоприятно
изменили се стопански условия, поради което молбата като основателна следва да
бъде уважена.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 747 ал. 2
вр. чл. 748 ал. 2 от ТЗ, съдът
Р Е Ш И :
ВЪЗСТАНОВЯВА
ПРАВАТА на Е.И.А., ЕГН **********,***
в качеството му на бивш управител на “Т.”
ЕООД, град *** с ЕИК ***, прекратено с решение № 58/12.02.2018г. по т.д. № 186/2016г.
по описа на Окръжен съд – гр. С.З..
ЗАЛИЧАВА и ОТМЕНЯ заН.ред последиците за Е.И.А.,
ЕГН **********,*** в качеството му на бивш управител на “Т.” ЕООД, град *** с ЕИК ***, които законът свързва с
обявяването на длъжника “Т.” ЕООД, ЕИК *** в несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РЕШЕНИЕТО да се впише в книгата по чл. 634в от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО да се впише в Т.Р. и РЮЛНЦ по делото на обявеното в
несъстоятелност търговско дружество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: