Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2020г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на двадесет и осми октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 5737 по описа за 2018г. на СГС,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 ГПК.
В исковата молба А.С.И. твърди, че на 15.02.2017г., около 20.50ч, по първокласен път ПП I-5км, посока от гр.Казанлък към гр.Крън, от юг на север, настъпило ПТП
причинено виновно от В.К.К., при управление на л.а.
марка „Сузуки Балено“, с
рег. №*******, която не възприела навреме и не предприела мерки да предотврати
удара чрез своевременно спиране, движещото се пред нея ППС с животинска тяга –
каруца с кон, управлявана от ищеца, в резултат на което застигнала каруцата и я
ударила в задната част, с предната част на автомобила, от което последният
пострадал тежко.
За ПТП бил съставен Констативен протокол с пострадали лица. Впоследствие
поради смърт на В.К.К. наказателното производство
било прекратено.
Отговорността на ответника била застрахована по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица
№ BG/02/116002538769, валидна от 29.09.2016г., до 28.09.2017г. Предявил извънсъдебна претенция пред
застрахователя за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, но такова
му било отказано.
Твърди, че в резултат на ПТП претърпял изключително тежки травматични
увреждания. Откарана бил по спешност в болнично заведение, където претърпял
множество изследвания, медицински интервенции и оперативна намеса. Бил поставен
на постелен режим, без възможност да става, ходи до
тоалетна и се храни самостоятелно продължителен период от време. Търпял
изключителни болки и страдания, каквито търпи и към момента.
Претендира присъждане на сумата 60000,00лв., частично от 100000.00лв.,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху нея считано от датата на изтичане на тримесечният период за произнасяне
по искането за обезщетение от ответника – 24,02,2017г.
В отговора на исковата молба
постъпил в срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответника не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение л.а. марка „Сузуки Балено“, с рег. №*******,
валидно към датата на ПТП.
Оспорва механизма на ПТП.
Възразява, че водача на л.а. марка „Сузуки Балено“, с рег. №******* не е виновен за настъпване на ПТП,
т.к. за него удара е бил непредотвратим и е настъпил в тъмната част на
денонощието. Виновен е изцяло ищеца – водач на ППС с животинска тяга, който
управлявал последното след утопреба на алкохол, без
на каруцата да има светлоотразители и в противоречие
със задължителни разпоредби по ЗДвП навлязъл внезапно в пътното платно без да
пропусне движещият се в същото л.а. марка „Сузуки Балено“, с рег. №*******. За виновното поведение бил
съставен АУАН само на ищеца.
В отношение на евентуалност
възразява, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, по съображения идентични с тези изложени
за неговата вина за ПТП.
Оспорва претенцията по размер.
В допълнителната искова молба
постъпила в срока по чл. 372, ал.1 от ГПК ищецът оспорва
възражението за съпричиняване на вредоносния
резултат.
В срока по чл. 373, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, с която
възраженията и доказателствените искания се
поддържат.
Съдът, като взе предвид становището
на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото са изготвени две САТЕ. Съдът намира втората – от 22.06.20г. за
обективно и компетентно дадена, съответстваща на останалите доказателства по
делото, и по обоснована от първата. Затова кредитира именно САТЕ от 22.06.20г.
изцяло.
От показанията на свидетеля С.К. се установява, че е съставител на костативния протокол изготвен на място. Няма данни за факти
и обстоятелства около ПТП различни от отразените в протокола.
От Констативен протокол за ПТП, показанията на св. К., които цени като
обективни и дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, и
заключението по САТЕ от 22.06.20г. се установява следното:
На 15.02.2017г., около 20.50ч, по първокласен път ПП I-5км, посока от гр.Казанлък към гр.Крън, от юг на север, се е движил л.а.
марка „Сузуки Балено“, с
рег. №******* управляван от В.К.К., със скорост около
50км/ч – в рамките на разрешената. Движението е било в пълна тъмнина, на къси
светлинни фарове, върху суха асфалтова настилка. Пред автомобила, в десния
затревен банкет се е движела конска каруца, теглена от един кон, без светлоотразителни елементи отзад и без фенер – трудно
разпознаваема от далечно разстояние. Когато автомобилът се е приближил зад нея
на около 50-60м тя е била осветена досатъчно от
фаровете и водачът на л.а. марка „Сузуки Балено“, с рег. №******* е имал възможност да я види,
възприеме и да следи нейното движение. Малко преди момента на осветяване на
каруцата от 50-60м конят се е насочил наляво и е навлязъл в десният край на
платното за движение. По неустановени причини водачът на л.а. не е възприел
навреме това изменение в движението на каруцата и не е предприел мерки за да
предотврати удара чрез своевременно спиране. Поради това автомобилът е
застигнал каруцата, движеща се в десния край на платното за движение с поголямата си част и я е ударил в задната лява част с
предната си дясна част.
Съгласно заключението изхождайки от дължината на каруцата, скоростта и
спецификата и на движение, същата е била изцяло навлязла в пътното платно,
почти успоредна на пътя, към момента в който отстоянието
на л.а. марка „Сузуки Балено“,
с рег. №******* от нея е било около 60м.
Съгласно заключението причина за създаване на опасната ситуация и за
настъпване на произшествието е в действията на водача на каруцата, който е
навлязъл в платното за движение в опасна близост на застигащ го отзад
автомобил. Не се изключва конят сам да е навлязъл, ако не е бил контролиран от
водача, при наличие на алкохол 1.41пр. Втора причина е в действията на водача
на л.а. марка „Сузуки Балено“,
с рег. №*******, който не е внимавал достатъчно и не е следил движението на
движещата се пред него каруца на десния банкет и е закъснял с реакцията си за
да предприеме мерки за предотвратяване на удара.
Съгласно заключението за водача на л.а. марка „Сузуки
Балено“, с рег. №******* ударът е бил предотвратим.
Могъл е да спре преди мястото на ПТП, т.к. при движението на каруцата на десния
банкет, преди конят да тръгне да завива наляво към платното за движение,
каруцата е била осветена достатъчно и е видима от разстояние не по малко от
60м, при опасна зона за спиране на автомобила – 42м.
От заключението по СМЕ се установява следното:
Вследствие ПТП, като пряка и непосредствен последица ищеца е получил
травматични увреждания: „Множествена травма. Открито счупване на дясното
коленно капаче. Разкъсно-контузна рана – 15см,
разкъсване на собственото сухожилие-разгъвач на дясната
колянна става. Разкъсно контузна рана – 17см в областта зад лявата колянна става. Счупване на лявата малкопищялна
кост в горната и част.“
Уврежданията са причинили на ищеца „трайно затруднение на движенията на
десния, долен крайник за срок по дълъг от 30дни“ – в случая до 4 месеца,
„трайно затруднение на движенията на левия, долен крайник за срок по дълъг от
30дни“ – в случая до 2 месеца. Получил е и „разстройство на здравето неопасно
за живота“.
Приет е по спешност в болница и след извършени изследвания и предоперативна подготовка, под локална анестезия са
извършени: „ревизия на раните, отстраняване на мъртви тъкани, шев на разгъвното сухожилие на дясно коляно и ретинакулумите,
поставена гипсова имобилизация на дясно коляно и шев
на рани на ляво коляно“. Изписан е на 22.02.17г. с назначени контролни прегледи
и обезболяващи средства.
Раните са зараснали за срок до 2 седмици. Счупената лява малкопищялна кост в горната част е зараснала за срок от 30
дни, след което пострадалият е започнал раздвижване на левия крак. Дясното колянно капаче е разаснало за
срок 2 месеца, след което е проведено раздвижване. Възстановителният период за
ищеца е приключил в рамките на обичайните 4 месеца. През този период ищецът е
търпял болки и страдания по-интензивни първите 30 дни непосредствено след
злополуката и около 2-3 седмици по време на проведената рехабилитация. През
останалото време е търпял спорадични болки при промяна на времето и преумора,
които са се повлиявали от обезболяващи. През първите два месеца се е придвижвал
с помощта на две патерици, което е затруднявало придвижването му и обслужването
в ежедневието.
Към момента ищеца е напълно възстановен. Възстановителният период е
протекъл без негативни последици и усложнения. Големите разкъсно
контузни рани са зарастнали
с линейни кожни белези. Дясното колянно капаче е зарастнало с малка, остатъчна деформация, която е причина
за спорадични болки в тази става.
От показанията на свидетеля Ф.Т.А. – колега на ищеца се установява, че го
посетил в болницата няколко дена след ПТП. Тогава ищеца изглеждал зле. Имал
счупена капачка на коляното и други такива. Имал силни болки. Не можел да се
обслужва сам. Имал нужда от помощ но свидетеля не знае кой му е помагал.
Психически зле му се отразило ПТП-то. Станал по мълчалив. Преди бил по весел.
Спрял да се среща с приятелите си така често за година след ПТП.
Предявените искове са с
правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ /в
сила от 01,01,2016г./, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За да се приеме, че са основателни и се ангажира отговорността на
застрахователя по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, която е функционално обусловена
и по правило тъждествена по обем с отговорността на деликвента,
трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: към
момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя; всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените
вреди – вина, вреда и причинна връзка между деянието и твърдяни
вредоносен резултат.
Между страните е прието за безспорно че по отношение на увреждащия
автомобил е била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица № BG/02/116002538769,
валидна от 29.09.2016г., до 28.09.2017г., респ. към датата на ПТП.
Въз основа заключението по САТЕ от 22.06.20г., СМЕ, която намира за
обективно и компетентно дадена и кредитира изцяло, и останалите доказателства
по делото съдът приема за установени елементите на непозволеното увреждане, а
именно: деяние извършено от В.К.К., поч. на 10.04.2018г., виновно и противоправно,
в нарушение на правилата установени в ЗДвП, а именно – управление на л.а. при
липса на достатъчно внимание, без да следи движението на движещата се пред него
каруца на десния банкет и закъснение с реакцията
си да предприеме мерки за предотвратяване на удара, който е бил предотвратим за
него, като спре аварийно или заобиколи, както и
настъпилите като пряка и непосредствена последица вреди - причинените
травматични увреждания на ищеца, а именно: „Множествена травма. Открито
счупване на дясното коленно капаче. Разкъсно-контузна
рана – 15см, разкъсване на собственото сухожилие-разгъвач
на дясната колянна става. Разкъсно
контузна рана – 17см в областта зад лявата колянна става. Счупване на лявата малкопищялна
кост в горната и част.“ Факта на съставен при ПТП АУАН само на ищеца не
обосновава извод, че вина за настъпване на ПТП има това лице. Вината за ПТП при
липса на присъда постановена в наказателно производство подлежи на установяване
в настоящото.
Въз основа събраните доказателства приема за доказано възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца,
който при управление на каруцата е навлязъл в платното за движение в опасна
близост на застигащ го отзад автомобил, след като е употребил алкохол –
установени 1.41пр, в тъмната част на денонощието, при липса на поставени на
каруцата светлоотразителни светлини или фенер.
С оглед изложеното, настоящия състав определя 50% съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от
страна на ищеца.
Съдът цени показанията на свидетеля Ф.Т.А. и ги кредитира изцяло, като
дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно
непротиворечиви и във връзка с останалите доказателства. Въз основа тях и
заключението по приетата СМЕ приема, че след приема по спешност в болница
ищецът е претърпял множество медицински интервенции, оперативна намеса, период
на лечение при постелен режим и рехабилитация. Изписан е на 22.02.17г. с назначени контролни
прегледи и обезболяващи средства. Оздравителният период за ищеца е продължил
общо 4 месеца. През този период ищецът е търпял болки и страдания по-интензивни
първите 30 дни непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици по време на
проведената рехабилитация. През останалото време е търпял спорадични болки при
промяна на времето и преумора, които са се повлиявали от обезболяващи. През
първите два месеца се е придвижвал с помощта на две патерици, което е
затруднявало придвижването му и обслужването в ежедневието, и го е поставило в
зависимост от помощта на трети лица. Към момента ищеца е напълно възстановен.
Дясното колянно капаче е зарастнало
с малка, остатъчна деформация, която е причина за спорадични болки в тази
става.
Поради изложеното предявеният иск е доказан по основание.
По отношение размера на предявеният
иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се
ръководи от принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение.
Неимуществените вреди, макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на
субективните преживявания на пострадалия, затова за тяхното определяне имат
значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо
възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди,
като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата
от 40000,00лв. След приспадане от размера на определеното обезщетение от
40000,00лв. на сума съответна на степента на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца или на 20000,00лв., дължимото безщетение е в размер на сумата
20000,00лв., за претърпените неимуществени вреди. За сумата 20000.00лв. представляваща горница над присъдените 20000,00лв. до определеният размер от 40 000,00лв.,
предявения иск следва да бъде отхвърлен поради установено съпричиняване,
а за горницата от 20000,00лв. до пълния предявен размер 60000,00лв., частично
от 100000.00лв. следва да се отхвърли, като неоснователен.
При определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени
вреди настоящият съдебен състав взема предвид характера, силата, интензитета и
продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, отчита степента на
преживяваните от него отрицателни емоции, а именно: касае се за мъж на 27
години към датата на произшествието, претърпял увреждания, доказани съобразно
заключението на СМЕ: „Множествена травма. Открито счупване на дясното коленно
капаче. Разкъсно-контузна рана – 15см, разкъсване на
собственото сухожилие-разгъвач на дясната колянна става. Разкъсно контузна рана – 17см в областта зад лявата колянна става. Счупване на лявата малкопищялна
кост в горната и част.“ Претърпял е множество медицински интервенции,
оперативна намеса, период на лечение при постелен
режим и рехабилитация. Оздравителният
период за ищеца е продължил общо 4 месеца, като е търпял болки и страдания
по-интензивни първите 30 дни непосредствено след злополуката и около 2-3
седмици по време на проведената рехабилитация. През останалото време е търпял
спорадични болки при промяна на времето и преумора, които са се повлиявали от
обезболяващи. През първите два месеца се е придвижвал с помощта на две
патерици, което е затруднявало придвижването му и обслужването в ежедневието, и
го е поставило в зависимост от помощта на трети лица. Към момента ищеца е
напълно възстановен, но дясното колянно капаче е зарастнало с малка, остатъчна деформация, която е причина
за спорадични болки в тази става.
Предвид основателността и доказаността на
главната претенция, основателен и доказан е акцесорния
иск с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва върху
главницата за неимуществени вреди, считано от датата на изтичане на
тримесечният период за произнасяне по искането за обезщетение от ответника –
24,02,2017г.
По разноските:
Предвид изхода от спора разноски следва да се присъдят и на двете страни.
На основание чл. 83, ал. 2 от ГПК ищецът е освободен от държавни такси и
разноски в производството, поради което такива не му се присъждат.
Претендираните от ищеца разноски са в
размер на 2796,00лв., формирани от дължим за защита от адвокат хонорар с
включен ДДС, на основание чл. 38 ЗА.
Ответникът е направил разноски в размер на 2400.00лв. за хонорар за защита
от адвокат с включен ДДС. Съдът, предвид възражението на ищеца за прекомерност
на претендираното от ответника възнаграждение за
защита от адвокат и като съобрази фактическата и правна сложност на спора,
извършените процесуални действия и установеният минимум за подобен род дела с
Наредба № 1/2004., намира претендираното
възнаграждение за адекватно.
Следователно възражението е неоснователно.
Съобразно уважената и отхвърлена част от иска ответникът следва да заплати
на процесуалният представител на ищеца сумата 932,00лв., а ищеца на ответника сумата 1600,00лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд
държавна такса в размер на 800,00лв., както и сумата от 200,00лв. - заплатени възнаграждения на вещи лица
от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на А.С.И., ЕГН **********,
със съдебен адрес:***0, чрез адвокат П.К. - САК, сумата 20000,00 /двадесет хиляди/лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди -
болки и страдания вследствие травматични увреждания, които се намират в пряка
причинна връзка с ПТП настъпило на 15.02.2017г., по първокласен път ПП I-5км, посока от
гр.Казанлък към гр.Крън, от юг на север, причинено виновно от В.К.К., поч. на 10.04.2018г., при
управление на л.а. марка „Сузуки Балено“,
с рег. №*******, която не възприела навреме и не предприела мерки да
предотврати удара чрез своевременно спиране, движещото се пред нея ППС с
животинска тяга – каруца с кон, управлявана от ищеца, в резултат на което
застигнала каруцата и я ударила в задната част, с предната част на автомобила,
чиято отговорност била застрахована със задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена със З. „Б.И.” АД, със застрахователна полица №
BG/02/116002538769, валидна от 29.09.2016г., до 28.09.2017г., ведно със
законната лихва върху нея считано от датата на изтичане на тримесечният период
за произнасяне по искането за обезщетение от ответника – 24,02,2017г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за сумата 20000.00 /двадесет хиляди/лв. представляваща горница над присъдените 20000,00 /двадесет хиляди/лв. до определеният размер от 40 000,00 /четирдесет хиляди/лв., поради установено съпричиняване, а за горницата от 20000,00 /двадесет хиляди/лв. до пълния предявен размер 60000,00
/шестдесет хиляди/лв., частично от 100000.00 /сто хиляди/лв., като
неоснователен, на основание чл. 432, ал. 1, вр. чл.
380 КЗ /в сила от 01,01,2016г./, вр.
чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П.К. – САК, в
качеството на процесуален представител на А.С.И., ЕГН **********, сумата 932,00 /деветстотин тридесет и два/лв.
представляваща сторените пред СГС съдебни разноски за защита от адвокат с
включен ДДС, съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 38 ЗА.
ОСЪЖДА А.С.И., ЕГН **********, със съдебен адрес:***0, чрез адвокат П.К. - САК, ДА ЗАПЛАТИ на З. „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията - София с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***, сумата
1600,00 /хиляда и шестотин/лв., представляваща сторените пред СГС съдебни
разноски за защита от адвокат с включен ДДС, съобразно отхвърлената част от
исковете.
ОСЪЖДА З. „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията - София с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД сумата 800,00 /осемстотин/лв., представляваща държавна такса, както
и сумата 200,00 /двеста/лв. -
заплатени възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда, съобразно уважената
част от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СОФИЙСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: