О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
636 10.10.2017г. гр.Несебър
НЕСЕБЪРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
десети октомври две хиляди и
седемнадесета година
в
закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Берберова-Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
гражданско
дело № 908 по описа за 2017г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с Определение № 5972 от
14.09.2017г., постановено по гр.д. № 4955/2017г. по описа на РС-Бургас, е
прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на
РС-Несебър.
Делото
е образувано по повод исковата молба на В.И.К. с ЕГН **********, със съдебен адрес: *** /чрез адв.А.Н. и
адв.К.К. от АК-Бургас/ против И.В.А.
с ЕГН **********, с адрес: ***. В исковата молба се сочи, че страните са
сключили граждански брак на 22.09.2014г. в гр.Лондон, Англия, като брака им е
първи по ред и за двамата. От брака си имат родено едно дете – Иван И.А., роден
на ***г. в Лондон, с ЕГН **********. Ищцата сочи, че след раждането на детето
започнали проблемите в семейството им. Сочи, че грижите за детето са дошли в
повече за ответника, което променило коренно неговия характер и поведение.
Ставал все по-раздразнителен, груб и невъздържан. Станал агресивен. Започнал
ежедневно да употребява алкохол, при което агресията му се засилвала. При
поредната агресия, полицейските органи са предоставили помощ на ищцата и детето
и им съдействали да се изнесат от семейното жилище. След изнасянето им, ищцата
сочи, че дошли в България с детето и се настанили да живеят при майка й, където
са от 20.05.2017г. Гореизложеното е мотивирало ищцата да поиска от съда да
постанови решение с което да прекрати брака й с ответника, като дълбоко и
непоправимо разстроен по изключителна вина на ответника. Наред с това моли съда
да й предостави упражняването на родителските права върху детето Иван, като
определи режим на лични контакти на бащата с детето. Моли съда да определи
местоживеенето на детето да бъде в гр.Лондон, Англия, където детето е живяло от
своето раждане до момента на раздялата й с ответника. Моли съда да осъди
ответника да заплаща чрез ищцата, в качеството й на майка и законен
представител на детето Иван, месечна издръжка в размер на 400 лева, равняваща
се на около 185 паунда, считано от 20.05.2017г., до настъпването на основания
за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла вноска. Моли, с решението си съда да разреши издаването на
задграничен паспорт на детето Иван, както и напускането на детето на страната
ни, придружавано от майка си или трето упълномощено от майкаталице, с
дестинация Англия и страните в ЕС. Сочи, че към настоящият момент детето има
задграничен паспорт, но при изтичане на неговият срок и възможното му загубване,
ще се налага ограничение на правата на детето и търсенето на съдействие от
българския съд, за да може то да се върне в Англия при тяхно гостуване в
България. На основание чл.323 от ГПК, моли съда в първото по делото заседание
да постанови привременно мерки относно родителските права върху детето, като
предостави същите на ищцата и определи подходящ режим на лични контакти на
бащата с детето. Наред с това моли съда да се произнесе и по въпросите за
местоживеенето на детето, напускането на страната и неговата издръжка.
Представя писмени доказателства. Изразява желание за прекратяване на брака й с
ответника със споразумение.
Предявеният иск е с правно основание чл.49, ал.1
от СК.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, ответникът е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който не оспорва основателността на
исковата претенция, но оспорва фактите, посочени от ищцата в исковата молба,
като твърди, че не отговарят на действителността. Заявява, че проблемите в
семейството им са започнали не след раждането на детето им, а от началото на
връзката им. Като причина за това сочи лабилността на съпругата си, дължаща се
на проблемното й детство. Твърди, че съпругата му е напуснала семейното жилище
със сина му без да го уведоми, за което в Англия се води разследване по повод
направеното от него оплакване за отвличане. Сочи, че причина ищцата да поиска
развод е не само неразбирателството помежду им, а и желанието й да се запише,
като самотна майка, за да й бъде осигурено жилище и парична помощ за нея и
детето. Отрича да е казвал, че без ищцата и детето се чувства по-щастлив.
Напротив, твърди, че създаването на семейството му го е направил истински
щастлив човек. Сочи, че е напуснал семейното им жилище, тъй като за него е било
непосилно да заплаща наем за целия апартамент, след като ищцата се е обадила в
агенцията и е заявила, че повече няма да заплаща наем за жилището. Ответникът
сочи, че това е вторият път, когато ищцата го напуска. Заявява, че никога по
време на семейното им съжителство не е осъществявал психически или физически
тормоз над ищцата. Сочи, че е уважавал всяко нейно мнение и се е съобразявал с
желанията й. В заключение, ответникът сочи, че желанието му е също брака му с
ищцата да приключи, тъй като липсва разбирателство и доверие между тях. Също
изразява желание за прекратяване на брака му с ищцата със споразумение. В тази
връзка заявява съгласието си родителските права върху детето им да бъдат
предоставени за упражняване на майката В.К., като желае да бъде определен
свободен режим на лични контакти между детето и бащата всяка първа и трета
събота от месеца от 09.00 часа до 20.00 часа, както и един месец през лятото,
когато майката не ползва годишен платен отпуск. Също така ответникът изразява
желание да вижда сина си през Коледните
и Новогодишните празници, по повод рождения му ден, както и рождените дни на
роднините му и този на ответника, независимо дали съвпада с установения режим
на лични контакти. Изразява желание да участва в живота на сина си, като има
право и той да взима решения относно избора на детска градина и училище. По
отношение на месечната издръжка на детето, заявява, че така поискания от ищцата
размер е завишен и му е невъзможно да я заплаща. Заявява, че може да заплаща
месечна издръжка в размер на 150 лева. Не възразява местоживеенето на детето да
е при майка му. Счита, че по всички въпроси може да постигне споразумение с
ищцата, така че да е в интерес за детето. Моли съда да постанови решение, с
което да му разреши да пътува със сина си извън пределите на РБългария, с
дестинация Англия и страните на Европейския съюз. При непостигане на
споразумение, ответникът моли съда да
постанови решение, с което да прекрати брака му с ищцата, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство по изключителна вина на ищцата, която без да
го уведоми си тръгнала със сина му и се установила в България. Също представя
писмени доказателства. Прави искане за допускане на двама свидетели при режим
на довеждане.
Предвид гореизложеното и съобразно чл.140 от ГПК,
съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускане на
доказателствата, да съобщи на страните проекта си за доклад по делото и да ги
напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
Съдът счита, че исковата молба отговаря на
изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК и делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Приложените
към исковата молба и отговора писмени доказателства следва да бъдат допуснати,
като допустими, относими към предмета на спора и необходими за изясняване на
обстоятелствата по делото. Основателно се явява искането на ответника за
допускане до разпит на двама свидетели при режим на довеждане, поради което
същото следва да бъде уважено.
По отношение предявените от страните искове с правно
основание чл.127а, ал.2 от СК за издаване на задграничен паспорт на детето,
както и за даване на разрешение на ищцата, съответно на ответника да пътуват с
детето в чужбина, съдът намира за нужно да отбележи, че това производство има
характер на спорна администрация на граждански отношения и е недопустимо
съединяването му с настоящото исково производство. Независимо от това, предвид обстоятелството, че по това производство
съдът дължи изрично произнасяне, само ако установи по делото, че по тези
въпроси е налице спор между родителите, а към настоящият момент нито в исковата
молба, нито в отговора се навеждат твърдения за наличието на такъв спор между
страните, указва на същите, че ще се произнесе по допустимостта на предявените
от страните искове по чл.127а, ал.2 от СК след изслушването им в съдебно
заседание.
Предвид гореизложеното и на основание чл.140 от ГПК, Несебърският районен съд
О П Р Е Д Е
Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 10.11.2017г. от 09.40 часа, за които дата и час да се призоват
страните.
УКАЗВА
да се изпрати препис от исковата молба и отговора, ведно с приложените към тях
писмени доказателства на Директора на ДСП-гр.Бургас за изготвяне и представяне
на доклад в срок до съдебното заседание.
УКАЗВА на страните възможността да ползват правна
помощ при необходимост и право за това.
УКАЗВА на страните, че ще се произнесе по допустимостта на предявените от тях искове по
чл.127а, ал.2 от СК след изслушването им в съдебно заседание.
НАПЪТВА
страните към медиация, арбитраж, извънсъдебно споразумение или друг начин за
доброволно уреждане на спора като счита, че това ще е най-благоприятния начин
за разрешаване на възникналия между тях спор.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства, като допустими, относими към предмета на спора и необходими за
изясняване на обстоятелствата по делото.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели от ответната страна при
режим на довеждане.
СЪОБЩАВА на страните проекто-доклада по делото съобразно
мотивировъчната част на настоящото определение.
Съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, всяка
от страните трябва да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения, както следва: Ищцата следва да докаже виновно поведение на ответника
за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ответникът следва
да докаже полаганите от него грижи за семейството.
Страните сочат доказателства за част от твърдените от
тях факти.
Липсват ненуждаещи се от доказване обстоятелства.
УКАЗВА на ответника, че ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищцата може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника
или да оттегли иска.
УКАЗВА на ищцата, че ответникът
може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищцата,
ако тя не се яви в първото заседание по делото, не е взеля
становище по отговора на исковата молба и не е поискаля
разглеждане на делото в нейно отсъствие.
ПРЕПИС от определението
да се изпрати на страните, а на ищцата и копие от отговора на ответника.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: