№ 2749
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100509741 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 02.06.2022 г. по гр.дело № 58458/20 г., СРС, I ГО, 175 с-в е
осъдил Й. З. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** и З. З. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. ****, да заплатят на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********. с адрес на управление: гр. София. ул.
Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД разделно при равни квоти следните суми: сумата от 1 624,47 лева,
представляваща цена на топлинна енергия за периода от м.10.2017 г. до
м.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. № **********,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
/25.11.2020г./ до окончателно изплащане на вземането; сумата от 266,14 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.12.2018 г. до 11.11.2020 г.
и сумата от 35,81 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за период м. 10.2017г. до м.04.2019 г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба /25.11.2020г./ до
окончателно изплащане на вземането, като е отхвърлил предявените
осъдителни искове за заплащане разделно при равни квоти на сумата от 7,67
лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.12.2017 г. до
11.11.2020 г. върху главницата за дялово разпределение. Осъдил е Й. З. Б. и
З. З. Б. да заплатят на „Топлофикация София" ЕАД на основание чл. 78, ал. 1
ГПК сумата от 821,71 лева, представляваща сторените по делото разноски.
1
Решението е обжалвано с две въззивни жалби с идентично съдържание:
С въззивна жалба вх. № 25050512/30.06.2022г. от ответника Й. З. Б., ЕГН
**********, с адрес: гр. София, ж.к. **** и с въззивна жалба вх. №
25050734/01.07.2022г. от ответника З. З. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж.к. **** с мотиви, изложени в тях. След няколкократни повторения
на едни и същи мотиви, непрецизирани искания, показващи едно недотам
добро познаване на правната материя, те могат да бъдат групирани по
следния начин: твърди се, че апартаментът не е отопляван с ТЕ, закупена от
ищеца, че ответниците, респ. техните наследодатели, не са давали съгласие за
такова отопление, че ЕС не е присъединена към топлопреносната мрежа по
реда, уреден в чл.133, ал.2 от ЗЕ, а протоколът от 10.09.2002 г. не е
доказателство, че собствениците са решили АС на ЕС да бъде присъединена
към топлопреносната мрежа, че е налице хипотезата на непоръчана доставка
по смисъла на чл.62 от ЗЗП, че ответниците не са препятствали ищцовото
дружество за отчитане показанията на топломерите и няма основание да се
разпределя ТЕ по реда, уреден с т.6.7 от Методиката за дялово разпределение
на ТЕ в СЕС, поради което разпределянето на ТЕ, направено от вещото лице
не показва действителният размер на получената от ответниците ТЕ. Молят
съда да постанови решение, с което да отмени процесното.
Въззиваемото дружество „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Ястребец“ № 23,
представлявано от Изпълнителния директор А.А. и Председателя на УС И.Е.,
чрез пълномощника юрисконсулт Филиз Ибрямова оспорва същите като
неоснователни.
Третото лице помагач „Техем Сървисис“ ЕООД не взема становище по
въззивните жалби.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
2
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1, вр. чл.150 от
ЗЕ и чл.86 от ЗЗД от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД срещу Й. З. Б., ЕГН
********** и З. З. Б., ЕГН ********** за осъждане на ответниците да
заплатят разделно следните суми: сумата от 1 624.47 лева-главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
м.10.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, находящ се в гр. София, ж.к. ****, аб. №
**********, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба /25.11.2020г./ до окончателно изплащане на вземането; 266.14 лева-
мораторна лихва за забава от 15.12.2018 г. до 11.11.2020 г.; 35.81 лева- сума за
дялово разпределение за период м.10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба /25.11.2020г./ до
окончателно изплащане на вземането и 7.67 лева- лихва от 01.12.2017 г. до
11.11.2020 г., при равни квоти, както следва: Й. З. Б. – 1/2 а именно: сумата от
812.23 лв.-главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна
енергия за периода м. 10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на
вземането; 133.07 лева - мораторна лихва за забава от 15.12.2018 г. до
11.11.2020 г.; 17.90 лева - сума за дялово разпределение за период м. 10.2017
г. до м.04.2019 г. ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателно изплащане на вземането и 3.83 лева лихва от
01.12.2017 г. до 11.11.2020 г.; З. З. Б. - '/г, а именно: сумата от 812.23 лв.-
главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м. 10.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на вземането;
133.07 лева - мораторна лихва за забава от 15.12.2018 г. до 11.11.2020 г.; 17.90
лева - сума за дялово разпределение за период м. 10.2017 г. до м.04.2019 г.
ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до
окончателно изплащане на вземането и 3.83 лева лихва от 01.12.2017 г. до
11.11.2020 г.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е налице
облигационно отношение, възникнало с ответниците по силата на
наследствено правоприемство от бившите собственици-техни родители на
процесния топлоснабден имот въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. През исковия
период за имота е доставяна топлинна енергия, като съгласно Общите
условия от 2016 г. купувачите са длъжни да заплащат дължимите суми в
размера, посочен в ежемесечно получавани фактури, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят.
Ответниците в срока по чл.131 ГПК са оспорили предявените искове по
основание и размер. Направено е възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице-помагач на страната на ищеца не е изразило становище по
3
предявените искове.
От правна страна:
Преди всичко следва да бъде отбелязано обстоятелството, че решението е
обжалвано изцяло, но в отхвърлителната част липсва правен интерес за
обжалването му.
Във връзка с оспорване наличието на облигационно правоотношение между
страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът
приема, че такова е налице.
Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.),
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ
"Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Посочените
разпоредби легитимират като потребител на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на
ползване, в който случай потребител е третото лице ползвател. Именно в
качеството си на собственици на процесния имот по силата на наследственото
правоприемство, което обстоятелство не се оспорва, ответниците се явяват
страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при
публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014г. на ДЕКВР и Решение № ОУ-01/27.06.2016г. на КЕВР /чл. 150,
ал.1 от Закони за енергетиката/. Продажбата на топлинна енергия за битови
нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи
конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150,
ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора
за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че
страните по неформалното правоотношение са законово уредени -
собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг
от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното
правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с
доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се
установяват. При тези данни може да се направи извод, че ответниците се
явяват потребители на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл.153 от
ЗЕ.
Въззивниците са оспорили обстоятелството, че е било поискано
4
топлоснабдяване на сградата в режим на етажна собственост от ищцовото
дружество, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, но
това оспорване се явява неоснователно. От представените по делото писмени
доказателства-договор за извършване на услугата топлинно счетоводство
“
между ищеца и третото лице - помагач „Техем Сървисис ЕООД, протокол от
ОС на етажната собственост във входа за избор на фирма за дялово
разпределение, от представените от третото лице-помагач документи
индивидуални разпределителни сметки, както и от приетата по делото СТЕ
може да се приеме, че е налице топлоснабдяване на сградата от ищеца.
Ответниците са възразили още, че сградата била незаконосъобразно
присъединена към топлоснабдителната мрежа, но това се явява неотносимо
към предмета на спора, тъй като не е годно да освободи ответниците от
задължението им за заплащане цената на доставената и потребена в имота
топлинна енергия. Дори да се приеме, че към датата на присъединяване на
сградата към топлопреносната мрежа не е било налице необходимото
съгласие на етажните собственици, което обстоятелство не е установено, това
действие е потвърдено от етажните собственици по силата на представения
протокол от 10.09.2002г. за въвеждане на система за дялово разпределение на
топлинната енергия в сградата. Представеното постановление на СРП за отказ
от образуване на наказателно производство от 07.01.2022г., на което се
позовават ответниците, е без доказателствена стойност, защото
материализира единствено твърденията на ответниците, в случая на Й. З. Б. и
преценката на прокурора, че липсва състав на престъпление.
Фактът на предоставяне на топлинна енергия се установява от
индивидуални справки от ФДР, документи за главни отчети, извлечение от
сметки за начислени прогнозни суми от ищеца, изравнителни сметки,
приетите по делото СТЕ и ССЕ. От СТЕ се установява, че през процесния
период в имота е имало три броя отоплителни тела с поставени индивидуални
разпределители /ИРРО/ и шранг-лира в банята, че в сградата не е извършвана
доставка на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване /топла вода/
и такава не е начислявана. През процесния период не е бил осигурен достъп
за извършване на отчет на индивидуалните разпределители в имота, поради
което топлинната енергия е определена съгласно т. 6.5 от Приложението към
чл. 61, ал. 1 от Наредбата за топлоснабдяването от 06.04.2007г. /отм./ По този
начин е начислено и количеството топлинна енергия за щранг-лирата без
самостоятелен разпределител. Ответниците са релевирали възражение,
включително и във въззивната жалба, че не били търсени за осигуряване на
достъп за отчет, но това възражение СГС намира също за неоснователно.
Задължението за осигуряване на достъп до отоплителните тела и
разпределителите е на потребителя /чл. 70, ал. 2 НТ/, като в настоящия казус
самите ответници признават, че през процесния период имотът е бил
необитаем и самите те го посещавали рядко. При това положение липсва
задължение за ищеца или фирмата за дялово разпределение да издирва
потребителите, за да ги уведоми лично за предстоящия отчет. Отдадената от
5
сградната инсталация топлинна енергия е била изчислена по формула
съгласно т. 6.1.1. от приложението към НТ /отм./ на база инсталирана
отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода. Вещото
лице е установило, че са приспаднати технологичните разходи за топлинна
енергия в абонатната станция за сметка на ищцовото дружество, а
разпределението на топлинната енергия през процесния период е извършвано
в съответствие с действащата правна уредба на ЗЕ, НТ /отм./ и Общите
условия на ищцовото дружество. Установило е, че през процесния период
общият топломер в абонатната станция е преминавал периодични технически
проверки на всеки две години и съответства на одобрения тип. Относно
стойността на ТЕ, същата се установява от приетата по делото СТЕ, като
заключението на вещото лице се основава на съставените отчетни документи,
както и на извършените от вещото лице изчисления на денградусите през
процесния имот, а не единствено на счетоводните записи на ищцовото
дружество. То съответства изцяло и с осчетоводената и фактурирана
стойност на топлинната енергия, установена от вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, поради което възраженията за нередовност и
недостоверност на счетоводните записи е изцяло неоснователно. Съгласно
СТЕ стойността на реално доставената топлинна енергия за периода от
01.10.2017г. до 30.04.2019г. след приспадане на резултата от изравнителните
сметки /сума за възстановяване в размер на 83,24 лева/ се равнява на 1624,47
лева, какъвто е и размерът на исковата претенция. От приетата ССЕ се
установява, че сумите за възстановяване по изравнителните сметки не са
отнасяни към вземания за предходни периоди, както и че в счетоводството на
ищеца липсват данни за извършени плащания на процесната сума.
Относно доводите за приложение на чл.62 от ЗЗП и хипотезата на непоръчана
доставка, настоящата инстанция излага следните мотиви:
Разпоредбата на чл.62, ал.2 ЗЗП, забраняваща доставката на централно
отопление без искане на потребителя, е приета с цел транспониране в
националното законодателство на разпоредбите на Директива 2011/83/ ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г. относно правата
на потребителите, за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и
Директива 1999/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на
Директива 85/577/ЕИО на Съвета и Директива 97/7/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета. В тази връзка е постановено ТР № 2/25.05.2017 г. по
т.д. № 2/2016 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което разпоредбите на ЗЕ не
противоречат на чл.62 вр. пар.1 от ДР на ЗЗП. Съгласно задължителните
указания в цитираното ТР, съгласието за доставката и нежеланието за
преустановяването й по реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява "искане" на
услугата по смисъла на чл.62, ал.1 ЗЗП, поради което между двата закона не
6
съществува противоречие. Съгласно мотивите на ВКС, различен е само
субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в
сгради под режим на етажна собственост, като това е обективно обусловено
от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на
собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива
сгради. Не е налице хипотеза на непоискана услуга по смисъла на чл.62, ал.2
ЗЗП. При доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна
собственост искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен
собственик, а от мнозинството етажни собственици - арг. чл.133, ал.2 ЗЕ.
Потребител на услугата е цялата етажна собственост, затова титулярът на
права върху отделни обекти може да откаже заплащането на доставено против
волята му централно отопление в тези обекти, но не може да откаже
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните
уреди в общите части енергия при доставката на централно отопление в
сградата. Съгласието за доставката и нежеланието за преустановяване й по
реда на чл.153, ал.2 ЗЕ съставлява „искане” на услугата по смисъла на чл.62
ал.1 ЗЗП. По делото не е налице хипотезата на непоискана доставка.
Най-накрая и във връзка с възражението за избор на ФДР, от
представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово
разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение се установява, че дяловото разпределение за имота е
възложено на „Техем Сървисис“ ЕООД, като видно от експертното
заключение по СТЕ и предоставените от третото лице- помагач
индивидуални справки за дялово разпределение, услугата е предоставена през
процесния период.
На основание чл.271, ал.1, пр. I ГПК първоинстанционното решение
следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.06.2022 г. по гр.д. № 58458/2020г. на СРС, I
ГО, 175 състав в обжалваната част.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца
„Топлофикация София” ЕАД- „Техем сървисис ЕООД.
7
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8