РЕШЕНИЕ
гр. София, 6 Ноември 2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-15 състав в открито съдебно заседание на двадесет
и седми октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Катерина Енчева
като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 4208 описа за 2017 год. , за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.208 от Кодекса за застраховането КЗ).
Ищецът Д.И.Д. твърди, че при земетресение, настъпило
на 22/5/2012 год., пострадал собствения му недвижим имот, находящ се в
гр.София, район *******, ет.1, вдясно, със застроена площ от 80.20 кв.м.
Твърди, че недвижимият имот бил закупен със средства от договор за банков
кредит от ТБ А.Б.АД и застрахован при ответното З.дружество с полица №
08120110010000003/2005 год. Застраховката била подновявана всяка година, след
оглед от представители на ответника. След посоченото земетресение, сградата, в
която се намирал апартаментът, се напукала много, в стените и плочите се
отворили пукнатини и цели дупки; при понижаване и повишаване на температурата
се чувало пукане, а пукнатините продължавали да се увеличават, като достигнали
2-3 см и размествали поставения ламинат. Създадена била реална опасност за
живота на обитателите на жилището, поради което в голямата си част то било
необитаемо. Ищецът уведомил ответника за настъпилите повреди след
земетресението и ответникът образувал щета № 081212001000091. По сигнал на
ищеца до СО, била назначена комисия, която установила, че плочата под тавана е
силно напукана и компрометирана и сградата не е безопасна за обитаване, тъй
като от земетресението се разместили панелите и не се върнали в предишното си
положение, а денивелацията била 2-3 см. Монтирани били метални подпори между
имота на ищеца и имота на горния етаж от сградата. Около година и половина след
земетресението, по образуваната щета, ответникът отказал да изплати
обезщетение, с мотив, че щетите били идентични с щети от 2007 год., настъпили
от изкопни работи в съседния имот. Ищецът твърди, че след повредите от 2007
год., той направил ремонт на сградата, след който имотът бил огледан от
представители на ответника и бил оценен на 113 600 евро пазарна стойност, при
които условия била подновена и застраховката. Като намира отказа на ответника
да му заплати обезщетение за вредите от земетресението от 22/5/2012 год. и като
оценява настъпилите вреди на сумата от 100 000 лева, ищецът моли ответникът да
бъде осъден да му заплати З.обезщетение на посочената стойност, заедно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът ЗАД А.Б.АД оспорва предявените искове.
Твърди, че застрахователният договор е сключен в полза на ТБ А.Б.Б.АД, поради
което заплащане на застрахователното обезщетение можело да бъде направено на
друго лице само по нареждане на Банката. Ищецът не бил страна или ползващо се лице
по застрахователния договор, поради което и не можел да получи
застрахователното обезщетение. Ответникът твърди, че вредите, за които се
претендира заплащане на застрахователно обезщетение в имота, били резултат от
продължителен период на неотстраняване на вреди от наводнение от 2007 год., за
които ответникът, по нареждане на ТБ А.Б.Б.АД, изплатил обезщетение на ищеца.
Той обаче не отстранил повредите от 2007 год., нито взел мерки за
предотвратяване настъпването на други такива вреди. Според ответника, вредите
установени при огледа през 2012 год., били идентични с вредите, заявени с щета
от 2007 год. и били пряк резултат от извършени изкопни работи в съседен имот.
Налице бил и изключен риск, тъй като вредите не били резултат от наводнението
от май 2012 год., а от продължителен процес на усукване и пропадане на
сградата, от който се образували пукнатини и фуги в помещенията. За вреди,
настъпили от бавна деформация, ответникът не носел риск. Ответникът се позовава
на изтекла погасителна давност, тъй като правата по застрахователния договор се
погасявали изтичане на 3 годишна давност
от датата на събитието. В случая исковата молба била заведена след изтичането
на този срок. Ответникът оспорва и размерът на претенцията, като завишен.
Ответникът моли искът да бъде отхвърлен, като му се присъдят направените
разноски.
От събраните по делото доказателства
се установи, че Д.И.Д. е закупил апартамент, находящ се в гр.София, район *******,
ет.1, вдясно, със застроена площ от 80.20 кв.м., с договор за продажба от
20/1/2005 год., оформен с нотариален акт № 4, том I, н.д. № 2/2005 год. на
нотариус № 157 от регистъра на НК.
С договор за кредит „Жилище“ № 12839
от 11/10/2005 год., сключен между ТБ А.Б.АД и Д.И.Д., банката е отпуснала на
ищеца сумата 18 000 лева за ремонт на описания по-горе недвижим имот. Договорът
е обезпечен с договорна ипотека върху имота. Страните са уговорили Банката да
застрахова в своя полза и за своя сметка имота в ЗПАД А.Б.. Към датата на
сключване на договора за кредит имотът, служещ като обезпечение е бил оценен на
50 000 евро по пазарна стойност. През май 2009 год. имотът е бил оценен на
сумата 113 600 евро по пазарна стойност.
Със застрахователна полица №
08120110010000003 ЗАД А.Б.е застраховало в полза на А.Б.Б.АД описания по-горе
недвижим имот, ипотекиран като обезпечение на договор за кредит.
На 23/5/2012 год. ищецът е уведомил
ЗД А.Б.за настъпили щети в резултат от земетресението в София и е поискал оглед
на имота. Във връзка с молбата е образувана щета № 081212001000091.
В Констативен протокол на комисия,
назначена от СО за установяване на щети от земетресението от 12/5/2012 год.,
при направен оглед на имота на ищеца на ул.“Кресна“ № 2 на 15/6/2012 год. са
установени следните повреди: пукнатини в спалня по плочата на тавана,
вертикалния корниз и коси пукнатини в зидария в коридора; пукнатини в плочата
на тавана в дневната; хоризонтални и вертикални пукнатини в зидарията на
кухненското помещение; вертикални и хоризонтални пукнатини във входното преддверие.
На ищеца е изготвено предписание да предприеме незабавни действия за
отстраняване на възникналите щети. СО е отказала да заплати на Д.Д. средства за
ремонт на апартамента му, тъй като такива следвало да се осигурят от
застрахователната компания.
В констативен протокол по щета №
081212001000091 е отбелязано компрометиране на основната плоча в една от
стаите, в спалнята, напукване на мраморни плочи; констатирана е нужда от
боядисване. В допълнителен протокол е констатирана паднала гипсова мазилка.
С писмо от 14/10/2013 год. ответникът
е отказал изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца за вреди от
земетресение от 22/5/2012 год., като е приел, че вредите са възникнали като
резултат от изкопни работи в съседен имот, за тях е била заведена щета през
2007 год. и е било отказано изплащане на обезщетение.
Вещото лице по назначената
техническа експертиза дава заключение, че оценени, вредите от земетресението от
22/5/2012 год., възлизат на сумата 170 325 лева, колкото би струвал и ремонтът
за отстраняване на вредите, за да може жилището да се ползва. Според вещото
лице вредите са настъпили в резултат от земетресението от 22/5/2012 год. При
оглед на имота вещото лице не е установило следи от стари увреждания, а
реконструкция и основен ремонт са му били правени през 2007 год. и 2009 год.
Вещото лице заключава, че компрометираната/напукана междуетажна плоча и
разместването на стълбите, не могат да са резултат от процеси на бавна
деформация. Щетите не били и резултат от извършвани преди повече от 8 години
изкопни работи в съседен имот, тъй като, според вещото лице, процесите на
слягане на основата и последиците от него затихнали в рамките на 5 години. От
характера и големината на пукнатините в междуетажната плоча, вещото лице
заключава, че същите са резултат от силно кратковременно въздействие, а не от
слягане на основата.
Свидетелката Г.М.Д.-майка на ищеца
заявява, че живее в процесния имот от 2012 год., заедно със сина си. Имотът бил
ремонтиран през 2007 год. и 2009 год., заради нарушена цялост от строителни
дейности в съседния имот. След ремонта от 2009 год., банката го оценила повече
от първата оценка. В момента на земетресението започнала да се сипе мазилка, а
впоследствие свидетелката забелязала големи пукнатини.
Свидетелят И.Д.Д. – баща на ищеца, заявява,
че живее в процесния имот от 2012 год. До земетресението имотът бил в перфектно
състояние, след направени ремонти през 2007 год. и 2009 год. Нуждата от ремонт
през 2007 год. възникнала, поради извършвано строителство в съседен имот, а
през 2009 год.-поради наводнение на етажа. Когато банката оценила имота през
2009 год., тя определила пазарната му стойност на 113 400 евро. Земетресението
причинило големи поражения по имота – напукани били стените и таваните, а
плочата била подпряна, имало голяма дупка и денивелация.
При така приетите за установени факти, съдът намира
следното от правна страна:
Предявеният иск е неоснователен.
Между ищеца и ответното дружество не са налице договорни отношения по сключен
договор за застраховка, по силата на който ответникът да дължи на ищеца
обезщетение за настъпило застрахователно събитие. Договорът за застраховка, на
който ищеца основава правото си да получи обезщетение за щетите, настъпили от
земетресението от 22/5/2012 год., е сключен между ответника и банката, предоставила
кредит Жилище на ищеца. От представената застрахователна полица не се
установява и ищецът да е трето ползващо се лице по този договор. Не се доказва
и лицето, в чиято полза и за чиято сметка е застрахован имота, да е поискало
заплащане на застрахователно обезщетение и да се е съгласило това обезщетение
да бъде получено от ищеца. При това положение ответникът не дължи на ищеца
заплащане на застрахователна сума за претендираните щети. Доколкото липсата на
договорно правоотношение между ищеца и ответника касае основателността на
предявения иск, а не неговата недопустимост (както ответника счита),
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По
отговорността за разноски: При този изход на спора и на основание чл.78
ал.3 и ал.8 от ГПК ищецът дължи да заплати на ответника направените по делото
разноски, в това число и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът е направил
разноски за 100 лева. Юрисконсултското възнаграждение съдът определя на сумата
100 лева с оглед фактическата и правна сложност на делото. При това положение
ищецът дължи на ответника 200 лева за разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.208 от КЗ (отм.),
предявен от Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес *** – адвокат И.И.
против Застрахователно д.А.Б. АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, за заплащане на сумата 100 000 лева за щети в апартамент,
находящ се в гр.*******, вдясно, настъпили от земетресение от 22/5/2012 год.,
на основание застрахователна полица № 08120110010000003/2005 год., издадена от
ЗД А.Б.АД, с период на действие 1/7/2011 год.-30/6/2012 год..
ОСЪЖДА
Д.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
съдебен адрес *** – адвокат И.И. да заплати на Застрахователно д.А.Б.
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.78,
ал.3 и ал.8 от ГПК сумата 200 лева разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Софийски Апелативен съд.
Председател: