Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 144
гр.Свищов,
10.06.2019 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 8.05.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА
ЙОРДАНОВА
при секретаря Таня Луканова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 877 по описа за 2018 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Иск с
правно основание чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ.
Ищецът „З.Д.Е.“АД гр. София, чрез
процесуалният си представител твърди, че
на 07.10.2017г. на кръстовището на ул. Г.Ангелов и Екзарх Антим I в гр. Свищов е настъпило ПТП, при което л.а. Опел Зафира
с рег. № *******, управляван от Л.Х.А. при извършван на ляв завой не пропускал
и ударил преминаващия пешеходец М.А.К., в резултат на което тя получила
наранявания. Заявява, че мястото било посетено от оргинатие на МВР, които
извършили оглед и съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 96,
в който били описани условият, обстоятелствата и нарушенията, в резултат на
които е настъпило произшествието, като изрично било отбелязано, че виновният
водач бил напуснал местопроизшествието, което обстоятелство било констатирано и лично възприето от компетентия
контролен орган. На ответника бил съставен АУАН № 177812/30.10.2017г. . Твърди,
че пострадалата била откарана в болнично заведение, където била прегледана
от съдебен лекар, като й било зидадено
съдебномедицинско удостоверение № Г-17/10.10.2017г., с което се удостоверявало
констатирането на оток и кръвонасядане по двете коленни стави с болка при
движение и било дадено заключение, че телесните увреждания са и причинили болки
и страдания. Установено било, че управлявания от ответника автомобил Опел
Зафира бил застрахован в ЗД Е.АД, със
срок на покритие 04.06.2017г. – 03.06.2018г… Твърди, че след подаване от страна
на К. на искане за заплащане на застрахователно обезещение, в дружеството била
заведена щета № 15-92859, а с решение от *****. на застрахователна експертна
комисия при дружеството, на К. били изплатени 500 лева – застрахователно
обезещетение за претърпените болки и страдания в резултта на получените
увреждания. Посочва, че след подадена допълнителна претенция от пострадалата с
оплаквания за смесено тревожно-депресивно разстройство, придлужена с медицински
докумнети, с решение от 16.03.2018г. на застрахователната експертна комисия при
дружеството, на 22.03.2018г. на К. било
изплатено допълнително застрахователно обезщетение в размер на 500 лева.
Заявява, че след изпълнение на
задължението за изплащане на застрахователно обезщетение на пострадалото
лице, за застрахователното дружество възникнало правото, регламентирано в
разпоредбата на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ. Моли да бъде постановено решение, с
което ответникът да бъде осъден да им заплати сумата 1000 лева – равностойност
на изплатеното застрахователно обезщетение на пострадалата М.А.К., както и 20
лева обичайни разноски, сторени за неговото определяве, ведно с законната лихва
от завеждан ена делото до окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.
В хода на устните състезания не взема становище.
Ответникът
Л.Х.А., чрез пълномощника адв. Б.Г. в законоустановения срок е подал отговор на
исковата молба, с който взема становище
за неоснователност на иска. Твърди, че
не е налице настъпило ПТП, което да е дало повод на застрахователя да плаща
обезщетения. Оспорва твърденията, че на посочената дата е причинил на К. лека
телесна повреда, изразяваща се в контузия на двете коленни стави. Оспорва като
невярно съдържанието на приложения протокол за ПТП с пострадало лице №
96/30.10.2017г. ,както и оспорва като невярно съдържанието на представеното с
исковата молба съдебномедецинско удостоверение. В хода на устните състезания моли иска да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан и да бъдат присъдени сторени разноски. В писмена защита излага
подробни съображения за неоснователност и недоказаност на иска – представения
протокол за ПТП с пострадали лица не бил съставен на място, а 23 дни след
събитието, като в него били удостоверени само изявленията на лицето, получило
застрахователно обезщетение, поради което с обвързваща съда доказателствена
сила биха имали само удостоверените неизгодни за пострадалата факти; ищецът следвало да проведе главно и пълно
доказване на механизма на възникване на ПТП и причинените на К. телесни увреди,
което не било сторено; след като не се доказало твърдяното в молбата причиняване
от ответника на телесни повреди на пострадалата, не се установявал механизъм на
причиняването им, то иска се явявал неоснователен и не е било налице основание
застрахователното дружество да изплати застрахователно обезщетение. Взема
становище, че не било налице ПТП, което да даде повод на служителите на
полицията да посетят произшествието. Отделно от това, ответникът не бил
напуснал местопроизшествието, защото е целял да се отклони от проверка- след
като К. е продължила пътя си и се е отдалечила от мястото на инцидента
уверявайки водача, че няма наранявания, не било налице ПТП по смисъла на
закона, което да вмени у водача задължнеие по чл. 125 ЗДвП да уведоми полицията
и да изчака идването на съответните служители.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
В Протокол за ПТП с пострадали лица № 96 от
30.10.2017г. , изготвен от М.Г. – мл.автоконтрольор при РУ МВР Свищов е
отразено, че на 07.10.2017г. около 18,55 часа в гр. Свищов, на ул. Г.алеков
кръстовище с ул. Екзарх Антим I e реализирано ПТП с участник 1 – ППС с рег. № ******* , марка Опел Зафира,
собственост на З.К.ЕООД, с водач Л.Х.А., със застраховка на автомобила в ЗД Е.Ад,
полица№ *********, валидна от 04.06.2017г. до 03.06.2018г.. и участник 2 – пешеходец – М.А.К..
Описано е, че не е взета проба за алкохол с техническо средство на водача на
автомобила, който е напуснал ПТП. Като констатации са описани в протокола, че
водачът напуска местопроизшествието без да спре да установи послецитие от ПТп и
без да уведоми компетентните служби на МВР. Видно от протокал, пострадала е М.К.
с диагноза – оток на ляво и дясно коляно. Отразени като обстоятелства и причини
за ПТП - участник 1 предприема маневра
завиване на ляво без да пропусне пресичащият пътното платно участник 2 и
претърпява ПТП. Видно от протокола е, че е взето отношение към участник 1 –
съставен е АУАН от 30.10.2017г.. Изискана и приложена по делото беше преписката
във връзка със съставения АУАН на 30.10.2017г.,
като в карта за регистрация на ПТП от
30.10.2017г. съставителя М.Г. е описал
участниците в ПТП – двама, съответно едно ППС , мястото на ПТП-кръстовище, вид
на ПТП – блъскане на пешеходец, пътното покритие – асфалтово, широчина на
пътното платно, метеорологичните условия – дъжд, състояние на пътното покритие
– мокро, и най –вероятна причина за ПТП – нарушение на водач, като са посочени
като участници същите участници в ПТП, посочени и в протокола за ПТП с пострадали
лица. Съставителят е изготвил Схема на ПТП, како в картата за регистрация на
ПТП отбелязал, че мястото е посетено.
Приложен
по делото е и АУАН № 1579 от 30.10.2017г. съставен от М.Г. против ответика за
нарушения по чл. 119 ал. 4 и чл. 123 ал. 1 т. 2 б. б от ЗДвП, подписан от
ответника и връчен му на същата дата.
Въз основа на съставения АУАН е издадено и НП № 17-0352-001574 от
15.11.2017г. на Началника на РУ МВР Свищов , с което на ответника са наложени
административни нарушения глоби за нарушения по чл. 119 ал. 4 и по чл. 123 ал.
1 т. 2 б. Б от ЗДвП, връчено му на 25.02.2019г.. Липсва отразяване дали същото
е влязло в сила. В преписката се съдържат и обяснения от Л.Х.А., от М.К., както
и справка за промяна на регистрацията, от която се установява собствеността на
въпросното МПС Опел Зафира . В
преписката се съдържа и разпореждане на полицейски орган от 24.02.2019г. ,
връчено на същата дата на ответника, за явяване на 25.02.2019г. в сградата на
РУ Свищов, както и доказателства за компетентността на
административно-наказващия орган за издаване на НП за нарушение по ЗДвП. Вложена в същата преписка е и докладна
записка ато М.Г., според която били изпратени от дежурния на мястото по сигнал
за блъстана пешеходка, която ги чакала на мястото, и им обяснила за случилото
се.
Приложена
по делото е застрахователната полица, посочена в протокола за ПТП с пострадали
лица - *********, видно от която автомобил Опел
Зафира с рег. № ******* има задължителна
застраховка Гражданска отговорност,
валидна от 04.06.2017г. до 03.06.2018г.. ,
Съгласно
съдебномедицинско удостоверение № Г-17/10.10.17 г. на д- р Г. , при прегледа на
М.А.К. е установен оток с кръвонасядане по двете коленни стави с болка при
движение, като описаните травматични увреждания са в резултат от тъпи травми и
по начин и врене описан от лицето е възможно да са получени – лицето е
съобщило, че на 07.10.2017г. е било ударено от мини ван в областта на двете
колена като пешеходец. Направено е заключение, че телеснити увреждания са
причини на К. болки и страдания.
Приложено
по делото е уведомление от УниКредит Булбанк за притежавана от М.А.К. сметка в
банката към дата 23.11.2017г..
Установи
се от протокол от *****. на комисия при
дружеството – ищец, че е разгледана молбата на М.А.К. и приложениете към нея
документи, като според отразеното в протокола, отчитайки характера и степента
на увреждането ,действително претърпените страдания, проведеното лечение и
възможността за окончателно възстановяване, е определено обезщеение в размер на
500 лева за неимуществени вреди. Описано е, че произшествието е настъпило при
следните обстоятелства – в гр. Свищов, на кръстовището между ул. Г.Алеков и ул.
Екзарх Антим I, при
извършване на маневра завой наляво, водачът на лек автомобил Опел Зафира с рег.
№ ******* не спира и не пропуска пресичащата пътното платно пешеходка, следствие
на ПТП са причинени телесни увреди на пешеходката К.. Приложено е становище от 30.11.2017г. на д-р
Стоянов, доверен лекар при ищеца, с което е предложено да се обсъди сума за
обезщетение на неимуществени вреди, според основните критери на ЗМК в размер на
800-1000 лева.
Видно от
приложеното извлечене от УниКредит Булбанк от сметката на ищеца, на
11.12.2017г. е преведена по сметката на М.А.К. сумата 500 лева, което
плащане не се оспорва от ответника.
С
допълнителна претенция рег. № 014-60/3/12.03.2018г. от М.К. , същата предявила
претенция към ищеца за заплащане на застраховетлно обезщетение за неимуществени
вреди , като пряка и непосредствена послециа от настъпили при ПТП травматични
увреди и настъпили промени в психо-емоционалната сфера, в размер на още 2500
лева.
Видно от
протокол от 16.03.2018г. на комисия при ищеца, е разгледана молбата на К.,
съобразени са описаните и в предходния протокол на комисията обстоятелства при които е настъпило ПТП, като
е определено за изплащане на К. обезщетение в размер на 500 лева за
неимуществени вреди от ПТП. Приложено е становище от 14.03.2018г. на д-р
Стоянов, доверен лекар в застрахователното дружество, във връзка с предявената
нова претенция и представени допълнителни документи, като е предложено да се
обсъди сума за обезщетение на неимуществени вреди, в размер на 800-1000 лева –
за контузия с оток и кръвонасядане на двете коленни стави и същия размер
800-1000 лева за смесено тревожно-депресивно разстройство.
Установи се от приложеното извлечене от УниКредит Булбанк от
сметката на ищеца, че на
22.03.2018г. е преведена от ищеца по сметката на М.А.К. сумата 500 лева, което
плащане не се оспорва от ответника.
Съгласно
писмо на завеждащия ФСМП Свищов от 28.11.2018г., на 7.10.2017г. около 18,55 на
тел – 112 не е постъпвал сигнал за ПТП, в 19,55 часа М. К. сама е дошла в
амбулаторията на ФСМП Свищов и е прегледана от дежурния лекар Н., като е
направена рентгенография на коленни
стави, и диагнозата е конзукия на двете коленни стави, като е приложено и извлечение
от тетрадка за прегледи, където на ред 5909 фигурира запис за посещението на К.
и поставената диагноза.
Видно от
писмо от 21.11.2018г. на Отдел Районен център 112-Русе при Дирекция Национлна
система 112 към МВР, на 07.10.2017г. в 18,50 часа е получено обаждане от лице,
което се епредставило като М.К. от посочения в писмото телефонен номер.
Приложен по делото като веществено доказателствено средство е диска, изпратен като
приложение към това писмо, съдържанието на който беше прослушано и отразено в
съдебния протокол от заседанието на 26.03.2019г. по делото, като от записа се
установи, че е постъпило обаждане в център 112 от М.К., която съобщила, че е
блъсната в гр. Свищов, на площад Велешана от кола, че е ударена само в
колената, а водачът успял да я види, но не спрял, посочила автомобил – комби,
сив металик, посочвайки, че автомобилът я ударил отпед, натъртил и колената, но
нямала нужда от спешна помощ, като на същата е указано да остане на място, че
ще бъде насочен екип на полиция към нея.
Видно от
писмо на НОИ, ТП В.Търново от 26.03.2019г., са изплащани парични обезщетения
към болнични листове на М.К., съответно за периода 17.10.2017г. – 20.10.2017г.,
от 18.01.2018г. – 19.01.2018г. и от 24.01.2018г. до 26.01.2018г..
Разпитани
по делото бяха свидетелите Н. , М.Г. и М.К., посочени от ищеца, както и
свидетелите Р.и З., посочени от ответника.
Св. Н.
заяви, че каквото е написал в дневника го потвърждава, но не си споямна за
случая, тъй като на дежурство минават между 20-30 човека. Обясни, че винаги
питат каква е причината за посещението, а ако се установи, че е от ПТП се
обаждат на полицията веднага.
Св. М.Г.
при предявяването на Протокол за ПТП с пострадали лица от 30.10.2017г. заяви,
подписа за изготвир е негов, като си спомня за случая – било в края на смяната
му, около 18,55 часа , когато пуличил сигнал , че на пл. Велешана, на кръстовището
на ул. Екзарх Антим I и ул.
Георги Алеков автомобил е блъснал пешеходка, като не бил спрял ва види
състянието на пешеходката и напуснал местопроизшествието. Обясни, че на
по-късен етап установили водача, като имало запис от една камера на заложна къща
и от нея се виждала как автомобила блъска момичето и продължава движението
си. Посочи, че тогава установили вече,
че това бил автомобил Опел Зефира, с номера, посочен в протокал, като съставили
акт на водача. Изнесе, че имало и друг протокол, констативен протокол за ПТП,
на който имало и схема на ПТП. Видно от показанията му е, че на записа, водачът
не се виждал, но момичето го разпознало, понеже ,като я е блъснал, се подпряла
на капака и видяла лицето му. Допълни, че записа гледал преди около две години,
не можел да се сети дали автомобилът я ударил поветето отпред или отляво, като
заяви, че доколкото си спомня, на записа се виждало, че се подпряла на капака,
но не можел да си спомни, дали след „като я удря отпред някъде, дали пада на
земята“.
Св. К.
изнесе, че си спомня за ПТП, в което била пострадала. Видно от показанията й,
било към седем часа вечерта, отивала до магазина и на връщане с покупки
пресякла пътното платно , държала чадър, а колата дошла от към „Чифте кафене“.
Допълни, че тя пресичала и на около метър от тротоара излязла колата, спряла за
момент, погледнала, обърнала се и тогава автомобилът я ударил – ударил двете й
колена, след което се дръпнала настрани и вдигнала ръце да направи жест , който
искал да каже „какво правим оттук нататък“, но шофьорът запалил колата и
продължил движението си, а тя позвънила на 112. Видно от показанията й, след
това дошли двама полицаи, които я откарали в Спешна помощ, където и била
направена рентгенова снимка на колената. След около час се появили и отоци , а
на следващия ден вече били синини, двете колена били отекли. Поясни, че синини
имала само на дясното коляно отвътре. Допълни, че си извадила медицинско и
подала претенция към застрахователното дружество. Според показанията на същата свидетел, полицаите
и казали, че пресякла неправилно. Същата изнесе, че на записа се виждала как
автомобилът е влязъл в насрещното, как не спира. Допълни, че с две ръце се
подпряла на капака, като ударът не бил много силен, но бил точно в колената,
привела се и се подпряла с две .ръце на капака, а чантата и чадъра не ги била пускала, били в
ръцете й. Забелязала мъжа в автомобила, но след време го видяла пред дома си и
го разпознала, а той тогава не отрекъл, а пед полицейския служител и казал „Ти
ли си? …На теб нищо ти нямаше! Аз затова нищо не предприех“. Заяви
още, че от застрахователното дружество на два пъти и превели по 500 лева.
Св. Р.заяви,
че ответникът бил дошъл да слага плочки на съседи, било след панаира, валяло
дъжд, тъкмо си тръгвал и го помолила да я закара до магазина срещу „Сашо
евтиното“. Качила се в автомобила, а седнала зад него, защото в колата били
строителните му инструменти. Според показанията й, ответникът карал от лявата
страна на пътя, защото имало разкопано, когата видяла някой да върви с чадър
пред очите си и тогава ответникът спрял.
Зачудила се защо спират , но видяла момичето да идва с чадъра и както вървяло
си сложило ръката върху колата, след което минало покрайн него и в този момент
тя слязла. При слизането й видяла С., с
която поговорили. Заяви, че е сигурна, че автомобилът бил спрял, когато
момичето се появило. Св. С. З. заяви, че се познава със св. Р.. Спомняла си за
случай, при който отивала до Чифтето да вземе багаж на племенницата си, че
заминавала за чужбина, като тогава валяло дъжд, била с чадър и било тъмно.
Поясни, че вървяла от „Велешана“ от магазин Беляка към „Чифтето“, като една
сива кола излязла от сокака. Поясни, че имало едно момиче, което вървяло пред
нея, като била смъкнала чадъра пред очите си. Автомобилът спрял, защото било
разкопано пред една къща, а момичето минало, бутнало колата и помахало с ръка.
След това св. Р.я попитала дали е видяла, а тя и отговорила, че видяла, че
момичето щяло да се блъсне в колата. Според тази свидетелка, момичето не видяло
автомобила, защото било наклонило чадъра пред очите си и се блъснала в колата,
помахала с ръка, който жест възприела като за „довиждане, всичко е наред“ и
продължила по пътя си.
При тези данни от фактическа
страна, съдът намира ищцовата претенция
за неоснователна и недоказана.
Съгласно чл. 500 ал. 1 т.
3 от КЗ освен в случаяите по чл. 433 т. 1 застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшестви преди идването на органите за контрол на движнеие попътищата,
когато посещаването на местопроизшествите от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по
друга неотложна причина.; в този случай тежестта на доказване носи виновният
водач. Случай, когато е задължително посещаването на местопроизшествието от
органите за контрол на движение по пътищата, е регламентиран в разпоредбата на
чл. 125 т. 1 от ЗДвП –когато при ПТП има ранен или убит човек.
В тежест на ищеца бе
да установи, че на 7.10.2017 г. е настъпило пътнотранспортно произшествие, по
описания в молбата начин, време и място, с участието на посочените лица, че в
резултат на същото са причинени описаните наранявания, че е заплатена
стойността на неимуществените вреди от ищеца на увредения, както и техния
размер, че виновният водач е напуснал ПТП.
При съвкупна преценка
на обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че не се доказа по безспорен
начин ответникът да е участвал в процесното ПТП.
С оглед на
разпределената тежест на доказване, ищецът следваше да установи при условията
на пълно главно доказване, че именно ответникът управлявайки лек автомобил Опел
Зафира , рег. № *******, при извършване на ляв завой не пропуснал и ударил
преминаващия пешеходец М.А.К. и й е причинил наранявания – оток и кръвонасядане
по двете коленни стави с болка при движение и след това е напуснал мястото на ПТП, без да
уведоми органите на МВР. За доказването на тези обстоятелства ищецът се позова
на констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 30.10.2017 г. В случая обаче се установи, че протоколът за
ПТП е съставен от длъжностно лице, което не е възприело пряко настъпването на
ПТП, и участието на ответника в него, както и напускането на мястото на
инцидента след това. Видно от отразяването в карта за регистрация на ПТП от 30.10.2017г. , св. Г. е отбелязал, че
мястото е посетено. В съдебно заседание св. Г. заяви, че на по-късен етап
установили водача, като имало запис от една заложна къща и на записа се виждал
автомобил Опел Зефира, който блъска момичето и продължава движението си.
Същевременно заяви, че не може да си
спомни дали автомобила удря пешеходеца отпред някъде повече или отляво, както и
дали е паднало момичето на земята, но мисли, че на записа видели, как момичето
се подпряло на капака на автомобила. Същевременно от показанията на разпитаните
по делото свидетели Р.и З., които се установи , че са били преки свидетели на
случилото се, се установяват други факти и обстоятелства, а именно, че
автомобилът е бил спрял, а момичето, което е държало чадър пред себе си, се е
„бутнало“ в автомобила според св. З., и се „подпря лекичко върху колата“ според
св. Р.. Според св. З. момичето ,което
вървяло от страната на шофьора се блъснало в колата. Св. Р.е категорична, че се
изненадала защо ответникът спрял колата, когато видяла, че момиче идва с часъл
и след това момичето се подпряло на колата.
Ето защо, съдът
приема, че съставеният констативен протокол за ПТП не може да бъде
доказателство за верността на посочените в него обстоятелства досежно механизма
на ПТП. Ответникът изрично оспори представения от ищеца
протокол за ПТП, включително и механизма
на настъпване на пътното произшествие. Оспорена
е верността на протокол за ПТП в частта относно обстоятелствата, причините и
условията за настъпване на
произшествието. Според разпоредбата на чл. 125а ЗДвП службите за контрол на
Министерството на вътрешните работи издават протокол за посещението по чл. 125 на мястото на пътнотранспортното произшествие.
Протоколът за ПТП съставлява официален свидетелстващ документ и се ползва с
обвързваща за съда доказателствена сила, но само за фактите, осъществили се от
или в присъствието на съответното длъжностно лице. В частта относно механизма
на настъпилото ПТП, той не се ползва с обвързваща доказателствена сила, тъй
като произшествието не е реализирано в присъствието на длъжностното лице,
съставило акта. В случая, с оглед горното, в тежест на ищеца е било
ангажирането и на други доказателства по делото, относно всички правнозначими
факти – механизъм на ПТП, причинно-следствена връзка между него и причинените
вреди. Следва да се посочи, че ищцовата страна не направи доказателствено
искане за назначаване на автотехническа експертиза, а с оглед на оспорения
протокол за ПТП с пострадали лица, както и ангажираните от ответника гласни
доказателства, съдът приема, че не е доказан от ищцовата страна механизма на
възникване на ПТП, предвид и оспорването на фактите в пртокола за ПТП. Установи се, че протокола за ПТП е съставен
на 30.10.2017г. , или повече от двадесет дни от посочената в исковата молба
дата на ПТП. Св. Г. заяви, че водачът на
автомобила не бил установен веднага, като гледал и запис, след което съставил
протокола. От неговите показания не може да се приеме за установен механизъм на
настъпване на ПТП. Следва да се приеме, че не бяха доказани по безспорен начин
и причинени на св. К. телесни увреди. Последното е и оглед оспорване на
представеното от ищеца съдебно-медицинско удостоверение, като следва да се
посочи, че след заличаване на св. Г. като свидетел по делото, ищцовата страна
не направи други доказателствени искания в насока за установяване на твърдяните
причинени травматични увреждания на К., като съдебномедицинска експертиза или
др. След като това е така, липсва по делото категоричен отговор за
причинно-следствена връзка между посоченото в исковата молба ПТП и твърдяното увреждане на св. К.. За удостоверяване на фактите, удостоверени в
оспореното от ответника съдебно-медицинско удостоверение ищецът следваше да
проведе пълно доказване, което не беше сторено . След като не се доказаха твърденията
в исковата молба за причиняване от страна на ответника на посочените в исковата
молба телесни повреди на пострадалата К., не се доказа механизъм на
причиняването, исковата молба се явява неоснователна. С оглед показанията на свидетелите З. и Р.,
автомобилът е бил в покой, когато момичето се е подпряло на него, както и от
техните показания може да се направи извода, че след като К. е продължила пътя
си , е възникнало в ответника
впечатление, че св. К. не е наранена. Последното
е и с оглед показанията на св. К., която заяви, че когато видяла ответника пред
дома си, той и заявил, „На теб нищо ти нямаше! Аз те видях и затова си тръгнах!
….“, както и „На теб нищо ти нямаше! Аз затова нищо не предприех.“.
За пълнота на изложението следва да се посочи,
че не беше установено по безспорен начин вината на ответника , както е не беше
установен твърдения от ищеца механизъм на ПТП, както и определяне на размера на
застрахователното обезщетение за вредите, които също не бяха установени по
безспорен начин. Ищецът не доказа по
категоричен начин причинени травматични увреждания на св. К., за които е
изплатил застрахователното обезщетение, включително и не се ангажираха никакви
доказателства, послужили като основание за изплащане на сумата 500 лева –
застрахователно обезщетение, определена след предявяване на допълнителната
претенция на К. за промени в психо-емоционалната сфера.
Ето защо намира, че така предявения иск е неоснователен и недоказан, и
следва да се отхвърли.
При този изход на делото ищецът
следва да заплати на ответника направените разноски по делото в размер на 350,00 лева - – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въз
основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „З.Д.Е.“АД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление ***,
представляван от изпълнителните директори Й.Ц.и Р.Б., чрез пълномощника
юрисконсулт И. против Л.Х.А. с ЕГН ********** *** иск с правно оснавание чл.
500 ал. 1 т. 3 от КЗ за сумата 1020,00
лева, от които 1000 лева /хиляда лева/ –равностойност на изплатено
застрахователно обезщетение на пострадала М.А.К., както и 20,00 лева обичайни
разноски ,сторени за неговото пределяне, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на завеждане на делото до изплащане на сумата, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „З.Д.Е.“АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление ***, представляван от изпълнителните директори Й.Ц.и Р.Б. ДА
ЗАПЛАТИ на Л.Х.А.
с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в размер на 350,00 лева– заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: