РЕШЕНИЕ
№879/03.02.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Хасково в открито заседание на десети декември, две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия:Ива Байнова
при участието на секретаря Гергана Мазгалова.....................................и в присъствието на прокурор……….............................................................................................................като разгледа докладваното от съдия Байнова адм.д.№349 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба от И.И.Х. и С.И.Х. ***, с посочен съдебен адрес ***, против Мотивиран отказ на Главен архитект на Община Хасково, обективиран в писмо рег.инд. 94-С-6537-2#1 от 17.03.2020г. , в частта му, в която е отказано издаване на удостоверение за търпимост на сгради с идентификатори 77195.738.43.3 и 77195.738.43.4
Жалбоподателите твърдят, че отказът е незаконосъобразен като считат, че не са налице процесуалните и материалните предпоставки за издаването му. Твърдят, че некоректно отказът е постановен въз основа на правила и норми, действали по времето на ЗПИНМ, отменен през 1973г. Сочат, че датата на построяване на сградите е средата на 70-те години, тъй като тогава била построена жилищната сграда, а самостоятелните обекти /тогава сгради на допълващото застрояване/ – заедно с нея по едно и също време. Касаело се за сгради на допълващото, а не на основното застрояване, които не били елементи на ЗП по смисъла на действалия тогава ЗТСУ /отм./ и чието разположение в парцела се е определяло с виза, издадена от главния архитект, а не с предварително одобрен застроителен план. Аналогична била уредбата и в сега действащия ЗУТ – чл.140 т.е. не била налице съществена разлика при действието и на двата благоустройствени закона.
Жалбоподателите твърдят също, че отказът е необоснован. Преценката за статута на търпимост на сградите се извършвала въз основа не на регулационния план, а на застроителния такъв. Некоректно били цитирани ирелевантни разпоредби от ЗУТ – чл.42 ал.2, който препращал към чл.140 от с.з., регламентиращ именно застрояването на имоти при липса на градоустройствен план. Преценката следвало да се извърши сега в момента, а не да се търсят строителни книжа от времето на извършване на строежа. Некоректно били преценени исканията за двата самостоятелни обекта – без посещение на имота на място, без замервания и др. технически действия от страна на техническата служба, с които да се индивидуализират тези сгради, независимо че такава индивидуализация била дадена в заявлението. Не били ценени в тази връзка представените декларации от съседи, в които описанията на имотите били дадени така, както съществуват на място. Не била извършена проверка в съседния имот, за да се констатира, че в него има изграден също такъв самостоятелен обект – гараж на имотната /и регулационна/ граница между имотите, което било предпоставка за разрешаване на този вид строежи. Неправилно било прието, че самостоятелен обект с идентификатор 738.43.3 – гараж, представлява триетажна пристройка, а не едноетажна самостоятелна сграда с тераса. Прието било също, че самостоятелен обект с идентификатор 738.43.4 представлява елемент от допълващото застрояване, вместо да се отчете, че същият е част от жилищната сграда на ниво “0“. Като такъв обектът не граничел с никакви регулационни граници от две страни. Едната му стена била с характеристика на подпорна стена в тази част на жилищната сграда откъм съседния й имот, а останалите три стени били вътрешни, върху които били разположени вътрешните стени на отделните стаи от първия жилищен етаж т.е. този обект бил инкорпориран в самата жилищна сграда, но при кадастралното ѝ заснемане бил отделен в самостоятелен такъв. Всички останали самостоятелни обекти на същото ниво също били неделима част от жилищната сграда.
В допълнително заявление, депозирано във връзка с отстраняване на нередовности по жалбата във връзка с предмета на оспорване се твърди, че оспореният акт е издаден от материално некомпетентен орган – Кмета на общината, а не от Главния архитект.
По изложените съображения се претендира отмяна на акта като незаконосъобразен и се прави искане да се задължи административния орган да издаде исканото удостоверение за търпимост по реда на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ. Претендират се разноски.
Ответникът – Главен архитект на Община-Хасково не ангажира становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите в жалбата, намира за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление рег.инд.№94-С-6537-2/19.02.2020г. И.И.Х. и С.И.Х. са поискали от главния архитект на Община-Хасково да им бъде издадено удостоверение за търпимост по реда на §16 от ПР на ЗУТ на два гаража и задгаражна стая, заснети съгласно кадастралната карта на гр.Хасково като самостоятелни обекти с идентификатори 77195.738.43.3, 77195.738.43.2 и 77195.738.43.4. В заявлението са описали застроената площ, предназначението и съседите на обектите. Приложили са съответните документи.
Видно от н.а. за обстоятелствена проверка №88, т.I, д.№610/1968г. , С. Т.О.е признат за собственик на дворно място от 1000 кв.м. със застроена жилищна сграда на етаж и половина и навес, находящи се в гр.Х., ул.“В.“ – извън регулацията на града /местността „Хасара“/ при посочени граници.
Видно от Заявление за отстъпване право на строеж по чл.56 ал.11 от ЗТСУ, с нотариална заверка на подписа от 07.04.1974г, от С. Т. Х. на С. С.Х. и И. С.Х. е отстъпено право на строеж върху започната сграда, находяща се в парцел Х, пл.№140 в квартал 104 по плана на гр.Хасково, одобрен със Заповед №25/71г. на адрес ул.“Ч.“ ., гр.Х., а именно - втори етаж на И. С.Х. и трети етаж на С. С.Х., съгласно одобрения архитектурен план като всеки етаж има по 115 кв.м. и се състои от 4 стаи.
Съгласно н.а. за дарение на недвижим имот №174, т.IV, д.1773/1975г. С. Т. Х. дарява на И. С. Х. северозападния гараж, вграден в жилищната сграда и представляващ неразделна част от нея, построена върху парцел Х, в квартал 104 по плана на гр.Хасково, одобрен със Заповед №25/71г. с площ 544 кв.м., отреден за имот пл.№140 при граници улица, урегулиран парцел VIII и урегулиран парцел XI, а на С. С. Х. – западния гараж, вграден в същата жилищна сграда и представляващ неразделна част от нея, построена върху описания парцел.
Видно от Удостоверение изх.№ГРАОН14-200 от 04.07.2019г. имената С. Т. Х. и С. Т.О.са имена на едно и също лице.
Съгласно н.а. №60, т.III, рег.№2806, д.№ 270/2019г. И.И.Х. е признат за собственик по наследство и давностно владение на: сграда с идентификатор 77195.738.43.2 по КК на гр.Хасково със застроена площ 23 кв.м. с предназначение хангар, депо, гараж и сграда с идентификатор 77195.738.43.3 със застроена площ 22 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда – и двете находящи се в гр.Х., ул.“Ч.“ и разположени в ПИ 77195.738.43,
Съгласно н.а. №42, т.III, рег.№2700, д.№ 265/2019г. С.И.Х. е призната за собственик по наследство и давностно владение на:самостоятелен обект с идентификатор 77195.738.43.1.6, находящ се в гр.Х., ул.“Ч.“ , построен в сграда №1, разположена в ПИ 77195.738.43, с предназначение жилище, апартамент, с площ по документ 30 кв.м. и на самостоятелен обект с проектен идентификатор 77195.738.43.4, находящ се на същия адрес и построен в ПИ 77195.738.43, с предназначение селскостопанска сграда с площ 32 кв.м.
Към заявлението са приложени и нотариални актове, съгласно които на Е. И.Х. са дарени идеални части от ПИ 77195.738.43.
Видно от Удостоверение за наследници изх.№ГРАОН1-1278 от 22.05.2019г. , И.С.Х. след смъртта си на 21.01.2010г. е оставил наследници : Н. Й. Х. – съпруга, И.И.Х. - син, С.И.Х. – дъщеря и Е. И.Х. – син.
От Е.И.Х. *** е депозирано заявление с нотариална заверка на подписа, че е съгласен да бъдат издадени удостоверения за търпимост по реда на §16 ал.2 от ПР на ЗУТ на И.И.Х. и С.И.Х. за следните сгради, представляващи самостоятелни обекти, а именно:
- Самостоятелен обект с идентификатор 77195.738.43.3 в гр.Х., ул.“Ч.“, със застроена площ 22 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда, ведно с терасата, разположена на плоския покрив на сградата
- Самостоятелен обект с идентификатор 77195.738.43.3 в гр.Х., ул.“Ч.“, със застроена площ 22 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда – и двата обекта на името на първия
- Самостоятелен обект с идентификатор 77195.738.43.4 в гр.Х., ул.“Ч.“ , застроена на площ 32 кв.м. с предназначение селскостопанска сграда - на името на втората
и трите обекта, построени в съседния му ПИ 77195.738.43.3 в средата на 70-те години от общия им наследодател И.С.Х..*** са депозирани и заявления от собствениците на ПИ 77195.738.280 и ПИ 77195.738.44, съседни на ПИ 77195.738.43, с които е декларирано съгласие на И.И.Х. и С.И.Х. да бъдат издадени удостоверения за търпимост по реда на §16 ал.2 от ПР на ЗУТ за самостоятелни обекти с идентификатор 77195.738.43.3, ведно с терасата, разположена на плоския покрив на сградата, с идентификатор 77195.738.43.3 и с идентификатор 77195.738.43.4.
Във връзка с подаденото Заявление рег.инд.№94-С-6537-2/19.02.2020г. , до И.И.Х. и С.И.Х. е изпратено писмо рег.инд. 94С96537-2#1 от 17.03.2020г. В писмото на първо място е коментирано съответствието на строежите с правилата и нормативите за застрояване, действали към декларирания момент извършването им, а именно периода от 1971г. до средата на 70-те години.
По отношение на гараж с идентификатор 77195.738.43.2 е прието, че е допустим и е издадено Удостоверение за търпимост на строеж №28/12.03.2020г. при наличие условията на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
По отношение на сграда с идентификатор 77195.738.43.3, описана в декларацията като гараж, а в КК като селскостопанска сграда е посочено,че очевидно /при поглед от улицата/ не е нито едно от двете, тъй като е на три етажа и представлява пристройка към жилищна сграда, разположена на страничната регулационна граница със съседния УПИ VIII. Цитиран е §6 от „Строителни правила и норми за изграждане на населените места /отменени през 1977г./ Посочено е, че към разглеждания период в Община Хасково няма данни за имота да има застроителен план, предвиждащ свързано /групово/ застрояване. Реализираната жилищна сграда съгласно кадастралния план от 1995г. /на който сградата е вече отразена/ е свободно разположена в имота. Прието е, че пристройката от северозапад не отговаря на действалите подробни градоустройствени планове, нито на правилата и нормите, действали по време на строителството.
По отношение на сграда с идентификатор 77195.738.43.4, описана в декларацията като задгаражна стая, а в КК като селскостопанска сграда е посочено, че е разположена по цялата ширина на имота, по двете странични срещуположни регулационни граници. Съгласно действалите в периода на строителството строителни нормативни актове, може да бъде окачествена като второстепеннна постройка. Въз основа на §59 от Строителни правила и норми, допускащ такива сгради само в имоти за малоетажно застрояване и със селскостопански характер , както и във вилни зони, е прието , че е недопустима към момента на строителството.
При преценка за съответствието на строежите съгласно действащите разпоредби на ЗУТ и действащия за имота ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед №1401/1995г., е посочено, че имотът е урегулиран като УПИ III – 5873 в кв.104 по плана на гр.Хасково като е предвидено свободно средно жилищно застрояване , но не и допълващо застрояване. Прието е, че гараж с идентификатор 77195.738.43.2 е допустим съгласно действащите разпоредби на ЗУТ. За сграда с идентификатор 77195.738.43.3, е посочено, че е на три етажа и представлява пристройка към жилищната сграда, разположена на страничната регулационна граница със съседния УПИ II, което предполага свързано застрояване между двата имота, а действащия ПУП не предвижда такова. За сграда с идентификатор 77195.738.43.4 е посочено,че представлява елемент на допълващото застрояване. Предвид разположението й по двете странични граници и създаването на предпоставки за свързано застрояване между повече от два имота, следва да бъде предвидена от плана за застрояване и е нарушена разпоредбата на чл.41 ал.2 от ЗУТ.
В заключение по отношение на сгради с идентификатори 77195.738.43.3 и 77195.738.43.4 е прието, че не отговарят на изискванията на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ и §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, а именно не са допустими по действащите разпоредби съгласно ЗУТ, нито по правилата и нормативите, действали по време на извършването им.
По делото са представени извадки от действащите за периода от 1971г. до настоящия момент регулационни и застроителни планове относно кв.104, в частите им, касаещи ПИ 77195.738.43.
По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект.
От заключението по експертизата се установява следното:
Строителен обект с идентификатор 77195.738.43.4 е разположен в партерния етаж на жилищната сграда, в западната й част , изцяло под нивото на прилежащия терен и е част от жилищната сграда. По данни на жалбоподателите процесните обекти са строени през 1972-1973г. Обект с идентификатор 77195.738.43.4 не е сграда на допълващото застрояване, а е част от жилищната сграда, явяваща се сутерен със складови помещения. Изготвена е скица-проект №15-691676/31.07.2019г. за изменение на КККР за сгради с идентификатори 77195.738.43.4 и 77195.738.43.2, според която е предвидено изменение на размера на обектите като сграда с идентификатор 77195.738.43.4 от 66 кв.м. става 32 кв.м., а сграда с идентификатор 77195.738.43.2 от 32 кв.м. става 23 кв.м. От СГКК-Хасково е издадено Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР №25/31.07.2019г. за двата обекта.
Според приложената по делото скица №15-919732 от 10.10.2019г. сградата с идентификатор 77195.738.43.3 е едноетажна с площ 22 кв.м. и с предназначение „селскостопанска сграда“. След оглед вещото лице установява, че сградата е гараж и се ползва като такъв. Параметрите на сградата /измерени вътрешно без да се отчита дебелината на стените, тъй като няма как да бъдат измерени на място/ са : дължина 5.82м, ширина 3.40м и височина 2.54 м. От изток /от улицата/ сградата е на нивото на терена, от север е на границата със съседния УПИ II и е над прилежащия му терен /двор/, а от запад е изцяло под нивото на прилежащия терен.
Сградата с идентификатор 77195.738.43.3 представлява гараж и се ползва като такъв. Съгласно скица №15-919732 от 10.10.2019г. сградата е самостоятелен едноетажен обект. В това отношение сградата е допустима съгласно разпоредбите на ЗТСУ и ППЗТСУ /към момента н строителството й/. Съгласно чл.42 ал.2 от ЗУТ е недопустима, тъй като има съществена разлика в нивата на прилежащите терени в УПИ II и УПИ III /съседния от север/. По отношение на пристройката на жилищната сграда на втори и трети етажи в посока север, вещото лице счита, че това са самостоятелни кадастрални единици – части от основното застрояване в имота, нямащи вертикална и друга връзка с гаража.
Сградата с идентификатор 77195.738.43.4 съгласно скица-прект №15-691676 от 31.07.2019г. за изменение на КККР и Удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР №25/31.07.2019г. е със значително по-малки размери и не е от граница до граница на имота. Според СТЕ тя е част от основното застрояване в имота и се ползва като такава.
Вещото лице онагледява констатациите си със скица от СГКК и схема на обектите.
В съдебно заседание вещото лице дава допълнителни разяснения. Във връзка с приетото, че сграда с идентификатор 77195.738.43.3 съгласно чл.42 ал.2 от ЗУТ е недопустима, т. е. по отношение на гараж с идентификатор №3, посочва, че не може да бъде затворен на калкан от северния парцел, поради голяма денивелация, тъй като там местността е много релефна. По същия начин обекти с идентификатор №2 и №4 са под нивото на терена на южния парцел, тъй като там склонът е много стръмен. Вещото лице уточнява, че е имал предвид само големия наклон на терена. За обект №4 и останалата част от основното застрояване, която не е с идентификатор сочи,че се явяват подземни и върху тях се влиза в сградата. Сгради с идентификатори №2 и №4 са съседни, което е изразено в приложената към заключението схема. Допълва относно помещенията, които нямат идентификатор, че реално това е основното застрояване в имота т.е. идентификатор №1, като това са гаражи, стълбища и други помещения.
Заключението по СТЕ е прието без възражения от страните.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес, срещу годен за
обжалване административен акт и е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Оспореният
отказ е издаден от материално и териториално компетентен орган – главния
архитект на община Хасково. Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ,
удостоверенията за търпимост се издават от органите, които са овластени да одобряват съответните инвестиционни проекти,
което предвижда и нормата на § 127,
ал. 1, изр. посл. от ПЗР на ЗИД на ЗУТ( ДВ, бр.
82/2012 г.). В чл.
144, ал. 3 от ЗУТ е регламентирано, че инвестиционните проекти се одобряват
или се отказва одобряването им от органа по чл. 145
от ЗУТ, съгласно която разпоредба, техническите или работните инвестиционни
проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината. В този
смисъл, така цитираните правни норми определят главния архитект на общината,
като орган, компетентен да издаде или да откаже издаването на удостоверение за
търпимост по §
16 и §
127, ал. 1 от ЗУТ.
Действително оспореният отказ е подписан и от Кмета на Община Хасково. Това обстоятелство обаче не обосновава нищожност на оспорения акт, доколкото същият обективира волеизявлението и на главния архитект на общината, явяващ се компетентният да постанови отказа орган.
Оспореният отказ е обективиран в писмена форма като съдържа фактически и
правни основания за разпоредения краен резултат. Съдът счита, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отразило се и върху материалната му законосъобразност.
В разглеждания случай производството по издаване на оспорения акт е започнало по заявление на жалбоподателите, подадено на основание §16 от ПР на ЗУТ до компетентния за това орган – Главния архитект на Община-Хасково.
Ответникът е възприел като време на изграждане на процесните постройки периода от 1971г. до средата на 70-те години, позовавайки се на декларация без посочен номер, дата и декларатор. Същевременно в съдържащите се в преписката материали не се открива декларация, в която да е обективирано подобно изявление. В Заявление рег.инд.№94-С-6537-2/19.02.2020г. , жалбоподателите са посочили, че процесните обекти са построени в средата на 70-те години. В описаните приложения към същото – т.9 „Декларация-съгласие от собственика на земята и собствениците на съседните имоти, за издаване на исканите удостоверения – 3 броя“ , данни за момента на изграждането им - средата на 70-те години , се съдържат само в заявлението, изхождащо от Емил И.Х. /л.25/. В останалите два броя заявления , изхождащи от Сейхан Осман Рамадан и Галина Кирилова Кирева /л.26/ и от Николай Александров Каварджиев /л.27/ , такива данни липсват. Прави впечатление, че и в трите заявления е изразено съгласие за издаване на удостоверение за търпимост по реда на §16 ал.2 от ПР на ЗУТ, което сочи на друг период на изграждане , а именно 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г.
При това положение не става ясно защо е прието, че процесните постройки са изградени в периода от 1971г. до средата на 70-те години.
С разпоредбата на §127 ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ е дадена възможност да се признаят за търпими строежи, изградени до 31.03.2001г. , но при запазване на изискването да са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ т.е. от съществено значение за преценката търпим ли е даден строеж, е момента/периода на изграждането му, а в случая този момент/период относно процесните обекти не е изяснен безпротиворечиво. Жалбоподателите са посочили, че процесните обекти са построени в средата на 70-те години, което във времеви аспект безспорно следва приетия от ответника период на изграждането им - от 1971г. до средата на 70-те години.
Разминаването в данните, предоставени от жалбоподателите и тези възприети от административния орган относно момента/периода на изграждане на процесните обекти влече и неяснота относно действащите към този момент/период градоустройствените планове, респ. нормативната уредба – ЗПИНМ , съотв. правилника към него или ЗТСУ и ППЗТСУ, към които следва да се съотнесе преценката за допустимост на същите.
Видно от т.I на оспорения отказ, се излагат съображения във връзка с предвиденото застрояване по плана от 1971г., като е коментирано и регулационното отреждане по този план на имота, в който се намират процесните обекти, към който момент е действал ЗПИНМ /отм./. Наред с това, в периода, възприет като такъв на изграждането им в оспорения акт /след 1973г./, е действал и ЗТСУ /отм./, а липсват изложени съображения относно допустимостта на строежите по този закон, макар по отношение на сграда с идентификатор 77195.738.43.3 да е коментиран кадастралния план от 1995г.
Наред с горното, от заключението по назначената СТЕ, прието без оспорване от страните, се установява и разлика във вида и характеристиките на процесните постройки.
По отношение на сграда с идентификатор 77195.738.43.3 е прието от ответника „при поглед от улицата“, че представлява триетажна пристройка към жилищна сграда, разположена на страничната регулационна граница със съседния УПИ VIII /вероятно по плана от 1971г./, съотв. със съседния УПИ II /по сега действащия ПР от 1995г./, което предполага свързано застрояване, а няма данни към момента на построяване за имота да има застроителен план, предвиждащ такова, нито има подобно предвиждане по действащия ПУП /от 1995г./.
За тази сграда вещото лице след оглед и замервания на място установява, че е едноетажна и представлява гараж, който от изток /към улицата/ е на нивото на терена, от север е на границата със съседния имот /УПИ II/ и над прилежащия му терен /двор/, а от запад е изцяло под нивото на прилежащия терен и макар да е недопустима по ЗУТ с оглед голямата денивелация между УПИ III и УПИ II, непозволяваща свързано застрояване, е допустим строеж съгласно ЗТСУ и ППЗТСУ към момента на строителството. Според вещото лице пристройката на жилищната на втори и трети етажи са самостоятелни кадастрални единици – част от основното застрояване в имота, нямащи вертикална и друга връзка с гаража.
По отношение на сграда с идентификатор 77195.738.43.4 е прието от ответника, че е второстепеннна постройка /допълващо застрояване/, разположена по цялата ширина на имота, по двете странични срещуположни регулационни граници като с оглед предвиденото с плана от 1971г. триетажно /средно/ жилищно застрояване е недопустима по смисъла на §59 от Строителни правила и норми за изграждане на населените места, а доколкото създава предпоставка за свързано застрояване между повече от два имота, следва да е предвидена от ПЗ, поради което е изградена в нарушение на чл.41 ал.2 от ЗУТ и в тази връзка е недопустима по сега действащите разпоредби.
От заключението на вещото лице, противно на приетото от административния орган се установява, че сграда с идентификатор 77195.738.43.4 не е допълващо застрояване, а представлява част от жилищната сграда като се намира в партерния й етаж в западната й част, разположен под нивото на прилежащия терен т.е. явява се част от основното застрояване и не е от граница до граница на имота. В тази връзка няма как да бъде споделено становището на ответника, че обект с идентификатор 77195.738.43.4 е изграден в нарушение на чл.41 ал.2 от ЗУТ .
При така установеното, се налага извод, че оспореният отказ е издаден без да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая , при неспазване на изискването на чл.35 от АПК. Допуснатото нарушение е съществено, доколкото се е отразило на разпоредения краен резултат. Оспореният отказ се явява незаконосъобразен по смисъла на чл.146 т.3 и т.4 от АПК и следва да се отмени, а преписката следва да се върне на ответния административен орган за ново произнасяне по Заявление рег.инд.№94-С-6537-2/19.02.2020г. по отношение на обекти с идентификатори 77195.738.43.3 и 77195.738.43.4.
При новото произнасяне от Главния архитект на община Хасково следва да се изясни коректно момента/периода на изграждане на посочените обекти, същите следва да се опишат по вид и характеристики като се посочи и начина на разположението им спрямо основното застрояване в имота и спрямо застрояването в съседните такива при отчитане денивелецията на терена, след което съобразно действащите към този момент/период градоустройствените планове, респ. нормативната уредба, както и съобразно сега действащия ЗУТ, да се извърши нова преценка за допустимост на същите.
При този изход на производството, основателна е претенцията на жалбоподателите за присъждане на направените по делото разноски, платими от бюджета на ответника. На жалбоподателя И.И.Х. следва да се присъдят разноски в размер 10.00 лв, представляващи внесена държавна такса. Разноски за възнаграждение на адвокат не следва да се присъждат на този жалбоподател, доколкото видно от представения договор за правна защита и съдействие от 20.03.2020г. са налице данни само за договорено, но не и за действително изплатено такова. На жалбоподателката С.И.Х. следва да се присъдят разноски в размер 910.00 лв, от които 10.00 лв внесена държавна такса, 600.00 лв – договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение , съгласно договор за правна защита и съдействие от 20.03.2020г. и 300.00 лв – внесена от нейно име сума за възнаграждение на вещо лице, видно от съгласно вносна бележка от 25.08.2020г.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ на Главен архитект на Община Хасково, обективиран в писмо рег.инд. 94-С-6537-2#1 от 17.03.2020г. , в частта му, в която е отказано издаване на удостоверение за търпимост на сгради с идентификатори 77195.738.43.3 и 77195.738.43.4.
ВРЪЩА преписката на Главния архитект на Община Хасково за ново произнасяне по Заявление рег.инд.№94-С-6537-2/19.02.2020г. по отношение на обекти с идентификатори 77195.738.43.3 и 77195.738.43.4, при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение .
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на И.И.Х. ***, с посочен съдебен адрес ***, направените по делото разноски в размер 10.00 /десет/ лева.
ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на С.И.Х. ***, с посочен съдебен адрес ***, направените по делото разноски в размер 910.00 /деветстотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: