Р Е Ш Е Н И Е № 1419
гр. Пловдив, 23.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, VІ гр. състав, в закрито съдебно заседание на 23.07.2015г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БЕШКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
ЕЛИ
АНАСТАСОВА
разгледа
докладваното от съдията Бешкова гр. д. №
1997 по описа на съда за 2015 г. и взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 435
и сл. ГПК.
Постъпила е жалба Вх. №
21542/20.07.2015г от С.А.М. ЕГН ********** – длъжник по изп. д. № 81/2014г по
описа на ЧСИ Т. Л. рег. № 820, район на действие – ОС - Пловдив, против насочване
на изпълнение върху несеквестируемо имущество – ½ ид.ч. от имот с
идентификатор 56784.523.1886.2.5 с адрес гр. П. ул. И.№ ** ет. * ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата. Във връзка с
несеквестируемостта на имота се иска отмяната на следните действия на ЧСИ:
извършен на 21.05.2015г опис на недвижим имот, оценка на същия и насрочване на
публична продан.
В жалбата се излагат доводи за несеквестируемост
на имота и оттам за несъвместимост на извършените от ЧСИ действия с
несеквестируемостта, които я нарушават. Претендират се разноски. Иска се и
спиране на изпълнението на основание чл. 438 ГПК.
Ответната страна по жалбата – Ю.Л.В.
/присъединен взискател в изпълнителното производство/, в писмено възражение
излага съображения за нейната неоснователност, като акцентира върху това, че
имотът не е жилищен, а представлява ателие, като същевременно дъщерята на
длъжника, която е член на семейството му, притежава друго жилище.
Ответната страна по жалбата – С.В.Г. /взискател в изпълнителното производство/, в
писмено възражение излага съображения за нейната недопустимост, евентуално –
неоснователност, като също акцентира върху обстоятелството, че към датата на
вписване на възбраната имотът е бил ателие, а промяната на предназначението му
в жилище е станало след този момент, поради което е непротивопоставима на
взискателя.
В
писмените си мотиви
по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител изразява становище за частична недопустимост на
жалбата /по отношение на исканата отмяна на описа/ и неоснователност в
допустимите части, като акцентира върху наличието на „друго жилище”, което
прави процесното секвестируемо
Пловдивски окръжен съд, като взе предвид доводите в жалбата
и данните по делото, намира следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице /длъжник в
изпълнителното производство/ срещу насочване на изпълнението върху имущество,
което длъжникът смята за несеквестируемо. В т. 1 на ТР 2/2013г се приема, че на
обжалване подлежи насочването на
изпълнението върху несеквестируемо имущество. Насочването на изпълнението
се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава на несеквестируемост (пълна
или частична) на запорирано или възбранено имущество за събирането на
определено парично вземане. По такава жалба съдът е длъжен да се произнесе, секвестируем
ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В жалбата може
да са изложени оплаквания и да се иска отменяването на някои действия – запор,
възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът
се произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия
са несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на тези действия не е
допустимо. Ако приеме наличието на
несеквестируемост, съдът отменя всички изпълнителни действия, които нарушават
(несъвместими са с) несеквестируемостта и без да е отправено изрично искане за
това.
Доколкото в случая длъжникът се позовава
именно на несеквестируемостта на възбранен имот, която е предмет на жалбата, а
не отделни действия на ЧСИ, тя е допустима в цялост, като евентуална отмяна на
несъвместимите с несеквестируемостта действия би била законна последица от
извода за несеквестируемост на вещта и не е обвързана от това дали от страна на
длъжника е формулирано такова искане и какво е неговото естество.
Вярно е, че със същото тълкувателно решение се
приема, че налагането на запор/възбрана върху несееквестируема непотребима вещ е
допустимо, тъй като запорът/възбраната я задържа в патримониума на длъжника –
налагането на запор или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта
и в този смисъл не я нарушава, както и че е допустим описът на непотребимите
вещи, който е елемент от фактическия състав на запора, респ. възбраната, когато
за първи път ги индивидуализира. Това обаче не прави жалбата на длъжника
частично недопустима – тя е допустима изцяло, защото има за предмет
несеквестируемостта на вещта, като дали съответното изпълнително действие е
съвместимо или не с нея, е от значение само за това дали съдът ще следва да го
отмени, ако уважи жалбата. В случая това означава, че, ако вещта е
несеквестируема, съдът ще следва да отмени всички несъвместими с нея
изпълнителни действия, дори служебно, с изключение на извършения опис, който е
допустим.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Основният спорен въпрос е дали притежаването
на 1/6 ид.ч. от имот /в случая 1/6 ид.ч. от УПИ ведно с 1/6 ид.ч. от двуетажна
масивна жилищна сграда със застроена площ от 78 кв.м. ведно с 1/6 ид.ч. от
гараж с площ от 12 кв.м./ съставлява „друго жилище” по смисъла на чл. 444 т. 7 ГПК. Под понятието “друго жилище” законодателят е имал предвид жилище, което да
задоволява жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство.
Следователно, въпреки че законът не предвижда като изискване това друго жилище да
е изцяло собственост на длъжника или на членовете на неговото семейство, когато
се касае за притежаване на идеални части от него, следва да се твърди и
установява обективна възможност за ползването му за задоволяване на жилищните
нужди на длъжника и семейството му. В случая притежаваният обем права е малък –
1/6 ид.ч., като по делото липсват данни длъжникът в качеството му на
съсобственик да може да ползва цялата обща вещ срещу заплащането на обезщетение
на останалите съсобственици, които са лишени от ползването. Сама по себе си
законовата възможност на чл. 31 ЗС за това, че по принцип всеки съсобственик
може да си служи с общата вещ, не означава безусловна възможност за ползването
й за задоволяване на жилищните нужди на съсобственика и членовете на
семейството му. Първо, това ползване трябва да е такова, че да не пречи на
другите съсобственици да си служат с вещта според правата им и второ, какво е
конкретното фактическо състояние на съсобствената вещ и фактическите отношения
между отделните съсобственици, е въпрос, който следва да бъде разглеждан във
всеки отделен случай и от който зависи дали действително съществува обективна
възможност за задоволяване жилищните нужди на длъжника и семейството му и дали
това може стане веднага и без особени затруднения. Доколкото всички тези
обстоятелства в случая не са изследвани, а те са в доказателствена тежест на
страната, която твърди положителни факти и се позовава на секвестируемостта, то
следва да се приеме, че длъжникът няма друго жилище по смисъла на закона и
процесното е несеквестируемо.
Без значение за изхода на
настоящия спор е дали, кога и при каква насрещна престация длъжникът се е
разпоредил с въпросните 1/6 ид.ч., доколкото те не могат да изключат несеквестируемостта
на имота, като същевременно, ако взискателят счита, че подобна сделка го
уврежда, като намалява шансовете му за удовлетворяване, той следва да се защити
по исков ред чрез иск по чл. 135 ГПК.
Без значение за преценка
несеквестируемостта на имота е и кога е променено предназначението му /от
ателие в жилище/: преди или след налагане на възбраната, доколкото до
приключване на изпълнителното производство съдебният изпълнител следва да следи
за спазването на нормата на чл. 444, т. 7 ГПК. Доколкото в случая няма спор, че
имотът вече е жилищен, дори това да е станало след налагане на възбраната,
промяната е противопоставима на взискателя и следва да бъде зачетена от
съдебния изпълнител.
Несеквестируемостта в случая не може да
отпадне и поради наличието на учредена ипотека върху имота, тъй като взискателят
не е ипотекарен кредитор /по аргумент от чл. 445, ал. 1 ГПК/.
Без значение е и дали дъщерята
на длъжника притежава друго жилище, тъй като тя е на възраст над 26 години и не
следва да се счита за член на семейството /§ 1, т. 20 ЗЗО/.
Без значение е също
обстоятелството, че изпълнението е насочено върху ½ ид.ч. от имота, като
след евентуалната му продажба съпругът – недлъжник ще притежава останалата
½ ид.ч. от него с оглед на казаното по – горе относно невъзможността без
изследването на определени обстоятелства да се приеме, че притежаването на
идеални части от имот съставлява „друго жилище” по смисъла на закона.
Не може да се направи друг извод
и от обстоятелството, че квадратурата на жилищния имот надхвърля размера на
минимално необходимата за двучленно семейство жилищна площ от 40 кв.м. /чл. 2,
ал. 2, т. 2 НЖНДЧНС/, тъй като разликата до реалната площ от 75.20 кв.м., за да
се приеме за секвестируема, трябва да може да се обособи като самостоятелен обект,
който да може да се използва без значителни преустройства съобразно
разпоредбата на чл. 39, ал. 2 ЗС и Наредба № 7 от 22.12.2013г за правилата и
нормативи за отделните видове територии и устройствени зони на МРРБ, каквито
обстоятелства в случая за надвишаващата квадратура нито се твърдят, нито се
установяват.
Ето защо, жалбата е основателна
и ще се уважи, като се отмени насочването на изпълнението върху
несеквестируемия имот и несъвместимите с несеквестируемостта изпълнителни
действия: оценка и насрочване на публична продан, обективирани в протокол от
21.05.2015г /с изключение на описа, който е съвместим съобразно казаното по –
горе/.
При този изход на делото и
претенцията за това на жалбоподателя се следват направените по делото разноски,
които следва да бъдат възложени в тежест на ответниците по жалбата, които я
оспорват – първоначален и присъединен взискател и които следва да бъдат осъдени
да му заплатят сумата от 175 лв – държавна такса за обжалване и адвокатско
възнаграждение /не следва да се присъжда сумата от 7.20 лв – такса за
снабдяване с препис от протокола за опис, тъй като това не е съдебно –
деловоден разход, непосредствено свързан с производството по жалбата/.
Без уважение ще се остави
искането по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението при обжалване предвид факта,
че спирането обезпечава обжалването /т.е. има ефект до произнасянето на съда по
съществото на спора/.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ насочването на изпълнение
по изп. д. №
81/2014г по описа на ЧСИ Тодор Луков рег. № 820, район на действие – ОС –
Пловдив, върху следния несеквестируем имот: ½ ид.ч. от имот с
идентификатор 56784.523.1886.2.5 с адрес гр. П. ул. И.№ *** ет. **ведно със
съответните идеални части от общите части на сградата, и несъвместимите с несеквестируемостта изпълнителни действия: оценка и
насрочване на публична продан, обективирани в протокол от 21.05.2015г.
ОСЪЖДА С.В.Г. ЕГН ********** и Ю.Л.В.
ЕГН ********** да заплатят на С.А.М. ЕГН ********** сумата от 175 лв – разноски
в настоящото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
по чл. 438 ГПК за спиране на изпълнението.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: