МОТИВИ към присъда № 260002/25.07.2022г. постановена по НОХ дело
№ 126/2021г. по описа на БСлРС
Районна прокуратура гр.К. е повдигнала обвинение против В.Г.
***, за това, че на 30.01.2018г. в гр.К., в дом,
находящ се на ул.“23-ти Септември“ № 37, в съучастие с П.И.П. с ЕГН ********** ***,
като съизвършители, с цел да принуди Г.П.С. с ЕГН ********** ***, живущ на
адреса, да се разпореди със своя парична сума в размер на 300 лева в негов
интерес, го заплашил с насилие и му нанесъл удари с ръце и крака в областта на
главата и тялото му, с което му е причинена лека телесна повреда, изразяваща се
в оток и хематом на клепачите на едното око с протриване на очната цепка и
излив на кръв под конюнктивата на същото око, малки кръвонасядания в
слепоочната област, състояние довело до разстройство на здравето временно и
неопасно за живота, като деянието е извършено от две лица. По този начин е осъществил състава на престъплението по чл.213а, ал.2, т.2 и
т.4, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Със същият
обвинителен акт е повдигнато обвинение против В.Г.В. за извършено престъпление по чл.213а, ал.2, т.2 от НК, за това, че на 30.01.2018г. в гр.К.,
в гараж, находящ се в частен имот на ул.“Плиска“ № 17 с цел да принуди И.И.Г. с
ЕГН ********** да се разпореди в негов интерес с парична сума в размер на 300
лева, като използвал нож, тип „мачете“ му нанесъл удар по главата и порезна
рана на гърба на дланта на дясна ръка, с което му причинил лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето временно и неопасно за живота.
Районна прокуратура гр.К. е повдигнала обвинение и против П.И.П. ***, за престъпление по чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр.
чл.20, ал.2 от НК, за това, че на 30.01.2018г. в гр.К., в дом,
находящ се на ул.“23-ти Септември“ № 37, в съучастие с В.Г.В. с ЕГН ********** ***,
като съизвършители, с цел да принуди Г.П.С. с ЕГН ********** ***, живущ на
адреса, да се разпореди със своя парична сума в размер на 300 лева в интерес на
В.Г.В., го заплашила с насилие и му нанесла удари с ръце и крака в областта на
главата му, с което му е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в оток и
хематом на клепачите на едното око с протриване на очната цепка и излив на кръв
под конюнктивата на същото око, малки кръвонасядания в слепоочната област,
състояние довело до разстройство на здравето временно и неопасно за живота,
като деянието е извършено от две лица.
Участващия в делото прокурор поддържа обвинението, така
както е внесено с обвинителния акт. Поддържа в пледоарията си по същество и
излага доводи, че на подсъдимите следва да се наложат наказания „Лишаване от
свобода“ около средния на предвидените в закона размери, както и наказания
„Глоба“.
По
делото не са предявени граждански искове.
В
последното о.с.з., след дадените показания от свидетелите и разпита на вещите
лица, подсъдимите по време на съдебното следствие дават обяснения, заявяват, че не са
признават за виновни,
като твърдят, че не са извършили
посочените в обвинението деяния. Пледират да бъдат оправдани.
Защитникът
на подсъдимите - адв.В.П.
от ПлАК, счита, че от събраните по делото
доказателства не се установява по безспорен начин извършването на престъпленията, за които подсъдимите са обвинени.
Пледира да бъдат признати
за невиновни и оправдани по инкриминираните им деяния. В тази
връзка адв.В.П. изложи съображения в хода на съдебните прения.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства, изслушани са специализирани
съдебни експертизи, които доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност,
дават основание на съда да приеме от фактическа страна за установено следното:
Подсъдимият В.Г.В. е роден на *** ***. Същият е с постоянен и настоящ
адрес ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимата П.И.П. е родена на *** ***. Същата е с постоянен и настоящ
адрес ***, българка, българска гражданка, със средно образование, неомъжена,
безработна, осъждана, с ЕГН **********.
Подсъдимите В.Г.В. и П.И.П. живеели на
семейни начала в с.Б., обл.П., ул.”Васил
Коларов”№ 14. Подсъдимият В. бил наел недвижим имот в местността
„Струпен“, находящ се в землището на с.Б., в близост до язовир. Там, в кошара, отглеждал
собствени животни – кози. През месец март 2017г. подсъдимият В. извикал св.Г.П.С.
от с.Б., за да помага за отглеждането на козите. Тъй като подсъдимите не можели
да се регистрират като земеделски производители и да получават субсидии за
отглеждането на козите, те събрали необходимите документи и регистрирали като
такъв св.С.. На името на св.С. била открита банкова сметка *** „Уникредит
Булбанк“, за която била издадена и банкова карта, с която да се изтеглят налични
суми. Картата останала в притежание на подсъдимите, за да могат с нея да
изтеглят преведените пари – субсидия за отглежданите животни.
В края на месец август 2017г. при
полицейска операция в района на кошарата били открити насадени растения от рода
на конопа /марихуана/. Установено било, че същите са собственост на подс.В.,
като в момента за тях се грижил Г.П.С.. От тогава във връзка с това двамата не
били в добри взаимоотношения, поради което св.С. напуснал кошарата и заживял в
гр.К. на ул.“23-ти Септември“ № 37 в дома на майка си.
В края
на годината св.Г.С. получил превод по банковата си сметка в размер на 600 лв.
като субсидия за отглеждане на рогат добитък. След като научил това от св.Г. и
от други хора, че са превеждани такива суми като субсидия, св.С. решил да
изтегли преведената сума, която да използва за себе си. За това отишъл в
банката и си извадил нова карта за тази сметка, защото наличната такава се
намирала в подсъдимите.
След това изтеглил с новата карта и похарчил цялата
преведена по сметката сума от 600 лв.
Подс.В.
разбрал за това, след като нямал достъп до сметката с наличната при него
банкова карта и направена справка в банката. Ядосал се и започнал да търси С.. Свидетелят Е.В.К.,
който подсъдимият познавал, му казал къде живее в момента св.С.. Свидетелят К.
също така бил провел разговор със св.С., от когото разбрал, че има
намерение да изтегли парите по сметката.
На
30.01.2018г. през деня подс.В.Г.В., подс.П.И.П.
и свидетелят Ж.И. *** с автомобил, собстственост и управляван от И.. Тримата
пристигнали пред дома на ул.“23-ти Септември“ № 37 в гр.К., обл.П.. Подсъдимият В.Г.В. влязъл в къщата, където открил св.Г.С.. В. ударил с
ръка С. по лицето и го попитал защо е изтеглил парите от субсидията. След това с
автомобила на св.И. продсъдимите и св.С. *** св.И.И.Г., от когото С. бил разбрал за певода на субсидията
и с когото бил похарчил част от нея.
Открили го в гараж, намиращ се в
дома на св.В. Ю.Т. и св. П.И.Р.,***.
Подсъдимият В. влязъл в гаража и с голам нож нанесъл удари на св.Г. – един по
главата и един в дясната ръка. Подсъдимият му искал обяснения заща е уведомил св.С.
за преведената субсидия по сметката му. След намесата в случая на св.В.Т., за
да преустанови случващото се в гаража му, подсъдимият В. излязъл от гаража,
след което с подс.П.И.П. и св.Ж.Г.И. ***. След
случилото се св.Г. и св.Р. прегледали записите от камерата за видеонаблюдение,
намираща се на сградата - гаража, които
записи св.Г. записал на мобилния си телефон.
По-късно свидетелят Г. изпращал
съобщения на св.Н.Д. ***, с които я приканвал да го срещне с подс.В., за да се
бие с него, поради нанесените му удари в гаража.
От заключението на вещото лице по СМЕ д-р Д.Д., депозирано на досъдебното производство и изслушано
в с.з. се установява, че пострадалият Г.П.С.
е получил оток и хематом на клепачите на лявото око с притваряне на очната цепка и
излив на кръв под конюнктивата, неголеми
кръвонасядания в лявата слепоочната
област и лявата лопатка.
По
механизъм уврежданията са резултат от
удари с твърди тъпи предмети, възможно
невъоръжена ръка /юмруци и шамари/, както се съобщава от пострадалия и
свидетели. Описаните
травми са
довели до
разстройство на здравето временно и неопасно за живота.
Пострадалият И.И.Г. е получил сравнително голяма порезна рана на гърба на дланта
на дясна ръка. По механизъм увреждането е резултат от
действие на предмет с режещ ръб, възможно голям нож /мачете/. Описаните травми са довели до разстройство на
здравето временно и неопасно за живота.
Това заключение се базира на
приложените по делото медицински документи.
От заключението на вещото лице по
назначената в досъдебната фаза съдебно компютърно - техническа
експертиза, изслушано в с.з., се
установява, че представеният за
обследване диск съдържа файл. Същият представлява запис на екран, на който се
възпроизвежда запис от камера за видеонаблюдение. Поради това, качеството на
кадрите е лошо. Видно от техническите
характеристики на файла, същият е с продължителност 25 сек. В
констативно-съобразителната част на експертизата са визуализирани кадри от
действията на лицата Снимка 1 до Снимка 6. Няма данни записът да е манипулиран.
Така
възприетата от съда фактическа
обстановка се доказва от събрания по делото доказателствен материал - от
обясненията на подсъдимите В.Г.В. и П.И.П.,
дадени в с.з. по време на съдебното следствие, от показанията на разпитаните в
съдебна фаза свидетели – частично
от показанията на Г.П.С., изцяло
от показанията на И.И.Г., частично от показанията
на В.Ю.Т.
и от прочетените показания по реда на чл.281, ал.1,
т.1 и т.2 НПК – л.24 - 25 от ДП, дадени пред съдия в досъдебното производство, частично
от показанията на Ж.Г.И. и от прочетените показания по реда
на чл.281, ал.1,
т.1 НПК – л.33 до л.36 от ДП, дадени пред съдия в досъдебното производство
и от прочетените показания по реда на чл.281, ал.1,
т.2 НПК – л.103 до л.104 от приложеното НОХд.№101/2018г. по описа на РС К., дадени от
него пред друг състав на съда, частично от показанията
на П.И.Р. и от прочетените показания по реда на чл.281, ал.1,
т.1 НПК – л.126-127 от приложеното НОХд.№101/2018г. по описа на РС К., дадени от
нея пред друг състав на съда, изцяло
от показанията на Е.В.К., изцяло
от показанията на Н.Д. Поповска, заключенията на всички експертизи, изслушани
в с.з., писмените доказателства, събрани в досъдебното и съдебното
производство - всички прочетени по
реда на чл. 283 НПК.
Заключенията на посочените по-горе съдебни експертизи
съдът възприема изцяло, като прецени, че същите са
обективни, компетентни, всестранни и пълни.
Съдът
кредитира и всички протоколи за извършените процесуално следствени действия,
които са изготвени в съответствие с предвидения в НПК ред.
Като
събрани по реда на НПК следва да се кредитират и всички писмени доказателства
по делото.
Съдът
дава вяра изцяло на свидетелските показания на И.И.Г., Е.В.К., Н.Д. Поповска пред съда, тъй като са логични и
последователни, без съществени противоречия помежду им, поради което съдът ги
кредитира. В тази насока са обясненията и на подсъдимите, които се подкрепят от показанията на
тези свидетели.
Установи се от показанията на
св.Е.В.К. по време на съдебното следствие, на които съдът дава вяра, както се
посочи по-горе, че същият е посочил на подс.Василив къде живее св.С. и е
разбрал от последния, че има намерението да изгегли преведените пари по
сметката.
Съдът не кредитира дадените от свидетеля Г.П.С. показания по време на съдебното следствие, в
частите им, в които свидетелят сочи, че подсъдимият В., когато му нанесъл удари, му е искал сумата от 300 лв.,
а след това в гаража В. е искал и сумата от 300 лв. и от св.Г..
Това твърдение не се доказва и се явява изолирано, тъй като се опровергава от
останалия събран по делото доказателствен материал – от обясненията на подсъдимите и от показанията на св.Г.,
дадени пред настоящия съдебен състав. Също така се
установява, че свидетелят С. не е в добри взаимоотношения с подсъдимия, при
когото преди е работил.
Дари да бъдат кредитирани в цялост
показанията на св.С., включително в частта, че при нанесения му удор в лицето
от подс.В., последният му е поискал сумата от 300 лв. и целял с това да го
принуди да се разпореди с вещ или със свое право, то въз основа на само
неговите показания не е достатъчно да се приеме, че са налице
безспорни и несъмнени доказателства, че
подсъдимият е извършил престъплението.
Съдът не кредитира дадените от свидетеля И.И.Г. показания по реда на чл.281, ал.1,
т.1 и т.2 НПК – л.27 до л.29 от ДП, дадени пред съдия в досъдебното производство
и от прочетените показания по реда на чл.281, ал.1,
т.1 НПК – л.276 и л.277 от приложеното НОХд.№101/2018г. по описа на РС К., дадени от
него пред друг състав на съда, прочетени в
съдебно аседание,
в частите им, в които свидетелят сочи, че подсъдимият В., когато му нанесъл удари, му е искал сумата от 300 лв.
Разпитан в съдебно заседание свидетелят отрича за това, като сочи, че подс.В. го попитал защо е казал на св.С. за преведените пари
от субсидии по сметката. След прочитане на показанията му,
дадени на досъдебното производство и тези пред друг
състав на съда, свидетелят заявява, че това е вярното,
което твърди в с.з. пред настоящия съдебен състав.
Тогава свидетелят С., тъй като не били в добри взаимоотношения с
подсъдимия, имали конфликти във връзка с отглеждане и притежание на наркотични
вещества, за което било образувано друго досъдебно производство, го убедил да заяви това.
Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетеля Г.,
дадени непосредствено пред настоящия съдебен
състав по време на съдебното следствие, тъй като са
непротиворечиви и се поддържат от останалите доказателства по делото, най вече
от показанията на св. В.Ю.Т., Ж.Г.И. и обясненията на подсъдимите.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетеля В.Ю.Т., прочетени по реда на чл.281, ал.1,
т.1 и т.2 НПК – л.24 - 25 от ДП, дадени пред съдия в досъдебното производство, относно
случилото се в гаража му в гр.К.. Също и на свидетеля Ж.Г.И. по време на
съдебното следствие и прочетените показания по реда на чл.281, ал.1,
т.2 НПК – л.103 до л.104 от приложеното НОХд.№101/2018г. по описа на РС К., дадени от
него пред друг състав на съда, от които се установява, че подсъдимият В.
действително е влизал в къщата, където живее св.С.. Също така св.Г.С. лично
казал, че ще върне парите от получените субсидии на подс.В.. Дава вяра и
на показанията на св.П.И.Р., прочетени реда на чл.281, ал.1,
т.1 НПК – л.126-127 от приложеното НОХд.№101/2018г. по описа на РС К., дадени от
нея пред друг състав на съда, която заедно със св.Г. прегледала записите от
камерите при гаража и разпознала намиращите се там лица и съответно техните
действия.
В подкрепа на фактическата
обстановка, установена въз основа на всички кредитирани гласни и писмени
доказателства, са и обясненията на подсъдимите, които в конкретния случай
следва да се възприемат не само като средство за защита, но и като
доказателствено средство. Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимите, тъй като същите кореспондират със
събраните по делото гласни и писмени доказателства.
Обясненията на подс.В. относно
обстоятелствата, че същият е нанесъл удар в лицето на св.С., като това действие е било продиктувано единствено от недоволството му от
извършените действия от св.С., изтеглил преведената сума за отглежданите
животни, собственост на подс.В., а не да го принуди да се разпореди със своя парична
сума в размер на 300 лева, се подкрепят от показанията на
св. Ж.Г.И.
и от обясненията на подс.П.И.П..
От така изложената по-горе
фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:
Изнудването е престъпление срещу собствеността.
Непосредственият обект на изнудването има комплексен характер - засягат се
отношения, които осигуряват нормалното и свободно формиране на воля у
личността, както и отношенията, гарантиращи нормалното упражняване на правото
на собственост. Като всички престъпления против собствеността, престъплението
изнудване уврежда /при престъплението по чл. 214 НК/,
или застрашава /при това по чл. 213а НК/
нормалното упражняване на правото на собственост или други имуществени права,
но в същото време винаги засяга и свободното формиране на волята на пострадалия
за разпореждане с имуществото му. При изнудването, засягането на личността е
начин, метод, способ за увреждане на собствеността. Характеристика на
престъплението изнудване от обективна страна е, че първият предмет на
посегателство е физическо лице, по отношение на което деецът упражнява сила или
заплашване, а вторият предмет е имущество (движимо или недвижимо), с което
физическото лице се разпорежда под въздействие на принудата. Изпълнителното
деяние - "принуди" - се осъществява само чрез действие и се изразява
в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против
волята си, като за целта деецът използва физическа или психическа принуда.
Съдът намира, че така както са предявени и повдигнати обвиненията на
подс.В. за престъпления по чл.213а,
ал.2, т.2 и т.4, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.213а, ал.2, т.2 от НК, и на П.И.П. за престъпление по чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр. чл.20, ал.2 от НК, деянията, вменени на двамата подсъдими, са несъставомерни.
Не се установява от събраните по делото доказателства първо, че
подсъдимите на 30.01.2018г. са имали за
цел да принудят пострадалия св.С. да се разпореди със своя парична сума в размер на
300 лева. От обясненията на
подсъдимите, които не са противоречиви, се установява, че уговорката между тях и
св.С. се е изразявала в това - банковата сметка да бъде открита на името на С.,
а картата, с която да се теглят постъпващите парични средства, да остане в притежание
на подсъдимите, които лично да теглят сумите от субсидиите по банковата сметка
за отглеждането на собствените им кози, което се потвърждава и от показанията
на св.С.. Последващите действия на подс.В., изразяващите се в удар върху св.С.
в областта на лицето, са били продиктувани единствено от недоволството му от
извършените действия от С., излезли извън рамките на предварително уговореното.
Не са оборени с други доказателства обясненията и на двамата подсъдими, че
действията на подс.В. са били изцяло продиктувани от поведението на пострадалия
- работил при подсъдимия. Фактът, че
пострадалият е бит от подс.В. на инкриминираната дата с нанесен му удар в
областта на лицето е станал известен на подс. П. едва
след причиняване на този резултат. В този смисъл, горните факти неправилно са
отъждествени от прокуратурата като поведение, сочещо на взето решение за
нанасяне на побой над пострадалия на инкриминираната дата, намерили израз в
обвинителната теза по отношение на подсъдимите, като авторство на деянието - да
принудят пострадалия да
се разпореди със своя парична сума в размер на 300 лева.
Доказателствата по делото сочат, че в основата на конфликта стоят
неуредени финансови отношения между подсъдимите и св.С. от времето, когато
пострадалият е работел при тях и откогато са във влошени отношения.
Прокуратурата не е взела предвид наличието на тези преходни отношения между
страните, въпреки данните за тях още на досъдебното производство. Основателно е
и направеното от защитата възражение, че подсъдимият В. на инкриминираната дата
не е изискал по недвусмислен начин от пострадалия Г. да предприеме определено
поведение, а именно: да
се разпореди в негов интерес с парична сума в размер на 300 лева. Непротиворечиви са събраните гласни доказателства по делото, че
не е проведен никакъв диалог в този смисъл, поради което пострадалият Г. не е
имал никакъв повод да свърже към този момент нанесения му побой от В. с
искана от него сума от 300 лв. Показателни в това отношение са и собствените му
показания пред настоящия съдебен състав, че в гаража, находящ се в частен имот на
ул.“Плиска“ № 17, подсъдимият изразявал явно
недоволството си от факта, че свидетелят Г. е казал
на св.С. за преведените пари от субсидии по сметката, които последният бил
изтеглил.
Предвид гореизложеното, съдът постанови присъдата си, с
която призна подс.В. за невинен по
повдигнатите му обвинения за престъпления по чл.213а, ал.2, т.2 и т.4, вр.
чл.20, ал.2 от НК и чл.213а, ал.2, т.2 от НК, поради
което на основание чл.304 НПК го оправда. Призна подс.П. за невиновна по повдигнатото й обвинение за
престъпление по чл.213а,
ал.2, т.2 и т.4, вр. чл.20, ал.2 от НК, поради
което на основание чл.304 НПК я оправда.
С оглед изхода на делото и на основание чл.
190, ал. 1 от НПК разноските, направени на досъдебното производство, както и в
настоящото съдебно производство, следва да останат за сметка на държавата.
При тези мотиви
съдът се произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: