Р Е Ш
Е Н И Е
№……………./27.06.2017г
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на тридесети март през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ
при секретаря Юлия
Асенова, като разгледа гр.д. № 2076 по
описа за 2016г, за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 288 ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ
(отм) и чл. 86, ал.1 изр. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че с
влязла в сила присъда от 30.03.216г., постановена по НОХД №286/2015г. по описа на
Районен съд Оряхово, Ц.С.Х. е признат за виновен за това, че на 05.09.2013г.
около 19:30 часа на главен път II-15, в участъка на пътя между гр.Мизия и село
Войводово, област Враца, при управление на МПС-товарен автомобил марка
„Фолксваген“, с рег.№*******, с прикачено ремарке с рег.№*******, е нарушил
правилата за движение за по пътищата и по-конкретно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП-„при
избиране на скоростта на движение на водача на пътното превозно средство
категория С+Е е забранено да превишава скоростта извън населено място от 70
км/ч“, като се е движел със скорост от 89,16 км/ч и е нарушил разпоредбата на
чл. 101, ал. 3, т.4, б“в“ вр. ал. 1 от ЗДвП, като е бил длъжен при възникване
на неизправност по време на движение в пътното превозно средство, която създава
опасност за безопасността на движението, да спре и да вземе мерки за нейното
отстраняване, като водачът на л.а. марка „Фалксваген“ Ц.С.Х. не е предприел
такива действия и е допуснал откачане на опорноприкаченото устройство на
влекача и ремаркето, в резултат на което по непредпазливост е допуснал
причиняване на тежка телесна повреда на В.А.К.. При описаното ПТП са му
причинени следните травматични увреждания: травматичен шок; разкъсно-контузна
рана на двете колена; охлузвания на ляво коляно и лява подбедрица; разкъсване
на слезката и перфорация на сигмата; остър перитонит; кръвоизлив в коремната кухина;
тежко мозъчно сътресение. Извършено е също така оперативно отстраняване на
слезката. Намерена е при ревизия перфорация на сигмата по латералната стена с
хематом и локален перитонит. Твърди, че загубата на слезката е довела до
по-лесна уморяемост, намалена резистентност спрямо инфекции поради
физиологичната роля на далака. Оперативният белег от своя страна се отразява
негативно на самочувствието му. Твърди, че от операцията останали болки в
областта на белега, които най-вероятно са от вътрешни сраствания. Получил
главоболие и е развил невротичен синдром поради стреса от преживяната травма и
медицинските инвазивни интервенции, като стресовата реакция след процесното ПТП
е довела до дезориентираност, раздразнителност, обърканост, страх от возене в
автомобил, замаяност, както и главоболие, което все още продължава. След
произшествието се налага да промени начина си на живот, тъй като е необходимо
да се предпазва от преохлаждане, простуди, възпалителни заболявания, които с
оглед на вложеното му здравословно състояние лесно могат да прераснат в тежки
състояния. Налага се да приема лекарства и да спазва хранителен режим, богат на
плодове, зеленчуци и млечни продукти през всички сезони, да избягва говеждо,
свинско, овнешко, консервирани меса, риби, пикантни храни и алкохол. Ограничил социалните
си контакти и кръга на извършвани дейности. Изпитвал значителни битови
неудобства, тъй като: не е можел да се придвижва самостоятелно, да се грижи за
личната си хигиена, да задоволява ежедневните си битови и физиологични нужди.
Получените травматични увреждания са пожизнени и с Експертно решение от
21.04.2015г. му е определена намалена работоспособност 54%, с което
допълнително затруднява финансово семейството си. До днес продължава да бъде
унил, да изпитва самосъжаление и чувство на малоценност, станал сприхав, нервен
и лесно избухлив, трудно се концентрира. Към настъпване на произшествието за
МПС управляван от делинквента няма сключена застраховка „гражданска отговорност
на автомобилистите“. По изложените съображения се иска осъждането на ответника Г.
фонд да заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата от
170 000,00 лева, ведно със законната лихва считано от 28.05.2015г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
Ответникът Г. ф.-гр. ***
оспорва предявения иск като неоснователен. Намира размера на претендираното
обезщетение за прекомерен. Счита, че не е изпаднал в забава от момента на
сезиране на Гаранционния фонд от ищеца на 28.05.2015г., тъй като ищецът не е
представил доказателства, от които да е видно по безспорен начин, че е налице
хипотезата на чл. 288, ал. 1, т. 2, б.
„а“ от Кодекса за застраховането (отм), а представеното ДП № 345/2013г. по
описа на РУП-гр. Оряхово, не е било приключило към момента на сезирането на
фонда.
Като трето
лице-помагач на ответника е конституиран Ц.С.Х., като последният не взима становище по иска.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено следното:
По делото не се спори,
че към момента на настъпването на процесното ПТП за лек автомобил марка
„Фолксваген“, с рег. № *******, с прикачено ремарке с рег. № *******, не е
сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност“.
От влязлата в сила
Присъда № 17 от 30.03.2016г., постановена по НОХД №286/2015г по описа на
Оряховския районен съд., се установява, че Ц.С.Х., ЕГН ********** на
05.09.2013г., около 19:30 часа, на главен път II-15, в участъка на пътя между
град Мизия и село Войводово, област Враца, при управление на МПС-товарен
автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № *******, с прикачено ремарке с рег. № *******,
негова собственост, при нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1,
т.1 от ЗДвП, противоправно е причинил ПТП и е допуснал причиняване на тежка
телесна повреда на ищеца В.А.К..
От заключението на съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от д-р К.А.С., както и от анализираните по нея документи-Епикриза
към ИЗ № 3466 от болницата в Козлодуй, Епикриза към ИЗ № 4136 от болницата в
Мездра, СМУ № 279/27.09.2013г. от д-р Ф.Т., ЕР на ТЕЛК № 0925 от 12.05.2014г.,
ЕР на ТЕЛК № 0950 от 21.04.2015г., ЛАК № 368 на В.К.-регистрирани прегледи и
ЛКК за издадени болнични листове от 05.09.2013г. до 06.01.2014г., Амбулаторен лист № 471 от 03.04.2014г, Етапна епикриза от 04.04.2014г. и Резултат от
Ро изследване от 04.04.2014г. се установява, че за ищеца в следствие от
процесното ПТП са настъпили следните увреждания: травматичен шок; контузия на
главата; сътресение на мозъка; наличие на кръв в коремната кухина; остър
перитонит; разкъсно-контузна рана и охлузвания на лявото коляно и подбедрица и
разкъсно-контузна рана на дясното коляно. По време на лечението в болничните
заведения след процесното ПТП и 10 дни след изписването му болките му са били с
голям интензитет. Продължителност на лечението му е болнични заведения е от
05.09.2013г. до 09.09.2013г. и от 17.09.2013.г до 26.09.2013г. Общата
продължителност на болничното и домашното лечение е четири месеца. От
принудителното отстраняване на слезката от 17.09.2013г. се създава възможност
по-лесно развитие на възпалителни и гнойни процеси в организма в бъдеще. На
17.09.2013г. е извършено и зашиване на разкъсването на дебелото черво. Не е
възможно пълно възстановяване на настъпилите за ищеца вреди. Посочените
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото по вина на Ц.С.Х.
ПТП 05.09.2013г.
От заключението на
съдебно-автотехническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. Е.Г.З., се
установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е поради техническа
неизправност на заключващия механизъм и корозирало обезопасително въже на
ремаркето на л.а. „Фолксваген“ ******* с прикачено ремарке *******, последното
се откъсва и преминава в насрещното пътно платно, като се осъществява удар
между него и л.а. Ситроен *******.Ударът е леко кос и е в лявата част на л.а.
„Ситроен“. Повредена е предната лява част, двете леви врати, предна и задна
колонки и таванния сектор отляво. Повредени са и предните фарове, отворени са
еарбеците, предния капак и е счупено лявото стъкло. Скоростта на л.а. Ситроен
преди настъпването на процесното ПТП е 66 км/ч., докато скоростта на л.а.
Ремарке преди настъпването на процесното ПТП е 89 км/ч. Причината за настъпване
на процесното ПТП е техническата неизправност на теглителния механизъм, лапата
и ключалката към ремаркето, както и подсигурителното въже.
От събраните по делото
гласни доказателства от свидетелят Ангел Валентинов А., син на ищеца, се
установява, че половин час след настъпването на процесното ПТП ищецът бил
дезориентиран и се е намирал в тежко състояние.В периода след катастрофата приемал
обезболяващи медикаменти. Не можел да се обслужва сам и имал нужда от помощ в
продължение на 6-7 месеца за хранене, изправя от леглото, къпане и др.
Оплакванията свързани с травмите, продължават и към настоящия момент и се изразяват
в болки в крайниците и лесно боледуване. Характерът му също е променен-след
процесното ПТП е станал по-нервен, чувствал се като инвалид. След катастрофата
около година не е работил и му е изпитвал неприятни чувства от това, че не е
сред хора и не може да се грижи за семейството си.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По
иска с правно основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ (отм.)
За
основателността на иска с правно основание чл. 288 от КЗ (отм.) е необходимо да
бъдат доказани следните предпоставки: настъпване на ПТП в следствие от
противоправно повдение на лице, при което са причинени вреди, както и че
пътнотранспортното произшествие е настъпило при управление на автомобил, за
който липсва валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съдът намира,
че посочените предпоставки са налице. Между страните е безспорно, че към
момента на настъпване на посоченото ПТП за л.а. автомобил, управляван от Ц.С.Х.,
не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
От влязлата в сила присъда от Присъда № 17 от 30.03.2016г., постановена от
Оряховски районен съд по НОХД №286 по описа за 2015г се установява, че Ц.С.Х.
при управление на МПС-товарен автомобил марка „Фолксваген“, с рег. № *******, с
прикачено ремарке с рег. № *******, негова собственост, при нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и чл. 139, ал. 1, т.1 от ЗДвП, противоправно е причинил ПТП и
е допуснал причиняване на тежка телесна повреда на ищеца В.А.К..
Следователно искът е
доказано по основание.
Съдът намира за
доказани твърденията на ищеца за настъпване на следните увреждания, намиращи се
в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП: травматичен шок; контузия
на главата; сътресение на мозъка; наличие на кръв в коремната кухина; остър
перитонит; разкъсно-контузна рана и охлузвания на лявото коляно и подбедрица и
разкъсно-контузна рана на дясното коляно. Установява се също така оперативно
отстраняване на слезката и зашиване на разкъсвания на дебелото черво. По време
на болничното лечение и десет дни след изписването му болките на ищеца са с
голям интензитет. Поради отстраняването на слезката са настъпили трайни и
невъзстановими увреждания за ищеца, който е необходимо до края на живота си да
се съобразява с предписания му хранителен режим. Ищецът също така поради
претърпените увреждания страда от повишена опасност от развитие на възпалителни
и гнойни процеси в организма в бъдеще, има склонност към пневмонии и се нуждае
от по-продължително лечение поради отслабения имунитет. Установи се, че в
продължение на 6 месеца ищецът имал нужда от чужда помощ, за да се обслужва,
както и че в продължение на около година не е имал възможност да упражнява
трудова дейност. Съдът отчете също така и че причинените увреждания, изразяващи
се в премахване на далака, не подлежат на възстановяване. Съобрази и възрастта
на ищеца, намалената му работоспособност и временната невъзможност да упражнява
трудова дейност, както и настъпилите промени в характера му.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че справедливият размер на обезщетението следва да бъде 100 000,00
лева, като Гаранционния фонд неправомерно е отказал да изплати на ищеца обезщетение
в посочения размер, след като е бил сезиран от ищеца на 28.05.2015г.
По иска с правно
основание чл. 86 от ЗЗД:
Съдът намира за
основателна претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение за забава, считано
от датата на сезиране на Г. фонд (28.05.2015г.), за частично основателна. С
Решение №31-3/27.08.2015г. Г. фонд отказва изплащане на обезщетение по щета
№210164/28.05.2015г. за неимуществени вреди, макар ищецът да е предоставил
достатъчно доказателства за противоправното поведение на водача на л.а.
„Фолксваген“ ******* с прикачено ремарке ******* , претърпените вреди и
причинно-следствената връзка между тях и противоправното поведение на виновния
водач. С оглед на това съдът намира, че Г. фонд е изпаднал в забава от момента,
в който е отказал изплащане на обезщетението-27.08.2015г., а не от момента на
сезирането му-съгласно чл. 288, ал. 6 Г. фонд дължи лихва за забава от датата,
на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото
лице, но не по-късно от три месеца след като е сезиран.
По разноските.
При този изход на
спора право на разноски имат и двете страни по спора.
Ищецът доказва
разноски за САТЕ и СМЕ в общ размер на 400,00 лева, от които съразмерно на
уважената част от исковете следва да му се присъдят 235,29 лева. ((100 000,00/170
000,00)х400,00=235,29)
Ответникът има право
на разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в
размер на сумата от 170,00 лева, от които следва да му бъдат заплатени 100,00
лева.
След съдебна
компенсация на разноските, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на
135,29 лева.
Ответникът следва да
се осъди да заплати на „Адвокатско дружество Ч., П. и И.“ адвокатско
възнаграждение в размер на сумата от 3480,00 лева с ДДС, съразмерно на
уважената част от исковете.
((100 000,0/170
000,00)х5916=3480)
Ответникът следва да
се осъди да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата
от 4000,00 лева – държавна такса
съразмерно на уважената част от исковете. ((100 000,00/170
000,00)х6800=4000,00)
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Г. ФОНД, с адрес *** да заплати на В.А.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 288, ал. 1, т. 2, б. „а“
от Кодекса за застраховането (отм) сумата от 100 000 (сто хиляди) лева – обезщетение за претърпените болки и страдания в следствие от ПТП,
настъпило на 05.09.2013г. около 19:30 часа на главен път II-15, в
участъка на пътя между Мизия и село Войводово, област Враца, ведно със законната лихва считано от
27.08.2015г до окончателното му изплащане, а
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 135,29 лева – разноски
съразмерно на уважената част от исковете и по компенсация, КАТО ОХВЪРЛЯ претенция
за разликата над сумата от 100 000,00 лева до пълния размер на претенцията
от 170 000,00 лева.
ОСЪЖДА Г. ФОНД, с адрес *** да заплати на „Адвокатско
дружество Ч., П. и И.“ на основание чл. 38 от ЗАдв. сумата от 3480,00 лева –
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. ФОНД, с адрес *** да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК сумата от 4000,00 лева – адвокатско възнаграждение съразмерно
на уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на Ц. И. Х., ЕГН ********** като трето
лице-помагач на страната на ответника Г. ф..
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: