МОТИВИ
към Присъда от 03.11.2014г. по НОХД № 1470/2013г. по
описа на СпНС
Досъдебното производство е приключило , като към
наказателна отговорност са били привлечени М.Д.П., Д.В.Д., Н.Б.Б., А.А.С. и В.Д.В..
В съдебно заседание на 05.04.2013г. по НОХД №499/1Зг.
по описа на СпНС, съдебен състав на СпНС е одобрил споразумение за частично
решаване на делото и производството е било прекратено спрямо Д.В.Д., Н.Б.Б., А.А.С. и В.Д.В..
Настоящето съдебнонаказателно
производство е образувано по внесен от ВОП обвинителен акт срещу М.Д.П. за
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
на 19.12.2013г. настоящият съдебен състав на СпНС, даде ход на съдебното
следствие по реда на глава 20 от НПК по предявеното спрямо М.П. обвинение.
В съдебно заседание СпП се
представлява от прокурор Г.. В хода на съдебните прения, последната поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Счита, че същият е осъществил, както
от обективна така и от субективна страна състава на престъплението, за което е
предаден на съд. Сочи , че от показанията на свидетелите Н.Б., Д.Д., М.Г., И.Д., В.С., Ц.П., Х.Н., В.В.,
П.Й., Б.К. и показанията на разпитаните свидетели с тайна самоличност, както и
резултатите от експлоатираните СРС, безпротиворечиво
се установява, че на неустановена дата през месец май 2010 г. подсъдимият
сформирал ОПГ за разпространение на високорискови наркотични вещества –
амфетамин и марихуана на територията на гр. В., в която първоначално взели
участие осъдените Д. и В., а по-късно осъденият Д. , привлякъл за участие в
групата осъдените С. и Б., като по този начин
създал второ ниво в йерархията на престъпното сдружение, което да работи
по схемата създадена от подсъдимия. Дейността на подсъдимия по образуване на
ОПГ, според прокурора се изразила в набиране на участниците в групата -
осъдените В. и Д., а чрез последния С. и Б.. Прокурорът счита за безспорно установено, че подсъдимият е направлявал
дейността на групата, като снабдявал В. и Д. с наркотични вещества на дози,
които те трябвало да разпространяват на територията на гр. В.. Д. давал част от
получените от подсъдимия наркотични вещества на С. и Б., а друга оставял за
себе си и разпространявал най-вече докато работел като барман в заведението „НН“
в гр. В..Прокурорът заявява, че именно подсъдимият е установил и наложил посочената
схема за снабдяване на дилърите с наркотични вещества, които сам той вземал от
неустановено по делото лице, както и схемата за отчитане на получените срещу
продажбата на наркотични вещества, суми. Твърди се, че подс.П. е определял
цената, по която наркотични вещества следвало да се продават на крайните
клиенти.В подкрепа на изложеното, според прокурор Г. се явяват показанията на свидетелите
И.Д., В.С., Ц.П. и тези на разпитаните
анонимни свидетели.Прокурорът счита, че посочените гласни доказателства следва
да бъдат кредитирани като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се,
логични и житейски убедителни, а също така, като депозирани обективно, правдиво
и добросъвестно. Косвено в подкрепа на извода за начина, по който е
функционирала ОПГ , според прокурора са и показанията на свидетелите Д.Д., Б., Д., В., К., В., Д.., А., които дават показанията си
за начина, по който са разпространявани наркотични вещества от осъдените лица.
Прокурорът
излага становище за висока степен на обществена опасност на
извършителя с оглед предходното му осъждане за същото по вид престъпление. Предвид това и с
оглед степента на обществена опасност на деянието – осъществяващо два отделни
квалифициращи признака на престъплението по чл. 321 от НК, прокурорът иска съдът
да се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание
в размер , около средния предвиден в закона.
В съдебно заседание подс.П. се явява лично и със
защитника си- адв.П.. В хода на съдебните прения, последният заявява, че
повдигнатото обвинение на подс.П. е
недоказано. От името на подзащитния си моли, след като бъдат обсъдени събраните
писмени, гласни и веществени доказателства, да бъде постановена присъда, с
която подс.П. да бъде признат за невиновен по повдигнатото обвинение.
Адв.П. изразява
становище , че описаната в обвинителния
акт престъпна дейност представлява, представени теоретични положения на такава
дейност на една ОПГ по принцип.Липсвало потвърждение за такава дейност в доказателствата
и дейността на сочените съучастници.
Адв.П. посочва, че инициативата за разговор с подс.П..
е била именно на св.В., и че всъщност В. е осъществявал престъпна дейност и
след датата на прекратяване дейността на групата. Липсвали доказателства за
предоставяне на амфетамини или други наркотични вещества от подс.П. на св.В.. Липсвали
такива и за начина , по който се е
осъществявало ръководство, как конкретно са съгласувани волите на участниците
от П. и какви общи или конкретни задачи
е поставял.
На следващо място адв.П. посочва, че по делото са
събрани доказателства, че св. Б. е осъществявал престъпна дейност със св.Д. под
ръководството на лице с име И. по прякор „Р“, като през пролетта на 2010 г. св.Б.
се е отказал от дейността си и съответно „Р“ изпратил лица да се саморазправят
с него. Сочи още , че св.Б. не е познавал подсъдимия П., както не е познавал и
св.В.. От изложеното прави извод, че не е доказано съществуването на група от
минимум 3 лица, не е налице и трайност на сдружаването между тях.
Адв.П. сочи още, че запознавайки се с материалите по
делото е останал с впечатлението, че то е образувано единствено и само да
оправдае протеклото задържане на П. и съответно използваните СРС спрямо него, в
един неразумно дълъг срок.
По
изложените съображения адв.П. иска подс.П. да бъде оправдан.
В хода на съдебното следствие подс.П. дава обяснения няколкократно.
В съдебно заседание на 19.12.2013г. заявява , че сочените за участници в
групата познава само В.В. и Д.Д.,
като за първия сочи, че е бил в добри отношения с баща му преди да почине, а
вторият е барман в заведение, което посещавал. Подс.П.
сочи, че разследващият полицай С. е извършил престъпление по служба, като е
указал натиск върху св.Д.Д. и се е опитал да
манипулира по същия начин св. В. и неговата майка. В подкрепа на това изявление
сочи, че след като св.Д. е освободен от ареста, св.И.П. го е посетила и той и е
разказал как разследващият полицай го е карал насила да дава показания срещу
подс.П.. В допълнителни обяснения в същото съдебно заседание подс.П. сочи, че
разработката по настоящето дело е била срещу лице с прякор „Р“, но тъй като
последният бил осъден да изтърпява наказание лишаване от свобода за друго
престъпление, полицаите са решили да включат него. В съдебно заседание на 25.02.2014г.
подс. П. заявява, че разпитите са водени тенденциозно , след което представи 4
бр. саморъчни обяснения в оригинал от Д.Д., В.В., АА и И. Б., адресирани до ОП гр.В.. В съдебно заседание
на 25.05.2014г. подс. П. сочи, че
действително е имал отношения с Д. Б, като му е дал 500 лева в
заем.Последният не му ги върнал и това била причината да възникне конфликт
между тях.В съдебно заседание на 03.11.2014г. в обясненията си подс.П. сочи, че
спрямо него се е провело тенденциозно следствие.Сочи, че показания на свидетелите от досъдебното производство и
пред съда са в явно противоречие. Заявява , че разработката на „БОП“ е започнала
през 2010 г. срещу 4-5 човека, които не са призовани като свидетели и не са
разпитвани.Отново посочва, че някои от свидетелите, които са дали показания в
съда са бити. Подс.П. иска делото да бъде върнато за
ново разследване, но не само за противоречивите показания, а най-вече да се
потърси вина и да се образува досъдебно производство на тези, които са дали показания
в съда.
В хода на
съдебните прения подс.П. иска съдът да кредитира показанията на свидетелите,
дадени в съдебно заседание.Иска също така да се вземат предвид мотивите на
свидетелите да сключат споразумение.Отново иска връщане на делото в досъдебната
му фаза. В последната си дума подсъдимият П. заявява, че разчита на съда.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият М.Д.П. е роден на ***г. в гр.Б.С.,
българин, български гражданин , разведен ,
осъждан с ЕГН **********.Същият от дълги години живее на семейни начала
със св.И.П. ***.Криминално проявен е , като престъпните му прояви датират от 1978г.,
като през 2007г. е осъждан за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК, а
през 2009г. за такова по чл. 321, ал. 3 от НК.Подсъдимият е служител в ЕТ,
което е с предмет на дейност , разпространение на печатни издания.В гр.В., подс. П. е известен с прякори „Д" и „М Д".Същият бил близък
с бащата на св.В.В., респективно познавал и последния.
Подс.П. често посещавал
кафене „НН“ ***, в което работели св.Д.Д. и св.И.В..Подс.П. и св.Д. се познавали.
На 25.09.2009г. подс.П. бил освободен от затвора, след
изтърпяване на наказание по присъда за участие в организирана престъпна група,
занимаваща се разпространение на наркотични вещества.
През същата 2009г.
починал бащата на св.В. и поради тежкото финансово положение , в което
изпаднало семейството му , през месец май 2010г. св.В. поискал от подс.П. да му
доставя наркотични вещества / амфетамин /, които св.В.
да разпространява.Самият св.В.
употребявал епизодично наркотични вещества.Подс.П. се
съгласил.По това време св.В. бил ученик в СОУ „Х. *** и започнал да продава
амфетамин на различни лица - предимно негови съученици и познати. След получаването
на определено количество амфетамин от подс.П., св. В.
го смесвал с т.нар. „мешилка",
представляваща прахообразна смес от кафе и стрит на прах аналгин и опаковал във
вид на топчета от по 0,270 гр. в полистирол. Тази дейност св.В. *** и в
таванско помещение, собственост на родителите на св.Х.Н. в гр.В..Така
дозираната и опакована смес св.В. продавал за сумата от десет лева на топче.За
осъществяване на продажбите св.В. ползвал телефонни номера * и *. Чрез същите номера
се свързвал и с подс.П., на когото отчитал парите от продажбите, като част от
получената по посочения по-горе начин смес, св.В. продавал за себе си.
Св.В. извършвал тази
дейност до 01.10.2010г., когато бил заловен в близост до училището, в което
учи, да продава амфетамин на св.ВД в два броя
полистиролови топчета.В дома му били намерени и иззети 29 броя полистиролови
топчета с общо тегло на амфетамин 4.224 грама, за които деяния било образувано
ДП №131/10г. по описа на ОП В. и той бил осъден с влязла в сила на 28.02.1011г.
присъда по споразумение по НОХД № 124/2011 г. по описа на ОС В..
По същото време, в
началото на м.май 2010г. св. Д. Д.,
който също употребявал наркотични вещества – марихуана и амфетамин се свързал с
подс.П., и поискал да го снабдява с наркотици, които да продава.
Няколко дни по-късно подс.П.
потърсил св.Д. на телефонен номер *, като поискал да се
срещнат още същата вечер. Срещата била в гр.В., ул.“* *" №*, в района на тролейбусна спирката. Подс.П.
пристигнал с управлявания от него автомобил „Ауди А6" комби,
сиво на цвят и с рег.№***.Св.Д. влязъл в автомобила, където подс.П. му предал
пликче с цип, като му казал, че това са трийсет грама амфетамин.Разбрали
се св.Д. разпредели на дози наркотичното вещество и след като го продаде да отчете парите от продажбата на подс. П..
По така уточнената
схема подсъдимият доставил св. Д. още два пъти по петнадесет грама амфетамин,
като във втория случай предаването се осъществило в района на ж.п. линията,
срещу заведение „**".
Няколкократно подс.П.
предоставял на св.Д. и неуточнено количество коноп / канабис- мостри за да ги
пробва и да види дали ще се продават, като това се случвало на различни места в
града, най-често в заведения.
Когато св.Д. искал да
се срещне с подсъдимия му звънял на мобилния телефон, а към този период подс. П.
използвал няколко мобилни номера, а именно: ****. От своя страна,
обикновено св. Д. кореспондирал с подсъдимия от номер *.Св.Д. ползвал същия
номер и за връзка с клиенти.През този период св.Д. ползвал и телефонен номер */*.
След срещата, на която
подс.П. предал 30 грама амфетамин на св.Д.,
последният разпределил в квартирата си около четиридесет дози от него, всяка от
които с грамаж около 0.5 грама, използвайки като калъп отворите на хапчета в
опаковка от аналгин.Няколко дни по-късно св.Д. се срещнал със свой приятел - св.Н.Б. и му предложил да продава наркотици.
Пред св.Б. , св.Д. споменал, че ще разпространяват
наркотиците за мъж, който наричал „човека", а впоследствие, че се отчита
на „М".Св. Б. разбрал, че става въпрос за познатия му „М Д", понеже
често виждал последния и св.Д. заедно в заведение „НН". От своя страна, подс.П.
също знаел, че св.Д. е ангажирал св.Б. в разпространение на наркотиците, понеже
св.Д. му съобщил за това.
Св.Б. се съгласил, тъй
като имал нужда от парични средства и от този момент започнал да разпространява
наркотични вещества / преимуществено амфетамини / на територията на гр.В., а
парите да отчита на св.Д.. Последният подробно му обяснил схемата на реализация
и отчитане на печалбата.Св.Д. предварително разпределял получения от подс.П.
наркотик на дози, оформени като топчета по описания начин, опаковани в найлон и
представляващи в повечето случаи прахообразна смес в различно съотношение между
амфетамин и „мешилка" с тегло
приблизително около един грам и от тях давал между тринайсет и четиринайсет на св.Б..
Всяко топче се продавало по десет лева, като парите от първите десет се
предавали на св.Д., а той от своя страна ги отчитал изцяло на подс.П.. Останалата
сума се разпределяла по равно и оставала за св.Д. и св.Б..
Отначало св.Б.
започнал да продава получените разфасовки амфетамин на свои познати, за които
знаел, че употребяват наркотик и успял да реализира първите тринайсет дози
получени от св.Д. в началото на м.май 2010г., за около три седмици. Клиентите
търсели св.Б. на номер * - предплатен към
мобилния оператор „Вивател", който се водел на
името на майката на св.Б., а също и на номера * и *. Св.Н.Б. управлявал
лек автомобил „Форд Ескорт", бял на цвят, комби,
с per. № *, собственост на баща
му.
В някои от случаите,
като получел заявка от клиент , св.Д.
изпращал св.Б. да достави наркотика.Когато се обаждали клиентите същите
използвали специфичен жаргон - питали за десет лева, двайсет лева и т.н.,
искали да се видят за две, пет и десет минути и така се разбирало колко топчета
амфетамин желаят да закупят.
Друг път поръчките се
изпълнявали и св.Д. на клиенти, когато го търсели на работното му място. В тази
случаи той изнасял опакованите дози, скрити в черна чантичка с надпис „адидас" и двамата с клиента излизали извън
заведението, където ставала сделката. Срещите между св.Б. и св.Д. обикновено се
провеждали вечер до училище „И.
Вазов" или в района на стадиона. На срещите св.Б. обикновено пристигал с
л.а. „Форд Ескорт" с № //, а св.Д.Д. идвал с лек
автомобил марка „Рено Клио", черно на цвят,
собственост на Н. ***.
След като получавал амфетамина св.Б.
съхранявал топчетата в задната част на подлакътника на автомобила си. Св.Д.
осъществил около десет доставки на св.Б. по описания начин.
Към края на м.юли 2010г.
към участие в групата бил привлечен и осъдения по настоящето наказателно
производство А.А.С.(заличен свидетел), което се
наложило от обстоятелството, че св.Б. трябвало да замине на почивка и нямало
кой да обслужва клиентите му. Това станало след предварително проведен разговор
между С. и св.Н.Б., който впоследствие срещнал С. със св.Д.Д..На
С. било разяснено при какви условия ще разпространява амфетамини. Св.Б. дал на А.С.
сим-картата с телефонен номер //*.Докато Св.Б.
отсъствал А.С. търсел директно св.Д. за
потвърждение на сделките с клиенти, които се обаждали дадения му от св.Б.
телефон. А.С. от своя страна ползвал и сим карта с телефонен
номер *. Последният не знаел
от къде св.Д. се снабдява с наркотични вещества и дали и на кой отчита парите
от продажбата.
На 04.08.2010 г. А.С.
бил задържан с три дози наркотично вещество 0.735 гр. смес с наличие на
амфетамин 1% тегловен и кофеин пред заведение „-", които се готвел да
продаде на св.Д.. До този момент А.С. бил снабдяван два пъти с амфетамин по 6 дози / топчета /от св.Б..
На 08.08.2010г. св.Д. бил арестуван за държане на наркотично
вещество 0.337 грама коноп / марихуана /, което се готвел да продаде на св.В.Д..
Изложената фактическа
обстановка, съдът приема за установена от съвкупния анализ на събраните по
делото доказателства.
Съдът кредитира обясненията
на св.Б., дадени в качеството му на обвиняем в хода на досъдебното производство
и приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр.
чл. 279 от НПК.Видно е , че посочените обяснения кореспондират напълно с
писмените и гласните доказателства, както и с приобщените ВДС, изготвени в
следствие от експлоатираните по делото СРС.Съдът не кредитира показанията на
св.Б., дадени в хода на съдебното следствие.В тях св.Б. сочи, че е продавал
наркотични вещества по описаната от него в обясненията му схема, но сочи, че
св.Д.Д. се е снабдявал с наркотичните вещества от
лице с име И. и прякор „Р“.Съдът допуска възможност от края на 2009г. този
свидетел и св.Д. да са разпространявали наркотични вещества , предадени им за продажба от лице с име И. и прякор „Р“ , но
това обстоятелство не опровергава събраните по делото доказателства, че св.Д.Д. се е снабдявал с
наркотици от подс.П. , като от своя страна ги е предавал на св.Б. за продажба.
Съдът не кредитира
показанията на св.В..Установено е в хода на съдебното следствие, че този
свидетел и семейството му се намират в близки отношения с подс.П., като
последният многократно им е оказвал помощ, вкл. и финансова.Логично е при това
положение св.В. да се отрича участието на подсъдимия в общата им престъпна
дейност.Твърдението , че е разпространявал наркотици епизодично, като се е
снабдявал с тях от различни лица не намира опора в доказателствената съвкупност
и е в противоречие с показанията на св.Н. , св.С. и св.П..Установени са чести
контакти между св.В. и подс.П. в периода на дейност на ОПГ, за които липсва
логично обяснение. Съдът не приема за достоверни и изразените от св.В. мотиви
за сключване на споразумение със СпП. Този свидетел
твърди, че е бил заплашван от служители на полицията, като е искано от него да
смени защитника си , да даде обяснения срещу подс.П. и да се признае за
виновен.В делото липсват факти и обстоятелства(освен заявеното от този
свидетел) за осъществен срещу този свидетел натиск, а и той не е давал
обяснения в хода на производството.С оглед съдебното минало на св.В.(осъждан за
разпространение на наркотични вещества), съдът приема, че същият е бил добре
запознат с процедурите, в които участва.Не на последно място , производството
по реда на чл. 382 от НПК се развива именно по инициатива на обвиняемия,
неговия защитник и прокурора, без участието на служители на полицията,
респективно св.В. е имал възможност да възрази и изрази оплакванията си пред
съда, което не е сторил и се е признал за виновен по предявеното му обвинение.
Съдът кредитира
показанията и на св.Н., дадени пред орган на досъдебното производство на 17.12.2012г.
и приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1 , т. 1 и
т. 2, пр. 2 от НПК.В посочените показания св.Н. излага в хронологичен ред,
логично и безпротиворечиво възприятията си , както за
дейността на св.В., така и за отношенията на последния с подс.П..От същите се
установява, че св.В. е извършвал дейност по разпространение на амфетамин, което
обстоятелство, според св.Н. е било обществено известно.Последният е възприел
лично как св.В. дозира и опакова амфетамин в дома си и в таванско помещение , собственост на
семейството на св.Н..Последният сочи, че той и негови приятели между които и св.Ц.П. по прякор „П.“ са
ползвали помещението за да се събират и именно там е виждал св.В. да дозира
наркотиците.Св.Н. сочи, че самият св.В. му е споделил, че взима наркотика от
подс.П., а първият е и очевидец на среща между посочените двама.Съдът не
кредитира изявленията на св.Н. в хода на съдебното следствие, че записаното в
протокола от разпита му като свидетел в досъдебното производство чува за първи
път, както и изявлението му, че не е прочел протокола , преди да го подпише.Видно
от съдържанието на посочения протокол , св.Н. е разказал за факти и
обстоятелства, които до този момент не са били известни на органите на
досъдебното производство, респективно липсва основание да се приеме, че са били
внушени на свидетеля, а поради очевидната и относимост
към останалите доказателства по делото, съдът не намира основание да счита, че
са плод на въображението на св.Н..
Съдът не кредитира
показанията на св.И.П..Същата твърди, че се срещнала със св.М.Г.( която към
2010г. е живеела на семейни начала със св.Д.) в съда и последната й споделила, че
разследващите полицаи са оказвали натиск на св.Д., като са искали от него да
набеди подс.П.Св.Д. е бил заплашван, че ако не даде показания срещу подс.П. ще
получи наказание 5 години лишаване от свобода, а св.Г. три години.Св.П- твърди
още , че често се срещала със св.Г. и последната и давала информация за разследването.Видно
от показанията на св.Г., последната отрича да се срещала със св.И.П. и да е
коментирала обстоятелства, свързани със задържането св.Д.Д..Заявява,
че познава св.П. , като клиент на заведението, в което работела към онзи
момент, но отрича да й е предавала каквато и да било информация.След
прочитането на показанията й , дадени пред орган на досъдебното производство на
28.01.2013г. св.Г. заяви, че св.Д. й е казал, че докато е бил с мярка за
неотклонение „домашен арест“ са идвали да го притискат да дава показания в
защита на подс.П., като не й е казал кой е идвал при него.От обясненията на
подс.П. и показанията на св.П. се установява, че единствения човек, разговарял
със св.Д. по повод на воденото дело към момента , в който св.Д. е бил с МНО
„домашен арест“ е съдружникът на подс.П. – БМ.
Съдът кредитира
показанията на св. В.С., дадени пред орган на досъдебното производство на
31.01.2012г.Съдът намери тези показания за последователни , логични непротиворечиви и кореспондиращи с
показанията на св.Н. и св.Ц. -П.Така св.С. разказва за дейността на св.В. по
разпространение на наркотици, както и сочи, че от св.Ц.П. знае, че св.В. се е
снабдявал с наркотици от подс.П..В съдебно заседание, в хода на съдебното
следствие св.С. даде неубедителни показания, като се опита да омаловажи
казаното от него в хода на досъдебното производство и заяви, че някои от
„нещата“ записани в протокола са преувеличени.
Съдът кредитира
показанията и на св.Цв.П., дадени пред орган на
досъдебното производство на 16.03.2012г. и приобщени чрез прочитането им по
реда на чл. 281, ал. 5 от НПК.В посочените показания св.П. излага в
хронологичен ред, логично и безпротиворечиво
възприятията си , както за дейността на св.В., така и за отношенията на
последния с подс.П..От същите се установява, че св.В. е извършвал дейност по
разпространение на амфетамин, което обстоятелство, според св.П. е било известно
на съучениците му.Последният е възприел нееднократно наличието на амфетамин у св.В..Св.П. сочи, че самият св.В. му е
споделил, че взима наркотика от подс.П..Казаното от св.П. пред орган на
досъдебното производство кореспондира с показанията на св.Н. и св.С..Съдът не
кредитира изявленията на св.П. в хода на съдебното следствие, че записаното в
протокола от разпита му като свидетел в досъдебното производство не са негови
думи, а че е бил заплашен от служители на полицията.
Съдът кредитира
показанията на св.И.В. , дадени пред орган на досъдебното производство на
15.01.2012г.Същите кореспондират с установената по делото престъпна дейност на
св.Д. и св.Б..Макар показанията на тази свидетелка да не са съществени за
установяване на релевантните факти по делото , същите подкрепят вече
установеното , а именно, че св.Д. и св.Б. са разпространявали амфетамин.
Съдът кредитира
показанията на св.Д..От същите се установяват обстоятелства, свързани със
задържането на А.С. на 04.08.2010г., както и с обстоятелството, че св.Д. е
искал да закупи амфетамин от св.Д., а на уговорената
среща е дошъл С..Посоченото доказва пряката връзка между св.Д. и С. във връзка
с дейността им по разпространение на амфетамин.
Съдът кредитира
показанията на св.Б., дадени пред съдия от ВОС по реда на чл. 223 от НПК.От
същите се установява, че посочената свидетелка е очевидец на няколко срещи
между лицето Д. Б(с когото е живяла на семейни начала) и подс.П. , на които
срещи последният е продавал наркотици на Б.Свидетелката е разказала подробно и
последователно за отношенията между Б и подсъдимия, както и посочва, че лично е
носила на последния пари, които Б му е дължал за дадени му наркотици.В съдебно
заседание св.Б. отговаряше на поставените въпроси уклончиво, като заяви , че е
била заплашвана от служители на полицията със задържане и за това е дала
исканите от тях показания.На практика обаче, св.Б. отрече единствено да е
казвала, че подсъдимият е заплашил Б с палеж, което не е особено съществено и
относимо към предмета на доказване.
Съдът кредитира
обясненията на св.Д., дадени в качеството му на обвиняем по реда на чл. 223 от НПК в хода на досъдебното производство и приобщени чрез прочитането им по реда
на чл. 281, ал. 1, т. 1, вр. чл. 279 от НПК.Видно е , че посочените обяснения
кореспондират напълно с показанията на св.Б.,писмените доказателства, както и с
приобщените ВДС, изготвени в следствие от експлоатираните по делото СРС.Съдът
не кредитира показанията на св.Д., дадени в хода на съдебното следствие.В тях
св.Д. сочи, че е продавал наркотични вещества по описаната от него в
обясненията му схема, но сочи, че се е снабдявал с наркотичните вещества от
различни лица.
Съдът кредитира
показанията на св.И.В., дадени на 02.11.2011г. в хода на досъдебното
производство, като логични , непротиворечиви и кореспондиращи с показанията на
св.И.В..От същите се установява, че св.В. е купувал амфетамин
от св.Б..Св.В. сочи още, че св.Б. е взимал амфетамина
от св.Д..
Съдът кредитира
показанията на св.Ц. , св. В.Д. и св.А.А., св.Бр.К.
макар да намери, че същите не са от съществено значение за
производството.Посочените свидетели сочи, че са купували наркотици от св.Д.,
което подкрепя тезата за дейността по разпространение на наркотици, извършвана от
последния.
Съдът кредитира
показанията на св.В.К. , дадени пред орган на досъдебното производство на
12.06.2012г.От същите се установява, че свидетелят е бил в близки приятелски
отношения със св.Д. и по тази причина, последният му е доверил, че продава амфетамин.В съдебно заседание св.В.К. не даде показания за
тези обстоятелства, но след като му бяха прочетени показанията заяви, че
поддържа всичко , което е казал в досъдебното производство.
Съдът кредитира с
доверие показанията на свидетел с идентификационен номер 24.Същият посочва, че
е приятел на В.В. и му е известно, че същият е
разпространявал наркотици , взети от подсъдимия.Посочените показния са
изключително лаконични , но кореспондират с показанията на св.Н., св.С. и св.П..
Съдът изключи от
доказателствената маса показанията на св.М.И. , като неотносими
към предмета на доказване.
Без особено значение
за предмета на делото са показанията на св.В.В..Последният
заяви, че като служител на РУ“П“ гр.В. е проверявал подс.П., тъй като последният
представлявал оперативен интерес по линия на наркоразпространението,
но при извършените от него проверки не е установил данни за противоправна
дейност.
Съдът кредитира
показанията на свидетел с идентификационен номер 22.Действително , същите са
лаконични, но все пак свидетелят посочва, че лично е купувал наркотици от А.А., Н. и М..С оглед факта , че свидетелят посочи, че М. е
работил в заведение „НН“, следва да се приеме, че става въпрос за св.Д., а „Н.“
е св.Б..
Съдът кредитира
показанията на св.П.Й., дадени пред орган на досъдебното производство на 03.01.2011г.От
същите се установяват обстоятелства, при които М.В.(заличен свидетел) е
ползвала телефона на св.Й. за да си поръчва амфетамин и такива за получаването
му от св.Б..Съдът не кредитира показанията на св.Й., дадени в хода на съдебното
следствие, доколкото са объркани, непоследователни и противоречиви.
Съдът кредитира
показанията на св.Н.Д. , дадени пред орган на досъдебното производство на
15.11.2010г. тъй като съответстват на събраните по делото други доказателства
за извършваната от св.Д. дейност по разпространение на амфетамин.Съдът не
кредитира показанията на св.Н.Д., дадени в хода на съдебното следствие, както и
тези , дадени пред съдия по реда на чл. 223 от НПК , пред съдия от ВОС.Същите
са нелогични и противоречат на събраните по делото доказателства.Св.Д. твърди,
че спрямо него е било упражнено насилие от водещия разследването и по тази причина
е дал такива показания.Заявява, че си бил измислил описаните в протокола
обстоятелства.В същото време заявява, че не е сигнализирал за упражненото
спрямо него насилие, но се консултирал с адвокат, който го бил посъветвал, че
пред съда може да каже истината и първите му показания ще отпаднат.
Съдът кредитира
показанията на св.Д. , дадени пред орган на досъдебното производство на 06.01.2011г.Същите са последователни и
непротиворечиви.В съдебно заседание свидетелят заяви, че не помни нищо, а след
това, че прочетеното му (протокол за разпит от досъдебното производство) не е
негово мнение.Свидетелят потвърди подписите си под протокола, както и , че го е
прочел , преди да го подпише.
Без особено значение
за разкрИ.е на обективната истина са показанията на
свидетел с идентификационен номер 23.Същият заявява, че е купувал марихуана от
бармана в заведение „НН“, с което в общи линии се изчерпва и относимостта на информацията, съдържаща се в посочения
разпит.
Въпреки, че подс. П. се възползва многократно
от правото си да даде обяснения, същите не се отнасяха пряко към релевантните
за предявеното му обвинение обстоятелства.В общи линии обясненията на
подсъдимия бяха свързани с начина , по който е водено досъдебното производство
и по-конкретно: изложени бяха твърдения за оказано насилие върху свидетели и
обвиняеми с цел фабрикуване на доказателства срещу П..Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия.В хода на съдебното производство не се установиха
твърдените от него обстоятелства.Видно от кореспонденцията, водена в
досъдебното производство по сигналите и възраженията на П. са извършени
проверки, които са установили неоснователността им.Съдът констатира, че именно
лицата, които са извършвали съвместна престъпна дейност с подс.П. - св.Д. и св.Б., в съдебно заседание се
отрекоха от обясненията си, дадени в досъдебното производство, като посочиха ,
че са били принуждавани да дават подобни сведения.В същото врем подс.П. се
опита да представи по делото саморъчни обяснения от Д.Д.,
В.В., АА и И Б., адресирани до ОП гр.В..От изложеното
съдът прави извод за неправомерно въздействие от страна на подс.П. върху
посочените лица.Липсва даже житейско обяснение на факта , че посочените
обяснения са се оказали във владение на подс.П..Аналогични нагласи за затаяване
на истина и казване на неистина се констатираха и при разпитите на св.Н., св.П.,
св.Д. и св.С., което съдът отдава на отношенията им със св.В..
В краткост подс.П. сочи , че познава св.В., на
който единствено помагал финансово и св.Д., като барман в заведение, което
често е посещавал, като отрича да е извършвал престъпление.Обясненията му и в
тези им части не кореспондират със събраните по делото
доказателства.Престъплението е установено посредством свидетелските показания,
експертизите, обяснения на обвиняеми,
писмените и веществени
доказателства и доказателствени средства - протоколи за претърсване и
изземване, протоколи за обиск и изземване, протоколи за оглед и изготвени
фотоалбуми, протоколи за разпознаване на лица, компютърни технически
експертизи, заверени копия на материали по НОХД №124/2011г. по описа на ВОС, ДП
№1470/20 10. по описа на РУ“П“ В., БП №1456/2010г. по описа на РУ“П“ В.,
заверени копия на материали отделени по настоящето дело и изпратени по
компетентност на РП В. с оглед данни за извършено престъпление по чл.339 ал.1
от НК от св.И.П., справки и разпечатки от мобилни оператори.
Съдът не констатира
допуснати процесуални нарушения при извършването на неотложните процесуално
следствени действия по делото поради ,което намира за ненужно да ги обсъжда по
отделно.Протоколите , в които са обективирани
тези действия не страдат от пороци, съставени са от компетентни органи и
носят санкцията на съдия от първоинстанционния съд. Предвид изложеното, съдът
кредитира посочените протоколи с доверие относно извършените действия и
установеното в тяхно следствие.
При така установеното
от фактическа страна в следствие на анализ на посочените доказателства , съдът
установи, че подс.П. е извършил престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2, във
вр. с ал.2 от НК, а именно: в периода м.май 2010г. до 08.08.2010г.
в гр.В. е участвал в организирана престъпна група заедно с В.Д.В., Д.В.Д., Н.Б.Б. и А.А.С., създадена с користна
цел и с цел да върши престъпления по чл.354а, ал. 1 от НК.
Съдът счита, че
установените факти за поведението на подс. П. и отношенията между него, св. Д.Д. и св. Св.В.В. сочат на
съставомерност по посочения текст. С оглед формалния характер на престъплението
по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК съдът приема , че същото е
довършено от момента на съгласуване на волите между минимално изискуемия брой
участници да извършват престъпления от посочения вид и със съставомерната
користна цел.Без правно значение за съставомерността
на деянието се явява периода на съществуване на процесното ОПГ.В настоящият
случай съгласуваното между подс.П. и св.Д. от една страна и между подс.П. и св.В.
от друга, съгласие за системно извършване на престъпления по чл. 354а от НК е
постигнато в началото на м.май 2010г., в която насока са както обясненията на св.Д., така и показанията на част от
свидетелите, подкрепени от ВДС.Без правно значение е и обстоятелството, че
подс.П. и св.В. не са контактували със св.Б. и А.С.. Достатъчно е било всеки
един от участниците в групата да съзнава съществуването на поне още двама от
участниците й, което в случая е налице.Съдът прие за начална дата на участие на
подс. П. в процесната ОПГ, месец май 2010г., тъй като от този момент са налични
категорични доказателства за наличието на три и повече лица с трайни структурни
и организационни връзки помежду им, действащи съгласувано и при наличието на
конкретно решение да вършат престъпления, които отговарят на критериите по чл.
93, т.20 от НК с користна цел .
Установено е по
делото, че подс.П. се е снабдявал с наркотични вещества от неустановено
лице/лица , като е предавал веществата на св.Д. и св.В.. Последните са
приготвяли отделните дози , като са размесвали , дадения им от подс.П. амфетамин
с т.нар.“мешилка“, след което са продавали готовата смес срещу десет лева за
доза.Св.Д. е предавал част от готовата смес на св.Б. и А.С., които са я
продавали.От събраните доказателства се установява, че обратно по посочената „верига“
св.Б. и А.С. са отчитали парите от продажбите на св.Д., а той от своя страна е
заплащал предварително уговорена сума на подс.П..Св.В. е отчитал сумите от продажбите
на всеки 10 дози директно на подс.П., а
останалите прибирал за себе си.
Установените по делото
факти не водят на извод, че подс.П. е образувал и ръководил процесната ОПГ.По
делото е установено , че подсъдимият е известен в гр.В., вкл. и с дейностите си
във връзка с наркотични вещества, респективно не е странно и съдът приема това
за достоверно, че св.В. и св.Д., независимо един от друг са потърсили подс.П. и
са поискали от него да ги снабдява с наркотични вещества с цел продажба и
реализиране на парични средства. Съгласието на подсъдимия да доставя
наркотичните вещества срещу заплащане не може да се приеме за действие по
образуване на ОПГ.Установена по делото е някаква форма на йерархичност в
отношенията между св.Д., св.Н.Б. и А.С. , като последните двама са извършвали
действия, свързани с продажбата на наркотици със знанието и одобрението на св.Д.,
като във всеки случай двамата се обаждали на св.Д. за да го уведомяват за какво
точно става въпрос - кой и колко иска да купи, дали да продадат въпросно
количество наркотици или не, може ли на вересия или не.Съдът обаче счита, че
този начин на взаимодействие обективира разпределението на ролите между участниците в
групата, а не отразява отношения на власт и подчинение.
Конкретно през периода
м.май - 08.08.2010г. при осъществяване на дейността
си в изпълнение на целите на ОПГ подс.П.
, св. В. и св.Д. от една страна и св.Д., св. Б. и А.С. от друга, провели
множество документирани чрез ВДС разговори по мобилни телефони помежду си и с
трети лица, които закупували от нейните членове високорискови наркотични
вещества, като в проведените в хода на разследване разпити, голяма част от
същите като свидетели са потвърдили проведените разговори и участието си в сделките
по закупуването на наркотични вещества, доставяни им от тези членове на ОПГ.Последвалото
задържане на С. и св.Д. при осъществяване на вторична престъпна дейност по
държане и разпространение на наркотични вещества е без значение за съставомерността на деянието по чл. 321 от НК, но се явява
още едно доказателство в подкрепа на становището, че макар процесната ОПГ да е
действала сравнително кратък период от време , участниците в нея са успели да
реализират престъпна дейност в изпълнение на целите й.
Изготвените по делото
ВДС въз основа на приложени СРС подкрепят направените изводи и изясняват
цялостната престъпна дейност на подс.П. и останалите участници в ОПГ.
За престъплението по
чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. с ал. 2 от НК
законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 до 10 години , като същото е
умишлено по своя характер.От приложената в хода на съдебното следствие справка
за съдимост на подс.П. се установява, че същият е осъждан многократно за тежки
умишлени престъпления на лишаване от свобода, в т.ч. и за извършени
престъпления по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и
чл. 321, ал. 3 от НК. Посоченото мотивира извод за висока степен на
обществена опасност на подс.П. и формирана трайна нагласа за извършване на противоправни
деяния.В полза на подсъдимия следва да се отчете единствено изтеклия период от
време за разглеждане на настоящето производство.Предвид изложеното съдът
определи на подс.П. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 (три) години,
което на осн. чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС да изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип при
първоначален строг режим.
По изложените от
фактическо и правно естество мотиви, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: