Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 07.08.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на трети август, две хиляди и
двадесета в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1008 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Д.Е.Д.
заявява, че по НОХД №1174/2018г. на РРС, подсъдимият С.С.Я. сключил
споразумение и признал вината си за следните престъпления:
През
периода 01.04.2015г. – 20.05.2015г. в село Т набрал и приел група хора: А.К.Е.
от гр.Б. - лице ненавършило осемнадесет години и Д.Е.Д. *** с цел да бъдат
използвани за развратни дейности, независимо от съгласието им, като деянието е
извършено чрез обещаване и получаване на облаги – престъпление по чл.159а,
ал.2, т.1 и т.6, пр.1 и пр.3, вр.ал.1 НК и
През
периода 21.05.2015г. – 30.06.2015г. в град Б, област Русе, с.А, РГърция и
неустановени населени места в РГърция набрал, транспортирал с лек автомобил
марка „Рено“ с рег.№ВТ 3505 ВВ и приел група от хора: А.К.Е. от гр.Б. – лице
ненавършило 18 години и Д.Е.Д. *** и ги превел през границата на страната –
ГКПП Кулата, независимо от съгласието ми, като деянието е извършено след
въвеждане в заблуждение на лицето Д.Е.Д., че
ще и бъде осигурена работа като берачка на ягоди и чрез обещания за
получаване на облаги – престъпление по чл.159б, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а,
ал.2, т.1 и т.2, пр.2 и т.6, пр.1 и пр.3, вр.ал.1 НК.
Твърди,
че е претърпяла значителни неимуществени вреди от престъпленията, които оценява
на 20 000 лева. Пояснява, че престъпните деяния са оказали изключително
лошо влияние върху психиката й; накърнили са способността й да общува и да се
доверява на хората; променили начина й на възприемане на действителността и
цялостното й поведение в обществото. Стресът, който преживяла не отминал и
станал част от живота й.
С
оглед изложеното моли съда да постанови решение, с което да осъди С.С.Я., ЕГН **********
да й заплати сумата 20 000 лева, ведно със законната лихва от датите на
деликта – 20.05.2015г. и 30.06.2015г. до окончателното й изплащане.
Претендира
направените по делото разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът С.С.Я.
не е депозирал отговор на исковата молба, не ангажира доказателства. В о.с.з.
оспорва претенцията по размер.
Съобразявайки становищата на
страните, ангажираните в хода на производството доказателства по вътрешно
убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна,
следното:
Не
се спори, че с влязло в сила споразумение по НОХД №1174/2018г. на РРС, С.С.Я. е
признат за виновен в това, че:
През
периода 01.04.2015г. – 20.05.2015г. в село Т набрал и приел група хора: А.К.Е.
от гр.Б. - лице ненавършило осемнадесет години и Д.Е.Д. *** с цел да бъдат
използвани за развратни дейности, независимо от съгласието им, като деянието е
извършено чрез обещаване и получаване на облаги – престъпление по чл.159а,
ал.2, т.1 и т.6, пр.1 и пр.3, вр.ал.1 НК и
През
периода 21.05.2015г. – 30.06.2015г. в град Б., област Р, с.А, РГърция и
неустановени населени места в РГърция набрал, транспортирал с лек автомобил
марка „Рено“ с рег.№ВТ 3505 ВВ и приел група от хора: А.К.Е. от гр.Б. – лице
ненавършило 18 години и Д.Е.Д. *** и ги превел през границата на страната –
ГКПП Кулата, независимо от съгласието ми, като деянието е извършено след
въвеждане в заблуждение на лицето Д.Е.Д., че
ще и бъде осигурена работа като берачка на ягоди и чрез обещания за
получаване на облаги – престъпление по чл.159б, ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а,
ал.2, т.1 и т.2, пр.2 и т.6, пр.1 и пр.3, вр.ал.1 НК.
С
показанията на Д.И.А. и А.Н.Ф. се установяват релевантни за спора факти –
претърпените от ищцата неимуществени вреди и причинна връзка между деянието и
вредите. Свидетелите твърдят, че през последните години Д.Д. живее в страх;
била травмирана; изолирала се; не излизала сама; контактувала единствено с
най-близките си хора, а когато говорела за отвличането плачела,
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба
обстоятелства и формулиран петитум, съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове с
правно основание чл.45 и чл. 84 ЗЗД.
По иска с
правно основание чл.45 ЗЗД:
Законът императивно е въздигнал в забрана правилото да
не се вреди другиму, която важи за целия кръг права, интереси и ценности от
материално и нематериално естество, на които правната система дава защита.
Неизпълнението на това общо задължение създава отговорност за нарушителя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт,
кумулиращ следните елементи: деяние, противоправност на деянието, вреда,
причинна връзка между деянието и вредата, вина.
Всяко деяние (действие или бездействие), с което се
нарушава публичнопозитивната забрана да не се вреди другиму е противоправно,
стига да липсват основания, които да оправдават настъпването на вредата. Противоправността
на деянието се изключва при: състояние на неизбежна отбрана; състояние на
крайна необходимост; съгласие на пострадалия да бъде увредено негово лично или
материално благо; изпълнение на нормативни разпоредби и/или законна заповед.
Съобразно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД, „във всички
случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на
противното.“.
Вредата представлява промяна на имуществото, правата,
телесната цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека.
Промяната може да се осъществи чрез смущение, накърняване или унищожаване на
посочените човешки блага.
Съдът счита, че в настоящия процес бе установено
кумулативното наличие на предпоставките обуславящи отговорността на ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда е задължителна за граждански съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това дали е извършено, неговата противоправност
и виновността на дееца. На основание чл.383, ал.1 НПК, одобреното от
наказателен съд споразумение има последици на влязла в сила присъда, поради
което ищецът не следва да установява в процеса осъщественото от ответника
деяние, неговата противоправност и вината на дееца.
В случая, с влязло в сила споразумение по НОХД
№1174/2018г. на РРС, С.Я. е признат за виновен в извършване на престъпления по чл.159а, ал.2, т.1 и т.6, пр.1 и пр.3, вр.ал.1 НК и чл.159б,
ал.2, вр.ал.1, вр.чл.159а, ал.2, т.1 и т.2, пр.2 и т.6, пр.1 и пр.3, вр.ал.1 НК.
През последните пет години, ищцата търпи
вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъпните действия
на ответника, извършвани в период от около три месеца. С показанията на
свидетелите Дамян Иванов Александров и Анка Найденова Фараонова са установени
страданията, които я съпътстват в ежедневието й.
По отношение размера на претендираните за обезщетяване неимуществени вреди съдът намира иска за частично основателен.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, което възмездява отрицателните
емоционални преживявания, понесени от увредения се определя на принципа на
справедливостта. Понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е
абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при определяне размера на
обезщетението. Неимуществените вреди в същността си са неприятни психични
изживявания на личността и се свеждат до физически и емоционални болки и
страдания. Обективно по делото е установено, че деянията на ответника са
породили у пострадалата страх и тревожност; емоционален дискомфорт;
невъзможност да напуска дома си сама. При определяне размера на обезщетението
съдът взе предвид и факта, че и до настоящия момент, т.е. 5 години след
престъпното посегателство Д.Д. все още не се е възстановила и състоянието и не
се подобрява.
Съобразявайки вида на увреждането и страданията, понесени
от пострадалата, съдът приема, че по справедливост, ответникът дължи парично
обезщетение в размер на 15 000 лева, до който размер, претенцията като
доказана следва да бъде уважена.
По иска с
правно основание чл.84 ЗЗД:
Искът за обезщетяване на имуществени вреди от
непозволено увреждане е паричен по своя характер. Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на увреждащото
действие. Акцесорната претенция се явява основателна и върху главницата следва
да се присъди законната лихва, считано от 01.04.2015г. - датата на деликта до
окончателното й изплащане.
По отношение
разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски по делото, съразмерно с уважената
част от иска. Д.Д. е направила разноски в размер на 1000 лева (възнаграждение
за процесуално представителство), а съразмерно с уважената част от претенциите
следва да й се присъдят разноски в размер на 750 лева.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва
да заплати на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В
случая ответникът не е претендирал разноски по делото.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 ГПК, ответникът
следва да заплати по сметка на РРС държавна такса в размер на 600 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА С.С.Я.,
ЕГН ********** да заплати на Д.Е.Д., ЕГН **********, на основание чл.45 ЗЗД,
сумата 15 000 лева –
обезщетение за причинени неимуществени вреди, настъпили от престъпление, за
което ответникът е признат за виновен с влязло в сила споразумение, одобрено по
НОХД
№1174/2018г. на РРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.04.2015г. - датата на деликта, до окончателното й
изплащане и 750 лева – разноски по
делото.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен предявения от Д.Е.Д., ЕГН ********** срещу
С.С.Я., ЕГН ********** иск с правно основание чл.45 ЗЗД, за сумата над
15 000 лева до предявените 20 000 лева.
ОСЪЖДА С.С.Я.,
ЕГН ********** да заплати
по сметка на РРС държавна такса в размер на 600 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред
Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: