Решение по дело №1437/2020 на Окръжен съд - Бургас

Р  Е   Ш  Е  Н И Е

 

№ II-166                               12.08.2020г                                            град Бургас

 

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в  публичното си  заседание на двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                      ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                         ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

При секретаря Ст.Вълкова……………………………………………..

като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1437 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

     Производството е образувано по  постъпилата въззивна жалба от   ГД“Гранична полиция“-МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“№46, чрез процесуален представител  юр.Янка Табакова против решение № 51/24.02.2020г постановено по гр.д.№178/2019г на районен съд –Малко Търново ,с което е осъдена  дирекцията да заплати на Ц.С.Ц.,*** сумата 1687,16лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд, за периода от 01.08.2016г до 01.08.2019г-разликата между положения нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1,143, мораторна лихва върху главницата   в размер на 203,20лв   за периода  от 31.10.2016г до 01.08.2019г, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 01.08.2019г до окончателното изплащане, както и сумата 129,90лв, представляващи стойността на непредоставените ободрителни напитки  по време на положените от ищеца 216,5 нощни дежурства  за горепосочения период, ведно със законната лихва върху главницата    от  датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.Главната дирекция е осъдена да заплати на ищеца сумата 354,91лв, разноски по водене на производството и сумите 114,66лв и 167,49лв по сметка на районен съд –Малко Търново.В жалбата се твърди,че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществено нарушение на материалния закон и немотивирано.За процесния  спор намира приложение специалния закон-ЗМВР ,а не КТ, тъй като нито в ЗМВР, нито в ЗДСл има непряко препращане  към нормите на КТ-че за неуредените случаи се прилага съответното този нормативен акт.Ако законодателят е счел ,че материята следва да се уреди идентично с тази в КТ,препращането е пряко, като се посочват примери в тази насока.Въз основа на законова делегация са приети подзаконови нормативни актове, които регламентират детайлно съответната  материя.Така, на осн.чл.179,ал.2 ЗМВР и чл.187,ал.9 ЗМВР през исковия период са издадени няколко наредби на министъра на вътрешните работи- Наредба №8121з-407/11.08.2014г.,Наредба №8121з-592/25.05.2015г, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Тази подзаконови нормативни актове уреждат идентична материя с НСОРЗ, НРВПО и Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация.Това означава,че служебното правоотношение на ищеца, като  държавен служител по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР се регламентира от разпоредбите на специалните спрямо КТ и ЗДСл нормативни актове.Оспорен е изводът на съда ,че по отношение на държавните служители в МВР са приложими разпоредбите на НСОРЗ.Счита,че държавните служители –полицейски органи имат по-високо заплащане и по-висока степен на социална закрила, намиращи изражение в компенсирането на извънредния труд, почивките, отпуските  и други придобивки, по-благоприятни в сравнение с тези за другите държавни служители и работещите по трудово правоотношение. Нормите на ЗМВР уреждат по-високо възнаграждение за служителите в МВР ,което  включва и заплащане на  нощния труд , независимо дали той е положен или не, и на тези служители не се начислява допълнително възнаграждение за положен нощен труд.Разпоредбата на чл.9 от НСОРЗ не се прилага към полицейските служители, тъй като не са налице две от предпоставките за това: дневното и  нощното работно време  са с  еднаква продължителност и трудово възнаграждение, заработено по  трудови норми.Тъй като продължителността на дневното и нощното работно време за полицейските служители е 8 часа, то коефициентът преобразуване на нощния труд в дневен  би бил 1.Счита, че неоснователно съдът е уважил претенцията на ищеца за заплащане на равностойността на ободряващите напитки .За исковия период са действали няколко  заповеди за определяне размера на сумите за безплатна храна на служителите в  МВР ,извършващи дейности, свързани със  специфичен характер на труда  и ободряващи напитки за служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 до 6,00часа, като във всяко от тях е предвидено ,че сумата за ободряващи напитки е до 0,60лв, като точна сума не е конкретизирана. Съобразно чл.12 от Наредба №8121з-792/29.10.2014г и  чл.10 от  Наредба № 8121з-904/30.07.2015, ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари. Моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново,с което предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се и разноски в двете инстанции.Направено е възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за адвокатска защита.

         В срока по чл.262 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Ц.С.Ц.,чрез адв.Балбазанова. В него жалбата е оспорена като неоснователна.Твърди се ,че по фактическата обстановка не се спори по делото.Направен е анализ на правната уредба по Кодекса на труда и ЗМВР,като и издадените  въз основа на законова делегация подзаконови нормативни актове.Счита,че липсата на правило ,което да определи методология за превръщането на нощните часове в дневни  по отношение на държавните служители – полицейски органи ,води до извод за непълнота на уредбата  и следва да намери приложение чл.9 от НСОРЗ, защото  обратното би поставило в неравностойно  положение полицейските служители спрямо работниците и служители ,чийто правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ.Оспорва възражения на ГД“Гранична полиция“ относно неприложимостта на чл.9 от НСОРЗ,като се позовава на чл.67,ал.3 от ЗДСл.Моли да се потвърди обжалваното решение и да бъдат присъдени разноските по делото.

            Съдът като съобрази доводите на страните ,въз основа на закона и събраните по делото  доказателства ,намира за установено от фактическа и правна страна следното :

              Производството е образувано пред първоинстанционния съд по предявен от Ц.С.Ц.,*** против Главна дирекция „Гранична полиция“-МВР иск за присъждане на сумата 3000 лв, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 500,5 часа, за периода от 01.08.2016г до 01.08.2019 година, получени след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска- 01.08.2019г до окончателното изплащане на сумата, както и сумата 500 лв,представляваща лихва за забава върху дължимите от работодателя суми  от момента,в който са станали изискуеми .Твърди се,  че ищецът през исковия период е полагал труд на 12 -часови смени  на длъжност младши инспектор /старши полицай  в група охрана на държавната граница при ГПУ –гр.Малко Търново при РД”ГП”- Елхово .Същата  е на структурно подчинение на ГД“Гранична полиция“ към МВР.Ищецът е със статут на държавен служител. За положения извънреден  труд  от  500,5  часа, получени след преизчисляване на положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143, съобразно чл.9,ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, не му е заплатено  дължимото допълнително възнаграждение. В хода на производството, размерът на  претенцията за възнаграждение за положен извънреден труд е намален   на 1687,16 лв за 247,68 часа извънреден труд, а искът за мораторна лихва е  намален  на 203,20лв.Претендира се заплащане на обезщетение за непредоставени ободряващи напитки за процесния период ,като размерът на предявения иск е увеличен от 200лв на 216,50лв.

             Предявеният иск е с правно основание чл.178,ал.1,т.3, вр.чл.187,ал.5,т.2 и чл.181,ал.3 ЗМВР.Цитираните в решението текстове на ЗМВР са съгласно действащите в исковия период редакции ,преди изменението на закона в ДВ бр.60 от 2020година.

              В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор ,с който ответната страна е оспорила иска.Твърди се ,че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите ,регулиращи работното време,съдържащи се в същия нормативен акт.През исковия период  са действали подзаконови нормативни актове –Наредба №8121з-776/29.07.2016г и Наредба №8121з-908 от 2.08.2018г на министъра на вътрешните работи,които уреждат изрично начина на изчисляване и отчитане на извънредния труд  и нощния труд при сумирано отработено време на тримесечен период. НСОРЗ, издадена на основание КТ се прилага само за трудови правоотношения.По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за непредоставени ободряващи напитки се твърди ,че има издадени заповеди на министъра на вътрешните работи,в които е определена сума в размер до 0,60лв за тези напитки,но е забранено компенсирането й с пари.

               Първоинстанционният съд е уважил предявените искове, като е изложил мотиви ,че цитираните в отговора на исковата молба наредби на    министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд  с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота  в уредбата на  реда за организация и разпределение на работното време ,за неговото отчитане ,за компенсиране на работата  извън редовното работно време ,режима на дежурство, времето за отдих и почивка,  следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл.9 ,ал.2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни  с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното  работно място,т.е.1,143.По отношение на претенцията за изплащане на обезщетение за непредоставени ободряващи напитки за исковия период е прието ,че при неизпълнение на задължението на ответника да предостави такива напитки ,правото на служителя се трансформира в претенция за заплащане на неполучените напитки.

              На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася  служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната част,по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

               При извършената служебна проверка се констатира ,че  обжалваното решение е валидно и допустимо.

               По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното :

                Безспорно е по делото,че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР,като през процесния  период е заемал длъжността младши инспектор /старши полицай  в група охрана на държавната граница при ГПУ –гр.Малко Търново при РД”ГП”- Елхово. Безспорно е също така,че за  исковия период той е полагал  труд на  12-часови смени по график,включително и за времето от 22 часа до 6 часа ,като нощният труд е  1732 часа /в този смисъл заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза/.Вещото лице е дало заключение ,че след преизчисление на положения нощен труд в дневен ,с коефициент 1,143, той възлиза на 1979,68 часа.Разликата между отчетения  нощен труд и преизчисления е 247,68 часа, той не е заплатен ,а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението  е в размер  на 1687,16лв.Съобразно заключението на вещото лице размерът на мораторната лихва възлиза на 203,20 лв.

             Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация  и разпределяне на работното време,за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна  чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение е,  че не са налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира извънреден  труд.

   Съгласно  чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време на   държавните  служители в МВР е 8 часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР/.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни –подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите ,работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е посочено ,че извънреден е трудът ,който се полага от държавния служител, извън установеното за него работно време,освен в случаите на чл.50  ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице препращане към КТ  относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда от нормалната продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР е предвидил ,че при работа на смени е възможно полагане на труд през нощта между 22 часа и 6 часа,като работните часове не следва да надвишават  средно 8 часа за всеки 24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи,че  посочените 8 часа нощен труд са максимално допустимите, но не и че това нормалната продължителност на работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът,че  законодателят е използвал термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов период.Поради това съдът не споделя  тезата на въззивника ,че нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална продължителност на работното  време през нощта. За процесния период са действали две наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като само наредбата, действала в предходен период- от 2014г  съдържа правило, че при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент 0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ , ЗМВР или ЗДСл. То е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по трудови  правоотношения това  става чрез  НСОРЗ и Наредбата за работното време ,почивките и отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО  предвижда отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от НРВПО е в сила от 01.01.2018г ,но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание  от 2007г, когато е приета  и не следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира  коефициент 1, 143. Подзаконовите  нормативни актове, издадени на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР,действали в исковия период, не съдържат регламентация ,аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и по –конкретно НСОРЗ.С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните служители ,вкл.и тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат разпоредбите,които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.В случая става дума за непълнота, както изрично е посочено в цитираната  разпоредба на Закона за нормативните актове.След като е безспорно ,че  полицейските служители са държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се приложи  общия ЗДСл.Съгласно принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение,като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл  и  общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.Обратното би поставило в неравностойно положение  държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители,а също и спрямо работниците и служителите,работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,препращаща към общия Закон за държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3  от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им  се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ ,относно продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на работното време през нощта за полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите ,издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни  с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време ,установени за подневно отчитане на работното време  за съответното работно място ,т.е.приложимият коефициент е 1,143. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на  държавните  служители в МВР и че след превръщането на нощните часове в дневни  не се кумулира извънреден труд.

   По претенцията за заплащане на обезщетение за непредоставени ободряващи напитки: съгласно чл. 181, ал. 3 ЗМВР /в относимите му за спора редакции/ на служителите, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 6, 00 ч., се осигуряват ободряващи напитки. Условията и редът за предоставяне на напитките се определят с отделна наредба на министъра на вътрешните работи. През процесния период 2016 г. - 2019 г.  действа Наредба № 8121з-904 от 30.07.2015 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на безплатна храна на служителите на Министерството на вътрешните работи за извършване на дейности, свързани със специфичния характер на труда на служителите, и на ободряващи напитки на служителите, полагащи труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., действаща и понастоящем.  Тя съдържа разпоредба, съгласно която ободряващите напитки не могат да се компенсират с пари - чл. 10 (Отм. - ДВ, бр. 69 от 2020 г., в сила от 04.08.2020 г.). Настоящият въззивен състав намира, че забраната следва да бъде тълкувана в смисъл, че не може задължението на работодателя за предоставянето на ободрителните напитки за конкретни дежурства да бъде изпълнено чрез заплащане на тяхната левова равностойност вместо чрез реалното им предоставяне, тъй като те имат целево предназначение, както и не може служителят да откаже да получи своевременно предоставени ободрителни напитки и да претендира от работодателя заплащане на тяхната парична равностойност. Тази забрана обаче не означава, че когато работодателят не е изпълнил своевременно задължението си да осигури ободрителни напитки, служителят не може да получи обезщетение вместо изпълнение по общото правило на чл. 79 ЗЗД, равняващо се на паричната стойност на непредоставените напитки. Невъзможността на кредитора /служителя/ да иска обезщетение вместо изпълнение на посоченото натурално задължение при неизпълнение на същото би означавало, че посоченото задължение е лишено от юридическа санкция, тъй като реалното изпълнение на това задължение след изтичане на периода, за който се дължи, също е невъзможно, доколкото ободряващи напитки се дължат само по време на реално полагания нощен труд, но не и след това. Липсата на възможност както за реално изпълнение, така и за компенсаторно парично обезщетение вместо изпълнение в полза на кредитора би довело до  резултат длъжникът да се освобождава от това си задължение чрез неговото просто неизпълнение. Поради това въззивният съд намира възражението на въззивника за недопустимост на присъждането на левовата равностойност на напитките за неоснователно.

 

            По разноските :

            По делото е направено искане за присъждане на разноски от страна на въззиваемия Ц.. Представен е договор за правна защита и съдействие, от който се установява,че е договорено и платено възнаграждение в размер на 370лв.Във въззивната жалба е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съобразно разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,в редакцията към момента на подаване на отговор на въззивната жалба ,минималният размер на адв.възнаграждение е 261лв. С оглед на това и поради липсата на фактическа и правна сложност на делото,следва да се присъдят разноски в този размер.Фактът ,че в договорът за правна защита и съдействие е посочено ,че е сключен на 17.04.2020г, т.е преди отмяната от ВАС с Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г, не  не променя горния извод.Посочено е в договора,че той е за изготвяне на отговор на въззивната жалба и процесуално представителство пред ОС –Бургас, но препис от жалбата е връчен на адв.Балбазанова едва на 26.05.2019г ,т.е. е невъзможно договорът за правна защита и съдействие  за изготвяне на отговор на въззивната жалба да е сключен преди да е получен препис от нея.Определената от районния съд и внесена държавна такса за въззивното обжалване е неправилно изчислена: при обжалване на решението по трите обективно съединени иска : за главница , мораторна лихва и иск за присъждане на обезщетение за непредоставени ободряващи напитки се дължи такса и по трите  иска. Общият размер на дължимата такса е  83,74лв, а внесената е 57,00лв. Следва да се довнесе такса в размер на  26,74лв от ГД“Гранична полиция“ по сметка на ОС-Бургас.

            Мотивиран от горното съдът

 

 

                                            Р  Е  Ш   И:

 

 

                ПОТВЪРЖДАВА решение  №51/24.02.2020г, постановено по гражданско дело № 178/2019г. по описа на Районен съд-Малко Търново.

 

                ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ –МВР, с адрес на призоваване : гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46  да заплати на Ц.С.Ц.,ЕГН **********,*** сумата 261лв,представляваща разноски пред въззивната инстанция.

                 ОСЪЖДА Главна дирекция „Гранична полиция“ –МВР, с адрес на призоваване : гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ №46   да  заплати държавна такса  за въззивното обжалване  в размер на 26,74 лв в полза на бюджета на съдебната власт ,по сметка на Окръжен съд-Бургас.

                Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: