РЕШЕНИЕ
№ 48
гр. Б.град, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас И.
при участието на секретаря ЛИ. Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Атанас И. Гражданско дело № 20221210102380 по описа за
2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба от М. Г. Б. с ЕГН ********** и с
адрес: с. П.**, против ОД на МВР - гр. Б.***" № 3, представлявано от директора на ОД на
МВР - гр. Б.град.
Ищецът е предявил срещу ответника осъдителен иск за сумата от 2292,20 лв.,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд от 292 часа за периода
12.10.2019г. - 12.10.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /13.10.2022 г./ до окончателното погасяване.
Навежда се в молбата, че ищецът е със статут на държавен служител и за периода
12.10.2019 г. – 12.10.2022 г. е полагал труд при 12-часови работни смени, предварително
определени с график за всеки месец, като „младши автокнотрольор“ при сектор КАТ „Пътна
полиция“ гр. Б.град, което е на структурно подчинение към Областна дирекция на МВР
(ОДМВР) - гр. Б.град. Сочи се, че съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Нормалната продължителност на
работното време е регламентирана в чл. 187 от ЗМВР, като съгласно ал. 1 от същия член тя е
с продължителност 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица.
Съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - по дневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период. Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР за служителите, работещи на
смени, работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период. По силата на чл. 178, ал. 1,
т. 3 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Твърди се, че това е в съответствие и със Закона за държавния служител (ЗДСл.). На осн. чл.
187, ал. 9 от ЗМВР са издадени от министъра на вътрешните работи и са действали
последователно следните наредби, имащи отношение към процесния случай: за периода от
19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.; от 01.04.2015г.
до 29.07.2016 г. е действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., която е отменена с Решение
№ 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5450/2016 г. От 02.08.2016 г. и до настоящия
1
момент действа Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016 г., която според ищеца намира
приложение за процесния период.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. са идентични. Според тях при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24- часов период.
Преди тези две наредби е действала Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.. Единствено в
тази Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. изрично е било предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между часовете 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава с коефициент от „0,143“ - чл. 31, ал. 2 от цитираната
наредба. В следващите две наредби (Наредба № 8121з- 592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 г. - последната приложима към процесния период 01.09.2016г. - 31.08.2019 г.)
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен липсва. В Наредба
№8121з-592/25.05.2015 год. (обн.ДВ бр.40 от 02.06.2015г.) и в Наредба № 8121з-
776/29.07.2016 год. (обн. ДВ бр.60 от 02.08.2016г.), липсва изрична норма, съответстваща на
чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., за преобразуване на часовете положен
нощен труд в дневен с коефициент „0,143“. Доколкото в Наредба № 8121з[1]592/25.05.2015
г. и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е посочено, че отново се касае за сумирно отчитане
на работното време, но не е посочен алгоритъм за преизчисляване, е налице празнота и
следва да се приложи субсидиарно чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата (Наредбата), която гласи, че при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Посочено е, че коефициентът се определя като нормалната продължителност от 8
часа дневен труд се раздели на нормалната продължителност от 7 часа нощен труд или
8:7=1.143.
Посочено е, че според чл. 8 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч.
на работниците и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен
труд в размер не по-малък от 0,25 лева. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата е предвидено при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент „1,143“. Тези две разпоредби се прилагат едновременно, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент
„1,143“ и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение
за нощен труд.
Предвид на това се сочи, че не може да се приеме, че със Заповед № 8121з-1429 от 23
ноември 2017 г. на министъра на вътрешните работи относно определяне размерите на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., за
полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за
тяхното изплащане на държавните служители в Министерството на вътрешните работи
(Обн. ДВ бр. 98 от 08.12.2017г.) работодателят компенсира положения нощен труд чрез
допълнително възнаграждение (т. 1 от Заповед № 8121з- 1429 от 23 ноември 2017 г.), поради
което превръщането на нощните часове в дневни с коефициент „1,143“ е неприложимо.
Твърди се, че с оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (22.00 - 06.00 часа), а отработеното работно време се е
изчислявало сумирано. За целия процесен период положеният нощен труд следва да се
преизчисли в дневен чрез прилагане на коефициент 1.143. и да се отчете като извънреден
труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника в съответствие с чл. 187 ал.
6 от ЗМВР.
2
Твърди се, че за процесния период ищецът е положил общо 2041 часа нощен труд,
който преизчислен с коефициента 1.143 възлиза на 2333 часа дневен труд. Преизчисляването
на нощния към дневен труд води до извънреден труд от 292 часа, който следва да бъде
допълнително заплатен от ответника. При изчисляване на база основно месечно
възнаграждение, увеличено с 50% съгласно чл. 187 ал. 6 от ЗМВР, всеки извънреден час
следва да бъде компенсиран по 7,85 лв., т.е. задължението на ответника към ищеца за целия
период възлиза на 2292.20 лв..
Ответникът, в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който
навежда, че оспорва наведената от ищеца искова претенция, като оспорва иска като
недопустимо и неоснователен. Навежда се, че ищецът е държавен служител в
Министерството на вътрешните работи, както и това, че за исковия период е заемал
длъжността, посочена в исковата молба. Според разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР
статутът на държавните служители в МВР се урежда единствено от Закона за
Министерството на вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на чл. 179. (1) от ЗМВР на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за
полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., за полагане на труд на официални празници
и за времето на разположение. В ал. 2 на същия член е посочено изрично, че условията и
редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал. 1 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи, а техният размер - с негова заповед. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в МВР се определят с наредба на министъра
на вътрешните работи. Сочи се, че за исковия период това е Наредба № 8121з-776/29.07.2016
г. Твърди се, че по отношение на държавни служители - полицейски органи са неприложими
нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. Не е налице нито закон, нито акт на
МС, с който да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с
коефициент 1,143. Неприложима по отношение на ищеца е и НСОРЗ ( Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата) в частност чл. 9 на същата.
Посочено е, че в чл. 187, ал. 3 от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени
работното време се изчислява сумарно. От ал. 5 на същия член е видно, че работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа на
отчетен период. В конкретния случай не е налице полаган труд извън установеното работно
време. Твърди се, че за процесния период по отношение на регламентацията на редът за
организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители е действала Наредба
№8121з[1]776/29.07.2016 г.
Твърди се, че разпределението на работното време за заеманата от ищеца длъжност е
организирано в работни смени, определени в месечен/седмичен график, изготвен от
специално натоварен служител и утвърден от съответния началника. Отработените часове за
времето от 22,00 до 6,00 часа са отчетени с протоколи, Приложение № 6 към чл. 31, ал.1 от
Наредбата, изготвени от специално натоварен служител. Екземпляр от протоколите е
изпращан в сектор "Финансово осигуряване” при ОДМВР Б.град за изплащане на отчетения
нощен труд. Ответникът твърди, че положеният от ищеца нощен труд за исковия период е
своевременно отчетен и заплатен, като същият е получил допълнително заплащане по 0.25
лв. на час, следователно не следва де се прави преизчисление и прехвърляне на нощен труд
в дневен, тъй като ще се получи дублиране на заплащането. Счита се, че трудът положен
между 22.00-6.00 ч. следва да бъде отчетен само като нощен, както е отчетен и заплатен, а
не да се трансформира в дневен.
3
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
При така наведеното в обстоятелствената част и петитум на иска, въведени са
няколко предмета на делото- обективно кумулативно евентуално съединени иска, като по
първия иск спорното материално право е правото на служителя да иска допълнително
възнаграждение към основното месечно възнаграждение за извънреден труд, която правна
квалификация е чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, вр. с чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, по втория иск, е
правото на вземане за лихви поради забавено изпълнение, която правна квалификация е чл.
86 от ЗЗД, по третия иск – това е правото на вземане за разноски по делото, която правна
квалификация е чл. 78 ГПК.
Уважаването на иск с тази правна квалификация е детерминирано от едновременната
даденост на следните условия: 1/ ищецът е държавен служител в Министерството на
вътрешните работи; 2/ да е налице служебно правоотношение между ищеца и ответника
ОДМВР-Б.град; 3/ за исковия период (12.10.2019 г. - 12.10.2022г.) ищецът да е работил на
смени по график; 4/ факта на положен от ищеца нощен труд; 5/ нощният труд да не е
преобразуван в дневен със съответен коефициент 1.143; 6/ размерът на неизплатеното
допълнително трудово възнаграждение; 7/ ответникът да не е изпълнил задължението си за
заплащане на същото.
Тежестта за установяване на първите шест от визираните изисквания се носи от
ищцовата страна, като при тяхното доказване ответникът следва да докаже, че е заплатил
положения от ищеца извънреден труд.
Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и
разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
Безспорни са по делото следните обстоятелства: 1/ Че ищецът М. Г. Б. в периода
12.10.2019 г. - 12.10.2022г.., в качеството си на държавен служител съгласно чл. 142, ал. 1
ЗМВР, е полагал труд при ответника; 2/ Че ищецът М. Г. Б. за процесния период 12.10.2019
г. - 12.10.2022 г. е полагал нощен труд и е работил на смени, по график при ответника
ОДМВР Б.град за времето от 22.00 часа до 06.00 часа.
Горепосочените безспорни обстоятелства се установяват и от приетите по делото
писмени доказателства (удостоверение с изх. № 244р-28110 от 27.10.2022 г. на началник -
отдел „Административен“ при ответника за заеманата от ищеца длъжност, копия за
протоколи за положен нощен труд).
Спорни по делото са обстоятелствата дали е следвало положеният от ищеца нощен
труд за процесния период (12.10.2019 г. - 12.10.2022 г.) да се преобразува в дневен със
съответен коефициент 1.143; какъв е размерът на това преобразувано неизплатено
допълнително трудово възнаграждение и дали ответникът е изпълнил задължението си за
заплащане на същото.
За изясняване на тези спорни по делото обстоятелства следва да се обсъдят
относимите към спора доказателства, събрани в хода на настоящето производство.
От приетата по делото Заповед № №8121з-1429/23.11.2017г. за определяне размерите
на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22:00 ч. и 06:00
ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и
реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР, издадена от Министъра на
вътрешните работи, се установява, че е предвидено, че за всеки отработен нощен час или
част от него между 22:00 ч. и 6:00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер на 0.25 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че
за процесния период (12.10.2019 г. - 12.10.2022 г.).) ищецът е работил на смени - първа смяна
от 06:00ч. до 18.00ча. и втора смяна - от 18:00 ч. до 06:00 часа; имал е положен труд и в
4
условията на 24 часово дежурство – дневно и нощно, като е имал и положени часове по
индивидуални заповеди за празнични дни и дежурства по конкретни мероприятия.
Установява се, че за този период ищецът е положил общо 1715 часа нощен труд за времето
от 22.00 часа до 06.00 часа, като за положения нощен труд е получил допълнително
заплащане в размер на 0,25 лв. на час. Установява се, че ответникът не е извършвал
приравняване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 към дневен труд и не е заплащал
допълнителни възнаграждения за извънреден труд по платежни бележки. Изяснява се, че
положеният от ищеца нощен труд, преизчислен в часове с коефициент 1.143 и приравнен
към дневен е 1960,25 часа за процесния период (12.10.2019 г. - 12.10.2022 г.). Разликата
между отчетените заплатени часове и преизчислените такива е 245,25 часа, които се явяват
извънредни, тъй като ищецът за всеки отработен месец е отработил редовното си работно
време, по което му са се заверявали трудовият стаж и трудовата книжка. Става ясно, че
ищецът за горепосочения период е имал положен извънреден труд и труд в празнични дни, и
по заповеди за мероприятия, които са били отчетени и заплатени от ответника по платежни
бележки. Установява се, че сумата, която се получава от извършеното преизчисление на
положения нощен труд в дневен с коефициент 1,143 за процесния период (12.10.2019 г. -
12.10.2022 г.) е в размер на 2375,00 лв. Изяснява се, че тази сума не е била заплатена от
ответника на ищеца.
Настоящият съдебен състав смята, че положеният от ищеца нощен труд от 1715 часа
за процесния период (12.10.2019 г. - 12.10.2022 г.) е следвало да се преобразува в дневен със
съответен коефициент 1.143. Аргументите за този извод са следните:
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители,
работещи в МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни
възнаграждения. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за
извънреден труд. В разпоредбата на чл. 143, ал. 1 КТ се съдържа легална дефиниция за
извънреден труд – това е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без
противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или
служителя извън установеното за него работно време. По силата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3,
изр. първо ЗМВР предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период, а съгласно изр. трето на тази разпоредба при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР е
предвидено работата извън редовното работно време до 280 часа годишно да се компенсира
с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за
служителите, работещи на смени, а съгласно чл. 6 извънредният труд по ал. 5 се заплаща с
50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение. В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На основание
посочената законова делегация са приети Наредба №8121з-407/11.08.2014г. /отм.ДВ бр.40 от
02.06.2015г./ и Наредба №8121з-592/25.05.2015г. /отм.ДВ бр.59 от 29.07.2016г./. Двете
наредби са отменени. Впоследствие е приета Наредба №8121з-776/29.07.2016г., обн. ДВ бр.
60 от 02.08.2016г., която е действащата нормативна уредба за процесния период
(01.09.2016г. - 31.08.2019г.). В нея е предвидено, че при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 3, ал. 3 от Наредба №8121з-
5
776/29.07.2016г., обн. ДВ бр. 60 от 02.08.2016 г.
Съгласно чл. 188, ал. 2 ЗМВР държавните служители, които полагат труд за времето
между 22:00 и 06:00 ч. се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Специалната
закрила включва действието на разпоредбите на по-високия по степен нормативен акт /КТ/ и
в частност на разпоредбата на чл.140 КТ, касаеща нощния труд, и Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ като подзаконов нормативен акт, издаден по
приложение на КТ. Съгласно чл. 140, ал. 2, пр. първо КТ за пълнолетните работници и
служители /какъвто е и ищецът/ нощен е трудът, който се полага от 22:00 и 06:00 ч., а
съгласно ал. 1, изр. второ на тази законова норма нормалната продължителност на
работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. В Наредба №8121з-
776/29.07.2016 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, липсва правило, съобразно
което отработените часове нощен труд да се превръщат в дневни. Съгласно разпоредбата на
чл. 9, ал. 2 НСОРЗ при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1.143,
получен при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа, съгласно чл. 136,
ал. 3 КТ/ и нощното /7 часа, съгласно чл.140, ал. 1, изр. второ КТ/ работно време.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
неравностойно положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се
регулират от Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата. В този смисъл е Решение № 311/08.01.2019г. по гр.д. №1144/2018г., IV г.о. на ВКС,
което е мотивирано с основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация, закрепен в чл. 6 КРБ и чл. 14 ЕКЗПЧОС, както и със задължителните
разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на
ОСГТК на ВКС. В посоченото ТР е прието, че служителите в МВР, назначени по служебно
правоотношение са държавни служители по смисъла на ЗДСл, поради което ЗДСл намира
субсидиарно приложение, тъй като обратното разбиране би поставило в неравностойно
положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и
спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения, за които се
прилага регламентацията по КТ. Разпоредбата на чл. 67, ал.3 ЗДСл постановява, че
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-
ниски от определените в трудовото законодателство. Цитираното в отговора на исковата
молба писмо изх.№94-НН-198/29.08.2011г. на МТСП няма характера на нормативен акт и не
обвързва съда.
От изложените по-горе съображения следва, че служителите в МВР, полагащи нощен
труд се ползват от специалната уредба на НСОРЗ, която предвижда преобразуване на
нощния труд в дневен при сумирано изчисляване на работното време. Това става с
коефициент, който е равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане за съответното
работно място или длъжност. Нормалната продължителност на дневното работно време при
подневно отчитане е осем часа, а работното време през нощта, при същите условия, е седем
часа, което значи, че коефициентът е 8/7 или 1.143. За всеки отработен месец служителят
получава договореното трудово възнаграждение и само при наличие на извънреден труд,
отчетен в края на периода /в случая на тримесечие/, за него се заплаща увеличение от 50 %.
Възнаграждението за извънреден труд става дължимо в края на отчетния период /Решение
№14 от 27.03.2012г. по гр.д.№ 405/2011г. на ВКС, IV г.о./
Ето защо предявеният осъдителен иск за заплащане на допълнително възнаграждение
за положен от ищеца извънреден труд за процесния период, получен след преобразуване на
6
положените часове нощен труд в дневен, се явява доказан по основание. По отношение на
размера на претенцията, съдът съобрази приетата и неоспорена от страните съдебно-
счетоводна експертиза, от която се установява, че за периода 12.10.2019 г. - 12.10.2022
г.ищецът е положил нощен труд от1715 часа, които преизчислени с коефициент 1,143 и
приравнени на дневното работно време възлизат на 1960,25 часа, като разликата от 245,25
часа не е отчетена по протоколи за положен труд и стойността на тези 245,25 часа в размер
на 2375,00 лв. не е начислена, съответно - не е изплатена на ищеца, като следва да се уважи
до предявения размер в исковата молба – 2292,20 лева. Тази сума представлява
възнаграждение за положен извънреден труд, вследствие на разликата между заплатен
нощен труд и преизчислен с коефициент 1.143 равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време. От дължимото допълнително
възнаграждение за положен нощен труд, получен в резултат на преизчисляване на
положения нощен труд с коефицент 1.143, не следва да се приспада заплатеното
възнаграждение в размер на 0.25 лв. на час, изплатено на основание Заповед №8121з-
791/28.10.2014г. и Заповед №8121з-1429/23.11.2017г., издадени от Министъра на
вътрешните работи, тъй като тези възнаграждения са дължими на самостоятелни и
независими едно от друго правни основания. Ето защо, предявеният иск се явява
основателен и доказан за сумата от 2292,20 лв., поради което следва да бъде уважен в пълен
размер, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба.
Неоснователно е възражението за настъпила погасителна давност досежно
претендираната главница, релевирано от ответника.
Изложените по-горе изводи не се променят от постановеното Решение от 24.02.2022
г. по дело С-262/20 г. на Съда на Европейския съюз, в което е прието, че:
- Член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време
трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която
да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от
публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на
работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да
се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.
- Членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват
в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална
продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се
прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите,
ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е
свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази
цел.
В специалната национална нормативна уредба (ЗМВР и подзаконовите актове по неговото
прилагане), приложима към разглеждания случай, липсва конкретен механизъм, който да
компенсира нощния труд, положен от ищеца, включително от гледна точка на неговата по-
особена тежест. Затова и се налага такава компенсация да бъде извършена с очертания по-
горе механизъм на общото гражданско законодателство.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че по отношение на въпроса: "При
отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерството
на вътрешните работи приложими ли са разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба) или следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за
Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови
7
нормативни актове?" е налице противоречива практика на съдебни състави на окръжните
съдилища. В тази връзка на 26.02.2020г. е образувано и т.д. № 1/2020г. по описа на ВКС, ГК
за приемане на тълкувателно решение по този въпрос, като към момента на постановяване
на настоящето решение няма произнасяне по него. Настоящият съдебен състав, с оглед
изложените по-горе съображения намира за правилно преобладаващото становище в
практиката, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време.
Следователно на така зададения въпрос на т.д. № 1/2020г. по описа на ВКС, ГК, настоящият
съдебен състав смята, че за положените часове нощен труд от служители на Министерството
на вътрешните работи са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
същата наредба).
Относно разноските и дължимата държавна такса:
При този изход на спора ищцовата страна има право да получи от ответника
съдебните разноски, като в тази връзка се претендира сумата в размер на 400 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения списък на
разноските по чл. 80 ГПК. При определяне на дължимите разноски трябва да се съобрази и
направеното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност за
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът намира
възражението за неоснователно. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК може да се присъди по-нисък
размер на разноските за адвокат, ако претендираният размер е прекомерен съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото. В Наредба № 1/09.07.2004 г. са
определени минималните адвокатски възнаграждения. Ищецът претендира адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв., като с оглед цената на иска минималният размер на
адвокатския хонорар е 390.44 лв. (арг. от чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата). Договореното
възнаграждение е само с 9.56 лв. повече от минималното, поради което то не е прекомерно, с
оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
Ответникът, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, трябва да бъде осъден да заплати по
сметка на Районен съд – гр. Б.град държавната такса, дължима във връзка с уважаването на
ищцовата претенция в размер на 91,69 лв., както и платеното от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице И. Георгив за изготвеното експертно заключение в размер
на 840,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр. Б.***" № 3, представлявано от директора Г. К. да
заплати на М. Г. Б. с ЕГН ********** и с адрес: с. П.**, следните суми:
- 2292,20лв. /две хиляди двеста деветдесет и два лева и двадесет стотинки/-
представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 245,25 часа
за периода 12.10.2019 г. - 12.10.2022 г., получен в резултат на преизчисляване на положения
нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда /13.10.2022 г./ до окончателното погасяване.
- 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща възнаграждение за адвокат.
ОСЪЖДА ОД на МВР - гр. Б.***" № 3, представлявано от директора Г. К., да
заплати по сметка на Районен съд – гр. Б.град сумата от 941,69 лв. /деветстотин
четиридесет и един лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща държавна такса,
дължима за производството по гр. д. № 2380/2022 г. на РС – гр. Б.град и разноски за
8
изготвената съдебно-счетоводна експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Б.град в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
9