Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав,
в публично заседание на шести юли две хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Невена Чеуз
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 11 994 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ.
В исковата молба на Ц.Л.Д. се твърди, че на 15.11.2017 г., около 13.30
часа, в гр. София, автобус на масовия
градски транспорт по линия № 111, с рег. № ********, управляван от Б.Б.К., се движил по маршрут, свързващ бул. „Андрей Сахаров“ с бул. „Александър Малинов“ като в района на № 38
предприел внезапно спиране, при което ищцата, като пътник в автобуса, паднала и
получила телесни увреди. Твърди се, че била транспортирана по спешност в УМБАЛ
„Св. Анна“ АД – гр. София, където била хоспитализирана до 20.11.2017 г. При
извършените прегледи било установено, че ищцата е получила фрактура на ляво
коляно. Била подложена на оперативна интервенция, при която било извършено
открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация
– ортеза. Отстранен бил фрактурния
хематом и репонирана фрактурата. На 08.02.2018 г.
отново постъпила в СБПЛР „Панчарево“ ЕООД за провеждане на рехабилитационен
курс, откъдето била изписана на 23.02.2018 г. При преглед на 08.03.2018 г. било
установено, че вследствие на увредата на левия
крайник ищцата развила заболяване – коксартроза – ІІ
степен. Твърди се, че увредата й причинила болки и страдания, както и затруднения в битовото й обслужване. Същата
дала негативно отражение върху психиката й.
Предвид тези фактически твърдения е мотивиран правен интерес от предявяване
на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответното
дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на автобус от масовия
градски транспорт, да й заплати сумата от 50 000 лв. – обезщетение за
причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични увреждания. Претендират
се законна лихва и сторените разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД, редовно уведомен, е депозирал
писмен отговор, в който са наведени твърдения за неоснователност на предявения
иск. При условията на евентуалност е заявено и възражение за съпричиняване. Претендират се разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. К..
Възраженията на ответното дружество се поддържат от юрк.
К..
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и
ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад по делото, прие
за установено следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 429
ал.1 от КЗ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а
разпоредбата на чл. 432 ал.1 от КЗ предоставя право на увредения, спрямо
който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да се породи това право следва да бъдат изпълнени изискванията на нормата на
чл. 380 от КЗ, а именно отправена писмена претенция до застрахователя по риска
„ГО” и изтичане на срока за окончателно произнасяне от страна на
застрахователя, визиран в разпоредбата на чл. 496 ал.1 от КЗ – 3 месечен срок,
считано от предявяване на претенцията пред застрахователя.
В настоящото производство са
ангажирани доказателства за заявена писмена претенция пред застрахователя –
ответник на 28.12.2017 г., като предвиденият тримесечен срок е изтекъл към
датата на депозиране на исковата молба в съда, поради което настоящият съдебен
състав намира предявените искове за допустими.
Правно
релевантните факти по отношение на предявените искове са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните по делото не са формирали спор относно
обстоятелството, че ответникът – застраховател е в застрахователно
правоотношение, покриващо риска «гражданска отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници.
Вината като субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна
на извършителя е установена с оглед съвкупна преценка на представеното по делото наказателно постановление № 18-4332-017445/18.09.2018 г. на
СДВР, отдел «ПП», с което е наложено административно
наказание на водача на автобуса, от събраните по делото свидетелски показания на свидетеля Б.К., водач на процесния автобус и изводите
на вещото лице по допуснатата
САТЕ - инж. Й.Д.Й.. В същата
е посочено, че от техническа
гледна точка причина за ПТП е задействането
на спирачната уредба на
автобус «Мерцедес Конекто»,
което е довело до падане на
намиращата се в салона пътничка
– настояща ищца. В заключението е посочено, че автобусът се е движил с несъобразена скорост и е предприел аварийно спиране.
Настъпилите вреди за ищцата,
както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите се установяват от
изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице, изготвило
експертизата, д-р В.С.В.е обосновало извод, че при ПТП-то ищцата е получила счупване
на капачката на лявото коляно, което е в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. В заключението е посочено, че
възстановителния период за увредата е около 6 месеца,
през които са търпени болки и страдания, като през първите 30 дни те са били с
по-интензивен характер. Понесените вреди от ищцата се установяват и от
свидетелските показания на свидетелката С.А.З.в съдебно заседание от 14.05.2019
г., пред СРС, които съдът кредитира при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищцата
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от нанесените й
травматични увреждания, които са довели до болки и страдания се явяват пряка и
непосредствена последица от деянието, то те подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищцата, степента и вида
на увредите, продължителността на възстановителния период / 6 месеца/, извършената
хирургическа интервенция, бъдещите негативни преживявания на болки и дискомфорт в областта на лявото коляно при натоварване и
промени във времето, наличния оперативен белег справедливо би било да се присъди сума от 30 000 лв. като за горницата до пълния
предявен размер от 50 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.
При проведено насрещно доказване ответникът е заявил възражение за съпричиняване, което с оглед ангажираните по делото
доказателства, настоящият съдебен състав намира за неоснователно предвид
липсата на ангажирани от страните доказателства, които да установяват или поне индикират, че с поведението си ищцата е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Нормата на чл. 497 ал. 1 от КЗ предвиди, че лихвата
за забава върху застрахователно обезщетение се следва от по-ранната от двете
дати – изтичането на 15 работни дни от представянето на всички изискуеми по чл.
106 ал.3 от КЗ доказателства или изтичането на срока по чл. 496 ал.1 от ГПК. С
оглед диспозитивното начало в гражданския процес
същата обаче следва да се присъди, считано от датата на депозиране на исковата
молба, съобразно заявеното искане в същата – 07.06.2018 г. като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт.
По разноските: На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на ищцата се следва
сумата от 2 622 лв. – разноски, съобразно уважената част от иска с оглед
депозирания списък по чл. 80 от ГПК. Направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение и при съблюдаване фактическата и правна сложност на
делото, извършените по него процесуални действия, размера на заявения иск и
размерите на адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият
съдебен състав намира същото за неоснователно.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се следва сума в размер на 252
лв. – разноски, съобразно отхвърлената част от иска респ. депозирания списък по
чл. 80 от ГПК.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 432 ал.1 от КЗ да заплати
на Ц.Л.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – адв.
Д.К. сумата от 30 000 /тридесет хиляди/
лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП,
реализирано на 15.11.2017 г. в гр. София, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 07.06.2018 год. до окончателното й изплащане като отхвърля иска
за горница до пълния предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен,
както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 2 622 лв. – съдебни разноски.
ОСЪЖДА Ц.Л.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, офис 4 – адв. Д.К. да заплати на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗАД
„ОЗК - З.” АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 252 лв. – разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: