№ 264
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Василев
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело №
20211100901957 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******* Б, срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „******* за осъждането му да заплати, както
следва: на основание чл. 55 от ЗЗД сумата от 32 691.94 лв. – платено на
отпаднало основание застрахователно обезщетение, а на основание чл. 86
ЗЗД сумата от 90,81 лева – мораторна лихва за периода 25.09.2021г –
04.10.2021 г.
В исковата молба ищецът твърди, че е платил на ЗАД „А.“ AД по т.д. №
6249/2016 г. сумата от 142 655,00 лв. в изпълнение на Решение № 444 по
в.гр.д. № 5051/2016 г. на САС, с което „ЗАД А.“ АД е осъден по претенциите
от Й.Д.С. и М.Д.К. да им заплати застрахователно обезщетение във връзка със
смъртта на наследодателите им Я.К. и Д.К., в резултат на ПТП, настъпило на
27.07.2011 г., на пътя между гр. Ген. Тошево и гр. Каварна между л.а.
„Мерцедес Вито“ с рег. № *******, управляван от П.К.- и л.а. „ВАЗ“ с рег. №
*******, управляван от Д.К.. С решението „ЗАД А.“ АД е осъдено да заплати
на всеки от наследниците на починалата Я.К. сума от по 120 000 лв., ведно
със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, представляващи
обезщетение за неимуществени вреди и обезщетение от по 72 000 лв. на всяка
1
от наследниците във връзка със смъртта на техния баща Д.К., като е отчетено
съпричиняването на произшествието от Д.К. в размер на 40%. Към датата на
настъпване на ПТП, по отношение на л.а. „ВАЗ“ с рег. № ******* съществува
валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД, а
по отношение на л.а. „Мерцедес Вито“ с рег. № ******* - със ЗАД „А.“ АД. В
изпълнение на решение № 444 по в.гр.д. N 5051/2015 г. на САС, ЗАД „А.“ АД
предявява претенции срещу „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД за изплащане на сумата от
142 655,00 лв. за съответния дял на Д.К. за настъпване на ПТП от 27.07.2011
г., а именно за 40% от изплатените обезщетения за неимуществени вреди от
по 120 000 лв. на всяка от наследниците на починалата Я.К., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на събитието -
27.07.2011 г. до 28.04.2016 г. - датата на изплащане на сумите от ЗАД „А.“ АД
по сметка на ЧСИ Р.М.. С решение № 119/25.07.2017 г. по т.д. № 60199/2016
г., образувано по касационна жалба на „ЗАД А.“ АД, ВКС изменя решението
на САС по в.гр.д. № 5051/2015 г. и приема, че справедливият размер на
обезщетението за всяка една от наследниците е в размер на по 100 000,00 лв.
за причинените страдания от смъртта на майката Я.К. и по 63 000 лв. за
неимуществените вреди от смъртта на бащата Д.К.. Ищецът твърди, че
сумите са намалени oт ВКС с 37% поради съпричиняване. Предвид
окончателното решение на ВКС, с което е намалено присъденото обезщетение
на наследниците и е определен различен размер на съпричиняване, „ДЗИ-ОЗ“
ЕАД е надплатило сумата от 32 691.94 лева, с оглед на което се иска
възстановяването й като платена на отпаднало основание, ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и
мораторна лихва в размер на 90.81 лв., начислена от 25.09.2021 г. до датата на
предявяване на настоящата искова молба. Претендира и разноски.
Ответникът не оспорва твърденията за: настъпването на
произшествието, вредите и причината връзка, застрахователните отношения
по застраховките ГО, получаване на платената от ищеца сума от
142 655,00лева. Признава задължението за връщане на полученото без
основание до размера от 23 776,00 лева. Счита, че за разликата над 23 776,00
лева до 32 691,94 лева искът е неоснователен, тъй като ищецът не е обжалвал
решението на САС, където е определен коефициент на съпричиняване в
размер на 40%. Релевира се възражение за прихващане с насрещното си
вземане в размер на 11 340.16 лв., състоящи се от: 1 519 лв. – припадащата се
част на „ДЗИ-ОЗ“ЕАД от внесената от „ЗАД А.“ АД държавна такса по
сметка на ВКС във връзка с допуснатото касационно обжалване; 4 400. 20 лв.
2
– припадащата се на „ДЗИ-ОЗ“ЕАД част от платените от „ЗАД А.“ АД по
сметка на ВКС по к. гр.дело № 60199/2016 г.; държавни такси съгласно чл.
78, ал. 6 ГПК; 2 914.27 лв. - припадащата се част на „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД от
платеното от „ЗАД А.“ АД адвокатско възнаграждение за адв. П. К.; 2 506.69
лв. – припадащата се част на „ДЗИ – ОЗ“ ЕАД от платените от „ЗАД А.“ АД
на ищците съдебно-деловодни разноски за всички инстанции.
Съдът като се запозна с доводите на страните и събраните доказателства
приема за установено следното:
По иска по чл. 55, ал.1, пред. 3 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
плащането на сумата от 142 655,00 лева, а в тежест на ответника е да докаже
основание за нейното задържане, в частност твърденията си, че
съпричиняването е в по-висок размер, както и заплащането на съдебно-
деловодни разноски за производството пред ВКС, от които припадащата се на
ищеца част е 11 340,16 лева.
По делото не е спорно, че „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД е платила на „ЗАД А.“ АД
сумата от 142 655,00 лв. Сумата е заплатена по повод заведеното от ответника
т.д. № 6249/2016 г. по описа на СГС, VI-20 състав, което е образувано във
връзка с решение № 444 по в.гр.д. № 5051/2016 г. по описа на Софийски
апелативен съд, с което ответникът е бил осъден да заплати на пострадалите
от Й.Д.С. и М.Д.К. по 120 000,00 лева за неимуществените вреди претърпение
в резултат на смъртта на майка им Я.К. и по 72000,00 лева за смъртта на баща
им Д.К.а (след намаляване на определеното за него обезщетение от 120 000,00
с 40% поради съпричиняване).
Не е спорно и че след плащането с решението на ВКС по т.д. №
60199/2016 г., образувано по касационна жалба на ЗАД А. ЕАД, решението на
САС по в.гр.д. № 5051/2015 г. е изменено като е прието, че справедливият
размер на обезщетението за всяка една от ищците за смъртта на Я.К. е в
размер на по 100 000,00 лв., а за смъртта на Д.К. по 63 000 лв. „(намалени с
37 % поради доказаното съпричиняване, което не е предмет на
касационната проверка)“.
С влизането в сила на касационното решение отпада основанието на
ответника за задържане на частта от платеното от ищеца обезщетение,
съответстваща на новоопределения размер на претърпели вреди от
пострадалите вреди, намалени и с ново установения в решението
коефициента на съпричиняване. Макар ВКС да не е сезиран с нарочна
касационна жалба срещу въззивното решение в частта относно определения
от въззивния съд коефициент на съпричиняване на вредите от наследодателя
на пострадалите лица Д.К. (което изрично е констатирано в решението на
ВКС), на практика касационната инстанция го ревизира, тъй като определя и
присъжда обезщетението на пострадалите вместо с 40% , с 37%. Посочения
различен коефициент на съпричиняване представлява едно недопустимо
произнасяне на съда. Недопустимото решение също формира СПН и се
3
ползва с обвързваща за третите лица помагачи сила на мотивите, която не
може да бъде променена в настоящото производство. Следователно в
отношенията между страните с предходното решение обвързващо е прието, че
коефициента на съпричиняване на пострадалото лице Д.К. е 37% и до този
процент то отговаря към пострадалите лица, респ. отговаря застрахователя на
гражданската му отговорност. При това положение от дължимото се и
платено застрахователно обезщетение към пострадалите ответникът се
суброгира (след удовлетворяването им) и може да търси от ищеца само тази
част съответстваща на определения с предходното решение процент на
съпричиняване. Следователно от платеното от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 142 655,00 лева наа Й.Д.С. и М.Д.К. за смъртта на
майка им Я.К., без основание се явяват получени от ответника 32 691,94 лева,
доколкото припадащата се на ищеца част възлиза на 109 963,06 лева ((2х37
000 – обезщетение за вредите от смъртта на Я.К.)+(2х17 981,53 - законна
лихва върху сумата от 37 000,00 за периода 27.07.2011 г – 28.04.2016г) =
109 963,06).
Следователно в тежест на ответника е да докаже способ за погасяване на
задължението. Ответникът релевира възражение за прихващане с насрещното
му вземане за разноските в предходното производство.
Съгласно чл. 429, ал. 5 КЗ застрахователя отговаря за разноските в
рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност): 1/ ако са
направени в процес за установяване на гражданската отговорност на
застрахователя; 2/ са присъдени в полза на увреденото лице; 3/
застрахователят е бил привлечен в процеса. Посочения фактически състав е
установен по делото, като между страните няма спор, че „ЗАД А.“ АД е
платило съдебно деловодни разноски, за производството по установяване на
отговорността на застрахователя, в което е бил привлечен и ищеца общо 46
286,40 лева, както следва: 6200,00 лв. – внесената от „ЗАД А.“ АД държавна
такса по сметка на ВКС във връзка с допуснатото касационно обжалване;
17 960,00 лв. –платените от „ЗАД А.“ АД по сметка на ВКС по дело
60199/2016 г. държавни такси съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК; 11 895,00 лв. -
платено от „ЗАД А.“ АД адвокатско възнаграждение на адв. П. К. за всички
инстанции; 10 231,40 лв. – платени от „ЗАД А.“ АД на пострадалите съдебно-
деловодни разноски за всички инстанции.
Припадащата се част от разноските, които следва да възстанови ищеца
възлизат на сумата от 10 507,01 лева (изчислена по формулата на ответника в
отговора на исковата молба за съотносителния коефициент като вместо 40%
се приема 37 % или общия размер на платените разноски 46286,4 след
умножаване с коефициента 0,227 = 10507,01). Активното вземане е насрещно,
еднородно и след влизане на решението в сила, ще бъде установено по
основания и размер между страните, и следователно годен обект за
компенсиране с вземането на ищеца.
4
След компенсирането на двете вземания остава непогасена разлика в
размер на 22 184,92 лева, за която ответникът не твърди и не доказва друг
способ за погасяване.
Следователно искът за главница е доказан по основание до размера
на сумата от 22 184,92 лева, до който следва да се уважи, ведно със
законната лихва считано от 05.10.2021г, а за разликата до пълния предявен
размер от 32 691,94 лева следва да се отхвърли, като погасен чрез
прихващане.
По иска о чл. 83 от ЗЗД
За забавеното изпълнение на задължението за плащането на главницата
ответникът дължи обезщетение в размер на законната лихва за периода на
забавата. Задължението за плащане на главницата възниква без отнапред
определен ден за изпълнение, с оглед на което за поставяне на ответника в
забава е необходима покана – арг чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Поканата е връчена на
ответника на 14.09.2021 г (виж обратна разписка на л.35 от делото), а с нея е
определен и допълнителен 10-дневен срок за доброволно изпълнение.
Следователно забавата настъпва след изтичане на срока или на 25.09.2021г. За
периода 25.09.2021г до 04.10.2021 (включително) върху главницата от
22 184,92 лева се натрупва законна лихва в размер на 61,63 лева (изчислена с
помощна на електронния калкулатор на НАП за законна лихва).
Ответникът не твърди и не доказва способ за погасяване на законната
лихва.
Следователно искът за мораторната лихва е доказан по основание
до размера на сумата от 61,63 лева, до който следва да се уважи, а за
разликата до пълния предявен размер от 91,81 лева следва да се отхвърли,
като недоказан.
По разноските:
С оглед изхода от делото, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказа направата на разноски в размер на 1611,31 лева, от които
300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 1311,31 лева за държавна
такса, от които съразмерно на уважената част от иска следва да му бъде
присъдена сумата от 1093,44 лева.
Ответникът има право на разноски в размер на 300,00 лева за
5
юрисконсултско възнаграждение, от които съразмерно на отхвърлената част
от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 96,42 лева.
Или по компенсация ответникът дължи разноски в размер на 997,02
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО А.“
АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„******* да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „*******Б,
както следва: на основание чл. 55 от ЗЗД сумата от 22 184,92 лева -
платено на отпаднало основание застрахователно обезщетение, ведно със
законната лихва считано от 05.10.21 г до окончателното изплащане на
главницата; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 61,63 лева – мораторна
лихва за периода 25.09.2021 г – 04.10.2021г, а на основание чл.78, ал. 1 ГПК
сумата от 997,02 лева – разноски за производството съразмерно на
уважената част и по компенсация, КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете, както
следва: този по чл.55 ЗЗД за разликата над 22 184,92 лева до пълния предявен
размер от 32 691,94 лева, като погасен чрез прихващане с насрещното
вземане на ответника в размер на 10 507,01 лева представляваща припадащата
се част на ищеца от разноските за производството по т.д. № 60199/2016 г. на
ВКС, в.гр.д. № 5051/2015 г. на САС и гр.д. № 17144/2013 г на СГС; а този по
чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 61,63 лева до пълния предявен размер от
90,81 лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчване на преписа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6