ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1678
гр. Пловдив, 07.07.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно частно
гражданско дело № 20225300501727 по описа за 2022 година
Производството е по чл.413, ал.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от Г. Н. Х. с ЕГН: ********** от с.*,
община *, ул.*, против Заповед № 3610/17.05.2022 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5520/2022 г. на
ПРС, I гр.с-в в частта за разноските, с която в полза на заявителя Сграда в
режим на етажна собственост с ЕИК: и адрес: гр. *, ул.“Л*“ № * общ. *, обл.
*, са присъдени разноски от 37,90 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение. По съображения за прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение се иска отмяната на заповедта в частта за разноските и
намаляване на разноските на заявителя за адвокатско възнаграждение. Иска
се и и намаляване на разноските за заплатена ДТ до размера от 25 лв.
Ответната страна Сграда в режим на етажна собственост с ЕИК: и
адрес: гр. *, ул.“**“ № *, общ. П*, обл. П* чрез пълномощника му адв. Е.А. е
подал отговор, с който взема становище за недопустимост и за
неоснователност на частната жалба.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, X-ти гр. с-в, като разгледа делото
намери следното:
Пред първоинстанционния съд е развито производство по чл. 410 ГПК.
Обжалва се издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта и
за разноските, като се поддържа прекомерност на присъденото адвокатско
възнаграждение. Съгл. чл. 413, ал. 1 от ГПК заповедта за изпълнение не може
да се обжалва, освен в частта за разноските. Съгласно чл. 78, ал. 5 от
ГПК, когато заплатеното възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност по делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но
1
не по-малък от определения в чл. 36 от ЗА.
Със Заповед № 3610/17.05.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5520/2022 г. на ПРС, I гр.с-в,
длъжникът Г. Н. Х. е осъден да заплати на кредитора сумата от 309,29 лева,
ведно със зак. лихва върху тази сума от 15.04.2022г. до окончателното й
изплащане и разноски по делото от 37,90 лв. държавна такса ДТ и 300 лв.
адвокатско възнаграждение. Съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, при този материален интерес
минимумът на адвокатското възнаграждение е 300 лв. /чл. 7, ал. 7 във вр. с чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/. Налице са доказателства, че адвокатското възнаграждение в
размер на 300 лв. е платено в брой. Към заявлението е приложен и документ
за заплатена ДТ от 25 лв. за образуване на производството, както и 7,90 лв. +
5 лв. за съдебно удостоверение. Или, първоинстанционният съд е присъдил
разноските на заявителя в размер, в който същите са направени.
С оглед на изложеното подадената от частна жалба, като
неоснователна следва да се остави без уважение.
Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. Н. Х. с ЕГН:
********** от с.*, община *, ул.*, против Заповед № 3610/17.05.2022 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№
5520/2022 г. на ПРС, I гр.с-в в частта за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2