Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13
гр.
Варна, 14.01.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на
осемнадесети декември, през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ
ХРИСТОВА
при
секретаря ДЕСИСЛАВА ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия М.Христова
в.т.д.№600 по описа за 2018г. на ВАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от „ЛЪКИ 2006“ ЕООД, гр.Варна и „ЛЪКИ-ВАРНА“ ООД, гр.Варна,
представлявани от управителя си К.Ж.Д., срещу решение №560/12.07.2018г. по
т.д.№917/2017г. на ВОС.
В
жалбата се твърди, че решението е недопустимо поради липса на правен интерес от
предявения иск. В условие на евентуалност се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото
доказателства.
Излага
се, че при разглеждане на делото съдът е допуснал процесуални нарушения като е
отказал събиране на доказателствата поискани от въззивниците, ответници по
делото, които са имали за цел да се установи злоупотребата на кредитора
произтичаща от бездействието му да изпълнява и осребрява активи и да се
удовлетворява години наред. Отказани са: свидетел – служител на банката;
изискване и прилагане на изпълнителното дело, от което ще се установи
бездействието на ищеца; доказателства за изплащане на задължения към друга
банка, които ще установят добросъвестността на длъжника и необходимостта
апортната вноска да балансира взаимоотношенията между двете дружества, а не да
увреди кредитора; не са събрани данни и документи за готовността на длъжника да
окаже съдействие при осребряване на имуществото.
Предвид
изложеното се твърди непълен и неясен доклад по отношение твърденията на
ответниците, нарушено разпределение на доказателствената тежест, тъй като е
следвало в тежест на банката да бъде възложено да установи предприемането на
активни действия по осребряване, а не да бъдат задължавани ответниците да
доказват бездействието й.
Допуснатите
от съда процесуални нарушения водят до неяснота на спора от фактическа страна -
защо при наличие на четири издадени в полза на банката заповеди за незабавно
изпълнение, тя е образувала само две изпълнителни дела, по които не са
извършвани никакви изпълнителни действия. Същевременно, съдът неправилно е
приел приложените към исковата молба съдебни решения.
Неправилно
не са кредитирани и възраженията, че длъжникът разполага с друго имущество, от
което кредиторът може да се удовлетвори, поради което не е налице увреждане.
Неправилно е прието, че сделките, с които апортираното имущество е прехвърлено
на трети лица, са сключени в хода на висящото производство, а не преди вписване
на исковата молба, като този извод противоречи на събраните по делото
доказателства. Неправилно е отхвърлено и възражението, че чрез бездействието си
банката неправомерно увеличава размера на задължението.
По
същество се претендира обезсилване на постановеното по делото решение и
прекратяване на производството като недопустимо. В условие на евентуалност се
претендира отмяна на същото и отхвърляне на предявените искове. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
В
съдебно заседание въззивниците, с писмено становище, поддържат жалбата и молят
същата да бъде уважена.
Въззиваемата
страна „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ” АД, с писмен отговор, чрез адв.Д., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че обжалваното решение е допустимо, тъй
като кредиторът има интерес от предявяване на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД във всички случаи, когато с прогласяване относителната недействителност на
увреждащата сделка се променя правната сфера на ответника по иска.
Твърди,
че при изготвяне на доклада и извършване разпределението на доказателствената
тежест между страните не са допуснати процесуални нарушения, като направените
от ответниците доказателствени искания
правилно са оставени без уважение, доколкото същите нямат отношение към
предмета на спора и основателността на предявения иск.
Решението
е съобразено с константната съдебна практика, че размерът на дълга и/или
наличието на друго имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори са
ирелевантни за основателността на предявения иск. Съгласно чл.133 от ЗЗД цялото
имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори, като преценка
на самия кредитор е към кое имущество ще насочи изпълнението.
По
същество моли съда да отхвърли жалбата, потвърди решението на ВОС и му присъди
направените по делото разноски.
Съдът намира производството за редовно и
допустимо – подадената ВЖ е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване
на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.
Съдът не констатира процесуални пропуски
от страна на първоинстанционния съд.
Производството
пред ВОС е образувано по предявен иск от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, срещу
„ЛЪКИ 2006“ ООД, гр. Варна и „ЛЪКИ-ВАРНА“
ООД, гр. Варна, за обявяване относителната недействителност на
извършения на 02.01.2014г. апорт в капитала на „Лъки – Варна“ ООД, вписан в
Търговския регистър под № 20140102120902 и в Служба по вписванията – гр. Варна
с вх. рег. № 2582/14.02.2014г., акт № Х, том ХХХ на недвижими имоти,
представляващи: Офис № 5, с идентификатор 10135.4508.97.1.6, с площ 290.23
кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Я Х“ № ХХ, ет. Х; Склад № Х, с
идентификатор 10135.4508.97.1.8., с площ от 107.66 кв.м., находящ се гр. Варна,
бул. „Я Х № ХХ, ет. Х; Склад № Х, с идентификатор 10135.4508.97.1.9, с площ 101.31
кв.м., находящ се в гр. Варна, бул. „Я Х“ № ХХ, ет. Х; Поземлен имот – нива, с
площ от 6,176 дка, находящ се в землището на гр. Аксаково, ЕКАТТЕ 00182, в м-ст
„Топръклък“, съставляваща имот №033010 по плана за земеразделяне на землището
на гр. Аксаково; Поземлен имот – нива, с площ от 10,562 дка, находящ се в
землището на с. Игнатово, ЕКАТТЕ 32278, в м-ст „Саячала“, съставляваща имот
№013006 по плана за земеразделяне на землището на гр. Аксаково, с правно
основание чл.135 от ЗЗС.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на „СИ ЕЛ 2003“ ООД, гр.Варна по
четири договора за кредит, както следва: 1/ Договор за кредит №075/2005 от
18.03.2005г. /падежирал на 31.01.2014г./, 2/ Договор №896/2008 от 24.07.2008г.
/падежирал на 30.04.2014г./, 3/ Договор № 895/2008 от 24.07.2008г. /падежирал
на 31.10.2013г./ и Договор №558/2008 от 22.05.2008г. /падежирал на
30.04.2014г./ Сочи се, че условията по договорите са били многократно
предоговаряни с анекси, като на 19.10.2010г. с анекси по всеки от тях К.Ж.Д. и
„ЛЪКИ 2006“ ООД са се задължили да отговарят солидарно за задълженията на
кредитополучателя - „СИ ЕЛ 2003“ ООД, гр.Варна.
Излага
се, че след поемане на солидарната отговорност, на 02.01.2014г. „ЛЪКИ 2006“
ЕООД е апортирал в капитала на „ЛЪКИ-ВАРНА“ ООД пет недвижими имота, подробно
описани. Към датата на извършване на апорта и впоследствие са налице непогасени
задължения по договорите за кредит. Такива са налице и към датата на подаване
на исковата молба.
За
вземанията по договорите, представляващи изискуеми и непогасени задължения, са
образувани заповедни производства, по които са издадени заповеди за незабавно
изпълнение срещу ответника „Лъки – 2006“ ООД, както следва: 1/по договор за кредит №075/2005 от
18.03.2005г. - заповед за незабавно изпълнение от 30.09.2014г. по ч.гр. дело
№41278/2004г. по описа на СРС и изпълнителен лист; 2/по договор за кредит
№896/2008 от 24.07.2008г. - заповед за незабавно изпълнение от 26.08.2014г. по
ч. гр. дело №41277/2014г. по описа на СРС и изпълнителен лист; 3/ по договор за инвестиционен кредит
№895/2008 от 24.07.2008г. - заповед за незабавно изпълнение от 12.12.2013г. по
ч.гр.дело №50539/2013г. по описа на СРС и изпълнителен лист; 4/ по договор за
инвестиционен кредит №558/2008 от 22.05.2008г. - заповед за незабавно
изпълнение от 11.03.2015г. по ч. гр. дело №41279/2014г. по описа на Въз основа
на същите са образувани изпълнителни производства пред ЧСИ.
Твърди
се още, че с прехвърлянето на имотите длъжникът „ЛЪКИ 2006“ ООД е увредил
интересите на ищеца, като е затруднил удовлетворяването на банката от
имуществото на дружеството. Излага се, че ищецът е кредитор на „ЛЪКИ 2006“ ООД,
като вземането му е възникнало преди датата на извършване на разпоредителното
действие, доколкото към датата на апорта са били налице изискуеми и непогасени
задължения по договорите за кредит.
Ответниците
са знаели за увреждането, защото към момента на сключване на апортната сделка,
както и към настоящия момент, управител и на двете дружества е К.Ж.Д., който е
и солидарен длъжник по договорите за кредит. Апортът е увреждащ кредитора,
макар и дружеството „ЛЪКИ 2006“ ООД да е придобило дялове от капитала на
„ЛЪКИ-ВАРНА“ ООД чрез него, тъй като е трудно изпълнението върху дружествени
дялове, освен това тяхната стойност зависи от имущественото състояние на
дружеството и представляват лесно обезценим актив.
В
съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител адв. Г поддържа
предявения иск. По същество моли същия да бъде уважен, както и да му бъдат
присъдени направените по делото разноски.
Ответниците
„Лъки 2006“ ООД и „Лъки – Варна“ ООД, с писмени отговори и в съдебно заседание,
оспорват предявения иск като недопустим, в условие на евентуалност като
неоснователен.
Излагат,
че ищецът няма правен интерес от иска и злоупотребява с процесуални права,
поради нарушаване на принципа за добросъвестност. Твърдят, че същият бездейства
и не осребрява наличните активи на длъжника „СИ ЕЛ 2003“ ООД, с открито
производство и обявена несъстоятелност с решение №517/10.03.2016г. и решение
№1695/03.10.2016г. по т.д.№8537/2014г. на СГС, като вместо да предприема
изпълнителни действия, образува дела, с които увеличава дълга и удължава пътя
на удовлетворяването си.
Не
оспорват, че са се задължили по процесните договори за кредит, вземанията по
които са станали изискуеми, и за които са издадени изпълнителни листи, както и
извършения апорт на недвижимите имоти.
Твърдят,
че не е налице увреждане на банката, тъй като притежаваните от „СИ ЕЛ 2003“ ООД
и предлаганите от „ЛЪКИ 2006“ ООД активи са достатъчни да покрият остатъка от
задълженията, но ищецът отказва да приеме осребряването им.
Сочат,
че към 2013г., когато е извършен процесният апорт, ответникът „ЛЪКИ 2006“ ЕООД
е имал други задължения към кредитори /Прокредит Банк /България/ АД и НАП/. На
08.06.2011г. по силата на договор за встъпване в дълг, „Лъки – Варна“ ООД се е
задължило да отговаря солидарно за задълженията по договор за кредит с
„Прокредитбанк България“ АД на „Лъки 2006“ ЕООД и ЕТ „Лъки – К.Д.“. Част от
задълженията по този договор за кредит са били погасени от „ЛЪКИ ВАРНА“ ООД,
поради което е сключена апортната сделка, за да бъдат балансирани финансовите
отношения между двете дружества.
За
изплащане на задълженията „Лъки – Варна“ ООД се е разпоредило с два от имотите,
предмет на апорта. След предявяване на иска на 05.09.2017г. един от
апортираните имоти – склад № 3 с идентификатор 10135.4508.97.1.9 е продаден на
„ИВ ИМОТИ ВАРНА“ ООД, а склад № 2 с идентификатор 10135.4508.97.1.8 е продаден
на „ФУРНИТ“ ЕООД.
Твърдят,
че апортът е сключен за уреждане на отношения с други кредитори, поради което
не може да се приеме, че е извършен с цел увреждане на ищеца.
По
същество молят съда да отхвърли предявения иск.
Съдът,
след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
- в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
В
настоящото производство между страните по делото не е налице спор относно
фактите по делото, установени надлежно при разглеждане на производството пред ВОС,
както следва: 1/ ищецът е кредитор по
сключени договори за кредит със „СИ ЕЛ
2003” ООД и анекси към тях, както следва:
№075/18.03.2005г.; №896/24.07.2008г.; №895/24.07.2008г. и
№558/22.05.2008г., по които ответникът „ЛЪКИ 2006” ООД, гр.Варна е бил поръчител.
2/ въз основа на анекси към всеки един от договорите, както следва:
№А11-075/2005 от 19.10.2010г. към договор за кредит №075/2005; № А5-896/2010г.
от 19.10.2010г. към договор за кредит №896/2008; №А4-895/2010г. от 19.10.2010г.
към договор за кредит №895/2008г. и № А3-558/2010г. от 19.10.2010г. към договор
за кредит №558/2008 ответникът „ЛЪКИ 2006” ООД, гр.Варна се е задължил да
отговаря спрямо банката като солидарен длъжник по договорите заедно с длъжника
„СИ ЕЛ 2003” ООД за изпълнение на задълженията на кредитополучателя по
договорите, включително и за заплащане на всички дължими суми до окончателното
им погасяване; 3/ по всеки един от договорите за кредит са издадени
изпълнителни листи, по реда на чл.417 от ГПК, по които са образувани изпълнително
дело № 2182/2013 г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева, вписана в КЧСИ с № 790 и
изпълнително дело № 237/2017 г. по описа на ЧСИ Христо Георгиев, вписан в КЧСИ
с № 892; 4/ ответното дружество „Лъки 2006“ ООД е извършило апорт с нотариално
заверено съгласие от 20.12.2013г. в капитала на „Лъки – Варна“ ООД, вписан в Търговския регистър под
№20140102120902 и в Служба по вписванията – гр. Варна с вх. рег.
№2582/14.02.2014 г., акт № 4, том VII на недвижими имоти: Офис № 5, с
идентификатор 10135.4508.97.1.6, с площ 290.23 кв.м., находящ се в гр. Варна,
бул. „Я Х“ № ХХ, ет. Х; Склад № Х, с идентификатор 10135.4508.97.1.8., с площ
от 107.66 кв.м., находящ се гр. Варна, бул. „Я Х“ № ХХ, ет. Х; Склад № Х, с
идентификатор 10135.4508.97.1.9, с площ 101.31 кв.м., находящ се в гр. Варна,
бул. „Я Х“ № ХХ, ет. Х; Поземлен имот – нива, с площ от 6,176 дка, находящ се в
землището на гр. Аксаково, ЕКАТТЕ 00182, в м-ст „Топръклък“, съставляваща имот
№033010 по плана за земеразделяне на землището на гр. Аксаково; Поземлен имот –
нива, с площ от 10,562 дка, находящ се в землището на с. Игнатово, ЕКАТТЕ
32278, в м-ст „Саячала“, съставляваща имот №013006 по плана за земеразделяне на
землището на гр. Аксаково. 5/ към датата на извършване на апорта и към
настоящия момент задълженията по договорите за кредит не са погасени.
Последното
обстоятелство се установява и от заключението по допуснатата пред ВОС съдебно –
счетоводна експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено
от страните по делото. В същото е посочено, че размерът на неизплатената част
от задълженията по всеки един от договорите, към датата на изготвяне на
заключението, е както следва: 1/ по договор за кредит №075/2005 от 18.03.2005г. - 1652525.00лв.; 2/
по договор за кредит № 896/2008 от 24.07.2008г. - 153872.91лв.; 3/ по договор
за кредит №895/2008 от 24.07.2008г. - 482172.17лв.; 4/по договор за кредит
№558/2008 от 22.05.2008г. - 1308994.72лв.
От
извършената справка в Търговския регистър по партидата на дружествата ответници
се установява, че към датата на апорта - 02.01.2014г. управители и на двете
дружества са били И Н А, К.Ж.Д. и А П А, които са били и съдружници в „ЛЪКИ
2006“ ООД, гр.Варна. Представителството се е осъществявало заедно и поотделно.
По
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Спорът
между страните е правен, като е концентриран в два въпроса – за допустимостта
на производството, поради липса на правен интерес от предявения иск, както и за
наличието или липсата на предвидените в чл.135 от ЗЗД предпоставки за
уважаването му, а именно липса на увреждане на кредитора, тъй като длъжникът
разполага с друго имущество. Въведени са и твърдения, че действието на
вписването на исковата молба /23.11.2017г./ не се разпростира по отношение на
сделките, с които е извършено отчуждаване на два от процесните имоти, извършено
на 05.09.2017г.
За
да е налице интерес от предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД, е
необходимо в исковата молба да са изложени твърдения, които да го обосновават,
а именно извършено от длъжника-ответник правно действие, с което се уврежда
кредитора, т.е. застрашава или намалява възможността му да се удоволетвори от
цялото имущество на длъжника.
В
процесния случай такива твърдения са изложени от ищеца – кредитор, поради което
е налице интерес от предявения иск.
Обстоятелството
дали приобретателя по атакуваната сделка е извършил последващи прехвърляния на част
от придобитите недвижими имоти няма отношение към правния интерес от
предявяване на иска по чл.135 ЗЗД. Щом самият закон допуска това и при наличие
на останалите предпоставките за упражняване на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД следва
да се приеме, че е налице правен интерес за кредитора от предявяване на
конститутивния иск по чл.135 ал.1 ЗЗД, независимо, че имотът не е в
патримониума на длъжника, а е прехвърлен с последващи сделки на трети лица,
преди вписване на исковата молба. Това прехвърляне не изключва наличие на
правен интерес от обявяването на сделката между длъжниците – ответници и не е
основание за недопустимост на иска по чл.135 ал.1 ЗЗД. При наличие на
предпоставките за уважаване на иска, конкуренцията между кредитора и
последващия приобретател ще се разреши по реда на чл.135, ал.1, изр.3 ЗЗД, но
това е въпрос неотносим към проверката за допустимостта на иска по чл.135 ЗЗД
/така и решение по т.д.№2481/2016г. на ВКС, Іт.о/. Предвид изложеното съдът
намира, че предявеният иск е допустим и като такъв следва да бъде разгледан по
същество.
Във всички случаи, в които длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или извършва други правни действия, с които се
създават трудности за удовлетворение на кредитора, в т.ч. опрощаване на дълг,
обезпечение на чужд дълг и др., кредиторът разполага с възможността да обяви
действията за относително недействителни / в този смисъл и решения по
гр.д.№551/2010г., III г.о. на ВКС; гр.д.№2301/2014г., IVг.о. ВКС;
гр.д.№754/2009г.IV г.о. ВКС/.
Предвид изложеното, съдът намира, че процесната
сделка е сключена във вреда на ищеца – кредитор, тъй като с извършеното
отчуждаване на имоти на длъжника, чрез апортирането им в друго дружество, се
извършва намаляване на имуществото служещо за обезпечение на кредитора-ищец
/така и решение по т.д.№2530/2016г. на ВКС, Іт.о/.
Възражението на длъжника, че разполага с друго
имущество е неоснователно, тъй като същият, за разлика от кредитора, няма право
на избор срещу кое от притежаваните от него имущества да насочи принудителното изпълнение
/р.407/2014г., ІV г.о.; г.д.№3396/2014г., ІV г.о./.
Сделката е сключена със знание за увреждането, тъй
като към момента на извършване на апортната вноска К.Д. е бил управител и на двете дружества, като е образувал и изразявал волята на юридическите лица
и валидно ги е обвързвал /в този смисъл е и решение №120/02.02.2000г. по
г.д.№704/99г. на ВКС, V г. о./. Още повече, че същият е и лично задължен,
солидарен длъжник, по договора за кредит и анексите към него и в това си
качество е уведомен за наличието на неизплатено задължение и предприетите
принудителни действия по събирането му.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск
е основателен и доказан и като такъв същият следва да бъде уважен.
С
оглед съвпадане изводите на двете инстанции обжалваното решение на ВОС следва
да бъде потвърдено.
Предвид
липсата на доказателства за направени разноски, такива не следва да се
присъждат в полза на въззиваемата страна.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение №560/12.07.2018г. по т.д.№917/2017г. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в 1-месечен срок от връчването на страните пред ВКС при
условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: