Р Е Ш Е Н И Е
№ 379
от 22.05.2023 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесет и пети април,
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при участието на секретар Дорета
Атанасова, като разгледа адм. дело № 235/2023
г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268 ДОПК.
Образувано
е по жалба на А.Н.С. срещу Решение №
36/16.02.2023 г. на Директора на Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите /ТД на НАП/ Пловдив, с което се оставя без уважение жалбата му срещу
разпореждане изх. № С230026-035-0015675/31.01.2023 г. на публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив – офис Хасково.
Излага
съображения за незаконосъобразност на оспорения акт. Твърди, че действията на
публичния изпълнител, обективирани в разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение, не били в изпълнение на решение по
адм. дело № 619/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково. Вземанията
по т. 4 /държавна такса по изпълнителен лист от 25.11.2014 г., издаден по НОХД
№ 9723/2014 г. на СРС в размер на 500 лева/, т. 6 и т. 7 /за задължителни
осигурителни вноски за ДОО и ЗО за периода от 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г./
ведно с прилежащите лихви били обявени за погасени по давност. Вписаните 11
позиции на разпореждането не съответствали на последователността на решението
на Административен съд – Хасково. Допуснати били съществени нарушения, които
ограничавали правата му. Твърди, че неправилно бил определен размерът на дълга
му, независимо че се касае за погасени по давност вземания. Не бил посочен
остатъкът от задължението по изпълнителното дело, доколкото всяка сума,
постъпила по него, следва да погасява общото задължение, за което
жалбоподателят е необходимо да бъде своевременно уведомен. Посочва конкретни
факти, за да обоснове липсата на разпределение на дълга по изпълнителното дело,
от което да се установи окончателният размер на задълженията по пера. Счита, че
в разпределението на дълга следва да се включат сумите, посочени в жалбата,
както и сумата от публичната продан на лекия му автомобил. Допълва, че достъпът
до изпълнителното дело, по което е длъжник, е ограничен. Претендира разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят А.Н.С.,
редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, поддържа
изложеното в жалбата. Допълва, че оспореният акт е нищожен и немотивиран,
издаден при неспазване на изискуемата писмена форма. Твърди, че с новото
разпределение, което е извършено с разпореждане от 31.01.2023 г. за частично
прекратяване на производството по принудително изпълнение съгласно чл. 255 ДОПК
липсват точки 12, 13 и 14, като дори и да се приеме, че сумите в тях са
включени, сборът не съответства, като е налице превишаване в размер над 1000
лева. Така суми, които били погасени по давност, остават като задължение на
жалбоподателя. Твърди, че е налице неизпълнение на съдебно решение. Претендира
разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение, определено по чл. 38 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът Директор на ТД на НАП Пловдив,
редовно призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител, оспорва
жалбата. Твърди се, че публичният изпълнител се е произнесъл изцяло в
съответствие с решението на Административен съд - Хасково. Претендира разноски.
Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.
Подробни съображения, че жалбата е неоснователна, са изложени в писмено
становище, постъпило ведно с административната преписка, по която е издаден
актът.
Административен съд –
Хасково, след
като се запозна с твърденията на страните и приложените по делото писмени
доказателства, установи следното от фактическа
страна:
С
решение № 708/27.10.2022 г. по адм. дело № 619/2022 г. по описа на
Административен съд – Хасково се отменят:
1. Решение
№ 239/15.06.2022г. на директора на ТД на НАП - Пловдив в частта му, с която се
оставя без уважение жалба на А.Н.С.
с вх. № 94-00-3774/06.06.2022 г., срещу Разпореждане с изх. №
С220026-137-0006464/30.05.2022 г. относно отказ за погасяване по давност на
публични задължения по Изпълнително дело № 26110001238/2011 г. по описа на ТД
на НАП – Пловдив по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т.
13 и т. 14 от разпореждането;
2. Разпореждане
с изх. № С220026-137-0006464/30.05.2022 г., издадено от публичен изпълнител при
ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково, в частта му, с която е отказано
прекратяване поради изтекла погасителна давност на събирането на публични
вземания по ИД № 26110001238/2011 г. за задълженията на А.Н.С. по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12,
т. 13 и т. 14 от разпореждането,
като преписката
е изпратена на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис – Хасково, за
ново произнасяне по подадената от А.Н.С.
молба/възражение с вх. № С220026-000-0244538/27.05.2022 г. по т. 1, т. 2, т. 3,
т. 5, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13 и т. 14 от отмененото Разпореждане
с изх. № С220026-137-0006464/30.05.2022 г., съобразно дадените указания по тълкуването
и прилагането на закона.
Видно от
подробните мотивите на решение № 708/27.10.2022 г. по адм. дело № 619/2022 г.
по описа на Административен съд – Хасково правото на държавата за принудително
събиране се явява погасено по отношение на следните задължения, посочени като
сбор от главница и лихва:
1. Данъчна
декларация № 260021503976577/27.04.2015 г. за периода 01.01.2014 г. –
31.12.2014 г. за задължение към НЗОК на стойност 693,03 лева;
2.
Данъчна декларация № 260021503976577/27.04.2015 г. за задължение за периода
01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. към фонд Държавно обществено осигуряване на
стойност 1845,20 лева;
3.
Изпълнителен лист по НОХД 9723/2014 г. от 25.11.2014 г. за задължение към ВСС, Софийски
районен съд, представляващо глоба на стойност 500,00 лева;
5.
Изпълнителен лист по НОХД 9723/2014 г. от 25.11.2014 г. за задължение към ВСС, Софийски
районен съд, представляващо такси на стойност 8,91 лева;
8.
Данъчна декларация № 260021302215269/16.04.2013 г. за задължение за периода
01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. към НЗОК на стойност 774,97 лева;
9.
Данъчна декларация № 260021302215269/16.04.2013 г. за задължение за периода
01.01.2012 г. – 31.12.2012 г. към фонд ДОО на стойност 2063,33 лева;
10.
Данъчна декларация № 260021403867443/28.04.2014 г. за задължение за периода
01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. към НЗОК на стойност 734,00 лева;
11.
Данъчна декларация № 260021403867443/28.04.2014 г. за задължение за периода
01.01.2013 г. – 31.12.2013 г. към ДОО на стойност 1954,28 лева;
12.
Изпълнителен лист по НОХД 9723/2014 г. от 25.11.2014 г. за задължение към ВСС, Софийски
районен съд, представляващо такси на стойност 128,96 лева;
13.
Данъчна декларация № 260021604234999/03.05.2016 г. за задължение за периода
01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. към фонд ДОО на стойност 1735,00 лева;
14. Данъчна декларация №
260021604234999/03.05.2016 г. за задължение за периода 01.01.2015г. –
31.12.2015г. към НЗОК на стойност 651,64
лева;
С разпореждане изх. №
С230026-035-0015675/31.01.2023 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при ТД на НАП Пловдив – офис Хасково, съобразявайки се с дадените от
Административен съд – Хасково указания по тълкуването и прилагането на закона,
се разпорежда частично прекратяване производството по Изпълнително дело №
26110001238/2011 г. срещу А.Н.С. в
частта за следните вземания по изпълнителни титули, посочени като сбор от
главница и лихва:
1. Декларация
№ 260021302215269/16.04.2013 г. за задължение за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2012 г. към фонд ДОО на стойност 2138,01
лева;
2. Декларация
№ 260021302215269/16.04.2013 г. за задължение за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2012 г. по ЗО на стойност 803,01
лева;
3. Декларация
№ 260021403867443/28.04.2014 г. за задължение за периода 01.01.2013 г. –
31.12.2013 г. по ЗО на стойност 762,05
лева;
4. Декларация
№ 260021403867443/28.04.2014 г. за задължение за периода 01.01.2013 г. –
31.12.2013 г. към ДОО на стойност 2028,96
лева;
5. Декларация № 260021503976577/27.04.2015 г.
за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. по ЗО на стойност 721,08 лева;
6. Декларация № 260021503976577/27.04.2015 г.
за задължение за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. към фонд ДОО на стойност 1919,88 лева;
7. Декларация
№ 260021604234999/03.05.2016 г. за задължение за периода 01.01.2015 г. –
31.12.2015 г. към фонд ДОО на стойност 1809,67
лева;
8. Декларация
№ 260021604234999/03.05.2016 г. за задължение за периода 01.01.2015г. –
31.12.2015г. по ЗО на стойност 679,69
лева;
9. Изпълнителен лист по НОХД 9723/2014 г. от
25.11.2014 г. за задължение, Софийски районен съд, представляващо разноски на
стойност 133,99 лева;
10. Изпълнителен лист по НОХД 9723/2014 г. от
25.11.2014 г. за задължение към ВСС, Софийски районен съд, представляващо глоба
на стойност 500,00 лева;
11. Изпълнителен лист по НОХД 9723/2014 г. от
25.11.2014 г. за задължение към ВСС, Софийски районен съд, представляващо такси
на стойност 9,25 лева.
Разпореждането
е получено на 31.01.2023 г.
Разпореждането
е обжалвано пред Директора на ТД на НАП Пловдив от А.Н.С., като се твърди, че не било прекратено производството по
принудително изпълнение по т. 4, т. 6 и т. 7 от жалбата, а липсвало произнасяне
по публичните задължения, описани под т. 12, т. 13 и т. 14, както и приспадане
на постъпила сума вследствие на осъществена продажба на моторно превозно
средство с рег. № Х **** КС, поради което задълженията му оставали дължими. Посочва,
че му бил отказан достъп до изпълнителното дело, тъй като искал да разбере дали
е изпълнено решение № 402/22.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП – Пловдив. Не
било извършено разпределение на сумата в размер на 10 лева, присъдена от
Административен съд – Хасково, както и сума за незаконно задържане.
С Решение
№ 36/16.02.2023 г. Директорът на ТД на НАП - Пловдив е оставил без уважение
жалбата му срещу разпореждане за частично прекратяване на производството по
принудително изпълнение изх. № С230026-035-0015675/31.01.2023 г. на публичен
изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив офис Хасково. Посочва
се, че не се установява от страна на публичния изпълнител непроизнасяне по
отношение на изпълнителни титули, описани в т. 4, т. 6 и т. 7, тъй като с
решение № 708/27.10.2022 г. по адм. дело № 619/2022 г. по описа на
Административен съд – Хасково указание за ново произнасяне по тези задължения
не било дадено. По отношение на тези изпълнителни титули било издадено
разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително
изпълнение изх. № С220026-035-0272923/23.06.2022 г., връчено на жалбоподателя
на 27.06.2022 г. По отношение на описаните под т. 12, т. 13 и т. 14 задължения
от отмененото разпореждане публичният изпълнител се е произнесъл в т. 11, т. 7
и т. 8 в разпореждането от 31.01.2023 г. Директорът на ТД на НАП Пловдив
посочва, че в действителност не е спазена последователността на вземанията, но
не е налице пропуск на публичния изпълнител при произнасянето му по всяко едно
от тях, за което са дадени указания от съда. Що се отнася до извършването на
продажба на МПС – тя не е била предмет на разглеждане по адм. дело № 619/2022
г. по описа на Административен съд – Хасково, а в данъчно-осигурителната сметка
продължавали да фигурират задължения, които не са погасени по давност и в тази
връзка подлежали на разпределение от публичния изпълнител, като изпълнителното
дело не било приключило. Посочва се също, че не е от компетентността на
публичния изпълнител да се произнася по молби във връзка с присъдени разноски в
полза на длъжника по административни дела, както и, че достъпът до
документацията, свързана с образуваното изпълнително производство се
осъществява единствено след предварително подадена молба от длъжника до
съответния отдел и публичен изпълнител.
Решението
е връчено на 22.02.2023 г.
Административен съд – Хасково, въз основа на така
установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в срока по чл. 268,
ал. 1 ДОПК от лице с правен интерес срещу индивидуален административен акт,
който го засяга неблагоприятно и подлежи на оспорване.
Разгледана
по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
е издадено от компетентен орган по чл. 267, ал. 2, т. 5 ДОПК, в установената
писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на лицето,
което е оспорило действията на публичния изпълнител. Решението е издадено в
съответствие с материалния закон.
Съгласно
чл. 297 ГПК „влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е
постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България“.
Неизпълнението на влязло в сила решение води до промяна волята на
административния орган, който в случая е обвързан с постановеното в съдебното
решение. В този смисъл, законодателят изрично е посочил в чл. 177, ал. 2 АПК,
че „актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с
влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да
се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви“. Тази нищожност е особен
случай, обвързан изцяло с действието на съдебно решение, което е влязло в сила.
Тя се различава от обичайните случаи на нищожност – при издаване на акт от
некомпетентен орган, при неспазване на законоустановената форма, при съществено
нарушение на производствените правила и противоречие с материалния закон, които
водят до извод за липса на ясно изразена и конкретна воля на административния
орган. Съдът, дори и да липсва искане за това, по аргумент от чл. 168, ал. 2 АПК обявява нищожността на акта, ако са налице основания за това, доколкото
този акт страда от толкова съществен порок, че не поражда и никога не може да
породи правните последици, към които е бил насочен.
В
конкретния случай производството е по реда на чл. 266 и следващите ДОПК, като
Административен съд – Хасково с решение по адм. дело № 619/2022 г. се е
произнесъл по същество, отменил е разпореждане от 30.05.2022 г. за задълженията
по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13 и т. 14 и е
изпратил преписката на публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, офис –
Хасково за ново произнасяне по подадената от А.Н.С. молба/възражение от 27.05.2022 г. по отношение на
задълженията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 8, т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 13
и т. 14 от разпореждането съобразно дадените указания по тълкуването и
прилагането на закона.
С
оспореното Решение № 36/16.02.2023 г. Директорът на ТД на НАП Пловдив е оставил
без уважение жалбата А.Н.С. срещу
разпореждане за частично прекратяване на производството по принудително
изпълнение изх. № С230026-035-0015675/31.01.2023 г. на публичен изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив офис Хасково, в което подробно са
разписани всяко едно от задълженията на А.Н.С.,
по отношение на които е налице частично прекратяване на производството по изпълнително
дело № 26110001238/2011 г.. В разпореждането от 31.01.2023 г. са възпроизведени
мотивите на решението по адм. дело № 619/2022 г. по описа на Административен
съд – Хасково по отношение на погасяването по давност на задълженията.
В
действителност не е налице произнасяне на публичния изпълнител по
последователността на задълженията по т. 1, т. 2, т. 3, т. 5, т. 8, т. 9, т. 10,
т. 11, т. 12, т. 13 и т. 14 от отмененото разпореждане от 30.05.2022 г., но в
разпореждането от 31.01.2023 г. тези задължения са обективирани в мотивите и
разпоредителната му част като вид задължение, вид, номер и дата на документ,
период, главница и лихва. Следва да бъде уточнено от съда, че всъщност
задължението по т. 12 от отмененото разпореждане е описано в т. 9 от
разпореждането от 31.01.2023 г. Това не рефлектира при преценката
законосъобразно ли е решението на Директора на ТД на НАП – Пловдив, въпреки
отразеното в него, че задължението по т. 12 от отмененото разпореждане е
описано в т. 11 от разпореждането от 31.01.2023 г. В действителност се получава
разлика при сумарното изчисляване на трите вземания по т. 12, т. 13 и т. 14 от
разпореждането от 30.05.2022 г. спрямо т. 7, т. 8 и т. 11 от разпореждането от
31.01.2023 г., но, както бе отбелязано, тези вземания са отразени в т. 7, т. 8
и т. 9 от разпореждането от 31.01.2023 г., като не се констатира разлика в
главницата. Разликата се дължи единствено в начислената върху тази главница
лихва.
Не
представлява основание за отмяна по-високите размери на всяко едно от
задълженията, посочени в разпореждането от 31.01.2023 г., спрямо размерите на
същите задължения, посочени в отмененото разпореждане от 30.05.2022 г., тъй
като разликата се дължи не в главницата по всяко едно от тях, а в лихвата,
която е начислена. Не е налице неблагоприятен за жалбоподателя резултат, тъй
като всяко едно от вземанията е погасено по давност, а именно - главницата,
която, както се посочи, не е различна в разпорежданията от 30.05.2022 г. и 31.01.2023
г., а лихвата, която дори и да е посочена като част от задължението на
жалбоподателя, макар и в по-висок размер с разпореждането от 31.01.2023 г.,
също не се дължи. Не така би било, ако с разпореждането от 31.01.2023 г. бъде
прекратено производството по принудително изпълнение по отношение на
изпълнителни титули с размер на главница и лихви, по-нисък от определения с
разпореждането от 30.05.2022 г., в който случай в действителност би се поставил
въпрос изпълнено ли е решението на административния съд, съответно – по
отношение на какъв размер се счита за погасено по давност всяко едно от
вземанията.
Видно
от постановения по адм. дело № 619/2022 г. по описа на Административен съд -
Хасково съдебен акт „с оспореното решение са отменени т. 6 и т. 7 от
Разпореждане изх. № С220026-137-0006464/30.05.2022 г., а относно т. 4 от
разпореждането административният орган е върнал преписката на публичния
изпълнител с указания за извършване на действия. Следователно предмет на
разглеждане е законосъобразността на разпореждането в частта му по т. 1-3, т. 5
и т. 8-21“. Изложените по отношение на т. 4, т. 6 и т. 7 от разпореждането от
30.05.2022 г. възражения от страна на жалбоподателя са неоснователни, доколкото
в хода на настоящото производство и с оглед разпределената доказателствена
тежест се установи, че още с решение № 239/15.06.2022 г. на Директора на ТД на
НАП – Пловдив е отменено разпореждането от 30.05.2022 г. в частта, с която е
отказано прекратяване на събирането поради изтекла погасителна давност на
вземанията по т. 4 - държавна такса по изпълнителен лист от 25.11.2014 г.,
издаден по НОХД № 9723/2014 г. на СРС в размер на 500 лева, т. 6 и т. 7 –
задължително осигурителни вноски за ДОО и ЗО за период 01.01.2011 г. –
31.12.2011 г. ведно с прилежащите лихви, като се обявява за погасено вземането
по давност по т. 6 и т. 7, а преписката се връща на публичния изпълнител за
предприемане действия по компетентност за отписване на вземанията по т. 4, т. 6
и т. 7 ведно с прилежащите лихви, като по отношение на т. 4 е посочено, че от
изпълнителния титул не се установява наличие на вземане в размер на 500 лева,
представляващо държавна такса. При разглеждането на спора от Административен
съд – Хасково тези обстоятелства са анализирани, като е недопустимо настоящата
съдебна инстанция да осъществява инцидентен контрол за законосъобразност на
акт, по отношение на който е налице произнасяне. Още повече, че с отмяната на
разпореждането от 30.05.2022 г. в посочената по-горе част при оспорването му по
административен ред настъпват за жалбоподателя благоприятни правни последици. В
кориците по делото се съдържа издадено разпореждане за частично прекратяване на
производството по принудително изпълнение изх. № С220026-035-0272923/23.06.2022
г., връчено на жалбоподателя на 27.06.2022 г., видно от което задължението по
т. 4 – такса за изпълнителен лист /главница – 500 лева, лихва – 393,92 лева/ е
занулено в изпълнителното дело, а производството по последното е частично
прекратено в частта за вземанията по изпълнителни титули, посочени по-горе като
т. 6 и т. 7 от разпореждането от 30.05.2022 г.
Що се
отнася до възражението, че е извършена продажба на МПС и предстои евентуално
продажба на недвижим имот, съдът не дължи произнасяне, като следва да уточни,
че с постановения по адм. дело № 619/2022 г. по описа на Административен съд -
Хасково съдебен акт се отхвърля жалбата на А.Н.С.
в частта ѝ против Решение № 239/15.06.2022 г. на директора на ТД на НАП –
Пловдив в частта му, с която се оставя без уважение жалба на същия с вх. №
94-00-3774/06.06.2022 г., срещу Разпореждане с изх. №
С220026-137-0006464/30.05.2022 г. относно отказ за погасяване по давност на
публични задължения по Изпълнително дело № 26110001238/2011 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив по т.15, т.16, т.17,
т.18, т.19, т.20 и т.21 от разпореждането. Не е допустимо преразглеждане на
спор, по отношение на който е налице влязъл в сила съдебен акт, нито
произнасяне по въпроси, извън предмета на спора, който се цели да бъде разрешен
в настоящото съдебно производство. Не подлежи на анализ представлява ли
съществено процесуално нарушение ограничаването на достъпа по Изпълнително дело
№ 26110001238/2011 г., тъй като с оспореното пред Директора на ТД на НАП –
Пловдив разпореждане от 31.01.2023 г. всъщност се удовлетворява претенцията на А.Н.С. да бъде прекратено
производството по цитираното изпълнително дело по отношение на конкретни
вземания по посочени изпълнителни титули. Извън предмета на настоящия спор е и
възражението за неудовлетворена претенция по повод присъдени разноски по адм.
дело № 619/2022 г. по описа на Административен съд – Хасково.
Следва
да бъде отбелязано, че е налице особена хипотеза на осъществяване на съдебен
контрол по отношение на оспорения акт, тъй като предметът на спора е изначално
определен с влязлото в сила решение по адм. дело № 619/2022 г. по описа на
Административен съд – Хасково, като публичният изпълнител е бил задължен и е
изпълнил това свое задължение да се произнесе само по конкретно посочени от
съда публични вземания, определени с разпореждането от 30.05.2022 г., но
погасени по давност. След като публичният изпълнител се е съобразил с дадените с
влязъл в сила съдебен акт указания, е недопустимо в хода на настоящото
производство да се изменя или допълва неговата воля, произнасяйки се по
вземания, които не са предмет на конкретното производство, провело се в
изпълнение на разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК.
Извод:
при произнасянето с разпореждането от 31.01.2023 г. публичният изпълнител в
дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Пловдив – офис Хасково се е съобразил изцяло
с дадените от Административен съд – Хасково указания по тълкуването и прилагането
на закона съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 2 АПК, поради което и
Директорът на ТД на НАП – Пловдив е постановил законосъобразен акт, оставяйки
без уважение жалбата на А.Н.С..
С оглед
изхода от спора, на основание § 2 ДР на ДОПК във връзка с чл. 143, ал. 3 АПК във
връзка с чл. 37 ЗПП във връзка с чл. 24 НЗПП и по аргумент от § 1, т. 6 ДР АПК и
чл. 2, ал. 2 ЗНАП в полза на юридическото лице, в структурата на което е
органът, издател на оспорения в настоящото съдебно производство акт, следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева .
Въз
основа на горното и на основание § 2 ДР на ДОПК във връзка с чл. 172, ал. 2 и
чл. 143, ал. 3 АПК, чл. 268, ал. 2 ДОПК Административен
съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Н.С. срещу Решение № 36/16.02.2023 г. на Директора на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив, с което се
оставя без уважение жалбата му срещу разпореждане изх. №
С230026-035-0015675/31.01.2023 г. на публичен изпълнител в дирекция „Събиране“
при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите Пловдив – офис
Хасково.
ОСЪЖДА А.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на Националната агенция за приходите, със седалище – гр. С., сумата в
размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на
основание § 2 ДР на ДОПК във връзка с чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: