№ 1153
гр. София, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на
осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Стефанова
Членове:Милена Богданова
Анна Ненова
като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно гражданско дело
№ 20221100504925 по описа за 2022 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.435 – 438 от Глава ХХХІХ ГПК. Подадена е жалба от
адв.Г. В. от САК пълномощник на В.С.В. ЕГН **********, длъжник по изп.дело
№20148410401624 на ЧСИ Н.М. рег.№841 с район на действие СГС срещу Разпореждане от
31.01.2022г. на съдебния изпълнител, с което е отказано прекратяване на изпълнителното
дело на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и в нарушение на
законовите разпоредби, тъй като след 10.07.2017г. до 26.10.2020г.,когато му е бил наложен
запор върху банковите му сметки, повече от две години взискателят не е инициирал
извършване на същински изпълнителни действия. Иска се неговата отмяна.
Взискателят „П.Л.“ АД ЕИК ******* оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде оставена без уважение.
В свои мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Н.М. твърди, че жалбата е
допустима, но неоснователна. Поддържа, че не е изтекъл предвидения в закона двугодишен
срок за прекратяване на изпълнителното дело, поради което е постановила отказ на молбата
на длъжника. Твърди, че взискателят не е изоставил изпълнението, напротив многократно е
депозирал молби за изпълнителни действия с посочване на конкретни изпълнителни
способи.
За да се произнесе съдът установи от фактическа страна следното:
От приложеното по делото изпълнително дело се установява, че то е образувано по
молба на взискателя „П.Л.“ АД ЕИК ******* въз основа на Изпълнителни листове, издадени
на 05.11.2013г. от Софийски районен съд на основание съдебно решение по гр.д.№56692 от
2012г. и на 09.01.2014г. от СРС на основание съдебно решение по гр.д.№44569 от 2012г.
срещу длъжника В.С.В. ЕГН **********.
С молба от 13.02.2014г. взискателят „П.Л.“ АД е поискал да бъде наложена възбрана
на недвижим имот, собственост на длъжника – апартамент находящ се в гр.София а след
това да бъде извършен опис и публична продан. Поканата за доброволно изпълнение не е
1
била връчена.
На 17.03.2014г. е бил наложен запор на МПС собственост на длъжника.
На 12.01.2016г. взискателят е поискал да бъде извършен опис на движимо имущество
на длъжника.
С разпореждане от 13.02.2016г. е бил насрочен опис на движими вещи и е била
изпратена призовка, която не е била редовно връчена.
С молба от 26.01.2017г. взискателят е поискал да бъде извършен опис на движимото
имущество на длъжника.
С разпореждане от 10.02.2017г. е бил насрочен опис и изпратена призовка до В.В..
Призовката не е била редовно връчена.
С молба от 10.07.2017г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху
откритите от длъжника банкови сметки.
С разпореждане от 10.07.2017г. е бил наложен запор върху вземанията на В. в
конкретните банки.
С разпореждане от 08.01.2018г. е бил насрочен опис на движими вещи на длъжника
но призовката не е била редовно връчена.
С разпореждане от 09.10.2018г. е бил насрочен опис на движими вещи на длъжника
но призовката не е била редовно връчена.
С молба от 26.10.2020г. взискателят „П.Л.“ АД е поискал да бъдат извършени
справки за имуществото на В. и да бъде извършен опис на движимо имущество.
С разпореждане от 27.10.2020г. е бил насрочен опис на движими вещи на длъжника
но призовката не е била редовно връчена.
На 27.10.2020г. били изпратени нови запорни съобщения до банките.
С молба вх.№005995/28.01.2022г. длъжникът В.В. е поискал прекратяване на
изпълнителното производство на осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК поради настъпила перемпция.
С разпореждане от 31.02.2022г. съдебният изпълнител е отказал прекратяване на
производството.
Въз основа на така установените факти по делото и при тяхната оценка в съвкупност
и взаимовръзка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения едноседмичен срок от легитимирано да я
подаде лице и като такава се явява допустима.
Преценката по съществото на спора по настоящото дело изисква да се отговори дали
в продължение на две години от 10.07.2017г до 28.01.2022г. взискателят е бездействал и е
направил възможно прилагане на разпоредбата по чл.433 ал.1 т.8 ГПК – прекратяване на
изпълнителното производство. Отговорът на този въпрос е положителен.
Съгласно чл.433, ал.1 т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява по
силата на закона, в случай, че в продължение на две години взискателят не поиска от съдия-
изпълнителя предприемането на изпълнителни действия. В тези случаи прекратяването на
изпълнението настъпва по силата на закона и не е необходим нарочен акт на съдебния-
изпълнител. Съдебният – изпълнител следва само да констатира, че производството е
прекратено по силата на закона, да преустанови изпълнението и да вдигне наложените
обезпечения. Предполага се, че при положение, че взискателят в продължение на две години
не е поискал извършването на изпълнителни действия, спрямо длъжника, същият се е
дезинтересирал от хода на изпълнителното производство.
Предпоставките за прекратяване на изпълнението по силата на закона са две -
непредприемане на изпълнителни действия по молба на взискателя и изтичане на
двегодишен преклузивен срок. Изпълнителните действия по дадено изпълнително дело се
извършват по молба на взискателя. Той е този, който трябва да посочи какви
изпълнителните способи за събиране на вземането да приложи съдебния изпълнител. След
2
като съдебният изпълнител направи справка за имущественото състояние на длъжника,
взискателят следва да посочи какви изпълнителни действия иска да бъдат извършени по
отношение на длъжника – например да бъде наложен запор или възбрана върху имущество
на длъжника. Извършването на самите изпълнителни действия прекъсва двегодишния срок
по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, след което започва да тече нов срок.
Проучването на имущественото състояние на длъжника, връчването на Покана за
доброволно изпълнение по изпълнителното дело, насрочването на опис на движимо
имущество но неосъществен, са подготвителни действия във връзка с провеждане на
същинското производство, които не прекъсват двегодишния срок, с изтичането, на който
изпълнителното дело се прекратява по силата на закона.
Съгласно ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, за да е налице прекратяване, взискателят
следва да е изоставил изпълнението. В случая такова изоставяне от страна на „П.Л.“ АД е
налице за периода 10.07.2017г. до 26.10.2020г. през този период съдебният изпълнител е
насрочвал два пъти опис на движими вещи, които не са били осъществени. Самото
насрочване на опис не е принудително действие което да прекъсва давността.
Следователно разгледана по същество жалбата е основателна и следва да се уважи.
Ответникът по жалбата „П.Л.“ АД следва да заплати сторените от жалбоподателя
разноски в размер на 525лв. съгласно списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от изложеното Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 31.01.2022г. на ЧСИ Н.М. рег.№841 с район на действие
СГС, с което е отказано прекратяване на изпълнително дело №20148410401624 на
осн.чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
ОСЪЖДА „П.Л.“ АД ЕИК ******* със съдебен адрес гр.София, ул.“******* да
заплати сторените от В.С.В. разноски в производството пред СГС в размер на 525лв.
УКАЗВА на съдебния изпълнител, че следва да постанови изричен акт, посредством
които да констатира прекратяването на изпълнителното производство като съобрази
реализирането на прекратителното основание на чл.433 т.8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3