Решение по дело №6765/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 4160
Дата: 30 декември 2022 г.
Съдия: Румяна Христова
Дело: 20223110106765
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4160
гр. Варна, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Христова
при участието на секретаря Галя Ж. Дамянова
като разгледа докладваното от Румяна Христова Гражданско дело №
20223110106765 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени от И. В. Д.
срещу „К. Д.” ООД обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2
КТ, за установяване съществуване на вземането на ищеца за сумата от
1572.93 лева, представляваща неизплатена част от трудовото му
възнаграждение за м. октомври 2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.02.2022г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
38.45 лева – лихва за забава върху главницата, начислена за периода
26.11.2021г. до 21.01.2022г., за които суми е издадена заповед №
1129/23.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2199/2022г., по описа на ВРС, 11-ти състав.
В исковата молба ищецът И. В. Д. твърди, че е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество „К. Д.” ООД за длъжността
„специалист с контролни функции, въвеждане на данни“, с основно месечно
възнаграждение в размер на 2191 лева, съгласно уговореното в сключения
трудов договор № 1/02.07.2021г. Трудовото правоотношение с ищеца е
прекратено със заповед № ZPО000000002/22.10.2021г., считано от
25.10.2021г. Твърди се, че ответникът не е изпълнил задължението си да му
заплати дължимото трудово възнаграждение в размер на 1572.93 лева на
уговорения в трудовия договор падеж – 25.11.2021г. Поради това и ищецът е
1
депозирал заявление за издаване на заповед по чл. 410 ГПК за незаплатеното
му възнаграждение и изтеклите до датата на сезиране на съда лихви, по която
е образувано ч.гр.д. № 2199/2022г., по описа на ВРС, 11-ти състав. Срещу
издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ГПК е постъпило
възражение от ответника, поради което и за ищеца е налице правен интерес
от установяване съществуването на вземането му. Моли за присъждане на
разноски.
В срока за отговор на исковата молба ответникът депозира отговор с
който прави признание на исковете. С оглед заявеното признание е прието от
съда за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че
ответникът е останал задължен за заплащане на следващото се на ищеца
трудово възнаграждение за м. октомври 2021г. в размер на 1572.93 лева, както
и лихва за забава върху същото в размер на 38.45 лева.
В съдебно заседание исковете се поддържат.Процесуалният
представител на ищеца, претендира за постановяване на решение при
признание на иска и моли за присъждане на разноски, съобразно списък на
разноските представен по делото.
В съдебно заседание ответникът редовно призован не се явява ,не
изпраща представител. В писмена форма заявява,че поддържа направеното
признание.
Съобразно направеното признание на иска съдът намира, че са налице
предпоставки за постановяване на решение при признание на иска по реда на
чл.237 от ГПК, като съдът на основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК,
вр. чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 КТ, признае за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца , сумата от 1572.93 лева,
представляваща неизплатена част от трудовото му възнаграждение за м.
октомври 2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 22.02.2022г., до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от 38.45 лева – лихва за забава
върху главницата, начислена за периода 26.11.2021г. до 21.01.2022г., за които
суми е издадена заповед № 1129/23.02.2022г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2199/2022г., по описа на ВРС, 11-ти
състав.
Не са налице отрицателните предпоставки на чл.237, ал.3 от ГПК.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК следва да се присъдят на ищеца
сторените по делото разноски, съгласно представения списък на разноските
по делото. Същите възлизат в размер на 300лв. и се изразяват в платено
адв.възнаграждение.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да заплати по сметка
на ВРС дължимата държавна такса за заповедното производство в размер на
32.23лв. и за настоящото производство в размер на 112.92лв.
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
2
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „К.
Д.“ ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: ** ДЪЛЖИ на И. В. Д.,
ЕГН **********, представлявана от адв.С. К. от ВАК със съдебен адрес: **,
сумата от 1572.93 лева, представляваща неизплатена част от трудовото му
възнаграждение за м. октомври 2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
22.02.2022г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от
38.45 лева – лихва за забава върху главницата, начислена за периода
26.11.2021г. до 21.01.2022г., за които суми е издадена заповед №
1129/23.02.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2199/2022г., по описа на ВРС, 11-ти състав, на основание чл. 422,
вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 128, т. 2 и чл. 245, ал. 2 КТ.
ОСЪЖДА „К. Д.“ ООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление: **
ДА ЗАПЛАТИ на И. В. Д., ЕГН **********, представлявана от адв.С. К. от
ВАК със съдебен адрес: **, сумата от 300лв. за сторени по делото разноски за
адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „К. Д.“ ООД, ЕИК *със седалище и адрес на управление: **
ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВРС за държавна такса за настоящото дело,
сумата от 112.92лв. и за държавна такса в размер от 32.23лв. за заповедното
прозиводство по ч.гр.дело №2199/22год. на ВРС, 11-ти състав, на основание
чл.78, ал.6 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по
чл.235, ал.5 от ГПК.

На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3